Решение по дело №1359/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 407
Дата: 27 ноември 2024 г. (в сила от 27 ноември 2024 г.)
Съдия: Вера Чочкова
Дело: 20241000601359
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 24 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова

Стефан Милев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Д. С. С.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601359 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдената Н. Д. Д. за възобновяване на производството по
нохд № 9820/17г. по описа на СРС,НО,9 състав и потвърждаващото го решение по нохд №
800/23г .по описа на СГС,НО,1 въззивен състав.
В искането се твърди,че съдебните актове са постановени в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон.
В подкрепа на първото основание се посочва че,при установяване на правно
значимите факти съдилищата са допуснали нарушение на процесуаните правила,които
регулират събирането,проверката и оценката на доказателствата.Изтъква е ,че
обвинителните доказателства са надценени, а обясненията на подсъдимата подценени като
източник на информация,доказателствения анализ е непълен,част от изводите почиват на
предположения,обвинителната теза не е доказано отвъд всякакво съмнение,в основата на
присъдата са поставени прочетените показания на св.И. С. от досъдебното производство,в
нарушение на забраната по чл.281 ал.8 от НПК.
Като нарушение на материалния закон в искането се посочва ,че обвинението срещу
Д. е за използване на неистински документи,като неистиността им не се доказва по
категоричен начин,тъй като по делото не се установява кое е подписалото процесния
документ физическо лице т.е не е решен основния въпрос-за автора и неговия подпис,с оглед
1
съставомерността на престъплението по чл.212 от НК.
В съдебното заседание пред апелативния съд,защитникът на осъдената поддържа
искането за възобновяване на посочените в него основания.Моли същото да бъде уважено.
Представителят на САП, счита ,че искането е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Осъдената Н. Д. моли актовете на инстанциите по същество да бъдат възобновени и
тя да бъде оправдана.
Софийски апелативен съд,Наказателно отделение,3 състав ,след като провери
данните по делото,съобрази становищата и доводите на страните в пределите на
правомощията си,намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.422 ал.1
т.5 от НПК.Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,като в него се
съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК.Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество в контекста на очертаната в него аргументация,искането е
ОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 06.06.2022г подсъдимата Н. Д. Д. е призната за виновна в това ,че на
31.01.2013г. в гр.София при условията на посредствено извършителство,използвайки
действащото неумишлено лице И. Ю. С. чрез използване на неистински документи-
застрахователна полица № **********-на която бил предаден вид ,че е издадена от
застрахователно акционерно дружество „Армеец“ за групова застраховка „Трудова
злополука“ на 116 лица работници и служители,намиращи се в трудово правоотношение със
Софинвест ЕООД и сметка серия № В 815825/28.01.2013г.на която бил придаден вид,че е
издадена от ЗАД Армеец на Софинвест ЕООД,в уверение на това ,че е начислена сума от
7 542.90лв по застрахователна полица № **********, като в действителност от ЗАД
„Армеец“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка Трудова
злополука,с такъв номер,като и не е постъпвала сума в този размер представляваща
застрахователна премия по полица № ********** - получила без правно основание чуждо
движимо имущество-парична сума в размер на 7 542.90лв.,собственост на Софинвест
ЕООД,с намерение да го присвои,поради което и на осн.чл212 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК я е
осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година,изпълнението на което е
отложено за срок от три години,считано от датата на влизане на присъдата в сила.
С решение от 06.08.2024г.,постановено по внохд № 800/23г на СГС,НО,1въззивен
състав, присъдата на първостепенния съд е била потвърдена изцяло.
При установяването на правно значимите факти,съдилищата по същество са
допуснали нарушения на процесуалните правила,които регулират събирането,проверката и
оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност,предназначени да
обезпечат достоверността на направените изводи.В разрез с чл.303 ал.1 от НПК
обвинителната теза не е доказана отвъд всякакво съмнение,като в основата на присъдата са
2
поставени прочетените по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания на св.И. С.,депозирани в
хода на досъдебното производство,в нарушение на забраната на чл.281 ал.8 от НПК.
По делото не е имало спор относно обстоятелството ,че св.С. е получила
инкриминираната парична сума от 7 542.90лв ,изплатена й от касата на Софинвест
ЕООД.Спорът е дали я е предала на осъдената Д.,както и дали именното от нея е получила
инкриминираните застрахователна полица и сметка.В предоставянето на полицата и
сметката в дружеството и получаването на паричната сума на това основание се изразява и
самото изпълнително деяние по чл.212 от НК,вменено на подсъдимата.За гореизложените
факти,както първостепенния съд,така и въвззивния съд, са се доверили на показанията на
св.С.,депозирани в хода на досъдебното производство,приобщени с помощта на
процесуалната техника по чл.281 ал.4 от НПК.По време на разпита си в хода на съдебното
следствие пред първия съд св.С. е съобщила за липса на спомен,първо- да е получавала пари
и второ- да е предавала същите на подсъдимата.След като показанията й ,депозирани в хода
на досъдебното производство са прочетени,свидетелката е отказала да потвърди истинността
им,като отново е заявила липса на спомен.Отсъстват други доказателствени източници,които
да подкрепят този пункт на обвинението,базиращ се единствено на изложеното от св.С. в
хода на досъдебното производство относно предаването на документите и парите.Това е така
,тъй като единственият друг свидетел ,които твърди,че осъдената е получила парите е св.Б. -
нейна майка,чиито показания са производни.Последните почиват на разказаното през 2013г
от самата С. на нейната майка,по думите на Б.,което самата С. не потвърждава.В този
смисъл,показанията на Б. на практика не подкрепят изложеното от С.,така както са приели
редовните инстанции ,тъй като,за да е възможна тази правна конструкция е необходимо
първичните показания да бъдат поддържани от свидетеля,които ги е депозирал,като липсата
на спомен не може да бъде заместена от производните показания.Посочените косвени
доказателства от съдилищата по същество ,обосноваващи участието на осъдената в
престъплението,/наред с показанията на св.С./ като професионалните умения на осъдената
да подготви подобна застраховка,свързана с предварително зададени данни за служители и
възнагражденията им,със съответните коефициенти и достъпът до празните бланки на св.М.
не могат да заместят положителните доказателства в подкрепа на обвинителната теза за тези
обстоятелства,защото със същото ниво на професионална компетентност е била както
св.Б.,,така и всяко друго лице,заето със застраховане,/няма и пречка информацията да се
събере и калкулира без физически контакт/ а достъп до документите/празните бланки/ на
св.М. са имали всички лица,които са посещавали офиса на осъдената,сред които Б.,Б.,С. и
агентите на граждански договори.
На следващо място, Б. е майка на С. и е била първия обвиняем по делото като
нейните показания са единствените ,които сочат за предварителни уговорки с осъдената по
отношение на процесната полица. Подценен е и факта ,че ако се приеме,че осъдената не е
осъществила процесното деяние,то единствените други уличени биха били именно майка и
дъщеря Б. и С.,първата защото е разполагала както с необходими знания да изготви
застраховката,контакти и достъп до празните бланки , а втората –защото е получила сумата,
3
подписвайки се в РКО от името на майка си,при това без да има пълномощно.
В контекста на гореизложеното се явява и установеното от редовните инстанции,че
подписите върху процесните документи не са положени от втория подсъдим и до края на
съдебното следствие и пред двете инстанции авторството на документа остава
неустановено.Не е установено и дали върху него фигурира подпис или почерк на
осъдената,както и такива на св.М.,която също е пряко свързана с процесното събитие.
Защитата не носи тежест на доказване,нито следва да обосновава други
версии,различни от обвинителната.Наличието на други възможни хипотези за събитието на
престъплението,/а такива има и не са изключени по категоричен начин,както изисква
законодателя в чл.303 ал.1 от НПК/ сочи на неизясненост на фактологията по делото,която
не е преодоляна по предписания в чл.13 и чл.14 от НПК ред,а в нарушение на изискванията
на чл.107 ал.5 и ал.7 от НПК.За осъдителната присъда не е достатъчно обосноваване на
някаква степен на приемлива логическа очевидност,така както са сторили редовните
инстанции.Според настоящият състав не са изследвани всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото,обвинителните доказателства са надценени/показанията на св.С. и
тези на Б./,доказателствения анализ е непълен/въпреки значителния обем на мотивите и на
двете инстанции/,а в основата на присъдата са поставени прочетените показания на св.И. С.
в нарушение на забраната на чл.281 ал.8 от НПК.
Допуснати са нарушения на процесуалните правила,които ако не бяха допуснати
изходът на делото би могъл да бъде и друг.
В обобщение на гореизложеното и с оглед пределите на своята компетентност,като
инстанция само по правото,без възможност да приема различни от установените от
редовните инстанции факти,апелативният съд счита ,че следва да възобнови въззивното
дело като отмени въззивното решение, а делото следва да бъде върнато за разглеждане от
друг състав на СГС от стадия на съдебното заседание.
Доколкото са налице нарушения на процесуалните правила,които предпоставят
възобновяване на въззивното производство е безпредметно обсъждането на доводите на
искателя ,свързани с нарушения на материалния закон.
Мотивиран от горното,САС,НО,3 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 800/23г по описа на СГС,НО, 1 въззивен състав.
ОТМЕНЯ решение от 06.08.2024г.постановено по внохд № 800/23 год.по описа на
Софийски градски съд, НК, 1 въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на съдебното
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5