Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
29.06.2021
година град Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.05. 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
като р*гледа докладваното от съдия ТАНЕВА
т.д. № 267 по
описа за 2019 година
за да се произнесе, съобр*и:
Предявени са обективно
съединени искове, с правно основание чл. 432 от КЗ във и с чл. 45 от ЗЗД и чл.
52 от ЗЗД.
В исковата
молба са изложени обстоятелства, че на 11.05.2017г. в град Стара Загора,
около 21.15 часа, С.И.И., ЕГН **********,*** при управление на лек автомобил
марка „***", модел „*", с регистрационен № СТ 47 63 ВС се движил по
бул. „С.П.Е.", в посока от север на юг, в лявата лента на платното за
движение, по прав равнинен пътен участък, покрит с гладък асфалт без
неравности, със скорост 60 км/час, при максимално р*решена 50 км/час. По същото
време, северно от кръстовището на бул. „С.П.Е." и ул. „Б." на град
Стара Загора, пострадалият И.Г.Т. предприел пресичане на спокоен ход в посока
от запад на изток, при което между него и лекият автомобил, управляван от С.И.И.
настъпил удар. Първоначалният контакт е бил реализиран с дясната дъга на
пластичната облицовка на предната броня на лекия автомобил в долния ляв крайник
на пешеходеца - пострадалият Т.. Ударът в лявата подбедрица е предизвикал
динамично натоварване между стъпалото и подбедрицата, довело до счупване на
костите на глезена. При това падане на асфалтовото покритие на пътното платно И.Г.Т.
получил счупване на три ребра в дясно. Местопроизшествието било посетено от
служители на сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора, а
пристигналият на място екип на Бърза помощ откарал пострадалия в МБАЛ - АД -
„Професор д-р Стоян Киркович"- Стара Загора за лечение.
По този начин на 11.05.2017 година, при управление
на МПС - лек автомобил марка „***", модел „*", с регистрационен № СГ
47 63 ВС, водачът С.И.И. виновно нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредп*ливост причинил на ищеца Х.Т.К. телесни увреждания, изр*яващи се в
причинена многостепенна средна телесна повреда. Причинените вреди са пряк
резултат от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „***",
модел „*", с регистрационен *** - С.И.И., който не е изпълнил задълженията
си, вменени му със ЗДвП.
С Решение № 143 от 12.03.2019год., постановено по
НОХД № 162 по описа на Районен съд-Стара Загора за 2019год., виновният водач С.И.И.,
ЕГН **********,*** е признат за виновен, в това, че на 11.05.2017 година в град
Стара Загора, по булевард „С.П.Е.", в посока от север на юг, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***", модел
„*" с регистрационен N9 СТ 4763 ВС, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1;
чл. 21, ал. 1; чл. 116 и по непредп*ливост е причинил многостепенна средна
телесна повреда на И.Г.Т., роден на *** година, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за ок*ване помощ на пострадалия - престъпление по чл.
343а, ал. 1, буква „а", предложение второ, във връзка с чл. 343, ал. 1,
буква „б", предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
За извършеното престъпление С.И.И., ЕГН **********,***,
aп. 31 на основание чл. 343а, ал. 1, буква „а", предложение второ, във
връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б", предложение второ, във връзка с чл.
342, ал. 1 и чл. 78а от НК е освободен от нак*ателна отговорност и му е
наложено административно нак*ание „глоба" в р*мер на 1000 лева. Решението
е влязло в законна сила на 28.03.2019год.
Съгласно императивната р*поредба на чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на нак*ателния съд е задължителна за гражданския съд,
който р*глежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП,
виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно- следствената
връзка са безспорно установени. Следователно в конкретния случай е безспорно
установено, че именно С.И.И., ЕГН **********,*** е извършителят на процесното
деяние, а също така, че при неговото извършване е управлявал лек автомобил
марка „***", модел „*", с регистрационен № СТ 47 63 ВС, с който е
нарушил правилата на движение.
В резултат на противоправното си деяние, водачът С.И.И.
причинил на И.Г.Т. неимуществени вреди, изр*яващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни повреди. При настъпилото на
11.05.2017год. ПТП, ищецът получил горепосочените травматични увреждания.
Непосредствено след произшествието ищецът бил
приет по спешност в УМБАЛ - АД - „Професор д-р Стоян Киркович" - град
Стара Загора и настанен за лечение в Клиниката по неврохирургия. При прегледа
била установена контузия на главата, мозъчно сътресение и контузия на мозъка и
меките мозъчни обвивки. Боляло го цялото тяло, но най - вече главата, левия
горен крайник, левия долен крайник, торса в областта на гръдния кош и ребрата.
Чувствал се безпомощен, не можел да става от леглото, нито дори да мърда. В
клиниката по неврохирургия Т. пролежал от 11.05.2017г. до 18.05.2017г. Веднага
след изписването от т*и клиника ищецът бил прехвърлен за продължаване на
лечението му в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Професор д-р Т.
Стоянович" АД - Стара Загора. Там, на 26.05.2017год. му били направени две
последователни операции. При първата, чрез открито наместване на фрактура, с
вътрешна фиксация с хумерален пирон, заключен проксимално и дистално е
предприето лечение на счупването на шийката на лявата мишнична кост. По
отношение счупването на глезените израстъци на малък и голям пищял вляво
/бималеоларно счупване/ лекарите извършили открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на тибия и фибура, посредством заключваща плака, малеоларен
винт и 2 К игли. На 31.05.2017год. ищецът бил изписан окончателно от болницата
и се прибрал у дома за продължаване на лечението в домашни условия.
От лечебното заведение ищецът Т. бил изписан на
инвалидна количка. Последната използвал около един месец за придвижване в
домашни условия. На вторият месец след инцидента и месец след изписването от
болницата започнал да се придвижва посредством две патерици. Същите използвал
около 3 месеца. През първите шест месеца след ПТП движенията на ищеца били
изключително болезнени и ограничени, което е видно от амбулаторен лист № 002055
от 05.12.2017год. Не можел да се обслужва сам, което налагало постоянно да
ползва чужда помощ. Болките от счупените ребра продължили със завишен
интензитет около 3 - 4 месеца след инцидента, като и до момента Т. изпитва
болки и дискомфорт при по-дълбоко вдишване или издишване на въздух от
дробовете, умора или застудяване на времето. Често му се случвало да има
главоболие, променил се и говорът му, като често не се р*бирало както говори.
Снагата му останала изкривена от травмите, получени от инцидента и до сега
продължава да се придвижва бавно и при умора да ползва помощта на бастун, тъй
като изпитва постоянни болки в левите горен и долен крайници, които не може да
използва пълноценно, както и да ги натоварва, нормално, съответно на възрастта
си. Лявата му глезенна става е с променена конфигурация и редовно е оточна. На
11.06.2019год. в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД-София на ищеца е
извършена операция по отстраняване на заключващата плака на долния крайник. В
момента Т. се възстановява отхирургичната интервенция.
Освен горепосочените телесни увреждания, причинени
му от ПТП, ищеца, в следствие на болките от същите изпитвал и ред неудобства,
изр*яващи се в невъзможност да диша и спи нормално, да извършва активни
движения, дискомфорт, трудности и неудобства при личното си обслужване. Отделно
от чисто физическите увреждания, ищеца е преживял и силен шок и стрес от
претърпяното ПТП, които търпи и до сега. Болките от травмите така и не са
отшумели и до днес.
Освен физическите болки, ищецът претърпял и
душевни страдания. До преди инцидента бил изключително здрав и уверен човек за
възрастта си. След ПТП вече се чувствал друг човек. Два месеца лежал като
ненужен, когато всички останали си имали своите ангажименти, а той лежал и през
физическата си болка постоянно мислел за случилото се. Все по-често започнал да
се пита какъв мъж ще бъде занапред, при положение, че през целият си живот се е
трудил. Вследствие на претърпяното ПТП изпитал и силен стрес, а към настоящия
момент продължава да изпитва страх, когато му се налага да пресича улица.
Страхувал се да не се повтори всичко преживяно.
Травматичните увреждания получени от претърпяното
на 11.05.2017год. ПТП причинили на И.Г.Т. р*стройство на здравето, изр*яващо се
в многостепенна средна телесна повреда, което обстоятелство на практика, за
един сравнително дълъг период от време го лишило от възможността да води живот,
еквивалентен на този на здравите хора. В този аспект следва да бъде отчетена
неговата възраст, към момента на инцидента е бил на 67 години, а това е
възраст, през която Т. вече е бил пенсионер, но все още е имал възможност да се
труди и получава съответния доход за да подпомага ежедневието и нуждите си, но
в следствие на ПТП е бил лишен от т*и възможност, което обстоятелство от своя страна
го е поставило в далеч по-неравностойно положение от останалите хора на
неговата възраст. Влошеното здравословно състояние, затрудненото и болезнено
движение на крайниците, торса и контузията в главата и фона на нестабилното
социално положение в страната, претърпяното ПТП от 11.05.2017год. на практика е
дисквалифицирало ищеца от един сравнително нормален живот за немалко време,
който би могъл да води, при положение, че се е намирал в добро здравословно
състояние.
Така причинените телесни увреждания на практика са
лишили ищеца от възможността да води пълноценен живот, еквивалентен от
останалите хора на неговата възраст. И.Т. е с ниски доходи, съобр*но настоящият
стандарт на живот в страната - пенсия от 450
лева, което поставя под въпрос нормалното му съществуване въобще. Пострадалият
трудно може сам да подсигури лечението и възстановяването си, а страданията му
не са отшумели и до днес.
Видно от представената Застрахователна полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" № BG/23/117001078511, за
управляваното от виновния водач С.И.И., МПС-лек автомобил марка „***",
модел „*", с регистрационен ***, към датата на ПТП -11.05.2017год. е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност"' в З.О.З."
АД с полица № BG/23/117001078511 с начална дата на покритие 08.04.2017год. и
със срок на валидност до 07.04.2018год. Следователно към датата на ПТП -
11.05.2017год. е било налице валидно действащо застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на
процесното МПС, което от своя страна обуславя правото и възможността на
пострадалия И.Г.Т. да предяви прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя.
На основание чл. 380, ал. 1 КЗ била предявена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като в ответното застрахователно дружество е обр*увана
преписка по щета с № 0411 - 600 - 0001 - 2017. По т*и щета от ответника З.О.З."
АД е определено застрахователно обезщетение за претърпените от И.Г.Т.
неимуществени вреди в р*мер на 20 000 лева. На 01.07.2019год. по сметка на увреденото
лице от ответното дружество е преведена сумата от 20 000 лева по щета с №
0411-600-0001-2017.
Намира определеното и заплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за силно занижено и неотговарящо на
характера, степента и интензитета на търпените от пострадалото лице болки и
страдания, както и че същото не е съобр*ено с изплащаните в подобни случаи
обезщетения, ищецът Т. не е съгласен с р*мера на така определеното от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди.
Претърпените от И.Г.Т. неимуществени вреди - болки
и страдания от непозволеното увреждане на 11.05.2017год., представляващо ПТП,
оценява на сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), от която следва да
бъде приспадната сумата в р*мер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изплатено
извънсъдебно от ответника, като с исковата молба претендира заплащане на сума в
р*мер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева)-р*ликата до пълния претендирай р*мер
на застрахователно обезщетение.
От претърпяното ПТП И.Г.Т. понесъл и имуществени
вреди, изр*яващи се в заплащането на такса за избор на екип за операцията
извършена на 11.06.2019год. в УСБАЛО„Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД - София за
отстраняването на заключващата плака на долния крайник на стойност 400 лева;
заплащането на потребителска такса за преглед на стойност 40.60 лева и
заплащането на потребителска такса за преглед на стойност 17.40 лева.
С оглед факта, че пострадалият И.Т. е изпълнил
посочените в чл. 498, ал. 1 и ал. 2 КЗ свои задължения - отправил е към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ,
представил е на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които р*полага
и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди,
застрахователят е платил обезщетение за неимуществени вреди в определен от него
р*мер, но Т. не е съгласен с р*мера на определеното му обезщетение за
неимуществени вреди, за пострадалия е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ЗАД "ОЗК Застраховане" АД да заплати на И.Г.Т. сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева),
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от телесни увреждания, както и сумата от 458
(четиристотин петдесет и осем) лева, за имуществени вреди, изр*яващи се в
направени р*ходи за заплащане на медицински услуги, всички вреди претърпени
вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 11.05.2017год.,
причинено от виновното противоправно поведение на С.И.И. при управление на лек
автомобил марка „***", модел „*", с регистрационен № СТ 47 63 ВС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2017год. - датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по
делото р*носки, включително и възнаграждение за адвокат.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недок*ан и моли да се постанови решение, с
което да се отхвърли изцяло.
Оспорва твърдението, че
в резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба
телесни увреждания.
Счита исковете в пълния
им предявен р*мер за неоснователни, необосновани и не са подкрепени с док*ателства,
същите са прекомерно завишени по р*мер. Видно от приложените към исковата молба
док*ателства, в частност Епикриза ИЗ № 9762 и Епикриза ИЗ № 10263, пострадалият
е изписан с подобрение след предприетото лечение за претърпените от процесното
събитие травми, а Епикриза ИЗ № 1066 сочи, че за Т. не е налице временна
нетрудоспособност, поради което счита твърденията на ищцовата страна, относно
невъзможността на пострадалия да води пълноценен живот, за неоснователни и
необосновани. Ако такава въобще е налице, то намира, че същата е вследствие на
напредналата възраст на ищеца и не се намира в причинно-следствена възраст с
пътно-транспортното произшествие. Също така, на ищеца са предписани ук*ания за
щадене на оперирания крайник, които не е известно дали са изпълнени. Затова,
счита, че подобна грижа не е осигурена, заради което се твърдят и болките и
страданията шест месеца след настъпването на процесното събитие. Твърди, че подобни
травми следва да са излекувани след толкова дълго време, а посочените болки в
амбулаторен лист № 002055 се дължат на неправилната грижа към оперативните рани
и не се намират в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
На следващо място, според
горепосочените експертизи, след всяко посещение и престой на пострадалия в
болничното заведение, на последния се полагат по два безплатни контролни
прегледа. Ето защо, счита, че претендираните имуществени вреди, свързани с
посещения за преглед, са недължими.
Намира р*мера на
исковете, предявени на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане за
неоснователно завишени и прекомерени, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Оспорва твърдението на
ищеца, че вследствие на процесното ПТП търпи имуществени и неимуществени вреди,
които да обуславят претендираните р*мери на застрахователно обезщетение от 50 458
лв. в рамките на настоящото производство.
Твърди, че ищецът не док*ва
да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение.
Намира р*мера на исковете, предявени по КЗ за прекомерни, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП
задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че р*мерът на
обезщетението следва да бъде намален, съобр*но приноса на пострадалия. Съгласно
съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на
обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова).
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Оспорва изключителната
вина на водача С.И.И. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на р*поредбата
на чл. 300 от ГПК. Видно от док*ателствата по делото в нак*ателното
производство не е изследвано обстоятелството във връзка с вина на самия
пострадал. Навежда твърдения за наличието на изключителна вина на другия
участник в ПТП, който е довел до процесния инцидент.
Оспорва механизма на
настъпилото ПТП. По делото не са представени достатъчно док*ателства за
механизма на възникване на процесния инцидент. Счита, че описания в исковата
молба механизъм не отговаря на действително р*вилия се.
Счита, че вредоносният
резултат от процесното събитие не е настъпил по изключителна вина на водача на
застрахованото в З.О.З." АД МПС. Твърди, че в конкретния случай в голяма
степен за получените увреждания вина има и И.Г.Т..
Видно от протокол за
оглед на ПТП, приложен към исковата молба, не се наблюдават пешеходни пътеки и
преходи на участъка от пътното платно, където е настъпило процесното събитие.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДвП "При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки“. В случая, на
кръстовището между бул. "С.П.Е." и ул. "Б." няма нито
пешеходна пътека, нито светофарна уредба. Въпреки това, ищецът е предприел
неправомерното пресичане на пътното платно, довело до настъпването на процесния
инцидент.
На следващо място, видно
от приложената по делото Комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза и събраните свидетелски пок*ания по нак*ателното производство,
пострадалият се е намирал в алкохолно опиянение, поради което същият не е
направил адекватна преценка на действителната обстановка и е предприел
пресичане в противоречие със задълженията, вменени му по смисъла на ЗДвП.
Предвид времето на настъпване на процесното събитие - тъмната част на
денонощието, ако ищецът бе извършил необходимата преценка, то лесно би възприел
приближаващия го автомобил, тъй като вечер фаровете на автомобилите правят
забелязването им значително по- лесно от през деня.
На трето място, от
материалите по делото е установено, че ищецът е бил облечен с тъмни дрехи и
обувки. В същото време, от гласните док*ателства става ясно, че в процесния
участък от пътя е липсвало функциониращо улично осветление. Предвид
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието,
около 21:00ч., то технически е било невъзможно своевременното възприемане на
неправилно пресичащия пешеходец със задължителните за населено място къси
светлини, поради липсата на контрастност между тъмните дрехи и естетсвената
светлина.
На последно място,
счита, че технически не е било възможно да се избегне настъпването на
процесното събитие, предвид неадекватното поведение на Т. на пътното платно. От
приложената КСМАТЕ става ясно, че при движение на пешеходеца със скорост 8,2
км/час, то водача на процесното МПС не би имал техническата възможност да
забележи пресичащия и своевременно да спре автомобила, за да предотврати удара,
дори и да се бе движил в законоустановената скорост, а именно 50 км/час. Според
събраните свидетелски пок*ания, пострадалият се е придвижвал със спокойно
бягане, което е намалило времето за реакция на водача на МПС значително.
Ето защо, счита, че
нарушаването на правилата за движение по пътищата, вменени на Т. по смисъла на
ЗДвП, неадекватното му състояние и поведение на пътя и несъобр*еното му облекло
значително са допринесли за настъпването на процесното ПТП. Затова, намира за
обосновано приемането на изключително висок процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Приносът на пострадалия
е основание за намаляване р*мера на застрахователното обезщетение на основание
чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалият е създал реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата
грижа за оп*ване на собственото си здраве и живот като е нарушил правилата за
движение, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба
увреждания.
Предвид периода на
възстановяване на ищеца, социално-икономическото положение на страната ни и
направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и р*мера
на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на
уврежданията, счита, че предявения р*мер е неоснователно завишен.
Счита, че исковете в
пълния им предявен р*мер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с
док*ателства, същите са прекомерно завишени по р*мер.
Оспорва исковете и по р*мер.
Счита р*мера на иска за неоснователно завишени и прекомерен, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените
по-горе съображения.
Оспорва твърдението на
ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да
обуславят претендираните р*мери на застрахователно обезщетение от 50 458 лева.
Счита, че същите са
предявени и в изключително завишени р*мери. Счита, че ищецът не док*ва да е
търпял имуществени и неимуществени вреди, които да обосновават предявения р*мер
на обезщетение от 50 458 лева, от които вече са изплатени 20 000 лева. Намира р*мера
на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че р*мерът на обезщетението следва да
бъде намален, съобр*но приноса на пострадалия. Съгласно съдебната практика
обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този
смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г.,
III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова). Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване.
Счита, че определеният и
изплатен от Застрахователно-експертната комисия на ищеца р*мер на обезщетение
на стойност 20 000 лева, е справедлив и отговарящ на действително претърпените
вреди. Намира претендираното допълнително обезщетение в р*мер на 30 458 лева за
недължимо и като такова би довело до неоснователното обогатяване на ищеца. Приема,
че изплатената сума напълно обезщетява действително нанесените травми от
процесното ПТП.
Оспорва претенцията по
акцесорния иск за лихва, както и р*мера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на
главния иск.
На отделно основание,
счита акцесорния иск, с който се претендират лихви за забава от момента на ПТП
за неоснователен, тъй като З.О.З." АД не е изпаднало в забава и не дължи
лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху т*и за неимуществени
вреди.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която
ищецът счита, че не са налице твърдяните от ответника нередовности на исковата молба.
Оспорва всички
възражения на ответното дружество, като незаконосъобр*ни, неоснователни и недок*ани.
По отношение на
направеното с отговора на исковата молба оспорване на твърдението на ищеца, че
в резултат на пътнотранспортното произшествие са възникнали всички описани
телесни увреждания.
Твърди, че се док*ва
факта, че всички заявени и описани в исковата молба телесни увреждания са
възникнали единствено и само от претърпяното от ищеца ПТП.
В исковата молба са посочени
получените от ищеца, вследствие на претърпяното ПТП, травматични увреждания.
След произшествието ищецът бил приет в УМБАЛ- АД - „Професор д-р Стоян
Киркович" - град Стара Загора и настанен в Клиниката по неврохирургия. При
прегледа била установена контузия на главата, мозъчно сътресение и контузия на
мозъка и меките мозъчни обвивки. От т*и клиника ищецът бил прехвърлен за
продължаване на лечението му в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ
„Професор д-р Т. Стоянович" АД - Стара Загора. Там, на 26.05.2017год. са
били направени две последователни операции. Касае се за многостепенна средна
телесна повреда, която обуславя високи по интензитет болки и страдания за
продължително време, както и по - дълъг възстановителен период.
По изложените
съображения, ищецът счита претендираното обезщетение от 50 000 лева за
причинени неимуществени вреди, 20 000 лева, от които са изплатени
доброволно от ответника и 458 лева за причинени имуществени вреди за напълно
справедливо, съобр*ено с принципа на чл. 52 ЗЗД. В този смисъл намира, че
възражението на ответника за прекомерност на иска, респ. търсеното обезщетение
за неоснователно и като такова, счита, че следва да се отхвърли. За
неоснователно счита и възражението на ответника, свързано с телесните
увреждания, получени от ищеца и дали всички са възникнали в резултат на
процесното ПТП.
Неоснователно е
въведеното оспорване на изключителната вина на водача на л. а. марка „***",
модел „*", с регистрационен № СТ 47 63 ВС - С.И. за причиняването на
вредоносния резултат. Ответникът твърди, че в нак*ателното производство не е
изследван въпросът за вина на пострадалия за настъпване на ПТП. Диспозитивът на
Решение № 143 от 12.03.2019 год., постановено по НОХД № 162 по описа на РС -
Стара Загора за 2019год. е повече от ясен и от него става видно, че вина на
настъпване на ПТП има единствено водачът на л. а. марка „***", модел „*",
с регистрационен № СТ 47 63 ВС - С.И.И., който с действията си е нарушил чл.
21, ал. 1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. С решението си, съдебният състав на PC - Стара
Загора е приел и решил, че вина на настъпилото ПТП има само и единствено С.И.И..
В съдебния акт липсва осъдителен диспозитив за това, че И. е нарушил правилата
на ЗДвП паралелно с друг участник в движението и ПТП (престъпното деяние) е настъпило
(осъществено като престъпление) при условията на независимо съизвършителство,
довело до съпричиняване на крайния вредоносен резултат. Р*решението на въпроса,
поставен от ответника се намира в нак*ателното производство, в хода на което
към нак*ателната отговорност е привлечен единствено лек автомобил марка „***",
модел „*", с регистрационен № СТ 4763 ВС - С.И.И.. Именно по тези причини Т.
не е обвинен и респективно предаден на съд, за това, че заедно с И. са станали
причина за настъпването на процесното ПТП в условията на независимо
съизвършителство, довело до съпричиняване на един и същ краен вредоносен
резултат.
Вън от горните р*съждения
следва да се каже, че на основание р*поредбата на чл. 300 ГПК, присъдата,
постановена по едно нак*ателно дело е задължителна за гражданския съд, който р*глежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящата присъда липсва
признаване на вина и съответно осъждане на С.И.И. и И.Г.Т. за независимо
съизвършителство, довело до съпричиняването на един и същ вредоносен резултат,
които факти, както иска ответната страна да бъдат възприети по настоящото дело.
От друга страна по
делото са представени достатъчно док*ателства, от които може да бъде направен
извода, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил,
но коментар по този въпрос ще бъде направен по-долу в изложението.
С отговора на исковата
молба, ответникът е оспорил механизма на настъпилото ПТП. Описаният механизъм
на ПТП счита, че е в пълно съответствие и се подкрепя от док*ателствата,
приложени към исковата молба. По твърдението на ответника, че вредоносният
резултат от процесното събитие не е настъпил по изключителна вина на водача на
застрахованото в З.О.З.'" АД МПС. Твърди, че в случая в голяма степен за
получените увреждания вина има и И. ГосподиновТончев.
Във връзка с това
възражение, ответникът заявява, че ищецът е нарушил чл. 113, ал. 1 ЗДвП, като е
пресякъл платното на бул. „С.П.Е." не на пешеходна пътека. Счита довода на
ответното дружество за неоснователен, тъй като р*поредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП предоставя възможност на пешеходците да пресичат платното за движение и
извън определените места при двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост няма пешеходна пътека. Настоящия случай попада в обхвата на
този законов текст. Действително на кръстовището на бул. „С.П.Е." с ул. „Б.",
където е станало ПТП няма пешеходна пътека, нито същото е регулирано със
светофарна уредба. Най - близките такива се намират на значително р*стояние от
това кръстовище. С действията си обаче, Т. не е извършил нарушение на правилата
на ЗДвП, защото е сп*ил правилото на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, а и не само. Ищецът е
предприел пресичане на двулентовото двупосочно платно на бул. „С.П.Е." в
посока от мисленото продължение на тротоара на ул. „Б." към булеварда. Пресичането
е извършил след като преди да навлезе на пътното платно се е съобр*ил с
приближаващите ППС. От док*ателствата по делото е видно, че Т. не е удължавал
пътя си и времето за пресичане, както и е не спирал на платното за движение, а
също така не е преминавал през ограждения от парапети или вериги.
Не е съгласен и с довода
на ответника, че пострадалият се е намирал в алкохолно опиянение, поради което
същият не е направил адекватна преценка на действителната обстановка и е
предприел пресичане в противоречие със задълженията, вменени му по смисъла на
ЗДвП. Счита, че отново се излага хипотеза, както в случая следва да се има
предвид факта, че при всечи човек възможностите за възприятие на дадени обекти
са р*лични и зависят от р*лични субективни фактори. Освен това не следва да се
пренебрегва и факта, че лек автомобил марка „***", модел „*", с
регистрационен № СТ 47 63 ВС се е движил с несъобр*ена (превишена) за градските
условия скорост.
Навежда неоснователност
и на твърдението на ответника, че за водача на лекия автомобил е било
технически невъзможно своевременното възприемане на пешеходеца, който бил
облечен с тъмни дрехи и обут в тъмни на цвят обувки. В Р*дел XXI на Глава II от
ЗДвП „Правила за движение на пешеходците" не съществува въведено ограничение
или правило касаещо цвета или яркостта на дрехите, с които следва да се обличат
пешеходците.
Оспорва като
неоснователно твърдението, че е невъзможно да се избегне настъпването на
произшествието, предвид неадекватното поведение на Т. на пътното платно. Сочи
се, че от свидетелските пок*ания било видно, че пострадалия пешеходец се е
придвижвал със спокойно бягане. Макар и неотносими към настоящото производство,
свидетелските пок*ания от нак*ателното дело не р*криват И.Т. да се придвижвал
със спокойно бягане. Подобно твърдение се съдържа единствено в изявленията на
виновния за ПТП водач С.И., което представлява защитна позиция и се намира в
конфликт с всички останали док*ателства и док*ателствени средства. В т*и връзка
твърди, че преди и към момента на настъпване на ПТП, ищецът И.Т. се е
придвижвал със спокоен ход.
Счита за неоснователно
търтенето на ответника, че нарушаването на правилата за движение по пътищата,
вменени на Т., неадекватното му състояние и поведение на пътя и несъобр*еното
му облекло значително са допринесли за настъпването на процесното ПТП, което
обосновавало приемането на изключително висок процент съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Това е така, защото намира, че Т.
не е извършил нарушение на правилата за движение на пешеходци, р*писани в ЗДвП.
Подобни нарушения не се док*ват, а и липсват док*ателства в т*и посока. Напълно
неоснователно е съображението, че неадекватното състояние и поведение на пътя
на ищеца и несъобр*еното му облекло значително са допринесли за настъпването на
процесното ПТП. Не се док*ва какво и да било неадекватно състояние и поведение
на пътя от страна на И.Т.. Липсват док*ателства в подкрепа на подобна позиция.
Не на последно място следва да се каже, че законът - ЗДвП не борави с понятия
като неадекватно състояние и поведение на пътя на пешеходците и несъобр*еното
им някаква обстановка облекло, в частност пътната.
Счита, че възражението за
съпричиняване на ответника на вредоносния резултат за неоснователно и недок*ано.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника, в
който заявява, че поддържа становището си в отговора на исковата молба по
аргументи, подробно изложени в същия.
Съдът като обсъди
събраните по делото док*ателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Страните не спорят за съществуването на
застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 11.05.2017г., към която за
лек автомобил марка „***", модел „*", с регистрационен *** е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД по застрахователна полица BG/23/117001078511 с начална
дата на покритие 08.04.2017г. и със срок на валидност до 07.04.2018г.
С Решение
№ 143 от 12.03.2019г., постановено по н.о.х.д. № 162/2019 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, влязло в сила на 28.03.2019г., е видно, че водачът С.И.И.
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 11.05.2017 година в град
Стара Загора, по булевард "С.П.Е.", в посока от север на юг, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка "***",
модел "*" с регистрационен № СТ 4763 ВС, е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - "При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: за пътно превозно средство от категория
"В" в населено място – 50 km/h, тъй като водачът С.И.И. е управлявал
лекия автомобил марка " ***", модел" * " с регистрационен №
СТ 4763 ВС със скорост 60 км/час движейки се в град Стара Загора, по булевард
"С.П.Е. ", в посока от север на юг; чл. 116 от Закона за движение по
пътищата - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предп*лив към пешеходците.... " и по непредп*ливост е причинил
многостепенна средна телесна повреда на И.Г.Т., роден на ***г., изр*яваща се в:
контузия на мозъка и меките мозъчни обвивки, причинило р*стройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на V, VІ, VІІ ребра в дясно, причинило
трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни; счупване на
шийката на лявата мишнична кост, причинило трайно затрудняване на движението на
левия горен крайник за повече от 30 дни; счупване на глезените израстъци на
малък и голям пищял вляво /бималеоларно счупване/, причинило трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, като
след деянието е направил всичко, зависещо от него за ок*ване помощ на
пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква "а", предложение
второ, във връзка с чл. 343, ал. 1, буква "б", предложение второ, във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК водачът е освободен
от нак*ателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено
административно нак*ание – глоба.
От
представената по делото Епикриза с ИЗ 9762 от Клиника по неврохирургия при
УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД -Стара Загора е видно, че
пострадалият Т. е бил хоспитализиран по спешност в Клиника по неврохирургия на 11.05.2017г.
като блъснат от лек автомобил пешеходец. Оплаква се от главоболие,
главозамайване, болки в ляво рамо и ляв глезен. Съобщава за консумация на
алкохол 2-3 бири. След консултация се хоспитализира в НХК. Мъж на видима
възраст отговаряща на реалната,Глава-налична р*късано с р-р 1см, ескориадии и
авулзии по носа., Шия-б.о ричен, палпаторна болезненост и деформация в ляво
рамо везикуларно двустранно-18/мин, ССС-РСД, АН 150/60, Корем-мек, неболезнен
щчени движения в лява ръка,6олезненост в ляво рамо, палпаторна болезненост и
оток става. Неврологичен статус - Обнубшшран, ГКС-14т, МРД/-/, ЧМН-централен
фациалис вляво, Парези/-/, ТР-катерезиран, ВКФ-в норма, Болков с-м/+/, С-м на
ИКХ/+/. Изписан и насочен за лечение в специализирана структура в гр.
Ст.Загора.
От
приложена Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при
УМБАЛ "Проф. д - р Стоян Киркович" АД-Стара Загора е видно, че на 18.05.2017
г. е хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология при същата болница с
история на заболяването № 10263/2017 г. Анамнезата е снета по данни на болния.
При ПТП получава болка и ограничени движения в лявата глезенна и лявата раменна
стави. Постъпва за оперативно лечение. Изследвания в ИБМП. Рьо графии.
Обективно състояние: Лявата глезенна и лявата раменна стави са болезнени,
оточни и с ограничени движения. Параклинични изследвания; в норма за възрастта.
Рьо графии: фас и профил глезен; рамо; ЕКГ. Консултации: Кардиолог - не
съобщава за оплаквания от ССС-ма. Може да бъде опериран с умерен оперативен
кардиологичен риск. Анестезиолог - подготвен за анестезия. ОФРМ - Н*начена
рехабилитационна програма. Терапевтична схема: Сотахексал 2х80 мг - 5 дни;
Фраксипарин 0,4-14 дни; Ход на заболяването: Подготовка за оперативно лечение.
Операция. Хемотрансфузия. Следоперативно е приведен в КАИЛ за интензивно
лечение и мониторинг. Усложнения няма. Oперативна интервенция: Оперативен
протокол №259/26.05.2017 г. под интубационна анестезия се направи: 79.31
Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус. Щателно почистване
на полето. С латерален достъп се достигна до фрактурата на хумералната глава.
Под Рьо контрол се репонира се на прави фиксация с хумерален пирон, заключен
проксимално и дистално. Дренаж, Послоен шев. Стерилна превръзка. Оперативен
протокол №260/26.05.2017 г. под интубационна анестезия се направи: Открито
наместване на ф-ра с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Щателно почистване на
оперативното поле. С латерален и медиален достъп се достигна до фрактурите и се
извърши репозиция. Фиксираха се със заключваща плака, малеоларен винт и 2 К
игли. Поелоен шев. Стерилна превръзка. Следоперативно състояние: Стабилизирано
общо и локално състояние. Статус при изписването: Афебрилен, спокойна оперативна
рана. Изход от заболяването: С подобрение. Препоръки: Да /се правят амбулаторно
стерилни превръзки през 3 дни. Конците да се свалят на 12-тия ден от
операцията. Да не натоварва ляв долен крайник. Щадящ двигателен режим
От Епикриза,
ИЗ 1066 от Клиника по детска ортопедия и хирургия на горен крайник при УСБАЛО
„Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД-София се установява, че се касае за пациент, при
който страданието датира от 11.05.2017г. когато при ПТП получил счупване на
лява глезенна става. Опериран по този повод на 20.05.2017г. Оплаква се от болка
и ограничени движения в лява глезенна става. Постъпва за изваждане на
остеосинтезния материал. Обективно състояние с локален, соматичен и
специализиран статус: При приемането - в добро общо състояние, афебрилен. Соматичен
статус: без отклонения. От специализирания ортопедичен статус: Походка
самостоятелна с левостранно накуцване, и с едно помощно средство. Лява глезенна
става е с променена конфигурация и с оток. Постоперативни цикатрикси от медиално
и латерално на ляв глезен. Обем на движение в ставата: S10-0-10. 13. Дата на оперативната интервенция с
оперативна диагноза: 11/6/2019 СТ. ПОСТ ФРАКТУРАМ APT. ТАЛО-КРУРАЛИС СТ. ПОСТ
ОП. Под спинална анестезия се извърши ОТСРТ. ОТ КОСТТА НА ИМПЛАНТИРАНИ УРЕДИ. Изписва
се в добро общо състояние, с подобрение, с превръзка на оперирания крайник. Насочване
за провеждането на следоперативна рехабилитация в болнични условия по КП № 265.
По
делото е представен Амбулаторен лист № 002055 от 05.12.2017г., изд. От д-р
Венелин Дамянов, с поставена основна диагноза: последици от други уточнени
травми на долен крайник. Обективно състояние: лява глезенна става е оточна, с
ограничени и болезнени движения. Силно ограничени движения в лява раменна
става.
Видно
от представената по делото кореспонденция, ищецът е предявил претенция по чл.
380 КЗ пред ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД с вх. №99-2075/16.05.2019г.,
за което е обр*увана щета с № 0411 - 600 - 0001 - 2017. По т*и щета от
ответника З.О.З." АД е определил застрахователно обезщетение за
претърпените от И.Г.Т. неимуществени вреди в р*мер на 20 000 лева. На
01.07.2019год. по сметка на ищеца от ответното дружество е преведена сумата от
20 000 лева по щета с № 0411-600-0001-2017.
Представени са 3 бр.
фактури:Фактура №**********/11.06.2019год., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо
Бойчев" ЕАД-София; Фактура №**********/18.05.2017год., издадена от УМБАЛ
"Проф. д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора; Фактура № **********/01.06.2017год.,
издадена от УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора.
От заключението на н*начената по делото съдебно – медицинска експертиза,
неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и
компетентно се установява, че ищецът И.Г.Т. във връзка с ПТП на 11.05.2017г. е
получил: Контузия на главата с р*късно-контузна рана, контузия на тялото. Контузия
на меките мозъчни обвивки и мозъка. Счупване на V, VI и VII ребра вдясно.
Счупване на шийката на лявата мишнична кост. Счупване на глезенните израстъци
на малък и голям пищял вляво. Първоначално
пациентът е лекуван една седмица в неврохирургична структура.
Впоследствие е проведено двуседмично лечение
в ортопедия и травматология, вкл. и хирургично лечение на счупванията на горен
и долен карайник. През 2019 г. е провел лечение за рехабилитация. Тези
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети с голяма
кинетична енергия и отговарят да са били причинени по механизма на блъскане на
пешеходец от лек автомобил. Данните в медицинските документи сочат, че
черепно-мозъчната травма е възстановена. Липсват регистрирани оплаквания от ляв
горен крайник и счупените ребра. Регистрирани са болезнени и ограничени
двмижения в ляв глезен. Освен счупването на кости на левите глезени е възможно
да е било налице увреждане на връзков апарат. Вещото лице излага, че след
оперативната намеса несъмнено са останали сраствания. Всички тези изменения са
в състояние да причинят оплакванията на пациента към момента. От медицинска
гледна точка и от гледна точка на пациента не е възможно да се препоръча
лечение. Основната функция на крайника - ходенето - е възстановена, макар и
ограничена в крайните ф*и. Усложнение е вероятното засягане на връзков апарат
на лява глезенна става. В заключението се сочи, че съпътстващите заболявания
(артериална хипертония и ХОББ) нямат връзка травматичните увреждания и
последвалия възстановителен период.
От н*начената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно, се
установява, че механизмът на ПТП е следният: На 11.05.2017 г. около 21:15 часа
по бул. „Св. Патриарх Евтимий” в тъмната част на денонощието, в лявата пътна
лента в посока юг се е движил лек автомобил *** * с per. № СТ 4763 ВС,
управляван от С.И. със скорост на движение около 60 км/ч и опасна зона за
спиране 46,80 м. Уличното осветление е работело, пътната настилка е била суха.
Автомобилът е бил с включени къси светлини на фаровете. В същото време в посока
изток пешеходеца И. Тенчев е предприел пресичане на булеварда. Водачът И. не е
възприел своевременно опасността и със скорост около 60 км/ч е ударил
пресичащия платното за движение отдясно наляво спрямо посоката на автомобила
пешеходец, след като той е изминал 4,80 м от дясната граница на дясната лента
за движение. Ударен е в лявата подбедрица с предна дясна част на автомобила.
Последвало е качване на тялото върху предния капак на автомобила и удар на
главата в предното стъкло. Последвало е „носене“ на тялото от автомобила. След
окончателното спиране на МПС, тялото на пострадалия е изпаднало върху терена
напред и надясно, през дясната му страница и се е установило в дясната пътна
лента, като главата му е била р*положена на мястото, където е описана локвата
кръв, а краката му били насочени на север. МПС след удара се е установило в
лявата пътна лента. По данни на медицинските експертизи, вследствие на ПТП
пешеходеца е получил контузия на главата с р*късно - контузно рана и тялото;
Контузия на меките мозъчни обвивки и мозъка; Счупване на V, VI и VII ребра
вдясно; Счупване на шийката на лявата мишнична кост; Счупване на глезенните
израстъци на малък и голям пищял вляво.
ПТП е възникнало на прав
участък от пътя, в зоната на Т-обр*но кръстовище, с две ленти за движение в
една посока, с непрекъсната р*делителна ивица в ляво по посока на движение на
МПС. От източната страна на р*делителната линия е еднопосочно платно за
движение в посока север с две пътни ленти. В процесния участък не е имало
пешеходна пътека и не е имало светофарна уредба.
Автоекспертът прави
извода, че първоначално пешеходецът е предприел пресичане на булеварда в посока
изток, отдясно наляво спрямо посоката на движението на автомобила. В момента на
удара пешеходецът е бил ориентиран с лявата си странична част спрямо автомобила
и долния му ляв крайник е контактувал с предна дясна част на лекия автомобил ***
* в областта на предната броня. От мястото на удара, до окончателното си
спиране автомобилът е изминал р*стояние около 21 м. Поради факта, че след
първоначалния удар тялото е „носено” от автомобила, скоростта на отхвърлянето
му придобива скоростта и направлението на автомобила - на юг по посока на
движението му. След спирането на МПС, в резултат на инерционната сила, тялото
на пешеходеца изпада на терена напред и надясно спрямо посоката на движение. Р*стоянието,
на което се е преместило тялото от момента на удара до установяването му в
покой върху платното за движение е около 22 м.
Вещото лице представя изчисления, от които се
установява, че в настоящия случай опасната зона за спиране при скорост на
движение 60 км/ч е 46,80 м, а при скорост на движение 50 км/ч опасната зона за
спиране е 36,60 м. ПТП възниква в зоната на Т-обр*но кръстовище, като вляво по
посока на движение на автомобила има непрекъсната р*делителна ивица, а вдясно е
ул. „Б.“. Няма обозначени пешеходни пътеки. Настъпило е на участък, осветен от
уличното осветление. Водачът е управлявал МПС с включени къси светлини на
фаровете. Зоната на осветеност на фаровете обхваща цялата ширина на платното за
движение с интензивност на светлината на по-малко от 1250 Кандела.
Вещото лице сочи, че видимостта на водача по
отношение на възпримане на пресичащия от дясно спрямо посоката му на движение
пешеходец е с около 10-20% по- малка от дължината на светлинното петно вдясно. При
движение с включени къси светлини на фаровете, водачът на л. а. *** * е имал
техническата възможност да възприеме пресичащия пешеходец на р*стояние не
по-малко от около 60-67 м. Възприемането зависи от вниманието и концентрацията
на водача, от неговата бдителност. Своевременната реакция на водача зависи от
това дали опасността е очаквана или възниква на участък от пътя, където появата
й е внезапна и неочаквана. Несъобр*ената (превишената) на движение на МПС,
както и скоростта на движение на пешеходеца имат съществено значение за
дължината на опасната зона за спиране и предотвратимостта на удара.
От техническа гледна точка, експертът вземайки
предвид движението на тялото на пострадалия, контакта му с дясната част по
автомобила в едно направление, „носенето“ на тялото, изпадането му напред и
вдясно спрямо посоката на движението на МПС, намира за най-правдоподобно е да
се приеме скорост на движение на пешеходеца в момента на удара „спокоен ход“ -
около 4,4 км/ч. След анализ на резултатите в таблицата, инж. П. прави извода,
че водачът на лек автомобил *** * с peг. № СТ 4763 ВС е имал техническата
възможност при движение със скорост 60 км/ч и по-малка да предотврати ПТП при
спокоен и при бърз ход на пешеходеца, тъй като и при двата варианта отстоянието
на автомобила от мястото на удара е по- голямо от опасната му зона за спиране.
При спокойно бягане на пешеходеца ударът е бил
непредотвратим както при движение със скорост 60 км/ч, така и при движение със
скорост 50 км/ч, тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара е по-
малко от опасната му зона за спиране.
Технически правилно е водачът да наблюдава
непрекъсната пътната обстановка и при избора си на скорост на движение да се
съобр*и с атмосферните условия, със състоянието на пътната настилка, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Дори и със скорост на движение на МПС
непосредствено преди ПТП от 60 км/ч, водачът е имал техническата възможност да
предотврати удара, при спокоен и при бърз ход на пострадалия, като своевременно
възприеме пресичащия пешеходец, намали скоростта на движение, а при
необходимост да спре.
В експертизата се
посочва, че скоростта на движение на
лек автомобил *** * с per. № СТ 4763 ВС непосредствено преди настъпване на ПТП
е била същата, както в момента на удара - 60 км/ч. Тъй като произшествието е
възникнало в населено място, максимално допустимата скорост е 50 км/ч. Скоростта
на движение на лек автомобил *** * с per. № СТ 4763 ВС е била над максимално
допустимата.
Вещото лице заключава, че водачът е имал
техническата възможност да възприеме пешеходеца при скорост на движение на МПС
от 60 км/ч и от 50 км/ч. От техническа гледна точка не са съществували зрителни
прегради между водача на автомобила и пешеходеца и те са имали техническата
възможност да се възприемат взаимно.
Като техническа причина за настъпване на
процесното ПТП е несп*ване на правилото при пресичане на платното за движение
пешеходците да преминават по пешеходните пътеки, както и изискването за пешеходеца
преди да навлезе на платното за движение, да се съобр*и с р*стоянието до
приближаващите се МПС и тяхната скорост на движение. Не е сп*ено вмененото
задължение ако има автомобили или други обекти, ограничаващи видимостта към
приближаващите ППС да се забави или да спре движението си, докато се убеди може
да премине безопасно платното за движение. Ако Т. бе съобр*ил поведението си с
нормативните правила, не би настъпило процесното ПТП.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че в условията
на нощно време, възможността пешеходецът да възприеме автомобила, който се
движи с включени къси светлини на фаровете, е по-голяма. Видимостта е
неограничена на прав участък от пътя. Водачът може да го възприеме на около 67
м. при условията на ПТП, а пешеходецът на по-голямо р*стояние. Пешеходецът е
имал техническата възможност да го възприеме от поне 100 м. Експертът П.
посочва, че участъкът, където е възникнало ПТП е Т-обр*но кръстовище, като р*делителната
ивица отляво е забранена за пресичане,
там няма пешеходна пътека дори по смисъла на допълнителните р*пореждания на
ЗДвП, съгласно които пешеходната пътека е продължение на тротоара. Пешеходецът
не е следвало да пресече на това кръстовище, по-нататък има обозначено място за
пресичане. Това е неочаквана ситуация за водачите на превозни средства. Там не
е обичайно място за пресичане на пешеходци, тъй като от другата страна е
насрещно движение, а в р*делителната ивица няма място, което да е предн*начено
за пресичане на пешеходци. Той дори не е бил на тротоара точно. Местата, предн*начени
за пресичане са кръстовището с ул. Васил Левски и на север - кръстовището с ул.
Августа Траяна. Не е имало значение дали има пешеходна пътека или не, защото
пешеходецът трябва да се убеди, че автомобилите го забелязват и да съобр*и
скоростта и р*стоянието на автомобилите, които приближават. Трябва да се убеди
дали може безопасно да пресече. Това е много субективно, а имайки предвид и
факта, че пешеходецът е употребил алкохол и възприятието на ситуацията е много
р*лично, налице са забавени реакции и намалено периферно зрение, това са само
част от нещата, които влияят при употребата на алкохол от участниците в
движението. По въпроса за възприятоето на водача на МПС, вещото лице уточнява,
че шофьорът е бил поставен в сложна ситуация. Тя се определя от една
страна от това, че той се е движел на светлини, от това, че пешеходецът е бил с
тъмни дрехи, пресичал е на нерегламентирано място, от това, че ситуацията е
била неочаквана. Необходимо му е било по-голямо време за реакция. Самият
булевард, обаче е осветен, не се осветява единствено от светлините на фаровете.
Когато стане ПТП на такъв осветен участък, не контрастира толкова петното.
Това, че се движи на светлини автомобила има значение за пешеходеца, който би
го възприел, а това как ще реагира – зависи от това как мозъка му възприема и
анализира опасността.
С протоколно определение от
25.11.2020г. е допусната допълнителна задача към САТЕ – „Да се допълни
таблицата на стр. 10 от заключението с второ поле за „опасна зона за
спиране“ при използвано време на реакция
на водача tp= 2 сек.“, по която вещото лице представя допълнително заключение. От него
се установява, че при спокоен ход на пешеходеца, ударът е предотвратим за водача
при двата случая - време за реакция на водача 1,4 сек и време за реакция 2 сек,
при скорост на движение на МПС 60 км/ч и по-малка. При бърз ход на пешеходеца,
ударът е предотвратим за водача при време за реакция 1,4 сек и непредотвратим
при време за реакция 2 сек, при скорост на движение на МПС 60 км/ч и по-малка. При
спокойно бягане на пешеходеца, ударът е непредотвратим за водача при двата
случая - време за реакция 1,4 сек и време за реакция 2 сек, при скорост на движение
на МПС 60 км/ч и по-малка.
От техническа гледна точка, предвид движението на тялото на пострадалия,
контакта му с дясната част по автомобила в едно направление (след първоначалния
удар в лявата подбедрица, тялото на пострадалия се възкачва върху предния капак
на автомобила в дясната му част и с глава се удря в дясната част на предното
стъкло), „носенето“ на тялото, изпадането му напред и вдясно спрямо посоката на
движението на МПС, най-правдоподобно, вещото лице приема скорост на движение на
пешеходеца в момента на удара „спокоен ход“ – около 4,4 км/ч.
С оглед установяване на физическите
и психически увреждания на ищеца И.Т., вследствие на гореописаното ПТП,
по делото са допуснати гласни док*ателства.
От пок*анията на свидетелката Елена
Господинова Танева, сестра на пострадалия, се установява, че брат ѝ след
инцидента бил в болница. Когато се случило произшествието тя била в Турция и се
прибирала вечерта. Ищецът бил ударен в главата, от лявата страна крака и
ръката, вследствие на което му оперирали крака и ръката. Лежал около седмицата
в болница, а след като го изписали бил при нея в продължение на около месец,
след което го изпратили при тяхна позната в Мездра, която се грижила за него
година и половина. Свидетелката посочва, че не можел да се обслужва сам, бил в
инвалидна количка един месец, след това три месеца с патерици, а сега
периодично е със и без бастун. Към настоящия момент споделя, че вече се гледа
сам, но му носят храна, перат му дрехите и му носят нови, не е възстановен
напълно, грижат се за него, тъй като той е сам, няма деца. Твърди, че е
несполучлива така направената операция, кракът му все още е надут, лекарите
искали да му се направи втора операция, но ищецът отк*вал. Ръката също била с
ограничена подвижност. В пок*анията си още сочи, че ищецът не страда от
съпътстващи заболявания.
В съдебно заседание е р*питана и
свидетелката Кремена П., племенница на ищеца. Когато станал инцидента, тя била
на работа на бензиностанция. Обадила ѝ се нейна позната, която ѝ
съобщила, че не може да се свърже с вуйчо ѝ, след което изпратила сина си
да отиде у тях, но никой не отворил. След това узнали, че вуйчо ѝ се
намира в болница, в тежко положение. Вечерта р*брали, че е бил блъснат и се
намирал в неврохирургия, където бил известно време, а след това в ортопедия –
направили му операция на ключица и глезен. След като го изписали от болницата
бил в инвалидна количка и се грижили за него две седмици. След това го
изпратили на техни познати в Мездра, където живял около година. Към настоящия
момент свидетелката посочва, че ищецът Т. живее сам, но има нужда от помощ и те
ходят от време на време да му помагат. Сега се придвижвал с бастун, преди това
бил с патерици, след инцидента е забелязала, че си влачи краката, има нужда от
бастун и говори заваляно.
С оглед изясняване на обстоятелства по
процесното ПТП е р*питан св. С.И. – водач на лек автомобил *** модел А3, от
който се установява, че към момента на инцидента се спускал по булеварда,
когато от дясната му страна изскочил човек. Посочва, че е нямал възможност да
реагира толкова бързо и да спре и поради това е настъпило ПТП. След това слязъл
от автомобила и видял, че човекът не мърда. Счита, че човекът не е имал
адекватни реакции, с периферното си зрение забелязал, че залита към пътя, имал
специфична миризма на алкохол. Сочи, че не е имало обозначена пешеходна пътека,
а е имало на по-горната улица и поради това пешеходецът е пресякъл неправилно.
Съдът кредитира пок*анията на
свидетелите. Същите намира за непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.
При така
установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно р*поредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С р*поредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С влязло в
сила Решение № 143 от 12.03.2019год., постановено по НОХД № 162 по описа на
Районен съд-Стара Загора за 2019год. е признат за виновен С.И.И., ЕГН **********
в това че, на 11.05.2017 година в град Стара Загора, по булевард „С.П.Е.",
в посока от север на юг, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „***", модел „*" с регистрационен N9 СТ 4763 ВС, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват"; чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътно превозно средство от
категория „В" в населено място - 50 km/h, тъй като водачът С.И.И. е
управлявал лекия автомобил марка „***", модел „*" с регистрационен №
СТ 4763 ВС със скорост 60 км/час движейки се в град Стара Загора, по булевард „С.П.Е.",
в посока от север на юг; чл. 116 от
Закона за движение по пътищата - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предп*лив към пешеходците...." и по непредп*ливост е
причинил многостепенна средна телесна повреда на И.Г.Т., роден на *** година,
изр*яваща се в: контузия на мозъка и меките мозъчни обвивки, причинило р*стройство
на здравето, временно опасно за живота; счупване на V, VI ,VII ребра в дясно,
причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни;
счупване на шийката на лявата мишнична кост, причинило трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за повече от 30 дни; счупване на глезените
израстъци на малък и голям пищял вляво (бималеоларно счупване), причинило
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за ок*ване помощ на
пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква „а", предложение
второ, във връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б", предложение второ, във
връзка с чл. 342, ал. 1 НК, като е освободен от нак*ателна отговорност с
налагане на административно нак*ание глоба.. Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на
нак*ателния съд е задължителна за гражданския относно извършването на деянието,
противоправността му и вината. Ето защо, е налице установена по несъмнен начин
причинно-следствена връзка между горните противоправни действия на водача на
МПС и настъпилата вреда.
Относно р*мерът на иска за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне р*мера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне р*мера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди
от следните травматични увреждания, а именно: Контузия на главата с р*късно-контузна
рана, контузия на тялото. Контузия на меките мозъчни обвивки и мозъка. Счупване
на V, VI и VII ребра вдясно. Счупване на шийката на лявата мишнична кост.
Счупване на глезенните израстъци на малък и голям пищял вляво.
Следва да бъде отчетен и
факта, че през този период пострадалият е бил лишен от възможността да
изпълнява трудова дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст. Отчита се от
съда и факта, че през периода на възстановяването му, който според
представените данни от свидетелските пок*ания е продължил около 1 година, е бил
лишен и от възможността да се грижи сам за себе си и са му помагали негови
близки и роднини. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП
представлява значителен стресогенен фактор.
С оглед установените
травми, болките, страданията и причинените неудобства на ищеца и като се вземе
предвид, че последният към настоящия момент не е напълно възстановен, видно от
приетото по делото заключение на медицинската експертиза: „Данните в
медицинските документи сочат, че черепно-мозъчната травма е възстановена.
Липсват регистрирани оплаквания от ляв горен крайник и счупените ребра.
Регистрирани са болезнени и ограничени движения в ляв глезен. Освен счупването
на кости на левите глезени е възможно да е било налице увреждане на връзков
апарат. След оперативната намеса несъмнено са останали сраствания. Всички тези
изменения са в състояние да причинят оплакванията на пациента към момента. От
медицинска гледна точка и от гледна точка на пациента не е възможно да се
препоръча лечение. Основната функция на крайника е - ходенето - е възстановена,
макар и ограничена в крайните ф*и.“
Съдът съобр*ява и
сочените в медицинската експертиза усложнения или неблагоприятни прогнози, а
именно вероятното засягане на връзков апарат на лява глезенна става.
За определяне на
справедливо обезщетение, съдът взема предвид и конкретните икономически условия
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир. Поради
гореизложените обстоятелства, съдът намира за справедливо претърпените болки и
страдания да се остойностят в р*мер на 34 000 лв.
Безспорно установено е,
че ответното дружество на 01.07.2019г. е изплатило на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в общ р*мер 20 000 лв. по щета с № 0411-600-0001-2017.
Съгласно р*поредбата на
чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищецът, в качеството си на кредитор, не може да бъде
задължен да получи частично плащане.
Въпреки това доброволно изплатената от застрахователя сума, следва да бъде
приспадната от определеното от съда обезщетение в р*мер на 34 000 лв. за претърпените от И.Г.Т. неимуществени вреди.
Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от
него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с р*мера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в р*мер на 34 000 лв. се приспадне
заплатената от ответното дружество сума в р*мер от 20 000 лв., то на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в р*мер 14 000 лв.
По възражението за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. С оглед
съвкупната преценка на док*ателствения материал по делото, съдът намира за
основателно и док*ано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
релевирано от ответното дружество. По отношение на ищеца И.Т., съдът намира за
установено, че тежките травми не биха настъпили или не в т*и степен на
увреждане, ако същият бе пресякъл на обозначената за това пешеходна пътека, ако
се бе съобр*ил с движещите се МПС и не бе навлязъл внезапно на платното за
движение. Пешеходецът, безспорно нарушавайки правилата на ЗДвП – чл. 113, ал. 1
и чл. 114, т. 1, както и неизпълнение на задължението да се съобр*и с
преминаващите превозни средства, движещи се по платното за движение. С оглед
приетото заключение на САТЕ, което съдът възприема като изготвено компетентно и
добросъвестно, както и с поясненията от о.с.з., пешеходецът преди да навлезе на
платното за движение, трябва да се съобр*и с р*стоянието до приближаващите се
МПС и тяхната скорост на движение. Ако има автомобили или други обекти
ограничаващи видимостта към приближаващите ППС, да се забави или да спре
движението си, докато се убеди, че може да премине безопасно платното за
движение. Вещото лице посочва в заключението си, че ако Т. бе съобр*ил
поведението си с нормативните правила, не би настъпило процесното ПТП.
Съдът отчита и
обстоятелството, че ищецът към момента на ПТП е бил под въздействието на
алкохол – 1,69 промила, поради което категорично се установява, че сам се е
привел в състояние, което забавя времето на неговите реакции, обърква
преценката му за реално възприемане на приближаваща опасност и представата за действителната
скорост на приближаващото МПС. Освен всичко горепосочено, следва да се отбележи
и че видно от уточненията, направени от инж. П. в о.с.з., ПТП е в условията на
нощно време и възможността пешеходецът да възприеме автомобила, който се движи
с включени къси светлини на фаровете, е по-голяма. Видимостта е неограничена на
прав участък от пътя и пострадалият е можел да възприеме лекия автомобил от
по-голямо р*стояние. Водачът може да го възприеме на около 67 м. при условията
на ПТП, а пешеходецът на по-голямо р*стояние. Пешеходецът е имал техническата
възможност да го възприеме от поне 100 м., което е приблизително двойно.
За да не е
необходимо поведението на пострадалото лице да бъде задължително виновно и
противоправно, а е достатъчно същото да е в причинна връзка с реализираните вреди,
като обективно е създало предпоставки и/или възможност за неговото настъпване,
какъвто е и конкретният случай /в т.см. са и р*ясненията, дадени в т.7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г.
Ето защо, съдът
установи, че е налице съпричиняване на неблагоприятния резултат, който е в
причинна връзка с реализираните вреди, като пострадалото лице обективно е
създало предпоставки за настъпването му. С това съдът намира, че ищецът е
допринесъл с 50% за настъпване на
ПТП, което следва да се отр*и на пропорционално намаляване на дължимото
обезщетение, съответно - да бъде определено в р*мер на 7 000 лева, до който р*мер искът е основателен.
По иска за имуществени
вреди:
Видно от представените
по делото док*ателства се установява, че във връзка с процесното ПТП И.Г.Т. е
заплатил сумата от 458 лв.,
представляваща направени р*ходи за заплащане на медицински услуги, за което са
представени 3 броя фактури. Съобр*но с останалите док*ателства по делото, се
установи, че направените р*ходи са е причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, поради което и претенцията се явява основателна и док*ана и като такава
следва да бъде уважена.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3,
изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от р*мера на застрахователната сума.
В конкретния случай по делото е представено
док*ателство, че ищецът Т. е уведомил застрахователя на 16.05.2019г. за
настъпване на застрахователното събитие. По делото липсват данни дали
застрахованият делинквент е уведомил застрахователят за настъпилото ПТП, поради
което при липса на други данни следва да бъде прието, че именно на 16.05.2019г.
застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищеца.
Съдът следва да вземе
предвид, че на 01.07.2019г. ответното дружество е заплатило на И.Г.Т. сумата
от 20 000 лева за претърпените
неимуществени вреди, за нанесени телесни увреди, в резултат от процесното ПТП.
В случай, че
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е направил доброволно плащане на обезщетение за
неимуществени вреди на увредено лице, застрахователят дължи законна лихва върху
т*и сума от датата на забавата до датата на предложеното изпълнение.
С оглед изложеното съдът
намира, че на И.Г.Т. законна лихва се дължи по следния начин: върху сумата в р*мер
на 20 000 лв. от 16.05.2019 г./датата на претенцията до застрахователя/ до 01.07.2019г. /датата на доброволното
плащане от застрахователя/ и върху сумата в р*мер на 7 000 лв. от 16.05.2019 г./датата
на претенцията до застрахователя/ до
окончателното плащане, като следва да отхвърли иска за законна лихва от 11.05.2017
г. до 15.05.2019г. като неоснователен.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че З.О.З." АД следва да заплати на И.Г.Т.,
допълнително сумата от 7 000 лв. към доброволно изплатената сума от 20 000 лв.
преди завеждане на делото, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 11.05.2017г. ведно със законната
лихва, както следва върху сумата в р*мер на 20 000 лв. от 16.05.2019 г. до 01.07.2019
г. и върху сумата в р*мер на 7 000 лв. от 16.05.2019 г. до окончателното
плащане, като следва да отхвърли предявения иск до претендираната сума от 30
000 лв. като неоснователен и иска за законна лихва от 11.05.2017 г. до 15.05.2019
г. като неоснователен.
По отношение на искът за
имуществени вреди съдът намира, че същият е док*ан и следва да бъде уважен,
като З.О.З." АД следва да заплати на И.Г.Т.
сумата от 458 лв., представляваща направени р*ходи за заплащане на медицински
услуги, считано от датата на прядявяване на извънсъдебната претенция 16.05.2019
г. до окончателното плащане на сумата, като иска за законна лихва от 11.05.2017
г. до 15.05.2019 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото ответното дружество
следва да заплати в полза на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса върху
уважената част от иска в р*мер на 298 лв.,
както и 120,16 лв. за депозит на
вещи лица, съобр*но с уважената част на
иска. Ищецът не е сторил р*носки, тъй като е освободен по реда на чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК, поради което такива не му се дължат.
Видно от представеното по делото пълномощно и
такова със списъка по чл. 80 от ГПК, представляващият ищеца адвокат П.П. е
предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие - чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, в който случай и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. П. П., претендираното
минимално възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/09.01.2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения, а именно сума в р*мер на 633,66лв., съобр*но с уважената част от
исковете, както следва: за изцяло уважения иск за имуществени вреди следва да
му се присъди адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в р*мер на 300лв., а за частично уважения иск за
неимуществени вреди съгласно чл.7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба №
1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения сър*мерно с уважената
част на иска му се следват р*носки от 333,66
лв.
Ответното дружество също
претендира р*носки, за които е представило списък, съдържащ се в молбата от 12.05.2021
г. На основание р*поредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то има право на р*носките по
делото, пропорционално на отхвърлената част от иска. Р*носките на ответника за
заплатени депозити по допуснатите експертизи /СМЕ и САТЕ/ са в общ р*мер на 715
лв. За договореното адвокатско възнаграждение в р*мер на 1 740 лв. с ДДС е
представена фактура, от която е видно, че върху сумата от 1 450 лв. е начислено
ДДС от 20%, с оглед регистрацията на процесуалния представител на ответника
Адвокатско дружество „Христова, Т. и Илиев“ по реда на ЗДДС, като с начислен
данък възнаграждението е именно 1 740 лв., колкото се претендира с молбата от 12.05.2021
г. Така, от р*носките на ответника в общ р*мер на 2 455лв., в полза на
ответника следва да се присъдят 1 392лв. за адвокатско възнаграждение и сумата
от 572лв. – направени от ответника р*носки за депозити за вещи лица,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
По отношение на искането
от страна на ответното дружество за присъждане на пътни р*ходи, последното
следва да бъде оставено без уважение, предвид обстоятелството, че в р*мера на
претендираното възнаграждение освен заплащането за положения от адвоката труд
са включени и необходимите пътни р*ходи за осъществяване на правната помощ. Под
"р*носки" в процеса следва да се р*бират тези парични средства, които
са изр*ходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални
действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, р*ходи
за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в
процеса). Следователно р*носките включват всички суми, които страната е
заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за ок*аната
й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на док*ателствата,
които да представят по делото, командировки, пътни, квартирни р*носки и пр.,
както и всички последващи приключилото производство плащания, не представляват
такива р*носки - Решение № 2302 от
18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2012 г., VII о.
Предвид горното, в полза на ответника ищецът
следва да бъде осъден да заплати р*носки сър*мерно с отхвърлената част от иска
в р*мер на 1 964 лв.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.О.З." АД, с ЕИК: ***, представлявано от Изпълнителните
Директори - А.Л.и Р. Д. да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********,*** допълнително
сумата от 7 000 лв. към доброволно изплатената сума от 20 000 лв. преди
завеждане на делото, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди при настъпилото ПТП на 11.05.2017г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в
р*мер на 20 000 лв., считано от 16.05.2019
г. до 01.07.2019г. и върху
сумата в р*мер на 7 000 лв., считано от 16.05.2019
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до претендираната сума от 30 000 лв. като неоснователен и иска
за законна лихва за периода от 11.05.2017 г. до 15.05.2019г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.О.З." АД, с ЕИК: ***, представлявано от Изпълнителните
Директори - А.Л.и Р. Д. да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********,*** сумата от 458 лв. /четиристотин петдесет и осем лева/, представляваща претърпени имуществени вреди, изр*яващи се в
заплатени р*ходи за заплащане на медицински услуги, ведно със законната лихва
от 16.05.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за законна лихва за периода от 11.05.2017 г. до 15.05.2019г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА З.О.З." АД, с ЕИК: ***, представлявано от Изпълнителните
Директори - А.Л.и Р. Д. да заплати на адв. П.П.,***, с адрес на кантората: ***сумата от 633,66лв., съобр*но с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З.О.З." АД, с ЕИК: ***, представлявано от Изпълнителните
Директори - А.Л.и Р. Д. да
заплати по сметка на ОС-Стара Загора
сумата 418,16 лв. /четиристотин и
осемнадесет лева и 16 стотинки/, представляваща държавната такса и р*носки по
делото, съобр*но уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати на З.О.З."
АД, с ЕИК: ***, представлявано от
Изпълнителните Директори - А.Л.и Р. Д. сумата от 1 964 лв. - р*носки по делото съобр*но
отхвърлената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивския апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: