РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 443
гр. Пловдив, 10 март 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 478 по
описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от В.П.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
против Решение № 2153-15-34/03.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ
Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП
на НОИ – Пловдив, в частта, относно събиране на сумата от 17 762,07
лв., от които 14 302,82 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2020 г. и лихва в размер на 3 459,25 лв., начислена към 08.11.2021
г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 08.11.2021 г.
до окончателно погасяване на задължението.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт в оспорената част и се иска неговата отмяна от съда. Твърди се най-общо, че
по преписката не са установени никакви данни за недобросъвестност на Х. при
отпускане и изплащане на пенсията й. Претендират се сторените по делото
разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се становището, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в
писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което
налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5.
С Разпореждане № **********/протокол
№ N01089/11.11.2002 г. на Х. е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от
28.10.2002 г., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, при навършена възраст 53
години и 10 месеца. За определяне на правото и размера на пенсията е зачетен
осигурителен стаж, както следва:
Осигурителен стаж, зачетен от втора категория труд
по т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране
(ПКТП) 19 г. 09 м. 20 дни, за следните периоди:
- от 08.09.1964 г. до 30.09.1971 г. с
продължителност 07 г. 00 м. 20 дни, на длъжности "опаковчик на плат"
и "кантарджия", положен в ДИП "Коприна" - гр. Свиленград;
- от 01.10.1971 г. до 31.03.1975 г. с
продължителност 03 г. 06 м. 00 дни, на длъжност "опаковчик", положен
в “Тунджа” АД - гр. Ямбол;
- от 01.04.1975 г. до 31.12.1978 г. с
продължителност 03 г. 09 м, 00 дни, на длъжност “отчетник”, положен в
"Тунджа" АД - гр. Ямбол;
- от 01.01.1979 г. до 30.06.1984 г. с
продължителност 05 г. 06 м. 00 дни, на длъжност “хронометражист", положен
в “Тунджа” АД - гр. Ямбол.
Осигурителен стаж от трета категория труд 14 г. 04 м. 12 дни, за следните периоди:
- от 18.07.1984 г. до 31.12.1991 г. с
продължителност 07 г. 05 м. 12 дни, на длъжности "технолог" и
"нормировчик", положен в "Коприна" - гр. Свиленград/ТПК
"Стил" - Пловдив (по опис от 28.10.2002 г.);
- от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 г. с
продължителност 05 г. - самоосигуряващо се лице в ЕТ "В.-91" -
Пловдив;
- от 01.01.1997 г. до 31.03.1997 г. с
продължителност 03 м., самоосигуряващо се лице в ЕТ “В.-91" - Пловдив;
- от 01.05.1997 г. до 31.12.1998 г. с
продължителност 01 г. 08 м., самоосигуряващо се лице в ЕТ “В.-91” - Пловдив.
Общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория
труд по чл. 104 от КСО 39 г. 01 м. 15 дни.
Пенсията е изчислена с индивидуален коефициент 1.973
6. Във
връзка с направен преглед на пенсионните досиета и установена липса на досието
на Х. са предприети действия за установяване на осигурителния й стаж. За целта
с писмо № К-29853/04.07.2013 г. от нея са изискани
всички документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния й стаж, въз основа на които е зачетен стаж и е
отпусната пенсията за ОСВ.
С
писмо с вх. № К-34135/19.08.2013 г. Х. е представила:
а/
писмено обяснение (л. 24), в което заявява, че не съхранява документите за
осигурителен стаж, тъй като такива не са й върнати от НОИ и
б/
декларация от 12.08.2013 г. (л. 25), в която е посочила периодите,
длъжностите и осигурителите, при които е работила.
С
декларация от 12.08.2013 г. жалбоподателката е посочила, че: „Документацията с 2 трудови книжки + осигурителна
книжка + УПТ 2 бр., не са ми върнати от пенсионно. Това се доказва и с подпис
за получаване.“ Положеният трудов
стаж до 2002 г. ориентировъчно е посочила по следния начин:
- 1963 г. – 1964 г. в Тунджа - Ямбол;
- 1966 г. – 1967 г. – в ДИП България –
Пловдив;
- 1967 г. – 1970 г. – в ТПК Хигиена –
Пловдив;
- 1971 г. – 1975 г. – в Елпром –
Пловдив;
- 1975 г. – 1979 г. – в Промишлени стоки
– Пловдив; ТПК на слепите и Глобус – Пловдив;
- 1985 г. – 1986 г. – в РПК Първенец;
- 1986 г. – 1988 г. – в РПК Наркооп –
Раковски;
- 1988 г. – 1991 г. – в ТПК Стил –
Пловдив;
- 1991 г. – 2002 г. – в ЕТ В. 91 и В.-95
ЕООД.
След
проведена служебна кореспонденция от страна на пенсионния орган с осигурителите
по описа на Х.:*** - София, "Евмолпия" АД - Пловдив, РПК
"Съзнание" - с. Първенец, ЕАЗРПК "Наркооп" - гр. Раковски,
"Брилянт" АД - Пловдив, ТПК "Леда" - Пловдив,
"Тунджа" АД - гр. Ямбол; с Обединен осигурителен архив (ООА) към ТП
на НОИ - Пловдив, е установен действително положеният от Х. осигурителен стаж.
Констатирано е, че същата не е работила при условията на втора категория труд и
не е придобила право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
7. С Разпореждане
№ **********/протокол № ПР-184/03.02.2015 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване (ПО) в ТП на НОИ - Пловдив е отменено Разпореждане №
**********/протокол № N01089/11.11.2002 г., с което е отпусната пенсията по §
4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 28.10.2002 г. и е отказано отпускане на
пенсия за ОСВ, тъй като Х. не е отговаряла на изискванията на разпоредбите на
чл. 68, ал. 1-3 от КСО за придобиване на право. Посоченото разпореждане е
обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, който с Решение
№ РД-120/22.04.2015 г., го отменя и връща преписката
за ново произнасяне, тъй като с жалбата са представени нови доказателства относно
осигурителния стаж на Х..
8. В тази
връзка е издадено Разпореждане № **********, Протокол №
ПР-2141-15-12/02.02.2016 г. от Ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ гр. Пловдив, с което е отменено Разпореждане № 72/01089/11.11.2002 г. на
Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи и е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на В.П.Х. пожизнено на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО, а именно 131,33 лв., считано от 03.08.2014 г., съответно от 01.07.2015 г.
на основание чл. 100 от КСО е осъвременена и е в размер на 133.82 лв.
Пенсията е отпусната при навършена възраст 65 г. и 8
м. и при осигурителен стаж от III категория 17 г. 04 м. и 09 дни.
Недоволна от така постановеното разпореждане, Х.
обжалва същото пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение
№ 2153-15-115/27.04.2016 г. го е изменил по отношение на
зачетения осигурителен стаж по заверената осигурителна книжка в хода на
административното производство по жалба вх. № 1012-15-100/04.04.2016 г. за
периода от 01.05.1997 г. до 31.12.1998 г. с продължителност 1 г. и 8 м., като
същият от 17 г. 04 м. 09 дни е приет за такъв от 19 г. 09 дни. В останалата
част разпореждането е потвърдено.
По жалба на Х., с Решение № 1019/14.06.2017 г.
постановено по адм. дело № 1224/2016 по описа на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2153-15-115/27.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и Разпореждане
№ **********/ПР2141-15-12/02.02.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив, са ОТМЕНЕНИ, а преписката е ИЗПРАТЕНА на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за издаване
на ново разпореждане, при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания
по тълкуването и прилагането на закона.
По
жалба на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с Решение № 13479/06.11.2018 г. постановено по адм. дело № 8584/2017 по
описа на Върховен административен съд, Решение № 1019/14.06.2017 г. по адм. дело № 1224/2016 по описа на Административен
съд – Пловдив, е ОТМЕНЕНО в частта, с която е изпратена преписката на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за издаване на ново
разпореждане при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и
прилагането на закона и ОСТАВЕНО В СИЛА в останалата част. За да постанови този
резултат, Върховният административен съда е приел следното от правна страна:
„Касационният състав намира, че неправилно административният орган е
приел, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 5 от КСО. … Изгубването
на пенсионната преписка не е посочено като хипотеза в чл. 99, ал. 1 от КСО,
като основание за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува
ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал.
1, т. 1 от КСО /в решението на директора на ТП на НОИ/ и т. 5 от същата
разпоредба /в разпореждането на пенсионния орган/, включвайки факта на
изгубване пенсионната преписка на Х. в тези хипотези. В настоящия случая не е
налице определена пенсия в по-голям размер. Жалбоподателката е добросъвестна и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на НОИ
Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната й преписка. Определената в
разпореждане от 2002 г. по заявление подадено на 28.10.2002 г. лична пенсия на Х.
е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и
ал. 3 от НПОС и е актуализирана с последващи разпореждания на пенсионния орган
в периода 2002-2013 г. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ
не може да се тълкува във вреда на касаторката. Видно от представени по описа
на Административен съд Пловдив справки за пенсионера, в базата данни на НОИ се
е съхранявала информация и данни за осигурителния стаж на лицето, за начина на
изчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С издаване на обжалваното разпореждане административният
орган не е изменил пенсията на Х., а на практика й е отпуснал нова пенсия,
определена въз основа на други изискани доказателства и на друго основание. Неправилно ТП на НОИ Пловдив е изискало вече представени от Х. през 2002
г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също
административният орган прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната
преписка върху жалбоподателката. В настоящия случай не може да се направи категоричен
извод, че пенсионното досие на В.Х. е възстановено.
В КСО и НПОС не е предвиден и
регламентиран ред за възстановяване на пенсионни досиета, което означава, че
следва да се ползва аналогично регламентирана процедура - примерно чл. 90 от
Правилника за администрацията на съдилищата, с който е отменен действащия към
момента на постановяване на обжалвания индивидуален административен акт
Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните,
военните и апелативните съдилища (отм.);. Подобна процедура в случая не е
провеждана. Крайният акт по възстановяването на пенсионното досие би следвало
да подлежи на обжалване по реда на АПК. Едва след това ще може да се пристъпи
към процедура по чл. 98, ал. 1 от КСО. В настоящия случай разпореждането на
органа по чл. 98, ал. 1 от КСО от 02.02.2016 г. не е и не следва да се приеме
като акт за възстановяване на пенсионно досие, тъй като подобни правомощия не
са предоставени на това длъжностно лице в КСО. С разпореждане съответното
длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява,
прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или
унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е
възложена на други длъжностни лица. В този смисъл е и съдебната практика -
Решение № 11309 от 28.10.2015 г. по адм. д. № 3577/2015 г., VІ отд. на ВАС и
други.
Освен това в настоящия
случай не става ясно към коя дата следва да се приеме, че е налично
възстановено пенсионно досие - към 28.10.2002 г., когато е отпусната пенсията,
или към момента на издаване на обжалваното разпореждане.
Поради това с обжалваното
съдебно решение правилно са отменени решението на директора на ТП на НОИ Пловдив
и разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив. В случая не са били
налице предпоставките за издаване на разпореждането, с което е преизчислен
осигурителен стаж и възраст на Х., променено е основанието и датата на
отпускане на пенсията й, нито постановеното решение на Директора на ТП на НОИ,
с което е изменено разпореждането на пенсионния орган.
Касационният състав намира
обаче, че не са налице
предпоставки за връщане на административния орган и ново преизчисляване на
пенсията на касаторката, тъй като същата трябва да се възстанови в размера
определен с разпореждането от 2002 г., актуализиран с последващите
разпореждания на ТП на НОИ, поради което дадените указания от първоинстанционния съд за ново
преизчисляване на пенсията, като се определи индивидуален коефициент на Х. и се
изчисли реален размер на пенсията при съобразяване на чл. 70 КСО, с оглед
изложените в настоящото касационно решение мотиви, не са необходими и следва да
се отменят. Индивидуалният коефициент на Х. и реалният размер на личната й
пенсия за осигурителен стаж и възраст вече са били определени с влязъл в сила,
стабилен административен акт – разпореждане № 72.0.1089/11.11.2002 г. и
последващите го, и не следва да бъдат преизчислявани, каквито указания е дал първоинстанционният
съд. … Съдът счита, че за пълнота и яснота на изложението, следва да посочи, че
при изпълнение на частта от диспозитива на първоинстанционното решение, с която
е разпоредено връщането със задължителни указания за ново преизчисляване на пенсията,
следва да бъде съобразено от административния орган, че отмяната на процесното решение и отмененото с него
разпореждане води до възстановяване на отпуснатата пенсия на касаторката в
размера, който й е определен първоначално с разпореждането от 2002 г. и актуализиран с последващи разпореждания, с изключение на процесното
разпореждане на пенсионния орган и решението на директора на ТП на НОИ, с което
последното е потвърдено.
Решението е неправилно в
частта, с която съдът е изпратил преписката на органа по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за изпълнение на дадените в решението указания,
касаещи тълкуването и прилагането на закона. Констатираните от
първоинстанционния съд нарушения на реда за изчисляване на пенсията предвиден в
разпоредбата на чл. 70 КСО, които са приети от него за съществени, се
преценяват от настоящият касационен състав като неотносими и несъществени към
предмета на делото, тъй като нямат решаващо значение за правилното решаване на
спора. Нарушенията на процедурата по чл. 70 КСО, макар и да са допуснати, в
случая нямат решаващо значение за законосъобразността на актовете. По
изложените съображения, съдебното решение в частта, с която преписката е
изпратена на пенсионния орган за ново произнасяне, следва да бъде отменено. За
прецизност следва да бъде посочено, че това разрешение не противоречи на
правомощията на касационния състав на съда, тъй като освен по посочените от
касационния жалбоподател основания, съдът се произнася служебно и по
съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
При констатация за несъответствие на решението с материалния закон,
касационната инстанция решава спора по същество, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК и
затова, настоящият състав отменя решението в частта, с която преписката е
изпратена на административния орган за ново произнасяне. В този смисъл е
решение № 4459 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 2884/2013 г. по описа на ВАС,
шесто отделение.“
9. В ТП на НОИ
- Пловдив на 03.02.2020 г. е постъпила
информация за образувано досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска
преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, към което са
приобщени множество пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за
правомерността на отпуснатите пенсии, сред които и досието на В.П.Х. (л. 497 и
сл.), което съдържа:
а/ Заявление с вх. №
44980/28.10.2002 г. от В.П.Х., с което е направила искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, в сила
до 01.01.2016 г.
В заявлението е посочено, че към него се прилагат:
- трудова книжка № 3245/04.10.1972 г., издадена от
ЕАЗ - Пловдив;
- трудова книжка № 3/01.04.1997 г., издадена от “В.-95"
ЕООД - Пловдив;
- образец УП-30 № 317/19.09.2000 г., посочен издател
"Тунджа" АД - гр. Ямбол;
- осигурителна книжка № **********-0/1992 г., ЕФ “В.-91”
- Пловдив;
- осигурителна книжка № 10614, ЕТ “В.-91” - Пловдив;
- образец УП-2 № 5/12.01.1992 г., издаден от ТПК
“Стил” - Пловдив.
б/ Разпореждане № 72/01089/11.11.2002 г. на
Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив;
в/
Пълномощно, с което Х. упълномощава К.Н.Д., да я представлява пред
органите на НОИ във връзка с отпускане на личната й пенсия за ОСВ;
г/
Обр. УП-2 № 5/12.01.1992 г. – без издател;
д/
Обр. УП № 4/10.02.2000 г. от „В. 95“ ЕООД, гр. Пловдив;
е/
Осигурителна книжка №10314 – само стр. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 11;
ж/
копие на лична карта;
з/
Молба-опис на представени документи;
и/
Справка от персоналния регистър на осигурените лица (РОЛ) от
01.01.1998 г. до 31.08.1998 г.;
к/
Справка за приходи и разходи на „В. 95“ ЕООД за периода от 01.01.1999 г.
до 30.11.2002 г.;
л/
Удостоверение от 2002 г., издадено от „В. 95“ ЕООД, гр. Пловдив;
м/
Справка за формиране коефициента на пенсията на Х..
В тази връзка отново е преценена необходимост от
изясняване правомерността на получаваната от жалбоподателя лична пенсия за ОСВ.
10. С писмо с
изх. № Ц2175-15-22#1/08.10.2020 г. от Обединен осигурителен архив (ООА) към ТП
на НОИ - Пловдив е изискано да се издаде образец УП-13, след като се установи
работила ли е Х. при осигурителя ДИП “Коприна" - гр. Свиленград, в кои
периоди от време и какви длъжности е заемала. Изискано е издаване на образец за
осигурителен доход УП-15 за времето от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. За този
период от време към заявлението за отпускане на пенсия Х. е приложила образец
УП-2 № 5/12.01.1992 г., с посочен издател ТПК “Стил” - Пловдив.
Съгласно уведомително писмо № Ц5531-26-229#2/10.11.2020
г., издадено от Осигурителен архив към ТП на НОИ - гр. Хасково, който съхранява
ведомостите за заплати и трудовоправната документация на ”Коприна” АД - гр.
Свиленград, обл. Хасково/АИ ЕС БГ - София, при проверката е установено
следното:
- документите на прекратения осигурител за периода
до 31.12.1969 г. са унищожени поради изтекъл 50-годишен срок;
- документи за осигурителен стаж (УП-13) и
осигурителен доход (УП-15) за периодите от месец 01.1970 г. до месец 09.1971
г., от месец юли 1984 г. до месец декември 1991 г. и от месец януари 1997 г. до
месец декември 1998 г., не могат да бъдат издадени, тъй като за В.П.Х. няма
информация в документите на "Коприна” АД - гр. Свиленград, обл. Хасково/АЙ
ЕС БГ - София, намиращи се в ТП на НОИ, сектор ОА - гр. Хасково;
- няма информация ТПК “Стил” - Пловдив да е била
част от структурата на "Коприна” АД - гр. Свиленград, обл. Хасково/АЙ ЕС
БГ - София.
В трудова книжка № 3245/04.10.1972 г., издадена от
Електроапаратурен завод (ЕАЗ) - Пловдив и приложена от Х. към заявлението за
отпускане на пенсия, няма запис от осигурителя ДИП “Коприна”, "Коприна” АД
- гр. Свиленград, обл. Хасково/АЙ ЕС БГ - София. По данни от трудовата книжка в
периодите, за които е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в ДИП
“Коприна”/"Коприна” АД - гр. Свиленград, Х. е работила при условията на
трета категория труд в ЕАЗ - Пловдив и КП “Коопуслуги и промишленост” -
Пловдив.
В собственоръчно написана декларация от 12.08.2013
г. Х. е декларирала, че в периода 1963 г. - 1964 г. е работила в “Тунджа” - гр.
Ямбол.
Съгласно удостоверение № 6/23.04.2014 г., издадено
от осигурителя “Тунджа” АД - гр. Ямбол името на В.П.Х. (В.) не фигурира в
разплащателните ведомости на осигурителя за 1963 г. и 1964 г.
С писмо с изх. № Ц2175-15-22#2/08.10.2020 г. от
контролните органи към ТП на НОИ - гр. Ямбол е изискано да се извърши проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя “Тунджа” АД -
гр. Ямбол, за да се установи г-жа Х. работила ли е при посочения осигурител, в
кои периоди от време и какви длъжности е заемала.
Съгласно констативен протокол №
КП-5-28-00847161/27.11.2020 г., издаден от контролен орган В ТП на НОИ - гр.
Ямбол, след извършена проверка на фирменото досие и ведомостите за заплати на
осигурителя “Тунджа” АД - гр. Ямбол е установено следното:
- В.П.Х. не е
заемала длъжността “опаковчик” в периода от 01.10.1971 г. до 31.03.1975 г.;
- В.П.Х. не е заемала длъжността “отчетник” в
периода от 01.04.1975 г. до 31.12.1978 г.;
- В.П.Х. не е заемала длъжността “хронометражист” в
периода от 01.01.1979 г. до 30.06.1984 г.;
- името на В.П.Х. не фигурира в нито едно от
звената, описани във ведомостите за заплати на осигурителя “Тунджа” АД - гр.
Ямбол;
- по време на проверката осигурителят “Тунджа” АД -
гр. Ямбол е представил декларация по чл. 108 от КСО, че образец УП-3 №
317/19.09.2000 г. не е издаден от него.
В резултат на гореизложеното е констатирано, че
осигурителен стаж на Х. за периодите от 01.10.1971 г. до 31.03.1975 г., от
01.04.1975 г. до 31.12.1978 г. и от 01.01.1979 г. до 30.06.1984 г. не следва да
бъде зачетен, тъй като същата не е извършвала трудова дейност при осигурителя
“Тунджа” АД - гр. Ямбол и не фигурира във ведомостите му за заплати.
Посочено е, че съгласно трудова книжка №
3245/04.10.1972 г., приложена от Х. към заявлението за отпускане на пенсията (от която по делото са приложени само 3 страници, в които има вписан
осигурителен стаж от 01.11.1987 г.– л. 343 и сл.), в
периодите, за които е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд при
осигурителя “Тунджа” АД - гр. Ямбол, същата е работила при условията на трета
категория труд в ЕАЗ - Пловдив, НПКПЗП ТЪРГОВИЯ - Пловдив, ОС на БТС - Пловдив
и КП “Коопуслуги и промишленост” - Пловдив.
Осигурителният стаж, придобит в периода от
21.05.1979 г. до 22.08.1979 г. не е зачетен, тъй като не е оформен в трудова
книжка № 3245/04.10.1972 г. Съгласно уведомително писмо №
Ц5531-15-1000#1/02.12.2020 г., издадено от Обединен осигурителен архив към ТП
на НОИ - Пловдив, осигурителят НПКПЗП ТЪРГОВИЯ - Пловдив не е предал документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход за съхранение.
С писмо с изх. № МП-33045#2/27.05.2015 г. от Х. е
изискано да представи декларация от осигурителния доход за кои три
последователни години до 01.01.1997 г. желае да се изчисли индивидуалният
коефициент за определяне на размера на пенсията, съгласно чл. 70 от КСО.
В заявление с вх. № МП-33045#4/08.06.2015 г. тя е
декларирала, че желае индивидуалният коефициент за изчисляване на размера на
пенсията да се определи от осигурителния доход за времето от 01.01.1989 г. до
31.12.1991 г. Представен е образец УП-2 № 5/без ден.01.1992 г. с посочен
издател ТПК “Стил” - Пловдив. Удостоверението, заверено за ръководител от Х.,
която е заемала длъжността “председател”, съдържа данни за осигурителен доход в
периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г., който е различен от осигурителния
доход, вписан в образец УП-2 № 5/12.01.1992 г., приложен към заявлението за
отпускане на пенсията.
В образец УП-2 № 5/без дата.01.1992 г., с посочен
издател ТПК “Стил” - Пловдив, е вписан общ осигурителен доход за времето от
01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. - 51 677.20 лв., от които: 1. ОМЗ - 33 360.00
лв.; 2. клас - 3 890.70 лв.; 3. премии — 9 651.00 лв.; 4. индексации и
компенсации - 4 775.50 лв.
С писмо с изх. № Ц2175-15-22#3/09.10.2020 г.,
получено на 13.10.2020 г. от лицето, за втори път е изискано да направи своя
избор по чл. 70 от КСО, като посочи от осигурителния доход за кои три
последователни години до 01.01.1997 г. желае да се определи индивидуалния
коефициент за изчисляване на размера на пенсията. В писмото е изяснено какви са
причините, поради които представения образец за осигурителния доход за времето
от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. не може да се вземе предвид, а именно:
изходящият номер е без дата, вписаните данни са заверени еднолично от главен
счетоводител, тъй като подписът за работодател е положен от Х..
В отговор, Х. е потвърдила желанието си пенсията да
се изчисли от осигурителния доход за времето от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г.
Към писмо с вх. № Ц2175-15-22#6/12.11.2020 г., тя е
приложила следните документи:
- трудова книжка № 3245 (копия на стр.1, 3, 24-27);
- осигурителна книжка № **********-0/1992 г. (копия
на стр. 1, 6, 15);
- заключителна записка за дейността на ТПК “Стил”
към 31.12.1991 г.;
- платежно нареждане 85 (копие);
- образец УП-2 № 5/без ден.01.1992 г. (копие);
- обяснение за дейността на ТПК “Стил” - Пловдив;
- обяснение.
В обяснението от 12.11.2020 г., Х., в качеството й
на “председател” на кооперацията, е изяснила, че документите на ТПК “Стил” -
Пловдив са предадени за рециклиране, тъй като са съхранявани в мазе, което се е
наводнило и същите са били неизползваеми. Същата е потвърдила, че е заверила
своите документите за осигурителен стаж (трудова книжка № 3245/04.10.1972 г.) и
осигурителен доход със собствения си подпис за “работодател”. Х. е направила
искане осигурителният й стаж в ТПК “Стил” да се изясни по служебен ред от
пенсионния орган.
В тази връзка е посочено, че пенсионният орган е в
обективна невъзможност да изясни осигурителният стаж и доход на Х. ***, тъй
като Пловдивският окръжен съд, с Решение от 10.09.1991 г. по ф.д. № 48/91, е
вписал в регистъра на кооперативните организации прекратяване на ТПК “Стил” -
Пловдив.
Архивът на ТПК “Стил” не е предаден за съхранение в
архивните стопанства към териториалните поделения на НОИ, съгласно справка от
04.12.2020 г. от регистъра на НОИ за прекратени осигурители без правоприемник с
предадени ведомости за заплати.
ТПК “Стил” не е била в структурата на ТПК “Първи
май” - Пловдив (уведомително писмо №
К-34135#15-2781/04.04.2014 г. на ООА към ТП на НОИ - Пловдив) и в
структурата на “Коприна” АД - гр. Свиленград (уведомително писмо № Ц5531-26-229#2/10.11.2020 г. на ОА към ТП на НОИ -
гр. Хасково).
11. След
проведена кореспонденция в периодите 2013 г. - 2015 г. и 2020 г. с
осигурителите: “Евмолпия” АД - Пловдив, РПК “Съзнание” - с. Първенец, ЕАЗ АД -
Пловдив, РПК “Наркооп” - гр. Раковски, ТПК “Хелиотекс” - Пловдив, “Глобус” ЕООД
- Пловдив/София “Брилянт” АД - Пловдив, ТПК “Леда” - Пловдив, “Тунджа” - гр.
Ямбол; извършените проверки от контролните органи на териториалните поделения
на НОИ в Пловдив и гр. Ямбол; извършените проверки от архивните стопанства към
териториалните поделения на НОИ в Пловдив и гр. Хасково, както и по
представените от Х. документи, пенсионната администрация е установила следния
осигурителен стаж:
- за времето от 18.12.1965 г. до 24.07.1967 г. - 01
г. 07 м. 06 дни, на длъжност “шивачка”, зачетен по образец УП-3 №
471/08.10.2013 г., издаден от осигурителя “Брилянт” АД - София;
- за времето от 20.08.1968 г. до 20.02.1969 г. - 06
м., на длъжност "фризьорка”, зачетен по образец УП-3 № 14/23.03.2015 г.,
издаден от осигурителя ТПК “Леда” - Пловдив;
- за времето от 07.07.1971 г. до 26.12.197 г. - 05
м. 19 дни, на длъжност "раздавач на инструменти", зачетен по образец
УП-3 № 37/24.02.2015 г., издаден от осигурителя ЕАЗ АД - Пловдив;
- за времето от 24.01.1972 г. до 05.10.1975 г. - 03
г. 08 м. 11 дни, на длъжности "куриер", “раздавач на материали",
“монтажник”, зачетен по образец УП-3 № 37/24.02.2015 г., издаден от осигурителя
ЕАЗ АД - Пловдив;
- за времето от 15.07.1976 г. до 01.09.1976 г. - 01
м. 16 дни, на длъжност "продавач", зачетен по образец УП-3 №
40/14.10.2013 г., издаден от осигурителя “Евмолпия” АД - Пловдив;
- за времето от 01.10.1976 г. до 26.06.1978 г. - 01
г. 08 м. 25 дни, на длъжност “продавач”, зачетен по образец УП-3 №
40/14.10.2013 г., издаден от осигурителя “Евмолпия” АД - Пловдив;
- за времето от 26.06.1978 г. до 01.10.1978 г. - 03
м. 05 дни, на длъжност “продавач”, зачетен по образец УП-3 № 12/12.03.2015 г.,
издаден от осигурителя НПК на слепите в България - София;
- за времето от 01.02.1980 г. до 10.02.1983 г. - 03
г. 09 дни, на длъжност “касиер”, зачетен по образец УП-3 № 4/23.02.2015 г.,
издаден от осигурителя ТС “Чернатица” - Пловдив;
- за времето от 28.07.1983 г. до 15.10.1984 г. - 01
г. 02 м. 17 дни, на длъжности “касиер”, “нормировчик”, положен при осигурителя
КП “Коопуслуги и промишленост” към ОКС - Пловдив, зачетен по образец УП-13 №
ОАС-1394#1-3081/15.04.2015 г., издаден от ООА към ТП на НОИ - Пловдив;
- за времето от 15.10.1984 г. до 15.11.1984 г. - 01
м., обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, зачетен по образец УП-13 №
ОАС-1394#1-3081/15.04.2015 г., издаден от ООА към ТП на НОИ Пловдив;
- за времето от 03.12.1984 г. до 05.08.1985 г. - 08
м. 02 дни, на длъжност “контрольор”, зачетен по образец УП-3 № 290/24.02.2015
г., издаден от осигурителя ОП “Жилфонд” - Пловдив;
- за времето от 08.11.1985 г. до 26.12.1985 г. - 01
м. 19 дни, на длъжност “инспектор”, зачетен по образец УП-2 № К-3006#1/31.03.2015
г., издаден от осигурителя ТП на НОИ - Пловдив;
- за времето от 06.01.1986 г. до 01.04.1986 г. - 02
м. 25 дни, на длъжност “организатор по труда” при осигурителя ОСП “Глобус”,
зачетен по трудова книжка № 3245/01.11.1987 г.;
- за времето от 01.08.1986 г. до 01.06.1987 г. - 10
м. 24 дни, на длъжности “нормировчик” и “счетоводител”, зачетен по образец УП-3
№ 2/29.01.2016 г., издаден от осигурителя РПК “Съзнание” - с. Първенец;
- за времето от 01.11.1987 г. до 03.01.1989 г. - 01
г. 02 м., на длъжност “крояч” 157 РМС, положен при осигурителя РПК “Наркооп” -
гр. Раковски, зачетен по трудова книжка № 3245/04.10.1972 г.;
- за времето от 01.01.1992 г. до 01.01.1997 г. - 05
г., самоосигуряващо се лице в ЕТ “В.-91”
- Пловдив, зачетен по осигурителна книжка № **********-0/01.01.1992
г.;
- за времето от 01.05.1997 г. до 31.12.1998 г. - 01
г. 08 м., самоосигуряващо се лице в ЕТ “В.-91”-Пловдив, зачетен по осигурителна
книжка № **********-0/01.01.1992 г.
Общ осигурителен стаж от трета категория труд 22
г. 05 м. 04 дни.
Не е зачетен осигурителен стаж, придобит в ТПК
“Стил” - Пловдив, тъй като Х. не е представила за него редовно оформен
документ.
Не е зачетен осигурителен стаж за времето от
21.05.1979 г. до 21. 08 1979 г., придобит в НПКПЗП ТЪРГОВИЯ - Пловдив, тъй като
не е оформен в трудова книжка и Х. не е представила образец УП-3 за него.
При това положение е прието, че към заявление с вх.
№ 44980/28.10.2002 г. Х. е приложила документи с невярно съдържание и е
направила искане за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, при
навършена възраст 53 години 10 месеца и 25 дни, след като е знаела, че не е
работила при условията на втора категория труд. Същата е приела отпуснатата
пенсия с Разпореждане № **********/протокол № N01089/11.11.2002 г., в което е
вписано, че е придобила осигурителен стаж при условията на втора категория труд
- 19 г. 09 м. 20 дни и при условията на трета категория труд - 14 г. 04 м. 12
дни, като недобросъвестно е получавала осигурителните
плащания за пенсия от 28.10.2002 г. до постановяването на настоящото
разпореждане.
Прието е също, че към датата на заявлението за
отпускане на пенсия - 28.10.2002 г., Х. не е придобила право на пенсия по чл.
68, ал. 1-2 от КСО, тъй като не е навършила изискуемата възраст - 56 години и
06 месеца и няма сбор от продължителност на осигурителния стаж и навършената
възраст 90.
Към тази дата същата не е придобила
право на пенсия и по чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г., тъй
като не е навършила изискуемата 65- годишна възраст.
Направен е извод, че Х. е придобила право на пенсия
по чл. 68, ал. 3 от КСО (в сила от 01.01.2011 г., изм.
ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), на
03.08.2014 г., тъй като на посочената дата е навършила изискуемата възраст 65 години
и 10 месеца и има установен осигурителен стаж - 22 г. 05 м. 04 дни.
Въз основа на тези фактически установявания е
издадено поредното Разпореждане
№ **********, Протокол № N01476/04.12.2020 г. от Ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ гр. Пловдив, с което е
отменено Разпореждане № 72/01089/11.11.2002 г. на Ръководителя на ПО в ТП на
НОИ – Пловдив и всички последващи и е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ) на В.П.Х. пожизнено на основание чл. 68, ал. 3 от КСО в
минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 10 от КСО, а именно 131,33 лв., считано
от 03.08.2014 г., при общ осигурителен стаж превърнат към III категория 22 години 05 м 04
дни.
Посоченото разпореждане е обжалвано от Х. пред
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с Решение
№ РД-2153-15-88/16.03.2021 г., го отменя
и връща преписката за ново произнасяне, тъй като с жалбата
са представени нови доказателства относно осигурителния стаж на Х..
12. В тази връзка е издадено Разпореждане № **********, Протокол № N01314/13.08.2021 г. от Ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на В.П.Х. e отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ОСВ) пожизнено на основание чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер, а
именно 131,33 лв., считано от 03.08.2014 г., при общ осигурителен стаж
превърнат към III категория 23 години 07 месеца 04 дни.
13. С оглед постановения от Ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ гр. Пловдив резултат (с Разпореждане № **********, Протокол № N01314/13.08.2021 г.), следва да се констатира, че към настоящия момент Разпореждане
№ 72/01089/11.11.2002 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив и всички
последващи не са отменени (с Решение № РД-2153-15-88/16.03.2021 г., Директорът на ТП на НОИ –
Пловдив отменя изцяло Разпореждане № **********, Протокол № N01476/04.12.2020 г. от Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ гр.
Пловдив).
14.
Въз основа
на описаното в т. 12 разпореждане, на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 във връзка
с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО, Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ гр. Пловдив
издава процесното
Разпореждане № РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 г., с което е разпоредено В.Х. да възстанови недобросъвестно получена сума
за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 62771.84 лв., от които
главница за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2020 г. в размер на 39673.74 лв.
и законна лихва в размер на 23098.10 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО
до 08.11.2021 г., като е посочено, че лихва по чл. 113 от КСО продължава да се
начислява до окончателното погасяване на задължението. Мотивите, въз основа на
които е издадено последното разпореждане се свеждат до следното:
С Разпореждане
№ **********, Протокол № N01314/13.08.2021 г. е променен размерът на
получаваната от В.П.Х., ЕГН ********** пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 28.10.2002 г.
Г-жа Х. е
получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с
разпореждане № 72, Протокол № N01089/11.11.2002 г. по условията на § 4, ал. 1
от ПЗР на КСО, считано от 28.10.2002 г., при навършена възраст 53 години 10
месеца и 25 дни, по заявление подадено в ТП на НОИ - Пловдив с вх. №
44980/28.10,2002„.г. За определяне правото и размера на пенсията е зачетен
осигурителен стаж от втора категория труд - 19 г. 09 м. 20 дни, осигурителен
стаж от трета категория труд - 14 г. 04 м. 12 дни. На основание чл.104 от КСО,
общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 39 г. 01 м. 15 дни.
Във връзка с
постъпила в ТП на НОИ - Пловдив информация за образувана прокурорска преписка №
2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, към която са приобщени
и писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които
съществуват съмнения за правомерност на отпуснати пенсии, сред които е и
пенсионното досие на В.П.Х. е предприета процедура по установяване на
осигурителния стаж на г-жа Х. и правомерността на получаваната от нея лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В рамките на
извършената проверка на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО по събраните
редовно оформени документи е установено, че към датата на заявлението за
отпускане на пенсия - 28.10.2002 г., Х. няма право на пенсия по условията на §
4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като не е удостоверила придобит 15 години
осигурителен стаж при условията на втора категория труд.
В хода на
административното производство са предприети всички възможни и необходими
действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж на Х. при
спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в разпоредбите на
чл. 7 и чл. 9 от АПК.
Посочено е,
че в подкрепа на направения от пенсионния орган извод за недобросъвестност от
страна на Х. при получаване на пенсия в по-висок размер, на която същата не е
имала право е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПОС /в редакцията й за
процесния период/, съгласно която за административния орган липсва
нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата
документи за осигурителен стаж. Тези документи не са част от задължителното
съдържание на пенсионното досие, а подлежат на връщане на лицата след
произнасяне на административния орган. В тежест на Х. е да докаже осигурителния
стаж, въз основа на който е отпусната личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Недоказването на това обстоятелство сочи, че същата е била недобросъвестна,
както при подаване на заявление за отпускане на пенсията, така и при нейното
получаване.
След
разглеждане на всички факти и обстоятелства е установен действително положен от
Х. осигурителен стаж само от трета категория труд - 23 г. 07 м. 04 дни и с Разпореждане
№ **********/Протокол № N01314/13.08.2021 г. в изпълнение на Решение №
2153-15-88/16.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив й е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, считано от
03.08.2014 г.
На основание
чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113
от КСО.
Неоснователно
получената сума за периода от 28.10.2002 г. до 31.12.2010 г. в размер на 25
998.67 лв. е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
С тези
съображения е обоснован извода, че В.П.Х. е получила недобросъвестно сума за
пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2020
г., която подлежи на възстановяване.
15. Този резултат е обжалван от Х. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който се е произнесъл с Решение № 2153-15-34 от 03.02.2022 г.
Именно
това решение, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 г. относно събиране на сумата от 17 762,07 лв.,
от които 14 302,82 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и
лихва в размер на 3 459,25 лв., начислена към 08.11.2021 г., както и
допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 08.11.2021 г. до
окончателно погасяване на задължението, е предмет на разглеждане в настоящото
производство. За да постанови този резултат, ответния административен орган е
възприел изцяло мотивите, изложени в Разпореждане №
РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 г.
С Решение №
2153-15-34 от 03.02.2022 г. е заличено и
погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена
сума за лична пенсия и за осигурителен стаж и възраст установено с
горецитираното разпореждане, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г., в
размер на 45009,77 лв., от които главница – 25370,92 лв. и лихви – 19638,85 лв.
16. В хода на съдебно производството са
изслушани две съдебно-графологични експертизи (СГЕ), приети без заявени
резерви от страните.
16.1. Заключение вх.
№ 17192/23.09.2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обективирано в
Протокол № 558 от 23.09.2022 г. (л.
534 – л. 535), изготвено от вещото лице С., се
свежда до следното:
Подписите поставени от името на
жалбоподателката в заявление за пенсиониране обр. УП-1 от 28.10.2002 г. и
поставеният подпис за упълномощител в пълномощно представено с молба вх. №
8680/04.05.2022 г. по описа на съда, не са изпълнени от В.П.Х..
16.2. Заключение вх. № 21333/14.11.2022 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, обективирано в Протокол № 659 от 11.11.2022
г. (л. 555 – л. 557), изготвено от вещото лице С., се свежда до следното:
Подписите поставени от името на
жалбоподателката в заявление за пенсиониране обр. УП-1 от 28.10.2002 г. и
поставеният подпис за упълномощител в пълномощно представено с молба вх. №
8680/04.05.2022 г. по описа на съда, са изпълнени от К.Н.Д. /К./.
Текстът в предложение за пенсиониране с
вх. № 44980 от 28.10.2002 г. не е изпълнен
от В.П.Х., А.Д.Г. и Л.Б.Л.. Експертът не е разполагал със сравнителни образци
от почерка на К.Н.Д. /К./, поради което не е могъл да установи дали процесният
текст е изпълнен или не от последната.
Подписът, положен за „упълномощител“ в
пълномощното представено с молба вх. № 8680/04.05.2022 г. по описа на съда, е
произволно положен, поради което не може да се установи дали е изпълнен или не
от А.Д.Г., Л.Б.Л. или К.Н.Д. /К./.
17. В хода на съдебното производство, по
реда на чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, са изслушани обясненията
на жалбоподателката, която заявява, че някъде около първи май 2002 г. лично е подала
заявление за отпускане на пенсия в старата сграда на ул. Скайлер, но не си
спомням служителя, който прие документите. Не съхранява нищо, тъй като
документите не са й били върнати и тя се мислела, че ги съхраняват в НОИ. Не
познава лице с имена А.Д.Г.. Не е ползвала пълномощник за подаване на
документите. Тя лично ги е подала.
18. Като свидетел по делото е
изслушана К.Н. К., която заявява, че изобщо не познава В.П.Х.. Останала
изумена, защото такъв човек не познавала, не я е срещала в живота си. Не е
подавала никога на никой заявление за пенсиониране. Не е подавала и на В.П.Х.
такива документи. На свидетелката се предявиха документи, приложени от л. 506 (заявление за
пенсиониране обр. УП-1 от 28.10.2002 г.) до л. 510 (пълномощно представено с молба вх. № 8680/04.05.2022 г. по
описа на съда)
от делото, по отношение на които свидетелката К. заявява, че предявеното й
заявление на л. 506 не е попълнено, нито е подписано от нея. Не се е занимавала
с такива документи. Заявява също, че подписът, положен за упълномощен на
пълномощното, приложено на л. 510 по делото, не е положен от нея. Не познава
лице с имена А.Д.Г..
ІV. За
правото:
19. Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен
от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване
на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено
в хода на административно производство, развило се на основание чл. 98, ал. 2,
във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“
в ТП на НОИ.
20. Противоположните становища, поддържани от страните
в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния
закон и се концентрират във въпроса налице ли е недобросъвестност от страна на
жалбоподателката при получаване на въпросните суми.
21. За да бъде задължено лицето, получавало
осигурителните плащания да възстанови същите, не е достатъчно установяването на
неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите,
когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично
в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с
изключение на случаите по чл. 40, ал. 7 чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2
и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е
Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение.
От анализа
на цитираните разпоредби се налага извода, че предпоставка за прилагането на им
е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не
са налице елементите от фактическия състав, при който възниква правото на
административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за
осигурителни плащания. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието
„добросъвестност” при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите
принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да
се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане или ще го
получи, но в по-малък размер. Липсват съществени елементи от предпоставката
„недобросъвестност” от обективно и субективно естество – настъпили
правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и
постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се
предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е
необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи
върху административния орган. В случая неправилни са изводите на ответника, че
лицето е следвало да доказва при условията на пълно и главно доказване
добросъвестността си. В този смисъл е и константната практика на ВАС, VІ
отделение: решения № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г, реш. №
6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., реш. № 11902 от 13.10.2009
г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., а в по-ново време реш. № 3997 от 21.03.2011 г.
по адм. д. № 8559 от 2010 г., реш. № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452
от 2010 г., реш. № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г.
Безспорен факт е постановеното Разпореждане № 72/11.11.2002 г., с което на жалбоподателката
е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост. Ако пенсионните органи
са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден
размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски
не могат да се вменят във вина на Х., още повече да й причинят вреда при
положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при
получаване на сумите за пенсии.
(Така Решение № 11095 от 25.09.2017 г. по адм. д. № 1339/2017 на
Върховния административен съд, постановено по идентичен казус).
22. В случая от страна на ответния административен
орган не е отчетено обстоятелството, че:
22.1. Пенсионното
досие на Х. е изчезнало от НОИ, за което по делото не се установява последната
да носи някаква вина.
Действително
следва да се констатира, че пенсионното досие на жалбоподателката е открито
наред с множество други пенсионни досиета в избено помещение, находящо се в гр.
Пловдив, ул. Леонардо Да Винчи № 47 и е било приобщено към материалите по
досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по
описа на Районна прокуратура – Пловдив. Същото обаче, както вече бе казано,
съдържа единствено: а/ Заявление с вх. № 44980/28.10.2002 г.
от В.П.Х., с което е направила искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, в сила до
01.01.2016 г.; б/ Разпореждане № 72/01089/11.11.2002 г. на Ръководителя
на ПО в ТП на НОИ – Пловдив; в/ Пълномощно, с което Х. упълномощава К.Н.Д.,
да я представлява пред органите на НОИ във връзка с отпускане на личната й
пенсия за ОСВ; г/ Обр. УП-2 № 5/12.01.1992 г. – без издател; д/
Обр. УП № 4/10.02.2000 г. от „В. 95“ ЕООД, гр. Пловдив; е/ Осигурителна
книжка №10314 – само стр. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 11; ж/ копие на лична карта;
з/ Молба-опис на представени документи; и/ Справка от персоналния
регистър на осигурените лица (РОЛ) от 01.01.1998 г. до 31.08.1998 г.; к/
Справка за приходи и разходи на „В. 95“ ЕООД за периода от 01.01.1999 г. до
30.11.2002 г.; л/ Удостоверение от 2002 г., издадено от „В. 95“ ЕООД,
гр. Пловдив; м/ Справка за формиране коефициента на пенсията на Х..
В намереното досие на жалбоподателката липсват
цитираните като приложени към заявлението:
- трудова книжка № 3245/04.10.1972 г., издадена от
ЕАЗ - Пловдив;
- трудова книжка № 3/01.04.1997 г., издадена от “В.-95"
ЕООД - Пловдив;
- образец УП-30 № 317/19.09.2000 г., посочен издател
"Тунджа" АД - гр. Ямбол;
- осигурителна книжка № **********-0/1992 г., ЕФ “В.-91”
- Пловдив;
- осигурителна книжка № 10614, ЕТ “В.-91” – Пловдив,
в цялост.
Липсата на
цитираните трудови и осигурителни книжки не дава възможност да се прецени дали
част от недоказания стаж на Х. не е бил редовно оформен в тях, което от своя
страна да е довело до зачитането му от пенсионния орган през 2002 г.
Освен
изложеното, следва да се констатира, че подписът поставен от името на
жалбоподателката в Заявление вх. № 44980/28.10.2002 г., което впрочем е било
основния източник на информация за документите, за които се твърди, че са
представени от Х., както и поставеният подпис за упълномощител в пълномощно,
находящо се в намереното досие, не са изпълнени от В.П.Х., което се установява
от първата приета по делото без заявени резерви от страните СГЕ (т. 16.1 от настоящото решение), а това от своя страна означава, че въпросното
заявление не е подадено нито от нея, нито от упълномощено от нея лице. В
подкрепа на този извод са и дадените от Х. обяснения по реда на чл. 176 ГПК,
според които тя лично е подала документите си за отпускане на лична пенсия в
РУСО – Пловдив и не е ползвала пълномощник. В този смисъл са и показанията на К.Н.
К., която заявява, че не познава В.П.Х.. В останалата част, показанията
на К. няма как да бъдат съобразени, доколкото противоречат на изготвените по
делото СГЕ.
Всички тези
констатации подлагат на основателно съмнение извода на пенсионните органи, че
именно това е пенсионното досие на жалбоподателката;
22.2. Поради
липса на цитирани в Разпореждане № 72/01089/11.11.2002 г. документи, не са налице категорични данни
какви документи жалбоподателката е представила за установяване на осигурителния
си стаж и доход пред пенсионния орган, за да се приеме, че те са били с невярно
съдържание.
22.3. За лицата
придобили право на пенсия с влязъл в сила акта на пенсионен орган, не
съществува задължение за съхраняване на документите, въз основа на които вече
им е отпусната пенсия;
22.4. Липсват каквито и да било
доказателства пенсионните органи да са върнали на жалбоподателката
представените от нея документи, удостоверяващи трудовия й стаж. Действително,
администрацията няма нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните
досиета на лицата документи за осигурителен стаж (според чл. 7, ал. 6 от НПОС в
приложимата редакция, заявлението и приложените към него документи, послужили
за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на
документите за осигурителен стаж, които се връщат на лицата), но пък има нормативноустановено задължение
да съхранява самите пенсионни досиета, съответно отговорността за
неизпълнението на това задължение от страна на НОИ не може да бъде прехвърлена
върху лицата, за чиито досиета администрацията не е положила дължимата грижа да
съхрани;
22.5. За част от
годините, през които Х. твърди, че има положен трудов стаж, вече е изтекъл
нормативно установения 50-годишен срок за съхраняване на ведомостите за заплати
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
22.6. От
приобщените към делото документи на отдел "Икономическа полиция" се
установява, във връзка с досъдебното производство, че няма данни, от една
страна, за внесен обвинителен акт по отношение на жалбоподателката, а от друга липсват
и удостоверителните документи за стаж, с които административният орган мотивира
изводите си за недобросъвестност.
22.7. Установяването
на осигурителния стаж и доход е изцяло в компетентността на пенсионния орган,
независимо от твърденията на заявителя или предложенията, направени от неговите
осигурители. Факт е, че именно пенсионният орган е преценил през 2002 г.
положения от Х. стаж като такъв от втора категория, а лицето няма специални
знания, за да прецени, че пенсията е в по-висок размер и че пенсията е
отпусната при отсъствие на материалните предпоставки за това.
(Така Решение
№ 10317 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2022 г., VI о.).
22.8. Изцяло е
игнорирано обстоятелството, че към настоящия момент Разпореждане №
72/01089/11.11.2002 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив и всички
последващи, не са отменени;
22.9. Изцяло е
игнорирано задължителното за ответния административен орган Решение №
13479/06.11.2018 г. постановено по адм. дело № 8584/2017 по описа на ВАС, в
мотивите на което, както вече бе казано, изрично е посочено, че неправилно ТП
на НОИ Пловдив е изискало вече представени от Х. през 2002 г. и приети по
изгубената пенсионна преписка документи, както и че неправилно
административният орган прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната
преписка върху жалбоподателката. Включително и в настоящия случай не може да се
направи категоричен извод, че пенсионното досие на В.Х. е възстановено (вж. т. 22.1. по-горе), доколкото процедура за възстановяване на
пенсионното досие не е провеждана, както е указано в цитираното решение на ВАС (чието съдържани бе възпроизведено в т. 8 по-горе). Впрочем същото
не е съобразено в неговата цялост.
23. Изложените
до тук съображения не дават възможност да бъде обоснован извод за
недобросъвестно поведение от страна на Х. при отпускане и получаване на личната
й пенсия за ОСВ.
Обстоятелството,
че пенсионният орган през 2002 г. е зачел по-голяма част от този стаж като
такъв от втора категория, за който сега е невъзможно да бъде потвърден, в
никакъв случай не води до недобросъвестност на жалбоподателката, доколкото каза
се от една страна крайното решение принадлежи на пенсионния орган, което не е
обвързано с претендираните от заявителя права, а от друга, липсват
доказателства Х. умишлено да е въвела в заблуждение органите на НОИ, чрез представяне
на документи с невярно съдържание или по друг начин.
24. Тези съображения обосновават крайния
извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-34/03.02.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“
при ТП на НОИ – Пловдив и на самото Разпореждане №
РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“
при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е разпоредено възстановяване
на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
в общ размер на 17 762,07 лв., от които 14 302,82 лв. главница за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и лихва в размер на 3 459,25 лв., начислена към
08.11.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след
08.11.2021 г. до окончателно погасяване на задължението. Те ще следва да бъдат отменени в посочените
части. Това налага извод за основателност на жалбата.
V.
За разноските:
25. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 850 лв.,
представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице и за един адвокат.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-34/03.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, с
която е оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 г. на
Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив и самото
Разпореждане № РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 г. на Ръководителя на
„Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е
разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер на 17 762,07 лв., от които 14 302,82
лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и лихва в размер на 3
459,25 лв., начислена към 08.11.2021 г., както и допълнително начислена лихва
по чл. 113 от КСО след 08.11.2021 г. до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт - гр. София, да заплати на В.П.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 850 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и
за процесуално представителство пред настоящата инстанция по Договор за правна
защита и съдействие № 06898 от 01.04.2022 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: