Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 05.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- град Шумен, в публично
съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при участието на секретаря Ив. Велчева, като
разгледа докладваното от съдията АД № 407 по описа за 2021 година на
Административен съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.65 ал.4 от ЗОС,
във връзка с чл.145 ал.2 т.1 и сл. от АПК, въз основа на жалба с вх.№
ДА-01-3181 от 17.12.2020год. по описа на ШАС, депозирана от М.Г.М. с ЕГН: **********
*** срещу Заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, с която
е наредено да се изземе от жалбоподателя, като ползващ без правно основание,
недвижим имот с идентификатор № 10464.51.320, находящ се в землището на с.Велино,
общ.Шумен с начин на трайно ползване: нива с площ 1300кв.м., трета категория,
местност „До селото“, определен е начин на изземването и е разпоредено в
7-дневен срок М.М. да внесе доброволно обезщетение за ползване без правно
основание на недвижимия имот в размер на 214,50лв. по сметка на Община Шумен. В
жалбата се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че
същата е нищожна и издадена в противоречие с
процесуалните правила и несъответствие с материалния закон и неговата
цел, като са изложени подробни аргументи в тази насока. В заключение моли за отмяна на процесната
заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание не се явява лично. Изпраща
процесуален представител адв.З. от АК Сливен, който поддържа жалбата и сочи
доказателства. Претендира сторените по делото разноски.
Ответната страна, Кмет на Община
Шумен, чрез юрисконсулт В., оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата,
като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед. Представя
доказателства. Претендира деловодни разноски.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало с
издаването на Заповед № РД-25-1199 от 16.06.2020г. от Кмета на Община Шумен, с
която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, във връзка с изискванията на чл.64 от НРПУРОИ на
ОбС Шумен, е определена комисия, която да извърши проверка относно ползването
на земеделските имоти от общински поземлен фонд и земите по чл.19 от ЗСПЗЗ в
землищата на територията на общината. На
18.08.2020г. е съставен протокол, в който е обективирано, че процесният имот №
10464.51.320, намиращ се в землището на с.Велино, ЕКАТТЕ 10464, община Шумен,
който се води нива, трета категория в местността „До селото“ и представлява
общинска земя по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в момента на проверката има
лозово насаждение. Посочено, е че Кметският наместник Б.М.следва да издири кой
е ползвател на общинския имот, което е указано и с писмо
изх.№10-00-315/20.10.2020г. да се предприемат мерки за установяване на
нарушителя в поземления имот. С отговор, обективиран в писмо рег.№10-00-315-001
от 02.11.2020г., Кметският наместник е посочил, че жалбоподателят М.Г.М. *** е
ползвател на имот № 10464.51.320.
Била издадена
Заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, с която е наредено
да се изземе от жалбоподателя, като ползващ без правно основание, недвижим имот
с идентификатор № 10464.51.320, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен с
начин на трайно ползване: нива с площ 1300кв.м., трета категория, местност „До
селото“, определен е начин на изземването- уведомяване на заинтересованата
страна, описване, отнемане и предаване на имота и е насрочено принудително
изземване на 30.11.2020г. от 10,30ч., за което е назначена комисия. Определен е
срок за доброволно освобождаване на имота- 7 дни, от получаване на заповедта,
но не по-късно от 27.11.2020г. и е разпоредено в 7-дневен срок М.М. да внесе
доброволно обезщетение за ползване без правно основание на недвижимия имот в
размер на 214,50лв. по сметка на Община Шумен.
Заповедта е
съобщена на 27.11.2020г. по пощата с обратна разписка до адресата и е обжалвана
на 11.12.2020. с жалба депозирана чрез поща до административния орган.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени писмените доказателства,
съставляващи част от административната преписка по издаване на обжалваната
заповед- Протоколно решение № 34-19/28.02.2011 г. на комисията по чл.19 ал.1 и
ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД 27-30/03.03.2011г. на Директор
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Шумен в което фигурира процесния имот с площ
1,3 дка, начин на ползване- нива, категория трета, като отстранена допусната
непълнота в предходно издадено Протоколно решение №206-19/18.11.2008г.,
одобрено със Заповед № РД-27-128/26.11.2008г. в приложение №1 към раздел 1 т.1
т.А- земи общинска собственост на осн.чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в което е пропуснат
процесния имот за землището на с.Велино. Като начин на възстановяване е
посочен- „стари граници“.
С оглед
установяване компетентността на органа, издал обжалваната заповед, ответната
страна представя Заповед № РД-25-2298 от 16.11.2020г. на Кмета на Община Шумен,
с която на Заместник- кмет „Икономическо развитие“ се възлага да замества кмета
при отсъствието му през периода, в който е издаден процесния административен
акт.
В хода на
съдебното производство са представени и приети по делото съдебно решение,
постановено по гр.д.№ 2164/2011г. по описа на РС-гр.Шумен, потвърдено с решение
по въззивно гражданско дело № 303/2012г. по описа на Окръжен съд- гр.Шумен, с което е отхвърлен
предявен от жалбоподателя М. иск за признаване за установено по отношение на
Община Шумен, че ищецът е собственик по давност на процесния поземлен имот,
като неоснователен и недоказан. В мотивите си, съдът приема, че още преди
издаването на Протоколно решение № 34-19/28.02.2011г. на комисията по чл.19
ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, имотът следва да се счита за общински, по силата на
отчуждителното действие на влязлата в сила регулация от 1963г., съгласно чл.2
от ЗОС. Посочил е още, че плана за земеразделяне на населеното място е
обнародван в ДВ бр.109 от 21.11.1997г. и в него имотът е записан като общински.
Липсвали предявени реституционни претенции в ОСЗ- Шумен. Съдът е съобразил
изготвена по делото и приета експертиза и отхвърлен с предходно съдебно решение
по г.д.№1165/2007г. по описа на ШРС иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ,
предявен от жалбоподателя, като е констатирал, че не е налице възстановяване на
имота.
Постановено е решение №36/26.02.2021 г. по АД
№463/2020 г. по описа на ШАС, с което е отхвърлена жалбата на М.Г.М. с ЕГН: **********
*** срещу Заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, с която
е наредено да се изземе от жалбоподателя, като ползващ без правно основание,
недвижим имот с идентификатор № 10464.51.320, находящ се в землището на
с.Велино, общ.Шумен с начин на трайно ползване: нива с площ 1300кв.м., трета
категория, местност „До селото“, определен е начин на изземването и е
разпоредено в 7-дневен срок М.М. да внесе доброволно обезщетение за ползване
без правно основание на недвижимия имот в размер на 214,50лв. по сметка на
Община Шумен.
Това решение е обжалвано с касационна жалба пред
ВАС, който със свое решение № 10849/27.10.2021 г., постановено по АД № 5609/21
г. по описа на същия съд е отменил решение №36/26.02.2021 г. по АД №463/2020 г.
по описа на ШАС и е върнал делото за разглеждане от друг съдебен състав, във
връзка с което е образувано настоящото дело №407/2021 г. по описа на ШАС.
Приобщени са материалите по АД №463/2020 г. по описа на съда, както и във
връзка с дадените от ВАС указания са изискани доказателства във връзка с :
гр.д. № 2164/2011 г. по описа на ШРС; гр.д. № 303/2012 г. на ШОС;, гр. д. №
1165/2007 г. на ШРС; АД № 26/2010 г. на ШАС; Протокол от 22.05.2014 г., който е
цитиран в съдебно решение № 36/26.02.2021 г., постановено по АД № 463/2020 г.
по описа на ШАС, но не е приобщен към доказателствата към същото.
Освен това, във връзка с указания на ВАС за събиране
на допълнителни доказателства за адресата на заповедта от кметски наместник на
с. Велино е изискана информация относно начина на установяване на факта на
ползване на процесния имот от оспорващия. В отговор № 086/21.03.2023 г. същият
сочи, че от разговор с хора от селото е установил, че имота е собственост на Община
Шумен. След повторно изискана информация е получено писмо от 28.03.2023 г., в
което кметския наместник заявява, че от разговори с хора от селото, на които не
може да посочи имената узнал, че имот с с идентификатор № 10464.51.320, находящ
се в землището на с.Велино, общ.Шумен към момента се обработва от М. Г. М..
По искане на оспорващия бяха събрани гласни
доказателства – разпит на свидетелите Ж.М.– дъщеря на оспорващия и Н.Р., от
разпита на които се установява, че първата е придобила имот по силата на н.а.
№124 т. I рег. № 2170, д.110/2019 г. /приложен към касационната жалба до ВАС/,
който с процесния имот бил едно цяло, липсвала фактическа ограда и тя го обработвала и ползвала, както частта, на
която е собственик, така и на останалата част, съставляваща имот, описан в
процесната заповед. Тези показания са потвърдени и от разпита на св. Р., който
сочи, че от 2019 г., когато имота е прехвърлен на св. М., именно тя ползва и
обработва целият имот.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед № РД-25-2341 от
20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, издадена на осн. чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ, за
изземване на недвижим имот. Същата съставлява индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от адресата на акта- надлежна страна с право и интерес от обжалване. С
оглед изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира следното:
При разглеждането й по същество и след проверка на
оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по
чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ, земите от общинския поземлен фонд се изземват от
лицата, които ги ползват без правно основание, по реда на чл.65 от ЗОС, която заповед за изземване подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност по реда на АПК, на основание чл.65 ал.4 от ЗОС. Нормата на чл.65 ал.1 от ЗОС регламентира, че общински имот, който се владее или
държи без правно основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на
съответната община. От доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ от 1,3 дка, с
идентификатор № 10464.51.320, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен,
местност „До селото“ принадлежи към общинския поземлен фонд, поради което
Кметът на Община Шумен по реда на чл.65 от ЗОС, във връзка с чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ е разполагал с материалната компетентност да издаде
оспорената заповед.
Реквизитите на съдържанието на административния акт са определени в чл. 59, ал.2, от АПК. Съобразно т.4 на същата
разпоредба акта трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването
му, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Тълкувателно решение № 16/1975 г. на
ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да предхождат издаването на
административния акт и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на акта.
В конкретния случай в текста на заповедта, не се
съдържа обосноваване на фактите, които административният орган е приел за
осъществени, за да приложи посоченото като правно основание чл. 65, ал.1 от ЗОС и се изземе посоченият в заповедта от общинския
поземлен фонд. Посочено е че неправомерното ползване е установено от писмо №129/02.11.2020
г. на кметски наместник на с. Велино, съдържащо информация, че именно
оспорващият е ползвал и обработвал процесния имот, като липсва протокол или
друг свидетелстващ документ за извършена проверка, при която въз основа на
конкретно установени факти е направен този извод, нито се сочат имена на лица,
които са възприели извършвана дейност от оспорващия в процесния имот.
Напротив, при новото разглеждане на делото от
кметски наместник на с. Велино е изискана информация във връзка с начина на
установяване на факта на ползване на процесния имот от оспорващия. В отговор №
086/21.03.2023 г. същият сочи, че от разговор с хора от селото е установил, че
имота е собственост на Община Шумен.
С писмо от 28.03.2023 г. кметския наместник заявява,
че от разговори с хора от селото, на които не може да посочи имената узнал, че
имот с идентификатор № 10464.51.320, находящ се в землището на с.Велино,
общ.Шумен към момента се обработва от М. Г. М..
По искане на оспорващия бяха събрани гласни
доказателства – разпит на свидетелите Ж.М.– дъщеря на оспорващия и Н.Р., от
разпита на които се установява, че първата е придобила имот по силата на н.а.
№124 т. I рег. № 2170, д.36/2019 г., който с процесния имот бил едно цяло,
липсвала фактическа ограда и тя го
обработвала и ползвала, както на частта, на която е собственик, така и
на останалата част, съставляваща имот, описан в процесната заповед. Тези
показания са потвърдени и от разпита на св. Р., който сочи, че от 2019 г.,
когато имота е прехвърлен на св. М., именно тя ползва и обработва целият имот.
В този смисъл заповедта, в която липсват посочени
фактически основания във връзка с установяването на конкретен ползвател на
имота, се явява немотивирана и постановена в нарушение на установената форма за
издаването й.
Спазването на изискването за мотивировка на акта е
гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения
защо административния орган е издал съответния акт от една страна не дава
възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях
са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно
защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съда да
осъществи необходимия контрол за законосъобразност на акта. Липсата на
фактически основания за издаване на акта не може да бъде запълвана пред съда
чрез доказателства, било то гласни или писмени, тъй като не е налице предмет на
доказване.
Съдът намира, че не е спазена и процедурата по
издаването на оспорената заповед, както и от събраните по делото доказателства
не се доказва наличието на материално - правните предпоставки за това.
От приобщените доказателства се установява, че
административния орган, не е уведомил оспорващия, за започване на
административното производство и следователно е допуснато нарушение на чл. 26, ал.1 от АПК. Само по себе обаче това нарушение не съставлява
съществено нарушение на административно-производствените правила и не може да
се третира като самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт, предвид
възможността на оспорващия в хода на съдебното производство да изложи своите
доводи и възражения по издадения административен акт и да представи или да
поиска събирането на доказателства. В случая обаче едва в съдебната фаза се
събраха доказателства, които административният орган е могъл да събере в хода
на административното производство чрез предоставяне на възможност на оспорващия
да представи такива, респ. ако беше събрал такива, би могъл да достигне и до
различен от направения краен извод досежно адресата на акта. По този начин е нарушен и чл. 35 от АПК, задължаващ административния орган да издаде
административния акт едва след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. В случая това не е изпълнено след като не е била извършена
проверка чие е фактическото владение на имотите и кой осъществява същото.
Допуснатите нарушения са съществени, доколкото пряко са рефлектирали върху
съдържанието на волеизявлението на административния орган, обективирано в
атакуваната заповед.
Не на последно място следва да се има предвид, че
заповедта е издадена и при липса на материално - правните предпоставки за
издаването й. За да са налице процесуалните предпоставки за изземване на един
общински имот е необходимо същия да се владее или държи без основание, да не се
използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Безспорно
в случая от приетите по делото доказателства се установява, че последните две
предпоставки не са налице и не следва да се разглеждат в настоящото
производство, доколкото от текста на оспорената заповед е видно, че
административният орган е приел, че имотите описани в същата се обработват без
валидно правно основание. По делото няма достатъчно доказателства, че
оспорващият реално към момента на издаване на заповедта ползва, т.е. владее за
себе си или държи за другиго частите от имотите, предмет на заповедта. За да
бъде законосъобразна заповед с такова правно основание, следва да се установят
релевантните за спора факти: че имотът е общинска собственост и същият се
владее или държи без правно основание от адресата на административния акт. По
делото не е спорен въпросът за това чия е собствеността на процесният имот. Ето
защо, съдът намира за установено, че предмет на изземане е имот от общинския
поземлен фонд, с оглед на което е изпълнена първата задължителна предпоставка
за материална законосъобразност на обжалваната заповед. В настоящето
производство обаче не се ангажираха доказателства от страна на административния
орган за наличието на втората правно значима предпоставка, а именно, че имотът
се владее или държи от жалбоподателя и то без правно основание.
По делото е прието писмо рег. №129/02.11.2020 г., в
което кметския наместник на с. Велино сочи оспорващият като ползвател, което
твърдение административният орган е кредитирал безрезервно, без да извърши
проверка и да установи по какъв начин е установено, че именно М. е ползвател на
имота.
С нарочно определение съдът разпредели по делото
доказателствената тежест, като в рамките на доказване на наличието на
фактическите основания, послужили за издаване на процесната заповед
административният орган следваше да докаже съществуването на втората
задължителна предпоставка – установяване на лицето, ползвател на имота без
правно основание. Това указание е дадено с оглед служебното начало в
административния процес и разпределение на доказателствената тежест по реда на чл. 170, ал.1 от АПК. Въпреки даденото от съда
указание и възможност, административният орган не ангажира в хода на съдебното
производство убедителни доказателства в тази насока. Поради това, че е налице
противоречие на административния акт с материалния закон, изразяващо се в
липсата на материално - правните предпоставки за изземването на имота, то и
заповедта се явява незаконосъобразно издадена.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
приобщените към доказателствата по делото материали от водени граждански дела
от оспорващия с предмет спор за собственост не водят автоматично до извода, че
към момента на издаване на процесната заповед именно той ползва имота без
правно основание. Това задължение е в тежест на административния орган, който
се позовава на едно недоказано твърдение, обективирано в писмо рег.
№129/02.11.2020 г. на кметски наместник на с. Велино, което от своя страна беше
оборено при новото разглеждане на делото от събраните гласни доказателства и от
изисканата допълнителна информация от кметския наместник на с. Велино, която не
допринесе за изясняване на спорния по делото въпрос – кой е ползвател на имота
без правно основание.
В конкретния случай фактите и обстоятелствата от
значение за спора не са изяснени, тъй като не са събрани доказателства за това,
че М.Г.М. от когото се изземва въпросния имот, действително ползва или владее
имота и то към издаване на заповедта.
Доколкото допуснатите и описани
по-горе основания не водят до нищожност на оспорената заповед, а до
унищожаемост на същата като е незаконосъобразна поради издаването й при
неспазване на изискванията за форма, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила процесуалните правила и при противоречие с
материалноправни разпоредби, та подадената срещу нея жалба е основателна и
следва да бъде уважена, а заповедта следва да бъде отменена.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.М. с ЕГН: ********** *** от
20.11.2020г. на Кмета на Община Шумен, с която е наредено да се изземе от
жалбоподателя, като ползващ без правно основание, недвижим имот с идентификатор
№ 10464.51.320, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен с начин на трайно
ползване: нива с площ 1300кв.м., трета категория, местност „До селото“,
определен е начин на изземването и е разпоредено в 7-дневен срок М.М. да внесе
доброволно обезщетение за ползване без правно основание на недвижимия имот в
размер на 214,50лв. по сметка на Община Шумен.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: