ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2530 23.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1743 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на З.К.Н. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв.Тодорка Мурджева, съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 18, ет.1, против Определение № 7778/24.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 3063/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
В жалбата се изразява недоволство от обжалваното определение, като се претендира същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита се за неправилен извода на съда за недопустимост на иска, като се сочи, че в случая не е налице искане за установяване на факт с правно значение по чл.542 ГПК, а е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. В тази връзка се оспорва становището на съда, че искът за установяване правото на ползване върху имота бил към минал момент, тъй като правото вече не съществувало, като жалбоподателката счита, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства. Посочва се, че за ищцата е налице правен интерес от установяване качеството на ползвател на наследодателя й Г. Н., тъй като не е приключила процедурата за закупуване на предоставената за ползване на наследодателя земеделска земя по ПМС № 76/1977 г. и наследниците имат право да трансформират правото на ползване в право на собственост върху процесния имот, поради което предявеният установителен иск не е за установяване право на ползване към минал момент.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Община Бургас, не се взема становище по жалбата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 3063/2019 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на З.К.Н. ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на наследодателя на ищцата Г. Г. Н.е предоставено на основание ПМС № 76/1977 г. право на ползване върху земеделска земя по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно удостоверение № 26/03.12.1979г. на III-ти РНС – Бургас, в парцел 82 с площ от 900 кв.м., съответстващ на УПИ VIII-79, кв.8 по регулационния план на в.з.“Росенец“, в землището на кв.“Крайморие“, гр.Бургас, с площ 957 кв. м., съответен на ПИ с идентификатор 07079.832.79 по КККР на гр.Бургас, с площ от 955 кв.м.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е наследник на Г. Г. Н., починал на 24.03.2002 г., на когото е било предоставено право на ползване върху процесната земя на основание ПМС № 76/1977 г., за което е издадено удостоверение № 26/03.12.1979 г. на ОНС – Бургас. Посочено е, че към момента все още е висяща процедурата по подаденото от наследодателя на ищцата заявление по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на имота, по което липсва произнасяне от Община Бургас, като с писмо на общината от 04.02.2019 г. ищцата в качеството й на наследник на заявителя е уведомена, че следва да представи оригинален документ, удостоверяващ, че на заявителя е било предоставено право на ползване. В тази връзка, исковата претенция е обоснована именно с изпратеното от Община Бургас писмо, като се сочи, че всички документи с които е разполагал наследодателя, са представени по административната преписка, поради което и предвид възникналия спор с общината, за ищцата съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от Община Бургас, чрез процесуален представител ю.к.Райнова, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен, за което са изложени подробни съображения.
С определение № 6051/01.08.2019 г. съдът е приел, че се касае до искане по чл.542 ГПК за установяване на факт с правно значение, което е преценено за недопустимо и производството по делото е прекратено. Това определение е отменено от въззивния съд с определение № ІІІ-1739/20.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 1390/2019 г. по описа на БОС, като е прието, че в случая е предявен установителен иск за установяване на право на ползване по чл.124, ал.1 ГПК, а не иск по чл.542 ГПК, поради което делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения установителен иск.
С обжалваното понастоящем определение № 7778/24.09.2019 г., районният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска. Прието е, че с разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК действително е предвидена възможност за предявяване на установителен иск за съществуването на едно правно отношение или право при наличие на интерес от това, но към настоящ момент и ако се приеме, че в случая се касае за установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а не за молба по чл.542 ГПК, то същият би бил такъв за установяването на право, съответно – правоотношение, във връзка с него, на ползване върху недвижим имот към минал момент, тъй като такова вече не съществува. Изложени са доводи, че предявяването на установителен иск за право на собственост, респективно – за право на ползване към минал момент е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи, при наличието на правен интерес от това, каквито възможности са уредени в чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, чл.13, ал.8 ЗВСВЗГГФ и чл.54, ал.2 ЗКИР, но не и за настоящата хипотеза. Прието е също, че ищцата може да защити правата си единствено по административен ред, като обжалва евентуална заповед на кмета на общината по § 62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която се отказва да й се признае правото да придобие собствеността върху процесния недвижим имот. По горните съображения районният съд е прекратил производството по делото като недопустимо.
Бургаският окръжен съд, след като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на Закона, намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като споделя съображенията и изводите на районния съд за недопустимост на предявения иск и препраща към тях на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК. В допълнение следва да се изложи следното:
Съгласно разпоредбата на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ в първата му редакция (ДВ-бр.17/1991 г.) е регламентирано, че гражданите, които притежават право на ползване върху земеделски земи към 17.08.1990 г. по силата на актове на Президиума на НС, ДС или МС запазват правата си, като могат да придобият право на собственост върху тези земи, ако ги заплатят на общинския съвет по цени, определени от МС. С изменението на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ-бр.28/1992 г.) законодателят е регламентирал, че се прекратява правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на НС, ДС или МС, като за бившите ползватели възниква правото на изкупуване на собствеността върху земята, ако са налице определени законови предпоставки. Правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС, ДС или МС е лично и ненаследимо. С влизане в сила на изменението на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ – бр.28/1992 г.) е прекратено по силата на закона правото на ползване предоставено на всички ползватели.
Разпоредбата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до 1.03.1991 г., да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет. За целта в § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в § 61 и § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ е уредена нарочна административна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на собственост. Така, първо е нужно ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998 г.; след това назначена от кмета на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя и заплащането й е последното действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав, в резултат на който се стига до придобиване правото на собственост.
В случая, в исковата
молба се твърди, че на наследодателя на ищцата Г. Г. Н., починал на 24.03.2002
г., е било предоставено право на ползване върху земеделска земя на основание
ПМС № 76/1977 г., за което е издадено удостоверение № 26/03.12.1979 г., като
върху земята е построена сграда въз основа на разрешение за строеж от 1979 г.
Твърди се също, че преживе наследодателят се е възползвал от предоставеното му
право на изкупуване на собствеността върху земята с молби от 01.08.1995 г. и
от 27.01.1998 г., т.е. същите са
входирани в Община Бургас в установените срокове, съгласно ЗИД ЗСПЗЗ, обн. в ДВ
– бр.98/1997 г., като процедурата все още не е завършена. В тази връзка, по
повод молба на ищцата до Община Бургас за довършване на процедурата е получено
и писмо от общината, че е необходимо да се представи оригинал на документа,
удостоверяващ наличието на предоставеното право на ползване на наследодателя.
Именно това писмо е провокирало ищцата да предяви и настоящия иск за приемане
за установено, че в полза на наследодателя е предоставено право на ползване
върху земеделска земя на основание ПМС № 76/1977 г. с удостоверение №
26/03.12.1979 г.
При така изложените
твърдения, въззивният съд намира, че за ищцата не е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск, което води до неговата
недопустимост.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Ищецът има интерес
от установяване на претендираното право, тогава, когато спорното материално
право съществува и е налице. Такъв интерес липсва, когато ищецът цели да
установи, че правото е съществувало в миналото. Ако фактът на съществуване на
едно право или правоотношение в миналото има значение за други отношения, които
са налице в настоящия момент, то страната следва да се защити като предяви
спорните съществуващи права, но не и да претендира в самостоятелно исково производство
установяването на права, които не съществуват към момента на предявяване на
иска. Установяването на съществуването или несъществуването на едно
правоотношение при наличието на правен интерес от това, се извършва с
предявяване на установителен иск. Правоотношението обаче следва да съществува
по време на неговото установяване, съгласно чл.124, ал.1 ГПК, като е допустимо
установяването на правоотношение и към минал момент, когато това е изрично
предвидено в закона. В горния смисъл – Определение № 64/10.02.2014 г. по
ч.гр.д.№ 216/2014 г. на ВКС, І г.о., Определение 697/30.12.2015г. по ч.гр.д.№
5271/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 90/28.05.2019г. по ч.гр.д.№
1835/2019 г., на ВКС, І г.о., които се споделят от настоящия състав.
Предвид цитираната съдебна практика, въззивният съд намира предявения от ищцата З.Н. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недопустим. С изменението на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е прекратено по силата на закона правото на ползване, предоставено на всички ползватели, а в случая се иска да бъде установено съществуването на предоставено на наследодателя право на ползване върху земеделска земя, т.е. предмет на установяване е едно право към минал момент, което по настоящем не съществува, тъй като е прекратено по силата на закона. В действащото законодателство обаче не е изрично предвидена възможността за предявяване на такъв иск, поради което същият е недопустим. При наличието на висяща към момента процедура по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ по подадените от наследодателя на ищцата и от самата нея молби за изкупуване на правото на собственост върху земеделската земя, върху която се твърди, че е предоставено право на ползване въз основа на актовете по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, следва извод за липса на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Обстоятелството, че наследниците имат право да трансформират правото на ползване в право на собственост върху процесния имот, не може да обоснове правен интерес за ищцата да претендира в самостоятелно исково производство съществуването на право или правоотношение в миналото, в случая правото на ползване на наследодателя, което не съществува към момента на предявяване на иска по силата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Както бе посочено по-горе, в закона е уредена нарочна административна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация. Поради това, преценката за наличието или не на предпоставките по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е в правомощията на административния орган, като издаваните от кмета на общината актове (заповеди) подлежат на обжалване по административен ред (§62 ПЗР на ППЗСПЗЗ), а едва в производството по обжалването им се извършва преценка и от съда. В този смисъл, както правилно е приел и районния съд, ищцата има възможност да защити правата си по административен ред, като обжалва актовете на кмета на общината по § 62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ.
С оглед изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд, постановеното от РС определение за прекратяване на делото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7778/24.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 3063/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.