РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Разград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело №
20253300500291 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 136 от 06.03.2025 г. по гр. д. № 20243330101642/2024 г. на
Районен съд – Разград е признато за установено по предявените от
„Топлофикация Разград“ АД срещу Е. А. Е. искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 154 ЗЕ, че Е. А. Е. дължи на
„Топлофикация Разград“ АД 331,30 лв. главница топлинна енергия за адрес:
гр.*****,ул.******* за периода 01.10.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната
лихва считано от 08.05.2024г. до окончателното изплащане на главницата и
сумата 56,81 лв. лихва за периода 01.12.2021г. до 08.05.2024г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 393/09.05.2024 г. по ч.гр.д.№795/2024 г. на
РС - Разград. Исковото производство се е развило след даване на указания на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си поради това, че заповедта
за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК с отбелязване, че
Е. Е. не живее на адреса. Ответникът е осъден да заплати на „Топлофикация
Разград” АД сторените в исковото и в заповедното производство разноски.
1
Решението е обжалвано от особения представител на ответника с
твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са
доводи, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че
ищцовото дружество е доставило процесното количество топлинна енергия,
както и изпадането в забава за заплащане на сумите от страна на ответника.
Сочи се, че са неприложими представените по делото Общи условия като
публикувани в противоречие със законоустановените изисквания. Твърди се,
че липсва решение на Общо събрание на етажните собственици на обекти в
сградата, в която се намира процесният имот, за сключване на договор с
„Бруната“ ООД за извършване на услугата дяловото разпределение на
топлинна енергия. Моли решението да бъде отменено и претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация Разград”
АД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.
Третото лице-помагач „ДАЛСИЯ“ ООД /предишно наименование
„Бруната“ ООД/ не депозира писмен отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото акт за собственост Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №*** от *** г. се установява, че ответникът Е. А.
Е. е собственик на процесния недвижим имот, представляващ ап. ***,
находящ се на адрес гр. ****, ул. *** (в блок „***).
По делото са представени и приети Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“ ЕАД, гр. Разград
на потребители за битови нужди, уреждащи продажбата на топлинна енергия
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване от „Топлофикация
Разград“ на потребители за битови нужди. Съгласно чл. 3 на Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещното право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда. Видно от чл. 32, ал. 1 от Общи условия
2
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в
определен в условията срок имат право да възразят срещу начислената сума за
топлинна енергия. Съгласно ал. 6 на същия член при неизпълнение в срок на
задълженията, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия.
Представено е решение на ДКЕВР от 23.01.2006 г., с което се одобряват
предложените от „Топлофикация Разград“ Общи условия, като е приложено
извлечение от областен вестник „Екип 7“ от дата 09.11.2005 г., в който е бил
обявен проект на общи условия, като в заключителната разпоредба е посочено,
че общественото обсъждане на същите ще се проведе на 18.11.2005 г.
Представен е Договор ТР-ДГ-86 от 09.11.2021г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост на
територията на гр. Разград“, с който ищецът „Топлофикация Разград”АД е
възложил на третото лице „Бруната“ООД извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост на
територията на гр.Разград. за отоплителен сезон 2021 – 2022 г.
Представени са фактури с прогнозни стойности на потребената
топлинна енергия в процесния имот, собственост на ответника, за периода от
м. 10.2021 г. до м. 04.2022 г., формуляр за отчет от 10.05.2022г., съставен от
„Бруната“ ООД и индивидуална справка за използвана топлинна енергия №
13532 в имота за процесния период.
От събраните по делото гласни доказателствени средства при разпита
на свидетеля С. Ш. се установява, че същият е предоставил достъп до имота на
представител на дружеството, извършващо услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, като е подписал съставения формуляр за отчет на
отоплителните тела в процесния имот.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Същата се явява
частично основателна.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Е. А. Е., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, за което обстоятелство липсва спор между страните и
което се доказва от представения по делото акт за собственост, е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, и е длъжен да заплаща цената на доставяната
топлинна енергия от „Топлофикация Разград”АД. Облигационната връзка
между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Клиентите в сграда - етажна собственост, избират
лицето, което да извършва услугата дялово разпределение, за което се
уведомява доставчикът на топлинна енергия, който следва да сключи договор
с третото лице. В действителност по делото не беше представено решение на
общото събрание на етажните собственици за избор на дружество, което да
извършва услугата дялово разпределение. Представен е обаче Договор ТР-ДГ-
86 от 09.11.2021г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост на територията на гр. Разград“, сключен между „Топлофикация
Разград”АД и „Бруната“ ООД, съгласно който индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода в сгради етажна собственост, присъединени към
топлопреносната мрежа на възложителя по договора на територията на гр.
Разград, е извършвано в процесния период от „Бруната“ ООД. В случая не се
твърди от страните към процесния период общото събрание на етажната
собственост да е избрало друго, различно от посоченото в коментирания
договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът -
въззиваема страна в настоящото производство, да е бил уведомен писмено за
новия избор. Предвид изложеното, правилен е изводът на районния съд, че за
исковия период третото лице - помагач в производството е извършвало въз
4
основа на валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото
разпределение и отчитане на потребената в процесната жилищната сграда –
етажна собственост.
Сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение. Представен е и формуляр
за отчет за клиент Е. А. Е. по отношение на процесния имот, изготвен от
„Бруната“ ООД. Видно от представените фактури и индивидуална справка за
използвана топлинна енергия е, че за периода от м. 10. 2021 г. до м. 04. 2022 г.
по партидата на процесния имот е начислена сума за топлинна енергия общо в
размер на 323,12 лв., като съгласно изготвената изравнителна сметка за
периода се получава сума за доплащане в размер на 8,22 лв. Така общият
размер на дължимата сума за топлинна енергия за имота възлиза на 331,34 лв.
От представените по делото документи - отчет и изравнителна сметка се
установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил
топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия. Отчетът е съставен след осигуряване на достъп до
процесния имот от С. Ш., живущ в съседен апартамент, като същият е
разпитан като свидетел в първоинстанционото производство и споделя
непосредствени впечатления. Свидетелят потвърждава подписа си под
частния документ, като уточнява, че Е. Е. му е предоставил ключ за процесния
апартамент в случай на необходимост от предоставяне на фактически достъп
до апартамента.
Относно възражението на въззивника за неприложимостта на
представените по делото Общи условия, следва да се уточни, че въпросът не
касае валидността на ОУ, а до това дали те обвързват жалбоподателя, и
съответно дали са източник на облигационни отношения с твърдяното в тези
ОУ и исковата молба съдържание. По делото е безспорно установено, че
жалбоподателят е собственик на топлоснабден имот, както и доставеното до
този имот количество топлинна енергия, което води до несъмнения извод, че е
налице облигационна връзка между страните по повод продажбата на
топлинна енергия, възникнала по силата на закона /ЗЕ/, а именно чл. 153, ал. 1
ЗЕ, който презюмира такава връзка, когато едно лице е собственик на
5
топлоснабден имот в сграда в режим на ЕС. ЗЕ изрично разпорежда, че
собственици на топлоснабдени имоти са потребители/клиенти на
топлиннаенергия и са длъжни да заплащат нейната цена, която пък се
определя по нормативен път от трето за облигационната връзка лице-
държавен орган. Съгласно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото не беше доказано от страна на ищеца, че общите
условия са действително публикувани, респ., че се прилагат в отношенията
между страните. Представеното извлечение от в. Екип 7 е публикувано на
дата 09.11.2005г., като в заключителната разпоредба е посочено, че предстои
обществено обсъждане на публикувания проект на общи условия на
18.11.2005 г. Приложено е и решение на ДКЕВР от 23.01.2006 г., с което се
одобряват предложените от „Топлофикация Разград“ Общи условия, като
същото е с дата следваща публикуването на общите условия. Липсата на
ангажирани доказателства за публикуването на одобрените общи условия,
респективно за тяхната приложимост в отношенията между страните, води до
извода, че чл. 32 от Общи условия, уреждащ изпадането в забава на длъжника
(клиента) и дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия,
не може да бъде приложен. Следва да се приеме, че са приложими общите
правила на гражданския закон и такава настъпва след покана (арг. от чл. 84, ал.
2 ЗЗД). Липсват ангажирани доказателства за поставяне в забава на
въззиваемия в настоящото производство, поради което настоящият съдебен
състав счита, че мораторно обезщетение върху неплатената главница, не се
дължи. В този смисъл е основателна въззивната жалба по отношение на
приетия от РРС за дължим размер на лихвата за забава от 56,81 лв., начислена
за периода 01.12.2021 г. – 08.05.2024 г. върху главницата и в тази си част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено. В останалата си част
решението следва да бъде потвърдено като правилно.
Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат
изцяло, то и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е признато за установено, че ответницата дължи сумата от 56,81 лв.,
6
представляваща лихва за забавено плащане на дължимата главница, начислена
за периода 01.12.2021 г. – 08.05.2024 г., както и в частта с присъдените в полза
на „Топлофикация Разград”АД разноски за исковото производство – за
разликата над 405,47 лв. до присъдените 475 лв. (от които 300 лв. за особен
представител, 75 лв. за държавна такса в исковото производство и 100 лв. юрк.
възнаграждение), както и разноски в заповедното производство – за разликата
над 21,34 лв. до 25 лв.
Съобразно частичната неоснователност на въззивната жалба, подадена
от въззивника, същият дължи заплащане и на пропорционална част от
внесения от „Топлофикация Разград”АД депозит за особен представител за
въззивното производство, в размер на 256,09 лв., както и на юрк.
възнаграждение в размер на 42,68 лв. или общо сторени по делото разноски в
размер на 298,77 лв.
Съгласно мотивите към т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на подадена жалба от особен
представител на ответника дължимата държавна такса по жалбата и
разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се
възложат на съответната страна съобразно изхода на делото. Дължимата
държавна такса в настоящото производство е 50 лв., която такса с оглед
основателността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва
да бъде разпределена, както следва: ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавна такса за подадената от негово име чрез
назначения му особен представител въззивна жалба, в размер на 42,68 лв., а
„Топлофикация Разград”АД – сумата от 7,32 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 136 от 06.03.2025 г., постановено по гр. дело №
20243330101642/2024 г. по описа на Районен съд - Разград, в частта, в която е
признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Е. А. Е. с ЕГН: **********
и адрес: **********, дължи на „Топлофикация Разград” АД със седалище
гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК
*********, сумата от 56,81 лв., представляваща обезщетение за забавено
7
плащане за периода 01.12.2021 г. – 08.05.2024 г., начислена върху дължимата
главницата от 331,30 лв., както и в частта с присъдените в полза на
„Топлофикация Разград” АД разноски за исковото производство – за
разликата над 405,47 лв. до присъдените 475 лв., както и разноски в
заповедното производство – за разликата над 21,34 лв. до 25 лв., и вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация Разград” АД срещу Е. А.
Е., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 56,81
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 01.12.2021 г.
– 08.05.2024 г., начислена върху дължимата главницата от 331,30 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение 136 от 06.03.2025 г., постановено по гр.
дело № 20243330101642/2024 г. по описа на Районен съд - Разград, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ответника Е. А. Е. с ЕГН: ********** и адрес: **********,
да заплати на ищеца „Топлофикация Разград” АД със седалище гр.Разград и
адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените по делото разноски в размер на
298,77 лв. / 256,09 лв. - депозит за особен представител за въззивното
производство и 42,68 лв. - юрк. възнаграждение/.
ОСЪЖДА Е. А. Е. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд Разград дължима
държавна такса за подадената въззивна жалба от назначения й особен
представител, в размер на 42,68 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация Разград” АД със седалище гр.Разград и
адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд Разград
дължима държавна такса за подадената въззивна жалба от назначения на
ответницата особен представител, в размер на 7,32 лв.
Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца
„Топлофикация Разград” АД трето лице-помагач „ДАЛСИЯ“ ООД /предишно
наименование „Бруната“ ООД/.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9