№ 236
гр. К., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100514 по описа за 2025 година
Производството е по иск, с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът - Д. Г. Д. твърди, че по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от
17.02.2024г. било образувано ИД 86/2025г. по описа на ЧСИ Л.М. с район на
действие Окръжен съд П.. Твърди, че бил длъжник по изпълнително дело №
86/2025г. образувано въз основа Заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. 1395/2010г. по описа на КрлРС, издадени във връзка с договор за
потребителски кредит между него и банка Сибанк АД от 08.09.2008г., за
задължение в размер на главница – 6658.17лв., 1085.06лв. - просрочена лихва
от 09.11.2009г. до 15.08.2010г., 154.86лв. - съдебни разноски, държавна такса
и 372.30 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С договор за цесия от
28.09.2012г. задължението било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. С
молба от 29.10.2010г. със същия изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело 1461/2010г. на ЧСИ Л.М., с район на действие Окръжен
съд П. с взискател Сибанк АД, прекратено с постановление от 19.03.2024г.
По изпълнително дело 1461/2010г. била връчена ПДИ на 02.11.2010г.
Предприети били изпълнителни действия като - запор от 02.11.2010г. и
20.12.2010г. по отношение на трудово възнаграждение на длъжника до
работодател, които не били осъществени и не били връчени на работодател.
Запор на МПС от 21.06.2011г., запор от 05.07.2011г. и 23.08.2011г. по
отношение на трудово възнаграждение с работодател Перфект 74, ЕИК
*********, които не били връчени на дружеството Перфект 74 и не бил
осъществен запор.
С молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 23.05.2013г. било поискано
дружеството да бъде конституирано като взискател, поради цесия от
28.09.2012г. между ЕОС Матрикс ЕООД и Сибанк АД. Изготвено било
запорно съобщение от 25.09.2013г., 21.10.2013г., 12.03.2014г. за налагане на
1
такъв по отношение трудово възнаграждение на длъжника към работодател -
Перфект 46, ЕИК *********, които не били връчени на работодателя. „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД бил конституиран като взискател едва след 07.05.2014г.
От протокол от 27.03.2015г. било видно, че не е осъществен опис на
движими вещи. След това липсват изпълнителни действия. По молба на Б.Й.
от 07.03.2024г., изпълнителното дело е прекратено с Постановление на ЧСИ
от 19.03.2024г.
Изпълнително дело № 86/2025г. на ЧСИ Л.М., с район на действие
Окръжен съд П. било образувано по молба на ЕОС Матрикс от 17.02.2025г. по
изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1395/2010г. по описа на
КрлРС за посочените суми. С молбата си взискателят е поискал да бъдат
извършени справки и предприети като изпълнителни действия само запори на
банкови сметки на длъжника, като липсвало упълномощаване по чл. 18 от
ЗЧСИ. Въпреки това били налице изпълнителни действия предприети от ЧСИ,
а именно: 19.02.2025г. - молба за вписване на възбрана по отношение на ПИ с
идентификатор 36498.504.2462 КККР гр. К.. Наложен бил запор на трудово
възнаграждение в дружество ДониКат 89 ЕООД. Наложен бил запор от
19.02.2025г. към Изипей за вземания на длъжника.
Твърди, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането
се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
ефект. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител е длъжен по силата на законовите норми служебно да
вдигне наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право-чл.433, ал.3 от ГПК. В тази
насока е Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК и по конкретно т.10 от същото. Примерно, но неизчерпателно са
посочени действията, които прекъсват или не давността, а имено - прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Следователно вземането, за което се претендира плащане по посоченото
изпълнително дело № 86/2025г. на ЧСИ Л.М., с район на действие Окръжен
съд П. било погасено по давност за периода от 27.03.2015г. - когато има данни
за действия, които би могло да се приемат като изпълнителни по
изпълнително дело № 1461/2010г. на ЧСИ Л.М. до предприетите
изпълнителни действия по изпълнително дело № 86/2025г. на ЧСИ Л.М. от
19.02.2025г. Касае се за период значително надвишаващ 5 години, с оглед
което била настъпила давност по отношение на вземането по изпълнителния
2
лист издаден по ч.гр.д. 1395/2010г. по описа на КрлРС. С оглед на всичко
изложено, оспорва основателността на претенциите за плащане на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД по изпълнително дело № 86/2025г. на ЧСИ Л.М., поради
настъпила погасителна давност за периода от 27.03.2015г. до 19.02.2025г. по
отношение на претендираните суми посочени в изпълнителния лист.
МОЛИ съда да постанови решение, с което на основание чл. 439 от ГПК,
да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника, в качеството му на взискател по изпълнително дело №
86/2025г. на ЧСИ Л.М., заплащане на следните суми – главница от 6658.17лв.,
просрочена лихва от 1085.06 лв. за периода от 09.11.2009г. до 15.08.2010г.,
съдебни разноски, ДТ, в размер на 154.86 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 372.30лв., описани в изпълнителния лист по
същото изпълнително дело. Претендира за направените по делото разноски.
Ответното дружество - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва иска. Поради
неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит е инициирано
заповедно производство, издаден е Изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1395/2010г. по опис на КрлРС, въз основа на който е образувано първоначално
изпълнително производство под номер на дело № 20108190401461 по описа на
ЧСИ Л.М., по което още с образуването и в хода на изпълнителното
производство били предприети изпълнителни действия, прекъсващи
давностния срок. Ново изпълнително дело под номер 20258190400086 по
описа на Л.М. било образувано преди да изтече установения давностен срок
като още с молбата били поискани от взискателя изпълнителни действия,
които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които били
заплатени и съответните такси. До предявяване на настоящия иск били
предприемани регулярни действия по образуваното производство, като не
били настъпили последиците на погасителната давност.
Твърди, че в настоящия случай приложение следвало да намери общият
петгодишен давностен срок. Следвало да се има предвид Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2022г. по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС, съгласно
което, докато е трае изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по
т.д. № 2/2013г. ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не
е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. В Решение № 3/04.02.2022г. по гр.
д. № 1722/2021г. на ВКС, е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.
по тълк. д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните
изпълнителни действия като действия за принудително събиране на
паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба
за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е
посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника
(чл. 426, ал. 2 от ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е
била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.
Приема се, че действието на принудително изпълнение, предприето въз
основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и
прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД. Основанието по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД не изисква изпълнителните
действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на
имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, нито трети лица да са придобили права, поради запори и възбрани,
наложени преди перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към
3
това основание за прекъсване на погасителната давност, които не произтичат
от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило
приложното й поле и би било тълкуване contra legem.
Съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. В процесния случай не е изтекла
предвидената в чл. 110 от ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, петгодишна
погасителна давност за процесиите вземания, обективирани в процесния
изпълнителен лист. Твърди, че перемцията е без правно значение за давността,
като общото между двата правни института било, че едни и същи фактите
могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така т.3 от
ТР № 2/2023г. от 04.07.2024г. по Тълкувателно дело № 2/2023г. ОСГТК на
ВКС). За правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се
има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и
спрените давностни срокове до отмяната му на 21 май 2020г. Съгласно § 13 от
ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020г. давностния
срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от
22.05.2020г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни.
Съобразно господстващото становище в правната теория и
задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. Давността
не погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от
време законодателят свързва друга правна последица, а именно
невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по
принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна
давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за
съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на
давност предметът на предявения иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. Така Определение № 318 от 25.07.2018г. на ВКС по
гр.д. № 2828/2018г., Ill г. о., ГК. Тъй като материалното право на кредитора
продължавало да съществува дори и след изтичането на давностния срок,
съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен
установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да
дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че
ищеца не дължи на дружеството процесиите суми, тоест че не съществува
вземане за сумите, е недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпи
последиците на погасителната давност, вземането продължава да съществува,
но е придобило едно ново качество - естествено вземане. Разбирането, че след
погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а
длъжникът „не дължи“, категорично противоречи на нормативната уредба на
института на погасителната давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като
изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
4
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна
разноски, с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Сезира и
моли съда, на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, да присъди
минимален размер на разноските за адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са изискани като доказателства копия от изпълнително дело
(ИД) № 1461/2010г. на ЧСИ Л.М., с район на действие Окръжен съд П. и ИД
86/2025г. по описа на ЧСИ Л.М. с район на действие Окръжен съд П.. От
съдържащите се документи в посочените две изпълнителни дела се установява
следното:
С молба от 29.10.2010г., депозирана от взискател – „Сибанк“ АД до ЧСИ
Л.М., с район на действие Окръжен съд П. е образувано ИД № 1461/2010г.,
като банката е приложила изпълнителен лист от 19.08.2010г., издаден по
ч.гр.д. 1395/2010г. по описа на КрлРС, в производството, по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК.
Изпълнителния лист е за следните суми - главница от 6658.17лв., дължима по
Договор за потребителски кредит без поръчители от 08.09.2008г., просрочена
лихва за периода от 09.11.2009г. до 15.08.2010г. от 1085.06лв., съдебни
разноски за държавна такса от 154.86лв. и юрисконсултско възнаграждение от
372.30 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2010г. до
окончателното й изплащане.
Взискателят е възложил на ЧСИ Л.М. правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ,
въз основа на което, частният съдебен изпълнител е предприел действия по
проучване имущественото състояние на длъжника, като е правил справки,
набавял документи, книжа и други.
Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на
02.11.2010г. и е получена от последния на 11.11.2010г.
След извършените справки, със запорно съобщение от 02.11.2010г., ЧСИ
Л.М., на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 и чл. 512 от ГПК е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника чрез работодателя
„Златен рог 2010“. С второ запорно съобщение от 20.12.2010г., ЧСИ Л.М., на
основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 и чл. 512 от ГПК е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника чрез работодателя „Златен рог
2010“. И двете запорни съобщения не били връчени на работодател.
По молба на взискател – „Сибанк“ АД от 05.07.2011г. е поискано от ЧСИ
Л.М. да наложи запор върху трудовото възнаграждение с работодател
„Перфект 74“. Съдения изпълнител, на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл.
508 и чл. 512 от ГПК е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника със запорно съобщение от 02.08.2011г., от 17.11.2011г. и от
03.04.2012г., които не са връчени на дружеството Перфект 74 и не бил
осъществен запор.
С молба до ЧСИ Л.М., депозирана на 23.05.2013г. от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД е поискано, на основание чл. 429 от ГПК, молителят да бъде
конституиран като взискател по делото, в качеството му на цесионер на
„Сибанк“ АД, както и да се превеждат постъпилите и постъпващи суми по
сметката му. Представен и договор за цесия от 28.09.2012г. между „Сибанк“
АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Новият взискателят е възложил на ЧСИ Л.М.
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
5
Нови запорни съобщения са изпратени на 25.09.2013г., 21.10.2013г.,
12.03.2014г. за налагане на такъв по отношение трудово възнаграждение на
длъжника към работодател - Перфект 46, ЕИК *********, за които няма данни
да са връчени на работодателя.
С разпореждане на ЧСИ Л.М. от 04.12.2015г. е насрочен опис на
движими вещи на адрес в гр. К., ул. „*** на 27.03.2015г. от 10ч. до 17ч. В тази
връзка е постъпила молба от Д.Г., която уведомява съдебния изпълнител, че
длъжника Д. Г. Д. не живее на адрес - гр. К., ул. „***, а на посочения адрес
живее 83 годишна жена, собственик на къщата и намиращите се в нея вещи.
Видно от Протокол ИД 001461/2010г. от 27.03.2015г., опис на вещи не е
осъществен, доколкото длъжникът по изпълнителното дело не е уведомен.
Видно от молба вх. № 4985/14.03.2024г. депозирана от Д. Г. Д. чрез
адвокат Б.Й. до ЧСИ Л.М., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и поискано
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като по него не са извършвани
изпълнителни действия от 05.03.2015г. до настоящия момент.
С влязло в сила Постановление на ЧСИ Л.М. от 19.03.2024г., ИД №
1461/2010г. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Оригиналния изпълнителен лист е поискан от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на
13.02.2025г., като с Констативен протокол от 17.02.2025г., ЧСИ Л.М. е
разпоредила изпълнителен лист от 19.08.2010г., издаден по ч.гр.д. 1395/2010г.
по описа на КрлРС, да бъде върнат на взискателя. От дата 17.02.2025г. е
удостоверено предаването и приемането на изпълнителния лист.
С молба от 17.02.2025г., депозирана от взискател – „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД до ЧСИ Л.М., с район на действие Окръжен съд П. е образувано ИД №
86/2025г., като е приложен изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. 1395/2010г.
по описа на КрлРС, в производството, по издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 от ГПК. Изпълнителния лист е за
посочените вече сучи - главница от 6658.17лв., просрочена лихва от
1085.06лв., съдебни разноски от 154.86лв. и юрисконсултско възнаграждение
от 372.30 лв. Взискателят е поискал да бъдат извършени справки и
предприети като изпълнителни действия запори на банкови сметки на
длъжника, като липсва упълномощаване по чл. 18 от ЗЧСИ.
ЧСИ Л.М. е предприел действия по проучване имущественото състояние
на длъжника, като е правил справки, набавял документи, книжа и други.
Предприетите изпълнителни действия от ЧСИ са следните:
- с разпореждане от 18.02.2025г. е разпоредено възбрана върху 1/6ид.ч.
от недвижим имот в гр. К., ул. „***, като нарочна молба за вписване на
възбрана по отношение на ПИ с идентификатор 36498.504.2462 КККР гр. К. е
изпратена от съдебния изпълнител на 19.02.2025г.;
- със запорно съобщение от 19.02.2025г., ЧСИ Л.М., на основание чл.
450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 и чл. 512 от ГПК е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника чрез работодателя ДониКат 89 ЕООД, като
съобщението е надлежно връчено и обратно е върнато съобщение по чл. 508
от ГПК.
- наложен бил запор от 19.02.2025г. към Изипей за вземания на
длъжника, като съобщението е надлежно връчено и обратно е върнато
съобщение по чл. 508 от ГПК.
Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на
6
19.02.2025г. и е получена от последния на 27.02.2025г.
Видно от протокол за опис на движими имущество от 26.03.2025г., ЧСИ
Л.М. е предприела действия по описване на движими вещи. В протокола е
удостоверено, че на адреса в гр. К., ул. „***, длъжникът е редовно уведомен,
но същия не се е явил и няма осигурен достъп.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Съдът намира предявения иск за основателен.
Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД сочи, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Не се твърди, че вземанията на ответника по делото, за които е издаден
изпълнителния лист, са различни от тези, за които е предвидена общата
погасителна давност. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д.
№ 2/2013г., ОСГТК в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Конкретно е указано, че давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ), а именно - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В посоченото тълкувателно решение ясно е
застъпено и виждането, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. ВКС ясно
сочи и това, че в доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
7
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по
тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че погасителната давност не
тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувано до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че предявената искова
молба е основателна. Видно от посочените дати на извършените
изпълнителни действия, както и съобразно посочените тълкувателни решения,
давността относно вземанията, оспорени от ищеца е настъпила. От приетите
копия на двете изпълнителни дела на ЧСИ Л.М., се установи, че по
изпълнително дело 1461/2010г., последният предприет изпълнителен способ в
рамките на изпълнителния процес е описът на движими вещи, който не е
осъществен, видно от Протокол от 27.03.2015г., тъй като длъжникът по
изпълнителното дело не е уведомен. След датата 27.03.2015г. ЧСИ Л.М. не е
предприемал изпълнителни способи по събиране на вземането, няма данни да
са извършвани действия, с които да е прекъсвана давността за събиране на
вземанията по този изпълнителен лист. Съобразявайки датата на последния
изпълнителен способ, давността относно вземането по този изпълнителен
лист следва да е настъпила най-късно на 27.03.2020г.
По искане на длъжника, изп. дело № 1461/2010г. е прекратено с
Постановление на ЧСИ от 19.03.2024г. поради настъпила перемпция, по
силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато са изтекли девет години без да бъде
поискано от взискателя действие по принудително изпълнение.
Съдът не обсъжда конкретно действията по изп. дело № 86/2025г. на
ЧСИ Л.М., което е образувано по същия изпълнителен лист, послужил за
образуването и на изпълнително дело 1461/2010г. по описа на ЧСИ Л.М..
Същото е образувано едва на 17.02.2025г., когато давността относно
оспорените вземания е изтекла, както се установи по-горе.
От всичко изложено се установява, че е изтекъл период от пет години, в
който да не са вършени действия по събиране на вземането от съдебните
изпълнители и е настъпила твърдяната давност по смисъла на чл. 110 и сл. от
ЗЗД. Следва предявеният иск да се уважи изцяло като основателен и доказан.
По отношение на разноските
При този изход на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски. Същите възлизат в общ размер на 2378.82
лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК (л. 60 от
делото), видно от които в обобщената сума са включени – 2000.00 лева за
адвокатско възнаграждение (представен договор за правна защита и
съдействие в същия размер), 330.82 лева за дължимата държавна такса и 48.00
лева - такси по изпълнителното дело във връзка с изисканите копия на
изпълнителните дела от ЧСИ Л.М., като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да се възложат в тежест на ответното дружество. Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
същото е определено в рамките установените размери в чл. 7, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл.2, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатската работа, минималната дължима сума за адвокатско
8
възнаграждение, с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Д. от гр. К., ул. „*** с ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район В., кв. М.д., ул. ****, в
качеството му на взискател по изпълнително дело 86/2025г. по описа на ЧСИ
Л.М. с район на действие Окръжен съд – П., сумите по изпълнителен лист,
издаден на 19.08.2010г. по ч.гр.д. 1395/2010г. по описа на КрлРС, а именно -
главница от 6658.17лв., дължима по Договор за потребителски кредит без
поръчители от 08.09.2008г., просрочена лихва върху главницата в размер на
1085.06 лв. за периода от 09.11.2009г. до 15.08.2010г., съдебни разноски за
държавна такса в размер на 154.86 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 372.30лв., поради погасяването им по давност, на основание чл.
110 във вр. с чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район В., кв. М.д., ул. **** да заплати на Д. Г. Д. от
гр. К., ул. „*** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
2378.82 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9