№ 1241
гр. Велико Търново, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110101568 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. А. срещу М. И. Д., с
която се моли ответникът да бъде осъден да върне на ищеца даден му от
последния калъп за лодка, а алтернативно – да му заплати неговата
равностойност.
Ищецът твърди, че през пролетта на 2022 г. е дал на ответника за временно
ползване калъп за изработване на лодка, който калъп е разглобяем, състоящ се от
три части и е изработен от стъкловлакно и епоксидна смола. Заявява, че
уговорката между страните е била след като ответникът си направи лодка да му
върне калъпа, което обаче не било сторено.
Ответникът заявява, че през пролетта на 2021 г. ищецът му е продал за сумата
от 200.00 лева три части от фабрично произведен елемент калъп, по който може
да се произведе лодка. Счита, че ищецът е останал недоволен, че е продал вещта
само за посочената сума, поради което в настоящото производство прави опит да
си я върне.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск, а ответникът и
неговия процесуален представител поддържат оспорването на претенцията.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 249 от Закона за
задълженията и договорите.
В тежест на ищеца беше да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е било постигнато съгласие за безвъзмездно
предоставяне на процесната вещ за временно ползване, а заемателят се е задължил
1
да я върне след ползването. По евентуалното искане за заплащане
равностойността на вещта освен горните обстоятелства, ищецът следва да
установи също погиването на вещта, както и нейната парична равностойност.
С определение от 12.7.2023 г. съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства, че между страните е било постигнато съгласие за безвъзмездно
предоставяне на процесната вещ за временно ползване, при което заемателят се е
задължил да я върне след ползването, както и доказателства за погиването на
вещта и за нейната парична равностойност.
Съдът намира, че в случая по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства за това, че между страните е било постигнато съгласие за
безвъзмездно предоставяне на процесната вещ за временно ползване, при което
заемателят се е задължил да я върне след ползването. По делото е приложена
единствено преписката по жалбата на ищеца до Районна прокуратура – Велико
Търново, в която също не се съдържат доказателства, които да установяват
горните факти.
Горното прави иска недоказан, а оттам – и неоснователен.
По разноските:
С оглед становището за неоснователност на предявения иск и на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът има на сторените по делото разноски в размер от
500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ иска на Д. Д. А., ЕГН ********** срещу М. И. Д., ЕГН
********** ответникът да бъде осъден да върне на ищеца даден му от последния
разглобяем калъп за лодка, който се състои от три части и е изработен от
стъкловлакно и епоксидна смола, както и алтернативната претенция за заплащане
на неговата равностойност.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2