М
О Т И В И
към присъда по НЧХД 2144 по описа за 2019год. на Варненския районен съд –
ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.
Срещу подс.Х.М.Х.-ЕГН ********** ***, във ВРС е постъпила частна
тъжба от И.Д.И., във връзка с която, с разпореждане на зам.председател на ВРС,
е образувано НЧХД срещу Х., като в
тъжбата са били изложени факти за престъпление по чл.216 ал.4 от НК.След
двукратно предоставена възможност за отстраняване на нередовности в частната
тъжба и след направени уточнения се
установи, че подсъдимият е обвинен за това, че на 31.12.2016г в гр.Варна,
умишлено противозаконно унищожи лично имущество - три видеокамери, един плафон
и държач за плафон, един тавански простир с шест пръчки, 1бр. енергоспестяваща
крушка на стойност, на обща стойност 175 лв, собственост на частния тъжител, като
случаят е маловажен.
След
даване ход на делото съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявеният от частния тъжител И., лично
и чрез адв.Н., граждански иск срещу
подс.Х., за претърпени от същия имуществени
вреди в резултат на деянията, предмет на настоящото наказателно
производство в размер на 175лв. и
конституира И. лично и чрез адв.Н. в качеството на граждански ищец по делото.
В съдебно заседание, повереникът на частния тъжител изцяло поддържа депозираната частна тъжба
и моли въз основа на събраните по делото доказателства да бъде постановена
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното му
обвинение и да му бъде наложено предвиденото в закона наказание, респективно
гражданският иск да бъде уважен и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.Акцентира се върху влошените взаимоотношения между семейството на
частния тъжител и подсъдимия, във връзка с които се сочи, че са водени
граждански и наказателни производства.Приема се, че е установена фактическа
обстановка, идентична с описаната в частната тъжба, като се сочи, че въз основа
на записите на охранителните камери се е установило, че подсъдимият в определен
час е легнал на на коз5ирката на терасата на семейството на частния тъжител и с
дървена летва със забит пирон в края й, е разрушил камерата за видеонаблюдение,
след което е разрушил простир с шест пръчки и стъклен плафон.Твърди се, че
частният тъжител е установил че двете камери в подпокривното пространство,
монтирани от него, също са разрушени, като цитира подробно част от заключението
на изготвената в хода на съдебното производство видеотехническа и лицево идентификационна
експертиза, визираща определени действия на подсъдимия в подпокривното
пространство на 31.12.2016г.Повереникът
коментира и заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, като
приема, че стойността на вещите, които се твърди, че са унищожени е 134,25лв.,
като приема, че фактическата обстановка се подкрепя изцяло от показанията на
свидетелите И., М. и Н. и че от всички доказателства безпротиворечиво се
установява, че автор на деянието е подс.Х..Твърди се, че въз основа на
депозирана от частния тъжител жалба е било проведено досъдебно производство,
като с депозиране на жалбата И. е представил и записи от охранителните камери,
като материалите от проведеното ДП, прекратено поради приемане на по-лека
квалификация, са изцяло приобщени към образуваното в последствие НЧХД и се иска
подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде уважен граждански иск в размер
на 134,25лв. и да бъдат присъдени направените по делото разноски.В реплика след
изслушване на защитата на подсъдимия, повереникът на частния тъжител сочи, че
обвинението касае период от 31.12 до 02.01.17г. и че дори на определена дата
камерата да не е била напълно разрушена, след като е престояла на снега се е
доразрушило от метрологичните условия. И отново изразява становище, че по
делото законосъобразно са събрани доказателства и обвинението е безспорно
доказано.
Защитникът на подсъдимия Х., моли подсъдимият да бъде
признат за невинен, като на първо място изразява становище, че приобщените по
делото два диска следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй
като не са били иззети по съответния ред и не е ясно дали представеният запис
не е бил предварително манипулиран, като освен горното се сочи, че записите са
от незаконно поставени в предходен момент видеокамери.Визира се липса на
протокол за приобщаване на записите и липса на подпис от съответния орган, като
се сочи, че и заключенията на техническите експертизи следва да се изключат от
доказателствения материал, тъй като са изготвени въз основа на ненадлежно
приобщено веществено доказателство.В условията на евентуалност защитникът
изразява становище, че камерата на терасата не е индивидуализирана, че няма
доказателства, че подсъдимият е автор на процесното деяние, като по отношение
на тази камера се сочи, че същата не е заснела конкретно лице.По отношение на
останалите две камери също се сочи, че не са индивидуализирани в достатъчна
степен, визира се липса на оглед и невъзможност да се приеме, че именно тези
камери са унищожени, , твърди се, че няма доказателства относно датата на
деянието, твърди се, че няма доказателства, че процесните камери са били
заменени с нови, че не е ясно къде е записът от камерата, поставена на прозорец на баня, сочи се, че св.И. е
заинтересована като собственик на процесните вещи, визират се противоречия в
нейните показания относно твърденията дали процесният плафон е висял на
кабелите си или е бил натрошен на пода на терасата, твърденията на свидетелката
,че процесните камери са били тотално счупени се противопоставят на
заключението на ВТЛ експертиза, съгласно което камерата на терасата е правила и
последващ запис и се иска оправдателна присъда и присъждане на разноски по
делото.
Подсъдимият не се признава за виновен, възползва се от правото си да не
дава обяснения, а в последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като е
невинен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Семейството на частния тъжител притежавало жилище на
четвърти етаж в жилищна кооперация,
находяща се в гр.Варна,
кв.“Виница“,ул.“Албена“ №3.В същата жилищна кооперация, към края на 2016г.,
собственик на жилището на третия етаж бил подс.Х., като на първия и втория етаж
собственици били други лица.До третия и четвъртия етаж водило отделно стълбище,
като над четвъртия етаж имало подпокривно пространство, което било разпределено
за ползване от всички собственици в сградата.Достъп до подпокривното
пространство имали всички живущи.
На 28.12.2016г.
семейство на частния тъжител напуснало
жилището си и отишли да празнуват извън
гр.Варна. Върнахме се в дома си на 02.01.2017г. около обяд.
Още след завръщането си частният
тъжител и св.И. забелязали, че плафонът на терасата им е изкъртен и виси само
на захранващия кабел, а също и че таванският простир е разрушен, четирите
пръчки на простира били начупени, а останалите две при опит да бъдат поправени
също се разрушили. След като се качили у дома двамата видели, че камерата за
видеонаблюдение, която е на терасата е разрушена. Частният тъжител се качил и в
подпокривното пространство, което било разпределено за индивидуално ползване на
всички съсобственици.Пространството, което било предназначено за ползване от
семейство Илчеви, бело заградено с платнище и също било под видеонаблюдение. Установено
било, че двете камери, монтирани в подпокривното пространство, не работят, като
обективите им и диодите за нощно виждане били счупени.
Св. И. и частният тъжител прегледали записите от камерите и установили
, че на 31.12.2016г. в 19:44ч. някой замахва с летва с пирони с цел да счупи
камерата на терасата. На други два записа от около 19:55ч и 19:57ч., се виждало, как подсъдимият влиза в
подпокривното пространство, насочва се към камерата, която е сложена на
централната греда и според тях я разрушава.Същите приели, че в 19:58ч. е била
разрушена и втората камера, монтирана в подпокривното пространство, в резултат
на което тя също не работила.
За случилото се бил подаден сигнал в
Пето РУ-ОД на МВР-Варна и местопроизшествието било посетено от свидетелите М. и
Н., които провели беседа с частния тъжител, но оглед на местопроизшествие не
бил извършен.
На 05.01.2017г. ч.т. И. ***, към
която приложил записи от камерите за видеонаблюдение от 31.12.2016г.В
последствие депозирал и втора жалба и приложил записи от видеокамери от 13.01.2017г.
Образувано било ДП№73/2017г. по описа на Пето РУ на
МВР Варна. След проведено разследване наблюдаващия прокурор приел, че се касае
за деяние по чл.216, ал.4 от НК, поради което на 11.03.2019г. спрял горепосоченото ДП и уведомил И. ,че може да
упражни правата си на частен тъжител и в
шестмесечен срок от уведомяването може да депозира частна тъжба, което И.
сторил.
В хода на
съдебното производство бе назначена ВТЛИЕ, в заключението на която се сочи
следното:
„Изследваният Обект № 1 -
1бр. диск с фабрични надписи „hp" DVD R 16 X 4,7 GB 120 min, c изписан
ръкописен текст c черен цвят на пишещото средство „Варна, кв. „Виница" ул.
„Албена" № 3 ет.4 -31.12.2016 г. - разрушаване на камери и лично
имущество, собственост на сем. Илчеви", поставен в хартиен плик с изписан
ръкописен текст „Изследвано БНТЛ 19.03.18" и положен подпис, съдържа папка
с име „31-12-2016", тя от своя страна съдържа тридесет и три видео файла и
тридесет и три сервизни текстови файла от две цветни камери за видео наблюдение
без звук. Видеофайловете от камера № 1, са с различна големина, в „AVC"
видеоформат, "Advanced Video Codec" формат на кодека,
„Main@L4.2" профил на кодека, резолюция 1920 X 1080 pixels и „avi"
компресия на файла. Видеофайловете от камера № 4, са с различна големина, в
„AVC" видеоформат, "Advanced Video Codec" формат на кодека,
„Main@L3.1" профил на кодека, резолюция 1 280 X 720 pixels и „avi"
компресия на файла.
Изследваният Обект № 2 -
1бр. диск с фабрични надписи „hp" DVD R 16 X 4,7 GB 120 min, c изписан
ръкописен текст c черен цвят на пишещото средство „Варна, кв. „Виница" ул.
„Албена" № 3 ет.4 - 13.01.2017 г.", поставен в хартиен плик с изписан
ръкописен текст „Изследвано БНТЛ 19.03.18" и положен подпис, съдържа папка
с име „13.01.2017", тя от своя страна съдържа шестнадесет видео файла и
шестнадесет сервизни текстови файла от три цветни камери за видео наблюдение
без звук.
Видеофайловете от камера №
1, са с различна големина, в „AVC" видеоформат, "Advanced Video
Codec" формат на кодека, „Main@L4.2"
профил на кодека, резолюция 1920 X 1080 pixels и „avi" компресия на
файла.
Видеофайловете от камера №
3, са с различна големина, в „AVC" видеоформат, "Advanced Video
Codec" формат на кодека, „Main@L3.1" профил на кодека, резолюция 960
X 576 pixels и „avi" компресия на файла.
Видеофайловете от камера №
4, са с различна големина, в „AVC" видеоформат, "Advanced Video
Codec" формат на кодека, wMain@L3.1w
профил на кодека, резолюция
1280 X 720 pixels и „avi" компресия на файла.
Прегледът на видеофайловете
беше извършен с професионален видео редактор и специализирани криминалистически
програмни продукти за видео-обработка Avid Xpress/dTective. При прегледа на
видеофайловете се установи, че са цифров презапис от оригиналните файлове,
записани върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна система. Не се
установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Таим кодът
(данни за дата и час) вкопирани в изображението не се прекъсват.
В обхвата на камера № 1 от
обект № 1 е улично пространство с част от пътно платно, част от ограда на
жилищни имоти от дясната част на кадъра и дървета и храсти от лявата част на
кадъра. В долната дясна част на кадъра се вижда част от парапет на тераса. В
19:44:48 часа на 31.12.2016 год. според таим кодът вкопиран в изображението в
горната лява част на кадъра се забелязва правоъгълен предмет, наподобяващ
дървена летва, която преминава бързо през обхвата на камерата. Предмета се
движи хаотично и в 19:46:13 часа обективът на камерата е преместен.
В обхвата на камерата
попада подова външна част с навалял сняг. Предмета продължава да се движи пред
обектива. В края на предмета се забелязва забита част наподобяваща пирон. В
19:47:47 часа пред обектива пада предмет който не може да бъде конкретизиран,
вероятно част от оборудването на видео-охранителната система.
В 19:48:00 часа върху
снега пада кръгъл предмет наподобяващ стъклен плафон за осветително тяло. Пада
и предмет наподобяващ част от простир за дрехи.
В 23:59:46 часа на
31.12.2016 год. записът приключва.
В обхвата на камера № 4
от обект № 1 е таванско помещение на жилищна кооперация. Помещението се
осветява от преминаваща светлина движеща се в различни посоки.
В 19:52:58 часа на
31.12.2016 година, според таим кодът вкопиран в изображението в таванското
помещение се появява лице от видимо мъжки пол. Лицето е със средна охраненост
на тялото по-слабо подвижно с приблизителен ръст около 173-178 см. Лицето е на
видима възраст около 65-70 години. Облечено с тъмно яке с дължина под кръста.
Обуто с тъмен панталон и тъмни обувки. На главата му е поставена черна шапка с
по светъл кант в долното част. На ръцете му са поставени тъмни ръкавици. В
дясната си ръка държи предмет наподобяващ клещи. В лявата ръка държи фенерче с
което си свети.
Лицето се придвижва леко
приведено в помещението и видимо търси нещо.
В дясната част на кадъра
лицето намира предмет наподобяващ ел. проводник и с дясната си ръка държаща
предмет наподобяващ клещи го отрязва. След което се обръща към обектива на
видео-камерата и протяга ръка при което записът спира.“
В заключението на
експертизата се включва изследването на запис и от 13.01.2017г., но тази дата
не касае датата,за която се претендира, че подсъдимият е извършил престъпление,
предвид направените двукратни уточнения на частната тъжба.
В заключението на ВТЛИЕ
се сочи и следното: Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи
извод, че на горепосочените фотокопия е заснето едно и също лице посочено като Х.М.Х.,
ЕГН **********.“
Вещото лице изцяло поддържа
заключението на изготвената ВТЛИЕ, като уточнява, че на дискът от 31.12.2016г.
има записи само от две камери и не може да се отговори дали е имало и други
камери, които да са работили в записващото устройство.Сочи се, че след
последното описано действие на 31.12.2016г. в 19:44:48ч., камерата отново се е
включила в 23:59:46ч.Тъй като са предоставени записи от различни дати, вещото
лице сочи единствено, че параметрите са същите, но дали се касае за една и съща
камера не може да посочи.
По делото е изготвена и СОЕ, в
заключението на която, поддържано изцяло от вещото лице в с.з., се сочи, че стойността на процесните вещи е
193,05лв., но вещото лице е оценило вещи- кабели, платнище и брадва, на обща
стойност 64,40лв. които са извън предмета на обвинение по настоящото НЧХД
Видно
от справката за съдимост подсъдимият е
осъждан няколкократно, като за част от осъжданията е реабилитиран по право.
Съдът
не кредитира показанията на св.И., дадени в хода на настоящото съдебно
производство в частта, в която същата сочи, че изначално с предмета, видим на
камерата, е била разрушена напълно камерата на терасата, както и че от записите
от подпокривното пространство е било видно, че подсъдимият срязва кабелите на две видеокамери,
тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират със
заключението на ВТЛИЕ, съгласно която камерата от терасата е продължила да
записва и в по-късен момент, без да са заснети конкретни въздействия върху нея
и че е видно, как подсъдимият намира предмет наподобяващ ел.
проводник и с дясната си ръка държаща предмет наподобяващ клещи го отрязва, но
камерата е продължила да записва.Противоречиви са и показанията си в частта,
дали плафонът е висял на кабелите или е бил паднал на пода на терасата, поради
което и в тази насока показанията й не могат да бъдат кредитирани.В останалата
им част съдът кредитира показанията на св.И., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалите
кредитирани от съда доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите Г., М. и Н., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от
съда доказателства по делото, а и свидетелите не са заинтересовани по никакъв
начин от изхода на делото.
Съдът
кредитира приобщените по делото дискове, съдържащи записи от камери за
видеонаблюдение, тъй като безспорно по делото се установи, че дисковете със
записите са предадени от частния тъжител, въпреки липсата на протокол, както и
че липсват следи от манипулации по тях.
Съдът
кредитира напълно заключенията на изготвените по делото ВТЛИЕ и СОЕ, като
компетентни и безпристрастни, като кредитира напълно и
събраните по делото писмени доказателства, кореспондиращи с установената по
делото фактическа обстановка, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно се
допълват.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията
на свидетелите И., Г., М. и Н. , в кредитираните от съда части, ВТЛИЕ,
СОЕ, дискове със видеозаписи и от останалите писмени материали, приобщени по
делото, които съдът е посочил, че кредитира.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Х.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.216 ал.4 от НК, в извършването на което е обвинен с частната тъжба, а
именно за това, че на 31.12.2016г в гр.Варна, умишлено противозаконно унищожи
лично имущество - три видеокамери, един плафон и държач за плафон, един тавански
простир с шест пръчки, 1бр. енергоспестяваща крушка на стойност, на обща
стойност 175 лв, собственост на частния тъжител, като случаят е маловажен.
Съдът не споделя становището на процесуалния
представител на частния тъжител, че извършеното деяние, описано в частната
тъжба и неговото авторство са доказани по безспорен и несъмнен начин.
На първо
място, по отношение на претендираните унищожени вещи на терасата на жилището, в
което живеят частния тъжител и семейството му, няма никакви доказателства, че
подсъдимият е лицето, което ги е унищожило, тъй като съгласно заключението на
ВТЛИЕ, а и съгласно показанията на св.И., на записът се вижда движение на
предмет, но не и на лицето, което извършва съответните действия.
На второ място безспорно се установи, че
достъп до подпокривното пространство, респективно до покрива, от където лицето
би могло да достигне до козирката на терасата на семейството на частния
тъжител, имат всички живущи в четириетажната сграда, поради което няма как да
се обоснове категоричен извод, че именно подсъдимият е лицето, което на
31.12.2016г. е държало дървената летва.
Няма как
да се приеме за безспорно доказано, че камерата, монтирана на терасата, е била
унищожена след въздействие с дървената летва, тъй като часове по-късно има
изготвен запис от същата камера, а експертизата не е категорична, дали са
изпадали на пода части от тази камера.
Не се
установи и безспорно какво точно се е случило с плафона и крушката, тъй като показанията
на св.И. в тази насока са противоречиви- паднал ли е на пода или е висял на
захранващия кабел –не се доказа по безспорен и несъмнен начин.
По
отношение на подпокривното пространство, на първо място няма доказателства, че
към 31.12.2016г. датата на конкретизираното обвинение, две камери са били
изправни и са функционирали, тъй като има запис само от една камера.Заснела ли
е някакви действия втората камера и на кое лице и от коя дата остана неизяснен
по безспорен и категоричен начин въпрос в хода на съдебното производство.
На
второ място за подпокривното пространство, на записът, предоставен от частния
тъжител, вещото лице е установило, че подсъдимият, на 31.12.2016г, в посочения
в експертизата час, в действителност се намира в подпокривното пространство,
като в
дясната си ръка държи предмет наподобяващ клещи, а в лявата ръка държи фенерче с което си свети.
Същият се придвижва леко приведен в помещението и видимо търси нещо.В дясната
част на кадъра лицето/ подсъдимият/ намира предмет наподобяващ ел. проводник и
с дясната си ръка държаща предмет наподобяващ клещи го отрязва. След което се
обръща към обектива на видео-камерата и протяга ръка при което записът спира.В
този смисъл, на първо място няма как да се приеме за безспорно доказано, че
подсъдимият е срязал именно кабел за захранване на камера, още повече, че след
срязването на наподобяващият ел. проводник предмет камерата е продължила да
записва и няма как да се приеме, че подсъдимият е срязал кабели за захранване
на две видеокамери.Записът е спрял, след като подсъдимият е протегнал ръка към
обектива на видеокамерата,1 но дали подсъдимият е счупил в този момент
обектива, дали е унищожил камерата и дали това се е случило точно на
31.12.2016г. или в друг момент до завръщането на частния тъжител и семейството
му би могло само да се гадае.По делото няма никакви доказателства за каквото и
да било въздействие върху втора камера, която да е била монтирана в
подпокривното пространство, както и че след подсъдимия и друго лице не е
посещавало подпокривното пространство, тъй като безспорно се установи, че
достъп до това пространство имат всички живущи в сградата.
Осъдителната присъда следва да
бъде постановена единствено ако деянието е доказано по несъмнен и категоричен начин
от обективна и субективна страна, като присъдата не би могла да почива на
предположения.
Предвид гореизложеното съдът
прие, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства както по
отношение авторството на деянието, така и по отношение точната дата на
извършване, поради което на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Х.
за невинен и го оправда по така възведеното с частната тъжба обвинение, като на
основание чл.190 ал.1 от НПК възложи в тежест на частният тъжител направените
по делото разноски.
Признавайки подс.Х. за невинен в
извършването на деянието, описано в частната тъжба, предмет на настоящото
наказателно производство- престъпление по чл.216
ал.4 от НК, съдът отхвърли и приетият за съвестно разглеждане граждански иск в размер на 175/ сто седемдесет и пет/ лева
явяващи се обезщетение за претърпени от И. имуществени вреди в резултат на
деянието, като неоснователен, тъй като не се доказа подсъдимият да е причинил
тези вреди и да дължи тяхното възстановяване.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: