Р Е Ш Е Н И Е
№ 1944/3.11.2022г.
Град Пловдив, 03.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1182 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Белбулко“ ЕООД срещу
ревизионен акт № Р-16001621002899-091-001 от 25.01.2022 г., издаден от в.к.,
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Юлия Даракчиева,
главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 144 от 04.04.2022 г. на директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително
установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 59,49 лева
и 17,04 лева лихви, за 2019 г. в размер на 6 187,20 лева и 986,59 лева
лихви и за 2020 г. в размер на 3 173,04 лева и 184,23 лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател
обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен поради липса на обективна
преценка на доказателствата и необоснованост, поради което се иска неговата
отмяна и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалвания акт като
правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 14.10.2022 г.
писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването,
тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за
дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната
администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на
определения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната
допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001621002899-020-001 от 19.05.2021 г., изменена със заповеди
за изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-16001621002899-020-002 от 08.07.2021
г., № Р-16001621002899-020-003 от 17.08.2021 г. и № Р-16001621002899-020-004 от
03.09.2021 г., и обхваща определяне на задължения за корпоративен данък и за
данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2020 г.
Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001621002899-092-001
от 06.01.2022 г. Въз основа на ревизионния доклад е издаден обжалваният
ревизионен акт № 16001621002899-091-001 от 25.01.2022 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за
възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице,
надлежно упълномощено въз основа на заповеди № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на директора
на ТД Пловдив на НАП (л.12-13), а сроковете за извършването на ревизията са
съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните
органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени
на дружеството, като по този начин му е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем.
При ревизията е
установено, че през 2018 г. дружеството е предоставило заем на управителя и
едноличен собственик на капитала на „Белбулко“ ЕООД У.Б. по 18 договора на обща
стойност 84 000 евро (164 289,72 лева), уговорената по договорите
лихва не е начислена и отчетена като приход на дружеството. Със спогодба от
28.01.2019 г. между „Белбулко“ ЕООД като кредитор и У.Б. като длъжник страните
уговарят, че вместо връщане на сумата от 84 000 евро длъжникът ще
прехвърли на кредитора собствеността върху своите 50 броя акции на приносител с
номинал 1000 лева и обща номинална стойност 50 000 лева в капитала на „Фуд
логистик платформ“ АД. На същата дата 28.01.2019 г. покупката/замяната на акции
е осчетоводена – Д-т сметка 221/К-т сметка 422.
Установено е също, че на 25.10.2019 г. е
променено наименованието на „Фуд логистик платформ“ АД в „Професи лабс“ АД, а
капитала на дружеството е разпределен 49 000 обикновени акции с номинал 1
лев за „Белбулко“ ЕООД и 1000 акции за Виолета Евгениева Профирова. На
28.10.2019 г. Виолета Профирова продава 999 акции на „Белбулко“ ЕООД, което
става собственик на 49 999 акции с номинал 1 лев и обща стойност
49 999 лева от капитала на „Професи лабс“ АД.
На 13.11.2019 г. „Белбулко“ ЕООД продава
на „Капибара 2137“ООД своите 49 999 акции в капитала на „Професи лабс“ АД
за сумата 19 230,18 лева, платени по банков път. На 16.12.2019 г.
„Капибара 2137“ ООД купува от Виолета Профирова 1 акция и на 05.06.2020 г.
продава обратно на „Белбулко“ ЕООД 50 000 акции от капитала на „Професи
лабс“ АД за сумата 34 227,02 лева. Във връзка със сделката от 13.11.2019
г. е отписано вземане в размер на 164 289,72 лева срещу получени акции на
стойност 50 000 лева и е отчетена загуба.
Според ревизиращия екип, тъй като към
29.01.2019 г. У.Б. и „Белбулко“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т.3,
б. „в“ и „г“ ДР ДОПК, ревизираното дружество е извършило скрито разпределение
на печалба по смисъла на § 1, т.5, б. „а“ ДР ЗКПО – отписано е вземане от
управителя в размер на 164 289,72 лева срещу придобиване на акции на
стойност 50 000 лева, т.е., даденото надвишава многократно полученото и е
в полза на управителя, което се потвърждава и от продажбата на въпросните акции
само месец по-късно на още по-ниска стойност – 19 230,18 лева. Затова при
ревизията на основание чл.26, т.11 ЗКПО не са признати за данъчни цели,
разходите, които представляват скрито разпределение на печалба и отклонение от
данъчно облагане в размер на 114 289,72 лева, формирано от разликата между
сумата на предоставените заеми на управителя и номинала на заменените акции.
Отделно от това, при ревизията е увеличен
данъчният финансов резултат на дружеството за 2018 г. на основание чл.26, т.2 ЗКПО с 9 679,73 лева, представляващи разходи за командировки на управителя
в страната, които разходи са приети за документално необосновани, и на
основание чл.78 ЗКПО с 3 520,79 лева, представляващи неотчетени приходи от
лихви по договорите за заем, сключени с управителя на дружеството. Въз основа
на установените факти ревизиращият екип е извършил корекция на декларираните
данни за 2018 г. и е установил допълнителен корпоративен данък в размер на
59,49 лева.
За 2019 г. освен увеличението по чл.26,
т.11 ЗКПО в размер на 114 289,72 лева ревизиращият екип е увеличил
счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.2 ЗКПО с 1 440 лева,
представляващи разходи за командировки, които разходи са приети за документално
необосновани като несвързани с дейността на дружеството, и на основание чл.78 ЗКПО с 504,12 лева, неотчетени приходи от лихви по договорите за заем с
управителя на дружеството. Съответно ревизиращият екип е извършил корекция на
декларираните от дружеството данни за 2019 г. и е установил допълнителен
корпоративен данък в размер на 6 187,20 лева.
За 2020 г. ревизиращият екип е увеличил
счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.2 ЗКПО с 1 440 лева,
представляващи разходи за командировки, които разходи са приети за документално
необосновани като несвързани с дейността на дружеството, и след корекция на
декларираните от дружеството данни е установил допълнителен корпоративен данък
в размер на 3 173,04 лева.
В хода на съдебното производство е
допуснато извършване на съдебно-оценъчна експертиза. Според вещото лице
собственият капитал на „Фуд лоджистик платформ“ АД към 28.12.2018 г., изчислен
по метода на чистата стойност на активите, е в размер на 163 000 лева или
83 340,58 евро, а номиналната стойност на 1 акция – 3 260 лева или
1 666,81 евро. Съответно към 13.11.2019 г. тези стойности са 7 000
лева или 3 579,04 евро за капитала и 140 лева и 71,58 евро за акция. Така
според вещото лице стойностите, на които са извършени сделките с акциите към
28.01.2019 г. и към 13.11.2019 г., са по-високи от пазарната им стойност,
определена от него.
Съдът намира, че със заключението на
вещото лице не се установяват нови факти от значение за спора и за правилното
определяне на данъчните задължения на дружеството, защото за определяне на
пазарната цена на акциите вещото лице е използвало метода на чистата стойност
на активите, който метод не е посочен като възможен в Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. В чл.3 от цитираната наредба са изброени изчерпателно петте
метода по чл.16 ЗКПО и § 1, т.10 ДР ДОПК, които могат се използват за определяне
на пазарни цени по сделки между свързани лица, каквито безспорно са управителят
на търговското дружеството и самото дружество. В този смисъл и с оглед
изричното възражение на процесуалния представител на ответника в този смисъл,
като не е използвал нито един от допустимите методи за определяне на пазарната
цена на акциите, съдебният експерт е дал заключение, което не е съобразено с
материалния закон и поради това не следва да бъде кредитирано. Затова съдът
намира, че дружеството-жалбоподател не доказа твърдението си, че сделките с
акции, извършени на 28.01.2019 г. и на 13.11.2019 г., са по цени, надвишаващи
пазарната стойност на акциите.
Представените в последното съдебно
заседание две калкулации (л.859 и л.860) също не следва да се ценят като годни
писмени доказателства, тъй като са частни документи без достоверна дата на тяхното
съставяне, не са представени в ревизионното производство, нямат материална
доказателствена сила и не кореспондират с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установените факти съдът намира,
че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за
неговата отмяна.
Макар формално
дружеството-жалбоподател да обжалва изцяло ревизионния акт, фактически
конкретно възражение се прави само относно непризнаването на основание чл.26,
т.11 ЗКПО за данъчните цели на счетоводните разходи, представляващи скрито
разпределение на печалбата.
Съгласно легалното
определение на § 1, т.5, б.“а“ ДР ЗКПО „скрито разпределение на печалба“ са сумите,
несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица, с изключение на дивидентите по т.4, букви „а“ и „б“.
Подписаната на
28.01.2019 г. спогодба между „Белбулко“ ЕООД като кредитор и У.Б. като длъжник за
прехвърляне от длъжника на кредитора на собствеността върху 50 броя акции на
приносител с номинал 1000 лева и обща номинална стойност 50 000 лева в
капитала на „Фуд логистик платформ“ АД вместо връщане на сумата от 84 000
евро по 18
договора за заем от 2018 г. и извършеното във връзка с тази
спогодба на 28.01.2019 г. осчетоводяване – Д-т сметка 221/К-т
сметка 422 – на сумата 164 289,72 лева (равностойността на 84 000
евро) представляват по същество замяна на вземането на дружеството срещу
управителя с акции в търговско дружество на стойност 50 000 лева, т.е.,
извършаната замяна е изцяло в полза на управителя, който е получил опрощаване
на задължение, многократно превишаващо пазарната стойност на акции, който факт
се доказва от получената цена при продажбата на същите акции на 13.11.2019 г.,
за която „Булбелко“ ЕООД е получило от купувача „Капибара 2137“ ООД сумата
19 230,18 лева, много под номиналната стойност на акции.
Следователно
безспорно е установено наличието на скрито разпределение на печалба, тъй като
управителят на „Булбелко“ ЕООД е погасил задължението си към дружеството,
възникнало на основание сключените през 2018 г. договори за заем на обща
стойност 84 000 евро или 164 289,72 лева, срещу прехвърлянето на
собствеността върху акции в друго търговско дружество, чиято пазарна цена е в
пъти по-ниска от погасеното задължение. Ето защо напълно обосновано и правилно
при ревизията разликата между номиналната стойност на акциите и отписаното
задължение на управителя в размер на 114 289,72 лева, която счетоводно е
отразена като цена на придобиване на тези акции, е определена от органите по
приходите като скрито разпределение на печалба, поради което и на основание
чл.26, т.11 ЗКПО този разход не е признат за данъчните цели.
Направените в жалбата
възражения относно необсъждането на доказателствата и писмените обяснения на
управителя във връзка със стойността на капитала на „Фуд логистик платформ“ АД
и оттам на реалната стойност на акциите от страна на ревизиращия екип са
напълно неоснователни. Доколкото управителят и дружеството-жалбоподател са
свързани лица, балансът на „Фуд логистик платформ“ АД и стойността на
собствения капитал са ирелевантни за определяне на пазарната стойност на
акциите. Тяхната пазарна стойност следва да бъде определена по реда и чрез
методите, уредени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени, и всяка друга оценка,
която не отговаря на тези изисквания, не може да бъде приета за правилна.
Отделно от това, в случая за ревизиращият екип дори не е било необходимо да
извършват експертиза за установяване на пазарната стойност на акциите,
доколкото са налице няколко прехвърляния на акциите, извършени все през
процесната 2019 г., които са под номиналната им стойност, т.е., пазарът като
най-обективен критерий за стойността на всяка стока е дал своята оценка.
В останалите части
ревизионният акт също се явява законосъобразен, доколкото не се установяват
нови факти, различни от установените при ревизията, а именно – дружеството
неправилно е осчетоводило и отчело като разходи сумите за командировки на
управителя и неправилно не е осчетоводило приходи от лихви по договорите за
заем, сключени с управителя, въпреки че такива са уговорени. Следователно
напълно обосновано и правилно при ревизията е увеличен данъчният финансов
резултат на дружеството за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. на основание чл.26, т.2 ЗКПО и на основание чл.78 ЗКПО.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 848 лева,
определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да бъде уважено и да бъде осъдено
дружеството-жалбоподател да заплати на НАП тази сума. Затова и на
основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Белбулко“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Булаир“ № 17, представлявано от управителя У.Б., срещу ревизионен акт №
Р-16001621002899-091-001 от 25.01.2022 г., издаден от в.к., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Юлия Даракчиева, главен инспектор по приходите
в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 144 от
04.04.2022 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените
задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 59,49 лева и 17,04 лева
лихви, за 2019 г. в размер на 6 187,20 лева и 986,59 лева лихви и за 2020
г. в размер на 3 173,04 лева и 184,23 лева лихви.
ОСЪЖДА „Белбулко“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Булаир“ № 17, представлявано от управителя У.Б., да заплати на
Националната агенция по приходите сумата 848 лева (осемстотин четиридесет и осем) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия: