О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
20.11.2019 година
град ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
наказателен
състав
на ДВАДЕСЕТИ НОЕМВРИ две хиляди
и деветнадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛОЯН ГЕРГОВ
СЕКРЕТАР: ИВАЙЛО ВЕТКОВ
ПРОКУРОР: ИВО ЙОЛОВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД № 737 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437 и следващи от НПК, вр.чл.70 от НК.
Постъпила
е молба от лишения от свобода С.Р.М., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене за
условно предсрочно освобождаване.
В съдебно
заседание лишеният от свобода М. се явява лично и с упълномощения от него
защитник М.Г. от САК, поддържт молбата като излагат съображения, че са налице
основания за прилагане института на условно предсрочно освобождаване в предвид
постигнатите високи резултати от страна на С.М. при изпълнение на наложеното
наказание, като подробно регистрират участието му в образователни,
квалификационни и спортни мероприятия, оказаното съдействие на администрацията
на Затвора и доверието, с което се ползва сред лишените от свобода. Наложените
дисциплинарни наказания намират, че не са тежки и не оказват влияние върху
положителен извод в посока активиране на претендирания институт.
Прокурорът
намира молбата за неоснователна, като моли съда да отчете както множествата
доказателства за добро поведение от страна на осъдения М., така и наложените му
дисциплинарни наказания и констатираната промяна в неговото поведение, което
бележи колебания в последно време. Намира за необходимо да посочи, че съдът
следва да даде както правилна оценка на наложените на С.М. наказания, така и на
поведението му и очакванията, които следва да бъдат адресирани към него след
постановяване на претендирания съдебен акт.
За
Началника на Затвора – Белене се явява ст.юрк. Н.У. , който намира молбата за
неоснователна, навежда доводи, че не са изтекли сроковете по чл.109 от ЗИНЗС
във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, като необходимо константно
отношение от страна на С.М. към режимните ограничения.
С
Определение от 15.09.2010 г., осъденият С.Р.М. изтърпява определено общо
най-тежко наказание по ЧНД №1223/2010 г. на РС – Силистра в размер на двадесет
години лишаване от свобода.
Определението е влязло в сила на 29.02.2012 г.
Начало на наказанието – 21.05.2007 г.
Към 20.11.2019 г. лишеният от свобода С.Р.М. фактически и от работа е изтърпял ПЕТНАДЕСЕТ
години, СЕДЕМ месеца и ДВАДЕСЕТ и ДЕВЕТ дни.
Към 28.11.2019 г. лишеният от свобода С.Р.М. фактически и от работа е изтърпял ПЕТНАДЕСЕТ
години, ОСЕМ месеца и ДЕСЕТ дни.
Неизтърпян остатък към 20.11.2019 г. – ЧЕТИРИ
години, ЧЕТИРИ месеца и ЕДИН ден.
Неизтърпян остатък към 28.11.2019 г. – ЧЕТИРИ години, ТРИ месеца и ДВАДЕСЕТ дни.
СЪДЪТ след като изслуша становището на страните,
намира за установено следното:
Предпоставките
за УПО са уредени в чл.70 от НК, като съдът намира, че е налице първата такава,
уредена в ал.1, т.1 на същия член. Видно от изготвената справка Рег.
№2847/13.11.2019 година на Началника на Затвора – Белене, във връзка с
депозираната на 03.09.2019 година в деловодството на Плевенски окръжен съд
молба, с Вх.№10113/05.09.2009 година, налице е фактически изтърпяно наказание в
размер на петнадесет години, седем месеца и двадесет и девет дни или с други
думи казано, лишеният от свобода С.М. е изтърпял повече от ½ от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по горецитирания съдебен акт.
Второто условие поставено от закона е
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Този въпрос търпи
различен отговор от ангажираните в производството по Глава 35 от НПК страни.
Няма спор по делото, че лишеният от свобода С.М. има познания, квалификация и
обществена ангажираност в подкрепа на различни каузи, които надхвърлят типичното
за стандартния тип лишени от свобода, които търпят наказание в пенитенциарните
заведения. Ето защо и очакванията, които се поставят към него и целите които
следва да бъдат постигнати надхвърлят типичното, защото са съобразени с
неговите лични качества и постигане на необходимия поправителен ефект в личен
план. Събраните по делото доказателства в пълна степен подкрепят извода на съда
за висока степен на обществена ангажираност от страна на С.М., в посока
подобряване на условията на живот в местата на лишаване от свобода,
осъществяване на курсове за превъзпитание, повишаване на образователното
равнище по отношение на затворниците, създаване на условия за последваща
интеграция след напускане на пенитенциарните заведения и адаптация към условията
на живот извън тях. В тази насока са ангажирани обилни гласни доказателства в
посока на свидетелите А.Б., Р.М. , Б.Г. ,
Б.Г. , С.М. , които сочат висока степен на лична организираност от
страна на С.М., при изпълнение на горните цели, а същевременно и положителна
промяна в неговото поведение изведено от личния им контакт и преживян личен
катарзис. Показанията на свидетелите обрисуват М. като креативна личност,
убедителен лидер сред останалите лишени от свобода, който е способен да ги
вдъхновява и ангажира в спортни, културни, творчески мероприятия, към
подобряване на условията на живот и лично усъвършенстване. В тази насока съдът
намира, че са налице убедителни гласни доказателства сочещи към ангажираност на
лишения от свобода С.М. към спортните инициативи на ФК „Гигант“ – Белене, към
изявите на деца от този клуб, активно
поведение във връзка с издаването на авторски книги, участие в подготвянето на
затворнически вестник „Персин“, както и изписването на рубрики в периодичния
печат, за което свидетелстват Б.Г. и Б.Г.
в своите показания. Налице е и активна
съпричастност от този лишен от свобода към запазване на статута на Затвора –
Белене, като самостоятелно пенитенциарно заведение, респективно към защита на
правата на лишените от свобода и съдействие на затворническата администрация
при изпълнение на набелязаните от нея цели, както и с оглед поддържане на
необходимия баланс в местата за лишаване от свобода, с оглед спецификата на
задачите поставени от закона към тях.
Съдът
намира, че по отношение на лишения от свобода са налице и доказателства за
активен, поправително-възпитателен процес, като в тази посока следва да се
посочи снижаването на риска от рецидив, който изначало не е нисък – от 27 точки
на 20 точки, без зони в риск в системата на оценяване, отсъствието на отчетни
значими рискови фактори, както и регистрираното снижение в посока осмисляне на
деянието и самокритичност към собственото поведение. По отношение на
последното, съдът намира, че са налице убедителни доказателства изведени и от
личното отношение на лишения от свобода, демонстрирано и в хода на съдебния
процес за УПО. Тези качества на лишения от свобода и неговия потенциал, видно
от затворническото досие са подобаващо оценени от администрацията на затвора,
която от една страна е създала условия за осъществяване на ефективна работа от
негова страна в посока творческа дейност, изграждане на системи за самопомощ и
коригиране, за изпълнение на функциите му като дългогодишен председател на
съвета на затворническия колектив на Затвора – Белене, както и за организиране
на учебно-възпитателен процес и извънучилищни мероприятия. В тази насока е и
достатъчно да се посочи Писмо Изх.№94С318/27.11.2013 година на Заместник-министъра
на правосъдието, с което молбата на С.М. с правно основание чл.88, ал.1 и ал.3
от ЗИНЗС е била уважена, като на същия му е разрешено да се занимава
изключително с творческа дейност, като времето се зачита при изпълнение на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Налице са достатъчно писмени
доказателства сочещи оказано съдействие от администрацията на Затвора –Белене,
във връзка с дейността на С.М., включително презентации на авторски книги,
провеждане на курсове, обучителни мероприятия, реинтеграционни програми, както
в Затвора – Белене, така и извън него, с оглед популяризиране на неговата
дейност и обществен поглед върху същата, предвид високата стойност на каузите
за обществото, който същият подкрепя и защитава.
Съгласно
разпоредбата на чл.439а от НПК, доказателства за поправянето на осъдения са
всички тези обстоятелства, които сочат положителна промяна в него по време на
изтърпяване на неговото наказание, като направеното изброяването дава една
подробна рамка на тези квалификационни, образователни, обществено полезни и
други прояви, в които лишените от свобода могат да регистрират положителен
напредък. Съдът намира обаче, че националната система за изпълнение на
наказанията е базирана на прогресивен подход и при оценката на резултатите от
изпълнението на наложеното на осъдения С.М. наказание са налице пропуски, които
препятстват формирането на убедителен извод за поправянето на същия. Тези
пропуски следва да бъдат търсени от една страна както в поведението на самия
лишен от свобода, така и в съдържателната част на плана за изпълнение на
присъдата. В последния липсва необходимата конкретика, която да даде убедителен
отговор на въпроса какви конкретно усилия следва да ангажира лишеният от
свобода М. и какви цели следва да постигне, извън поставените общи такива,
свързани със създаване на условия за продължаване на организационните задачи
под ръководството на затворническата администрация, съдействие при
организирането на спортни и културни мероприятия и осъществяване на творческа
дейност, както и стимулиране на възможностите по ЗИНЗС за награди, смяна на
режима и превод в ЗООТ и УПО съгласно изготвената от 01.10.2019 година справка
за плана на присъдата, от свидетелката В.Р. ***. Свидетелката е убедителна в
показанията си, че С.М. е адаптивна и творческа личност, че същият не създава
конфликти и проблеми по време на преместването му през месец юли на 2019 година
в Затвора – Белене, като няма дефицитни зони, като същевременно отчита
наложените на същия дисциплинарни наказания, които представляват пречка за
прилагането на поощрение, измежду каталога на уредените такива в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС. Тези показания на свидетелката Р. кореспондират и с показанията на
Данайл Чоранов, който регистрира както ниския риск от рецидив по отношения на С.М.
и отсъствието на дефицити в поведението, които да влизат в реален риск, така и
наложените на същия наказания, които
сочат колебания в поведението и пренебрегване на правилата и авторитети от М. в
случаите, в които същите са в колизия със собствените му амбиции. Съдът намира,
че наложените на С.М. дисциплинарни наказания със Заповед
№217/19.12.2018година, Заповед №109/19.06.2019 година и Заповед №110/19.06.2019
година на Началника на Затвора –Белене сочат, моментни отклонения в поведението
на този лишен от свобода, които са били регистрирани от затворническата
администрация, която е упражнила дисциплинарните си правомощия. И тук следва да
се прецени не законосъобразността и обосноваността на наложените наказания и
тяхната пропорционалност, а дали тежестта на същите се отразява върху извода за
поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода М.. Съдът намира в този
аспект, че е налице както нарушение на правилата установени в местата за
лишаване от свобода от страна не М.,
така и липса на изпълнение на изискванията поставени от прогресивната система
за изпълнение на наказанията и отсъствие на този преход в посока поставянето на
такива цели при изпълнение плана на присъдата, които да дадат ясни и точни
очаквания при лишения от свобода и към изискванията на които следва да
отговори, така щото да се запази от една страна мотивационния процес в него и
същият да има от една страна стимул да не допуска дисциплинарни нарушения, а от
друга да се използва личния му потенциал в полза на лишените от свобода, които
имат нужда от поправяне и превъзпитание и в полза на администрацията на Затвора
– Белене. В контекста на горното, съдът намира, че горните проблемни зони всъщност
обосновават невъзможността за направата на убедителен извод относно
обстоятелството налице ли е трайна промяна в поведението на лишения от свобода,
така щото същото да отговаря на изискванията поставени в закона в чл.70 от НК.
По
изложените съображения, съдът намира молбата на лишения от свобода С.Р.М. за
УПО за неоснователна, а набелязаните в мотивите на определението съображения са
възможна изходна точка за разсъждение както от страна на администрацията в
местата за лишаване от свобода, така и от самия осъден, доколкото изпълнението
на наказанието е строго специфичен процес, ориентиран към личността на лишения
от свобода. Последната, видно от доказателствата по делото налага и строго
индивидуален подход, така щото подобаващо да бъдат оценени нейните качества,
ресурсни възможности и автентичност.
Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА депозираната от лишения от свобода С.Р.М., ЕГН ********** молба с правно основание чл.70 от НК за условно-предсрочно
освобождаване, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“, наложено му с
Определение от 15.09.2010 г., постановено по ЧНД №1223/2010 г. на РС –
Силистра, в размер на ЧЕТИРИ години,
ЧЕТИРИ месеца и ОСЕМНАДЕСЕТ дни към датата на влизане в сила на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба от осъдения, защитника му и
Началника на Затвора – Белене и на протест от Окръжна прокуратура – Плевен пред
Апелативен съд – град Велико Търново в 7-дневен срок от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на Началника на
Затвора – Белене и ОП-Плевен за сведение и изпълнение след влизане в сила.
ДА СЕ ВЪРНЕ затворническото досие на Затвора – Белене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: