№ 6809
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100503667 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Д. Б. П. срещу решение № 18574 от 11.11.2023 г., постановено по гр.
дело № 2384/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, с което са уважени предявените от
„Електрохолд Продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД)
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ, чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.04.2021 г. по ч.гр.дело №
17243/2021 г. по описа на СРС, 143 състав, а именно: сумата от 957,54 лв., представляваща
главница по фактура № *********/28.02.2018 г. за обект на потребление с клиентски №
*******, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“ /*******, както и сумата от 281,67 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2018 г. до
17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата счита, че липсват
доказателства за възникване на облигационно правоотношение между страните, доколкото
1
тя не е била собственик или ползвател на електроснабдения обект през процесния период.
Счита, че не дължи претендираната сума, тъй като същата не е стойност на измерена и
потребена ел. енергия, а служебно начислена сума по корекционна процедура, която се
основава на отменен подзаконов нормативен акт. Намира, че предвид отмяната на ПИКЕЕ не
е налице метод за изчисляване на коригираното количество електрическа енергия и
претендираната от ищеца сума е недължима. Твърди, че е налице противоречие в събраните
свидетелски показания, поради което удостоверената в констативния протокол фактическа
обстановка не се доказва по делото. При условията на евентуалност поддържа, че не е
изпаднала в забава, а давността за вземанията е тригодишна и е изтекла. Ето защо моли за
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Електрохолд Продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД) е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че
решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно
поради следните съображения:
За основателността на предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по
договор за продажба на електрическа енергия, както и че е налице основание за
преизчисление на дължимата за процесните периоди стойност на доставена електроенергия
по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до
електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества
електрическа енергия.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, на първо място, следва да се отбележи, че с
отговора на исковата молба в първоинстанционното производство ответницата не е оспорила
качеството си на потребител на електрическа енергия в процесния имот, респ. наличието на
2
облигационно правоотношение между страните по продажба на ел. енергия в него, като тези
твърдения са изложени за пръв път във въззивната жалба, поради което се явяват
преклудирани. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5
ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти. По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство (в този смисъл – задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК). В настоящия случай въззивницата твърди, че по делото не се доказвало да е
собственик на имота или да го е обитавала през процесния период, като тези обстоятелства
са били известни на страната още към датата на изтичане на срока по чл. 131 ГПК, но
ответницата не е релевирала тези възражения своевременно в отговора на исковата молба,
поради което във въззивното производство те се явяват преклудирани и настоящият съдебен
състав не следва да ги обсъжда по същество.
С оглед на изложеното и приетите писмени доказателства следва да се приеме за
установено, че ответницата Д. Б. П. е била титуляр на партида с обект на потребление къща,
находяща се в гр. София, кв. „*******“ (Слатина) № 9, абонатен № ******* и клиентски №
*******, и по силата на възникнало облигационно правоотношение по неформален договор
за продажба при общи условия е използвала доставяната от ищеца електрическа енергия в
посочения обект.
От представените констативен протокол, уведомително писмо и фактура се установява, че на
27.02.2018 г. е била извършена техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане
на енергията в обекта на ответницата, която е установила извършен нерегламентиран достъп
до средството за търговско измерване. От констатациите в протокола и показанията на
свидетеля Г.В.М., служител в „ЧЕЗ Разпределение България” АД на длъжност „техник
електрически системи и контрол на нетехнически загуби”, е видно, че при проверката е
констатирано присъединение без средство за търговско измерване, което е изпълнено с
проводник тип „ПВА2“, който в единия си край е бил присъединен към изходяща фазова
клема на входящ предпазител, а в другия си край е бил присъединен към входяща фазова
клема на изходящия предпазител и е захранвал цялата ел. инсталация на къщата. Свидетелят
изяснява, че по този начин е извършена промяна в схемата на свързване, като консумираната
ел. енергия по това присъединяване въобще не се е измервало и не се е заплащало. Допълва,
че по принцип на обекта електрозахранването е било прекъснато дистанционно поради
неплатени сметки, като чрез присъединяването с описания кабел между двата бушона се е
избягвало измерването на електрическата енергия, която се консумира и съответно е било
възстановено захранването към адреса нерегламентирано без измервателен уред.
Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля В.Н.Г. от Федерация на
потребителите, който е присъствал на проверката поради липса на представител на
потребителя. Противно на възраженията във въззивната жалба, свидетелските показания не
3
са противоречиви, като свидетелят Г. описва идентични нарушения, констатирани в ел.
таблото, и допълва, че на място са дошли служители от 01 РУ на СДВР след подаден сигнал
на тел. 112, а след края на проверката нерегламентираното присъединяване е било
премахнато и е заявено прекъсване на връзката към къщата от ел. стълб, което се извършва
от други служители от отдел „поддръжка“ на електропреносното предприятие. Проверката е
била извършена в отсъствие на потребителя или на негов представител, поради което
констативният протокол е бил подписан от двама свидетели от Федерация на потребителите,
както и от полицейски служител от 01 РУ - СДВР.
От представените фактура № **********/28.02.2018 г. и предложение за корекция на сметка
от 28.02.2018 г. е видно, че процесната сума е начислена като корекция по раздел IX от
ПИКЕЕ (отм.), като въз основа на констативния протокол на НТЗ 1019532/27.02.2018 г. по
партидата на абоната е било начислено допълнително количество електрическа енергия за
периода 30.11.2017 г. - 27.02.2018 г., общо за 90 дни, в размер на 5216 kWh на стойност
957,54 лв.
С оглед на изложеното и твърденията на страните спорно по делото се явява
обстоятелството налице ли са били предпоставките, даващи основание на ищеца да
извършва едностранна корекция на потребената енергия за процесния период и дали въобще
има право на това, респ. спазил ли е процедурата по извършването й.
В настоящия случай корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в
Държавен вестник, бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 16.11.2013 г. и отменени към настоящия момент. Същите са издадени от
председателя на ДКЕВР (приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013
г.) в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, които изискват
устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно
норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия, и съгласно
правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен
акт, който е задължителен за страните. При тълкуване на законовите разпоредби, засягащи
съдържанието на ПИКЕЕ, се установява, че в рамките на законовата делегация се включва и
правомощието на ДКЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция при
констатирано неточно измерване на ел. енергия, което следва и от разпоредбите на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, предвиждащи в общите условия да бъде посочен ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Разширението на
действието на ПИКЕЕ по материя и разширението на дължимото съдържание на общите
условия е резултат на единен законодателен замисъл – допълнението е извършено с един
закон, обн. ДВ 54/2012 г. Противното становище, че под „установяване“ не се включва и
компенсирането на неправилно измерената енергия, не държи сметка за предвиденото от
самия закон извършване на корекции, а и би довело до изпразване на нормата от съдържание
4
– свеждането й до просто статистическо отразяване на грешките в противоречие с
принципното положение за заплащане на доставената електрическа енергия, което би довело
до увреждане на клиентите (при грешка в техен ущърб) или на снабдителите, каквато не е
била целта на законодателя. Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция не е лишена
от законово основание, като същата е извършена въз основа на ПИКЕЕ в рамките на
законовата делегация, поради което доводите на ответницата за нищожност на подзаконовия
нормативен акт са неоснователни.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че действително с
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 2385/2016 г. – обн. в ДВ, бр.
15 от 14.02.2017 г., целият подзаконов нормативен акт ПИКЕЕ е бил отменен, с изключение
на разпоредбите на чл. 48-51 от този акт. Основанието за извършване на едностранна
корекция обаче произтича от разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, които са продължили да са
действащ подзаконов нормативен акт. Същите са отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г.
по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от
23.11.2018 г., с действие занапред – арг. чл. 195, ал. 1 АПК, т.е. посочените разпоредби на чл.
48-51 ПИКЕЕ са били действащи към датата на извършване на проверката и представляват
валидно основание за провеждане на корекционна процедура от страна на ищцовото
дружество при наличие на предвидените в тях предпоставки за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.), когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се
извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. След отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ отпада изискването констативният протокол за извършена проверка да отговаря на
изискванията на посочената разпоредба, но въз основа на същия може да се извърши
корекция на основание действащата разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ. Все пак, с оглед
гарантиране защита на правата на потребителя и публичност на констатациите от
извършената проверка, в настоящия случай детайлно разписаната процедура на чл. 47 е
спазена, като констативният протокол е подписан от представител на оператора на
съответната мрежа, както и от двама свидетели, които не са служители на дружеството
(потребителят е отсъствал от адреса). Повреденият електромер не е бил демонтиран, тъй
като единствено е била констатирана промяна в схемата на свързване, като служителите на
електроразпределителното дружество са възстановили правилната схема (допълнителните
присъединения са били премахнати). В този случай в съответствие с изискването на чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ корекцията се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях.
При установеното наличие на нерегламентирано присъединяване, между страните не се
спори, че същото представлява изменение в схемата на свързване по смисъла на чл. 48, б.
„б“ ПИКЕЕ – това обстоятелство изрично е признато от ответната страна в открито съдебно
5
заседание пред първоинстанционния съд, като са били оспорени единствено фактическите
твърдения за наличие на подобно присъединяване, които обаче се установяват несъмнено от
обсъдения по-горе доказателствен материал. Във въззивната жалба не се съдържат
конкретни оплаквания срещу размера на преизчисленото количество ел. енергия, като не се
спори, че то съответства на нормативна разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б” ПИКЕЕ и
корекцията е извършена в рамките на максимално предвидения период от 90 дни. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че незаплатената стойност на потребена енергия за периода
30.11.2017 г. - 27.02.2018 г. е изчислена правилно на базата на половината от
пропускателната способност на линията съобразно показателите на конкретния електромер
съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б” ПИКЕЕ (отм.) и действащите утвърдени
от ДКЕВР цени, като ищецът е спазил процедурата по извършване на едностранна корекция
на законово основание, поради което начислената по този начин сума за потребена за минал
период електрическа енергия в размер на 957,54 лв. се дължи от ответницата и предявеният
срещу нея иск се явява основателен.
Предвид установеното в полза на ищеца вземане следва да бъде разгледано по същество
наведеното при условията на евентуалност от ответницата възражение за погасяване на
вземането по давност. Настоящият въззивен състав намира, че еднократно начисленото от
ищеца задължение в случая е възникнало едва след извършване на едностранната корекция –
към датата на издаване на фактура № **********/28.02.2018 г. Макар и сумата да се отнася
за предходен период, основанието за начисляването й произтича от законово
регламентираната корекционна процедура, включваща поредица от действия – извършване
на проверка на електромера на адреса, издаване на предложение за корекция и
индивидуализиране на задължението с посочването на конкретен размер във фактурата, като
едва от този момент процедурата е завършила и в полза на ищеца е възникнало конкретното
вземане за минал период в претендирания размер.
Противно на доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира, че в случая не се касае
до периодично задължение, каквито са месечните задължения за стойност на потребена
електрическа енергия, погасявани по давност с тригодишен срок – сумата от 957,54 лв. е
начислена еднократно, като основанието на това задължение не е потребено количество
енергия през посочения период, а нормативно предвидена корекционна процедура, въз
основа на която да се изчисли предполагаемо количество енергия, което да замести
невъзможното фактическо измерване за минал период на консумация на грешно отчетена
енергия. Видно е, че претендираната от ищеца сума не е повтарящо се задължение с
предварително определяем размер (същата се дължи еднократно и размерът й зависи от
конкретното нарушение, което ще бъде установено при проверката на електромера, като
съществуват различни хипотези на изчисление на корекцията), поради което и не се
характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
разясненията на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК. В случая процесното вземане по своя характер е за неоснователно обогатяване, след
като целта на процедурата по налагане на корекциите на количеството доставена, но
6
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване, поради което същото има еднократен и самостоятелен
характер и не съдържа признаците на периодично плащане.
Ето защо, претендираната в настоящото производство претенция се погасява с общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от датата на възникване на вземането (арг. чл.
114, ал. 2 ЗЗД), доколкото по делото не се установява за това вземане да е уговорен падеж,
поради което следва да се приеме, че то става изискуемо след покана. Вземането е
възникнало с надлежното му индивидуализиране по основание и размер във фактурата от
28.02.2018 г., като до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
26.03.2021 г., от когато искът по чл. 422 ГПК се счита предявен, петгодишният давностен
срок не е изтекъл. С предявяване на иска и по време на настоящото исково производство
давността е била прекъсната и е спряла да тече, поради което към настоящия момент
вземането не е погасено по давност и предявеният главен иск следва да се уважи изцяло.
Предвид установения главен дълг в тежест на ответницата е възникнало и задължение за
мораторно обезщетение в случай, че същата е изпаднала в забава. В приетата по делото
фактура е посочен срок за плащане на установеното парично задължение, но в приложимите
към процесното правоотношение разпоредби на ЗЕ и ПИКЕЕ (отм.) не е предвид срок за
плащане на преизчисленото и фактурирано количество електрическа енергия, като такъв не
се съдържа и в клаузите на приложените по делото Общи условия на ищцовото дружество –
оспорената от ответницата клауза на чл. 19, ал. 3 ОУ се отнася до месечните задължения за
доставена ел. енергия, не и до еднократно начислените суми по корекционни процедури. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че ответницата изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото обаче не се доказва такава да е била редовно получена от Д. Б. П.
– видно от приложените уведомително писмо и обратна разписка, ответницата е търсена на
адреса на електроснабдения имот, но пратката е била върната на подателя поради отказ на
лицето да я получи. В съществуващото между страните облигационно правоотношение не се
прилагат процесуалните правила на ГПК, които позволяват фингирано връчване на книжа
при отказ, като поканата за плащане следва да бъде реално получена от длъжника, за да е
налице забава.
В допълнение следва да се отбележи, че обратната разписка не е оформена надлежно, като
липсват подпис и имена на служителя, извършил доставката, респ. не става ясно кое лице е
удостоверило отказа на получателя и по какъв начин е проверена самоличността на адресата.
Ето защо, съдът намира, че ответницата не е била надлежно поканена да плати паричното си
задължение преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ.
същата не е изпаднала в забава, поради което не дължи мораторно обезщетение и в този
смисъл предявената акцесорна претенция е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за мораторна лихва, е
неправилно и следва да бъде частично отменено, като тази искова претенция следва да бъде
отхвърлена, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
7
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на
направените пред двете съдебни инстанции разноски съобразно уважената част от исковете
за сумата от 68 лв., разноски за заповедното производство, за сумата от 173,86 лв., разноски
за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство пред
СРС (т.е. решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени
разноски на ищеца над тези суми), както и за сумата от 77,27 лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК въззивницата има право на направените разноски съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 90,92 лв., възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното
производство, както и в размер на 11,36 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18574 от 11.11.2023 г., постановено по гр. дело № 2384/2022 г. по
описа на СРС, 143 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК *******,
срещу Д. Б. П., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 281,67 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17243/2021 г.
по описа на СРС, 143 състав, както и в частта, с която Д. Б. П., ЕГН **********, е осъдена
да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД), ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 68
лв. до пълния присъден размер от 88 лв. (т.е. за сумата от 20 лв.), представляваща
разноски в заповедното производство, както и разликата над сумата от 173,86 лв. до
пълния присъден размер от 225 лв. (т.е. за сумата от 51,14 лв.), представляваща разноски в
исковото производство пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование
„ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК *******, срещу Д. Б. П., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 281,67 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17243/2021 г. по описа на СРС, 143 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18574 от 11.11.2023 г., постановено по гр. дело № 2384/2022 г.
по описа на СРС, 143 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК *******,
срещу Д. Б. П., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 957,54
8
лв., представляваща главница по едностранно начислена корекция по фактура №
*********/28.02.2018 г. за обект на потребление с клиентски № *******, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******“ /*******, за периода 30.11.2017 г. - 27.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.03.2021 г.,
до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17243/2021 г. по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“ /*******, да
заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77,27 лв., разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******,
да заплати на Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“ /*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 90,92 лв., разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 11,36 лв., разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9