Р Е
Ш Е Н И Е № 4087
гр. Пловдив, 28.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на пети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11704 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, във вр.
чл.124, ал.1 ГПК от Ю.Т.К. *** срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр.
Пловдив, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружеството следните суми: 4520,41
лв. – стойността на топлинната енергия, доставена в периода от 01.12.2007 г. до
30.04.2011 г.; 895,90 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата,
дължимо за периода от 01.02.2008 г. до 16.11.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.11.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 410,82 лв. – съдебни разноски, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
14086/21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 20597 по описа за 2011 г. на Районен съд
Пловдив, III гр. състав.
Ищцата
твърди в исковата молба, че за описаните по-горе вземания била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20597 по описа за 2011 г. на
Районен съд Пловдив, III гр.с. Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен
лист за процесните вземания, станал повод за образуване на 07.01.2016 г. на
изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ **** *****. Ищцата поддържа, че
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение били погасени по давност още
преди образуване на изпълнителното дело. Намира, че процесните вземания имали
характер на периодични плащания и се погасявали с изтичането на тригодишна
давност, като изтъква, че в случая разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намирала
приложение. Твърди, че давността не била прекъсната с подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради която и тя била изтекла на
30.04.2014 г. – преди образуване на изпълнителното дело. Посочва, че всички
изпълнителни действия по образуваното на 07.01.2016 г. изпълнително дело били
ирелевантни досежно прекъсване или спиране на давностния срок. По изложените
съображения моли да уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, чрез **** **** *****, със
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът признава, че за
процесните вземания за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2007 г.
до 30.04.2011 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20597 по описа за
2011 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с. Посочва обаче, че въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп.дело № ** по описа за 2012 г. на ЧСИ ****
*****, което било прекратено на 10.12.2015 г. с постановление на частния
съдебен изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че
изпълнителният лист бил изтеглен от взискателя и на 07.01.2016 г. и бил
присъединен към изпълнително дело № *** по описа за 2014 г. на ЧСИ **** *****.
Посочва последователно извършваните по изпълнителните дела изпълнителни
действия, всяко от които твърди да е прекъсвало погасителната давност на
вземането и не било позволило неговото погасяване по давност. Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в производството.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не съществува спор между
страните и е отделено за ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, че за
процесните вземания за доставена електрическа енергия за периода от 01.12.2007
г. до 30.04.2011 г. е издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 г. въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
14086/21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 20597 по описа за 2011 г. на РС Пловдив. Спорът
по делото се концентрира върху въпроса погасени ли са процесните суми в рамките
на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.
С
предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването
на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на
факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника
следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В
производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва
правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на
вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен
предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за
изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се
издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното
решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване
на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за
изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 20597/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр. състав, се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането
на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното
удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни
на ищцата и които е могла да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
се преклудира.
Наведеното
от ищцата основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по
давност. С оглед изясненото по-горе изискване искът по чл.439 ГПК да се
основава само на факти, които не са преклудирани от стабилизираното
изпълнително основание, следва да се отбележи изрично, че ищцата не може да се
позовава на давност, която е изтекла преди
стабилизиране на заповедта за изпълнение. Защитата си чрез подобно възражение
ищцата е имала възможност да реализира чрез други способи за защита, подробно
описани по-горе, например – депозирането на възражение (дори и по реда на
чл.423 ГПК) срещу заповедта за изпълнение. Затова неоснователни са доводите на
ищцата са погасяване по давност на вземанията за топлинна енергия, чийто срок е
изтекъл преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Още веднъж следва да
изтъкне, че от значение за тези нови факти (включително фактът на изтичане на
срока за погасяване по давност на вземанията), е да са настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. В посочения смисъл – решение № 929/03.07.2018 г. по възз.гр.д. №
1029 по описа за 2018 г. на ПОС, IX гр.с.
Процесните вземания, установени
по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично
задължение касаят консумирана електрическа енергия за периода от 01.12.2007 г.
до 30.04.2011 г. Същите представляват
периодични плащания, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (така ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС). Като такива, тези вземания се погасяват по давност с
изтичането на тригодишен период от време съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД.
Неоснователно е
възражението на ответника, че поради установяването на вземането с влязла в
сила заповед за изпълнение, същото на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД се погасявало
с петгодишна давност. Както вече се посочи по-горе, вземането, установено с
влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по
чл. 414 ГПК, се ползва с известен стабилитет, като не може да се оспорва на
основания, които са могли да бъдат релевирани в заповедното производство и в
този смисъл подобни доводи са преклудирани. Според трайната практика на ВКС
обаче този стабилитет не може да се приравни на сила на пресъдено нещо, поради
което и срокът за погасяване вземането по давност не е петгодишен на основание
чл. 117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен давностен срок се погасяват само вземанията,
които са били предмет на установяване в рамките на същинско двустранно спорно исково
производство, какъвто настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по
чл. 422 ГПК, не е. В този смисъл решение
№ 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, решение №
42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV
г.о., решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д.
98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на производствата
по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК
(отм.) относно последиците, свързани с давността.
В този изричен смисъл е и
практиката на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение
№ 1552 от 29.11.2016 г. по гр. д. № 2446/2016 г. на VI състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 135 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 2937 / 2016 г. на X състав
на Окръжен съд – Пловдив, решение № 72 от 24.01.2017 г. по гр. д. № 2835/2016
г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1566 от 07.12.2017 г. по
гр. д. № 2406/2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив.
Относно твърденията
на ищцата, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу
нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени
с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с
ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не
действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането
от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда
да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В
този смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен
съд - решение № 32 от 09.01.2017
г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение
№ 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр.
д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната
практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на преценката дали
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено
по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен
изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия,
както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
От данните по делото се установява, че за
процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 г. първоначално
е образувано изпълнително дело № ** по описа за 2012 г. на ЧСИ **** *****, рег.
№ ***, район на действие – ПОС. По това изпълнително дело са били извършвани
следните изпълнителни действия, които са довели до прекъсването на давността за
вземането по смисъла на цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както
следва: 1) на дата 20.04.2012 г. е
наложен запор на вземанията на длъжника от банки, в които длъжникът има банкови
сметки, но не са изпълнени предвид наличието на предходни запори или пък липса
на авоари по сметките; 2) на дата
30.04.2013 г. е вписана възбрана върху притежаван от длъжника недвижим
имот. Вписването на възбрана е последното валидно изпълнително действие по това
изпълнително дело, което е прекъснало на този етап давността за вземането. В
последствие, предвид неизвършването на изпълнителни действия в рамките на
повече от две години изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона
съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради неговото перимиране. Това обстоятелство
е констатирано от частния съдебен изпълнител с постановление от 10.12.2015 г. Следва
да се отбележи, че въпреки прекратяване на изпълнителното дело извършените по
него изпълнителни действия валидно са прекъснали течението на погасителната
давност на вземанията на взискателя, поради което от всяко едно от тях е
започнала да тече нова тригодишна давност за неговото погасяване.
След прекратяване на делото взискателят е
изтеглил изпълнителния си лист и въз основа на него за принудително събиране на
процесното вземане е образувано изпълнително дело № * по описа за 2016 г. на
ЧСИ **** *****, рег. № ***, район на действие – ПОС, което дело по молба на
кредитора от 07.01.2016 г. е
присъединено към изп.дело № *** по описа за 2014 г. на ЧСИ **** *****. Видно от
разясненията, дадени в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
присъединяването на кредитора е действие, което прекъсва давността. Затова от
07.01.2016 г. е започнала да тече нова давност за вземането. Освен това,
съгласно чл.457, ал. 2 ГПК извършените до присъединяването изпълнителни
действия ползват и присъединилия се взискател.
След посочената дата по изпълнителни дела
№ * по описа за 2016 г. и № *** по описа за 2014 г. на ЧСИ **** ***** са били
извършвани следните изпълнителни действия, които са прекъснали давността, както
следва: на 10.01.2017 г. –
депозирана от взискателя молба за опис на движими вещи; на 17.07.2017 г. – запор вземания от банки; на 02.10.2017 г. – молба за запор на вземания; на 10.05.2018 г. – молба за запор вземания от банки; на 26.07.2018 г. – молба за опис на
възбранения по делото недвижим имот.
Видно от гореизложеното по изпълнителните
дела, които са имали за предмет принудителното събиране на притезанията на
ответното дружество, регулярно са извършвани действия, водещи до прекъсване на
давността по смисъла на ТР № 2/2013 Г. ОСГТК на ВКС. Не съществуват две отделни
действия, между които да е изтекъл изтекъл 3-годишен давностен срок, поради
което и вземанията на взискателя не са погасени по давност.
По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор
ответникът на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно действителната фактическа
и правна сложност на делото и материалният интерес от него, конкретният размер
на присъденото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определен на 150
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Т.К., ЕГН: **********, адрес: ***
против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, във вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружеството следните суми: 4520,41 лв. – стойността на топлинната енергия,
доставена в периода от 01.12.2007 г. до 30.04.2011 г.; 895,90 лв. – обезщетение
за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 01.02.2008 г. до
16.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 410,82
лв. – съдебни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 14086/21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 20597 по
описа за 2011 г. на Районен съд Пловдив, III гр. състав.
ОСЪЖДА Ю.Т.К., ЕГН: ********** да
заплати на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 78, ал.3 ГПК на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 150 лева
(сто и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред РС - Пловдив.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.