№ 174
гр. Велико Търново, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500202 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 23 от 20.02.2023г., постановено по гр.д. № 301/2022г.,
Окръжен съд-Габрово е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с
чл.493 ал.2 т.5 във връзка с чл.429 ал.3 и чл.497 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.С. да заплати на И. А. И. от с.Петко
Славейково, Община Севлиево, област Габрово, сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно пътно
транспортно произшествие, заедно със законната лихва считано от
04.07.2022г. Отхвърлил е предявения от И. А. И. против ЗК Лев Инс АД-гр.С.
иск по чл. чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.493 ал.2 т.5 във връзка с чл.429
ал.3 и чл.497 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до пълния претендиран
размер от 26 000 лева т.е. за още 9 000 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е ЗК Лев Инс АД-гр.С. да заплати държавна такса по сметката на
Окръжен съд-Габрово в размер на сумата от 600 лева, както и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е ЗК Лев Инс АД-гр.С. да
заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат С. К. Н.-К., от Адвокатска
колегия-С., сумата 1 546,15 лева, адвокатско възнаграждение. Осъдил е И. А.
И. да заплати на ЗК Лев Инс АД-гр.С. сумата от 432,69 лева, направени
1
разноски по съразмерност с отхвърления иск.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.С., представлявана от
изпълнителните директори заедно С. Н. и Павел Димитров, чрез юрисконсулт
К. И..
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта му над
сумата 8 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, до присъдените
15 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика.
В обжалваната част обжалваното решение било неправилно.
Първоинстанционният съд не бил взел предвид доказаното за естеството
и степента на получените при пътния инцидент травми от ищеца, които са от
значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. Изводът на
Окръжния съд за дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди
бил необоснован. Същият не съответствал на критериите по чл.52 от ЗЗД.
Поради акцесорния му характер, неправилно бил уважен и предявеният иск за
присъждане на законна лихва по отношение на главницата.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение на Габровския окръжен съд в обжалваната част за сумата над 8 000
лева за неимуществени вреди и вместо него да постанови друго решение по
съществото на спора, с което да отхвърли исковата претенция в обжалваната
част, като неоснователна, недоказана и недължима, с всички законни
последици.
Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. А. И., с процесуален
представител адвокат С. К. Н., от САК.
Процесуалните представители на страните не се явяват в съдебното
заседание, проведено във въззивната инстанция. В писмени бележки
юрисконсулт К. И. на Застрахователната компания поддържа въззивната
жалба. В писмени бележки адвокатът С. Н., представляваща въззиваемия,
моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение в обжалваната му
част и да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, взе
предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на
правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото,
при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение в обжалваната
му част, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена
в срок.
Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема,
че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се
присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му
2
част.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е
длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от
законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е
изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е
подписано от съдията.
След констатацията за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпва към проверка на
правилността на същото.
Решението на Окръжен съд-Габрово е влязло в сила, като необжалвано,
в частта с която застрахователят е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000
лева, неимуществени вреди.
При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата
обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на
всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото
решение същата следва да бъде маркирана накратко, по следния начин:
На 14.03.2022г. на пътя гр.Севлиево-гр.Габрово, на разклона за
с.Гъбене, ищецът И. И., при управление на лек автомобил Киа Сиид, с рег.№
ЕВ 21****, става участник в пътно транспортно произшествие, при което лек
автомобил Ленд Ровер Дискавъри, с рег.№ ЕВ 91****, управляван от К. П. В.,
в нарушение на правилата за движение по ЗДвП навлиза в лентата за
движение на ищеца, при маневра завой наляво, при което се стига до удар
между двете МПС. Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. Изготвен е протокол за оглед на местопроизшествието, в който е
вписано, че лек автомобил Ленд Ровер Дискавъри е намерен със скъсана
предна кормилна щанга. Виновният за произшествието автомобил Ленд
Ровер Дискавъри към момента на инцидента е бил валидно застрахован при
ответното застрахователно дружество – Застрахователна компания Лев Инс
АД-гр.С..
Вината на другия участник в произшествието, а именно на водача на
Ленд Ровер Дискавъри, се установява по убедителен и категоричен начин от
3
заключението на съдебно автотехническата експертиза на вещото лице инж.Х.
Х., което установява че този автомобил е навлязъл неправомерно в лентата за
движение на лекия автомобил на ищеца, без да се увери че няма да създаде
опасност за ПТП, при което челният удар между двата автомобила е бил
непредотвратим, такъв се е осъществил и в резултат на същия са причинени
средни телесни повреди на пътуващите в лекия автомобил Киа – В. И., която е
получила фрактура на таза и Ю. И., на когото е причинена фрактура на лява
подбедрица и три ребра.
От заключението на назначената от Габровския окръжен съд съдебно
медицинска експертиза на вещото лице д-р С. Р. се установява, че вследствие
на процесното ПТП ищецът И. И. е получил следните телесни увреждания, а
именно: травма на главата, довела до мозъчно сътресение без загуба на
съзнание, видими наранявания по меките тъкани на главата е нямало,
причинена е била разкъсно-контузна /порезна/ рана по вътрешната страна на
лявата предмишница, която е била обработена без да е шита, имал е болки в
лявото рамо, поради което е бил консултиран с ортопед-травматолог и са му
били поставени три инжекции в лявото рамо /по една, три седмици,
последователно/, в резултат на което болките в лявото рамо били преодолени.
Вещото лице д-р Р. установява, че ищецът е бил на болнично лечение
поради получените при ПТП-то травми в Хирургичното отделение на МБАЛ-
гр.Габрово от 14.03.2022г. до 16.03.2022г. като приложеното лечение е било
медикаментозно против главоболие и световъртеж. В Болницата е установена
и болка в областта на гръдната кост и дясната гърда. Според вещото лице, тъй
като ищецът работи като общ строителен работник, при работа продължава да
изпитва болки в лявата раменна става.
Вещото лице стига до обоснован извод, че главоболието и
световъртежът са отшумели в рамките на месец и половина, а болките в
гърдите за около месец. Поради болки при работа в лявата раменна става
ползвал болнични в продължение на 80 дни, а след това допълнителен отпуск
по болест.
Според вещото лице понастоящем е настъпило пълно възстановяване на
доброто здравословно състояние на ищеца.
Вещото лице е категорично, че при ПТП-то ищецът е получил мозъчно
сътресение в лека степен, без загуба на съзнание. Специално лечение на тази
4
телесна увреда не е провеждано. Ищецът е посетил ортопед, който му
поставил три инжекции, последователно в три седмици, за преодоляване на
болката в лявата раменна става и действително е настъпило подобрение.
Вещото лице д-р Р. е стигнал до категоричен извод, че посочените
травми са получени при процесното ПТП.
Д-р Р. стига до извода, че ищецът е пътувал с поставен предпазен колан,
от който са останали следи по тялото му и без който същият би получил по-
тежки телесни увреждания.
Заключенията на съдебно автотехническата експертиза и на съдебно
медицинската експертиза са компетентни и обосновани, поради което
Апелативният съд ги приема изцяло.
Видът, характерът на получените при процесния пътен инцидент
телесни увреждания от ищеца, както и проведеното от него лечение, както и
битовите неудобства които са му били причинени, се установяват и от
показанията на разпитаната по делото свидетелка, а именно: В. И.-негова
съпруга.
По делото е доказано, че ищецът е предявил извънсъдебно искане пред
ЗК Лев Инс АД да му бъде заплатено застрахователно обезщетение, преди
завеждане на настоящото дело, което означава че тази процесуална
предпоставка – предявяване пред застрахователя на заявление за изплащане
на обезщетение – е спазена и предявеният иск е процесуално допустим.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на обективно и
подробно установената фактическа обстановка в обжалваното решение
първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи, които
Апелативният съд споделя.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ и е допустим,
основателен и доказан, така както е уважен от първата инстанция.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд, че с оглед на конкретните правно значими обстоятелства,
изложени от първоинстанционния съд и преди всичко с оглед вида, характера
и интензитета на получените от ищеца при процесното пътно транспортно
произшествие увреждания, а именно: травма на главата, довела до мозъчно
сътресение без загуба на съзнание, разкъсно-контузна /порезна/ рана по
5
вътрешната страна на лявата предмишница, която е била обработена без да е
шита, травматични болки в лявото рамо, поради което е бил консултиран с
ортопед-травматолог и са му били поставени три инжекции в лявото рамо /по
една, три седмици, последователно/, без да е била причинена фрактура или
фисура, които съответстват на средна телесна повреда, като възстановяването
е настъпило в рамките на 1,5 месеца, и последващите оплаквания са
субективни и индивидуално обусловени с оглед възрастта на пострадалия,
поради което в случая обезщетение в размер на сумата 15 000 е подходящото,
необходимо и достатъчно застрахователно обезщетение, като се имат предвид
социално икономическата обстановка в страната, нивата на застрахователно
покритие и присъжданите обезщетения за аналогични случаи.
Законосъобразно и обосновано Габровският окръжен съд е приел липса
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, предвид
заключенията на вещите лица че единствено виновен за инцидента е водачът
на другия лек автомобил, застрахован при ответника, както и тъй като ищецът
е бил с поставен обезопасителен колан при възникване на ПТП-то.
Върху присъденото обезщетение се дължи и законната лихва, по
посочения в първоинстанционното решение начин. Мотивите на Окръжния
съд относно началния момент на дължимост на законната лихва върху
присъденото обезщетение също са правилни и Апелативният съд ги споделя.
С оглед правомощията си на въззивна инстанция по ГПК,
Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на
обжалваното първоинстанционно решение, намира че въз основа на
правилно изяснената фактическа обстановка първостепенният съд е направил
правни изводи съответстващи на същата, поради което са обосновани,
подробни и обективни, както и Апелативният съд ги намира за съответстващи
на закона и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд,
поради което ги споделя изцяло.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивника относно пороци на обжалваното решение, в обжалваната му част,
направени във въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради
което следва да бъдат оставени без уважение.
Като правилно обжалваното решение, в обжалваната му част, следва да
6
бъде потвърдено.
В останалата необжалвана част, конкретизирана по-горе,
първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в
тази му част.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението
на разноските.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка с
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата въззивникът следва да заплати на
процесуалния представител на въззиваемия адвокат С. Н.-К., от САК,
адвокатско възнаграждение за тази инстанция във връзка и с Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й в сила от 04.11.2022г., в размер на сумата от 1 390 лева .По
делото са депозирани договор за оказване на безплатна правна защита и
съдействие, пълномощно, както и списък по реда на чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 20.02.2023г., постановено по гр.д. №
301/2022г., на Окръжен съд-Габрово В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
Застрахователна компания Лев Инс АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.Симеоновско шосе №67А, с ЕИК *********, да заплати на адвокат
С. К. Н.-К., от Адвокатска колегия-С., сумата 1 390 лева, адвокатски хонорар
за настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8