Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260157 / 6.7.2022г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Т.Т.
При секретаря: Г.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8179 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Делото е образувано по предявен иск изменен по реда на чл.214 от ГПК от Д.Х.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, ***, срещу ОДМВР- гр.П., с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 924.97 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2019 г., сумата от 187.99 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от датата на забава до 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок ответникът, изтекъл на 20.01.2020г. не е подал отговор.
На 21.01.20120г. ответникът е подал отговор, който съдът цени като становище по иска, и с който е оспорил пасивната си процесуална легитимация да отговаря по така предявените искове. При условията на евентуалност ответникът възразява, че на ищеца са изплатени всички дължими се суми за положения от него труд. Ответникът възразява, че е налице законова забрана за парична компенсация на извънреден труд над 70 часа на тримесечие. Ответникът възразява, че по приложимата за процесния период нормативна база няма изрична уредба, която да предвижда възможност за преизчисляване на дължимото възнаграждение с коефициент.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Б., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от гл.ю.к. В., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като се присъдят сторените разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът Д.Х.С. е преназначен за държавен служител в МВР на младши изпълнителска длъжност: „***“ в сектор „***“ към отдел „***, считано от датата на встъпване в длъжност - 14.05.2015 г., което се установява от приложената заповед № *** от 02.04.2015 г. на Директора на ОД на МВР- гр.П..
Съгласно разпоредбата на чл.142 от ЗМВР, служителите на МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, т.е. служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.
В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директора на ОД на МВР- гр.П..
Ответникът е противопоставил възражение за липса на пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск, което възражение е неоснователно, ОД на МВР- гр. П., притежава пасивната процесуална легитимация да отговаря по процесния иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОД на МВР се извличат и от Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОД на МВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд. Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се извлекат и от Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно правоотношение.
По основателността:
Няма спор
между страните, че Д.Х.С. е преназначен за държавен служител в МВР на младши
изпълнителска длъжност: „***“ в сектор „***“ към отдел „***, считано от датата
на встъпване в длъжност - 14.05.2015 г., със заповед № *** от 02.04.2015 г. на
Директора на ОД на МВР- гр.П..
По делото е изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза от вещото лице В.В., изготвена от експерта след извършена проверка в счетоводството на ответника, при която не и е представен графика за дежурства на ищеца. От заключението се установява, че ищецът е работил в ОД на МВР П. през процесния период, като взаимоотношенията по между има са уредени по ЗМВР. Д.Х.С. е работел на часови работни смени, съгласно утвърден месечен график за дежурства. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. В заключението вещото лице е посочило, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период, а работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, се компенсира с: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период, за служителите работещи на смени; извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служителите, работещи на смени се изготвяли протоколи.
Извънредния труд е заплащан с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, което възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 673.00 лева, съобразно което е 4.07 лева на час, а извънредния труд е в размер на 6.10 лева на час.
Основното месечно възнаграждение на Д.Х.С. за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. е в размер на 809.00 лева, съобразно което е 4.87 лева на час, а извънредния труд е в размер на 7.31 лева на час.
Основното месечно възнаграждение на ищец за периода от 01.01.2019 г. до 11.11.2019 г. е в размер на 890.00 лева, съобразно което е 5.36 лева на час, а извънредния труд е в размер на 8.04 лева на час.
Съгласно протокол за отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници в ОД на МВР П., за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2019 г., Д.Х.С. има общо брой часове време от 1254 часа между 22:00 часа и 6:00 часа.
Положения нощен труд е изчислен, като нощните часове са превърнати в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,установено за подневно отчитане на работно време за съответното работно място съгл. чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Положения нощен труд от 1254 часа е превърнат в дневен труд от 179 часа извънреден труд. Дължимото се възнаграждение за извънредния труд е в размер на 1238.47 лева. На ищеца вече са изплатени 313.50 лева, като неплатени остава разликата от 924.97 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител във Второ РУ на МВР при ОДМВР- гр.П.. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 часа до 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-часови смени, 12-часови смени или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл.187, ал.5 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период (01.10.2016 г. до 11.11.2019 г.) са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г. и действала до 02.08.2018г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В горепосочените наредби, приложими към процесния случай, обаче липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържала разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.), и която е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 0,143.
В следващите наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи по служебно правоотношение по ЗДС. Това тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
По иска за лихва:
Ищецът е предявил и иск за осъждане на ответника да му заплати и сумата от 166.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд.
Вещото лице в приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е изчислило размера на дължимата лихва за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г. в размер на 187.99 лева.
С оглед основателността на главния иск, то и предявения акцесорен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на сумата от 187.99 лева, представляваща обезщетение за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г. е основателен, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.86 ЗЗД на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.
С оглед изхода на делото съдът намира, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представения списък на разноските ищецът претендира сторени такива в размер на 500.00 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Ответникът е противопоставил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, която не се отличава от делата със сходен предмет, продължителността на същото, намира възражението за основателно, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева е прекомерно високо, предвид определения размер на дължимото такова по реда на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ от 300.00 лева. С оглед на това адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до неговия минимален размер от 300.00 лева, който размер на адвокатско възнаграждение и следва да се възложи върху ответната страна.
С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 50.00 лева. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното П. районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.П., ЕИК:***, с адрес на управление: гр. П., ***, да заплати на Д.Х.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, ***, сумата в размер на 924.97 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд в размер на 179 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.11.2019г., сумата от 187.99 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.П., ЕИК:***, с адрес на управление: гр. П., ***, да заплати на Д.Х.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, ***, сумата от 300.00 лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Сумите, присъдени в полза на ищеца, да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** „***“АД
IBAN: ***- гр.П. да заплати по сметка на *** районен съд сумата в размер на 50.00 лева, представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала:Д.К.