Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12
гр. Пловдив, 03.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при участието на секретаря
Мариана Апостолова, в присъствието на прокурора Иван Перпелов, като разгледа
докладваното от чл. съдията Милена
Рангелова ВНОХД № 651/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
Образувано е по жалба на
подсъдимия Г.Г., допълнена от защитника му адв. К.К., срещу присъдата по н.о.х.д.
№ 477/19 г. на ПзОС, с която е осъден (условно) на шест месеца лишаване от
свобода и глоба от 600 лева за престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Жалбата на г-н Г., която е
своевременно депозирана, е непълна, доколкото не съдържа твърдение за
неправилност на обжалваната присъда, а също и искане от компетентността на
въззивната инстанция. В определения 7-дн.срок за отстраняване на споменатите
нередовности е постъпила жалба от страна на упълномощения лично от подсъдимия
адв. К.. В своята жалба защитникът е формулирал искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, оправдателна. В тази връзка е изброил доказателствата, с
които е обоснован осъдителният извод, и е изразил виждане, че тези
доказателства не разкриват подобен потенциал. Според него обвинителната теза не
е доказана по несъмнен начин, поради което постановената присъда не отговаря на
изискванията на закона.
Съдебното производство беше
проведено задочно, доколкото се събраха доказателства, че подсъдимият е в чужбина
(*), където работи и пребивава на неизвестен адрес.
При въззивните прения адв. К.
изостави искането на оправдателна присъда и изложи друга претенция: за връщане
делото на първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди, а жалбите – да се оставят без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, и сам, служебно, на основание чл.314 от НПК, провери законосъобразността на атакуваната присъда, прие, че същата следва да се отмени поради процесуално нарушение и делото да се върне на първата инстанция за отстраняването му.
Нарушението е допуснато при мотивиране на
атакуваната присъда. То е съществено,
доколкото е от категорията на
абсолютните, посочени в ал. 3 на чл. 348 НПК, и е поправимо, но не от
въззивната инстанция, а посредством ново разглеждане на делото от друг състав
на първата, решаващата, инстанция.
Това е така, тъй като от писменото
аргументиране на присъдата е видно, че не са изпълнени изискванията на чл. 305,
ал. 3 НПК. Посочени са „установените“ обстоятелства, но не е обяснено нито от
кои доказателствени източници са изведени, нито защо е прието, че покриват
съставомерните признаци на всяко от инкриминираните две деяния. По-конкретно:
Съдът е посочил, че дебитната карта на св. П.е
използвана за извършване на плащане, за което тя не е дала съгласие. Не е
съобщил мнението си за авторството на този акт. Впрочем двете изречения, съдържащи
споменатата информация, са буквален препис на обвинителния акт, в който също
така липсва указание за автора на инкриминираната банкова операция. Излиза, че
не е формулирано обвинително твърдение за някакво съставомерно поведение на
подсъдимия, свързано с картата на св. П.. А след като това е така, е
безсмислено ПАС да се занимава с неизвършеното от окръжния съд обсъждане на обясненията
на подсъдимия (прочетени в първоинстанционното с.з. на основание чл. 279, ал.
1, т. 2 НПК), в които той отрича да е боравил с платежния инструмент и на
посочената свидетелка. Казано накратко, липсва обвинителна теза, с която
въпросното твърдение да се конфронтира.
Що се отнася до дебитната карта на св. Т., съдът
е посочил, че тя е използвана от подс. Г. в 15.41 часа на 11.07.18 г., без за
това титулярят да се е съгласил. Въпросният
извод поне се е опрял на фактологията в обвинителния акт. В тази част на обвинителния акт твърдяното авторство
е фиксирано ясно и отчетливо – според прокурора именно подсъдимият е използвал
данни от платежния инструмент на свидетелката и така е извършил, без нейно
съгласие, плащане на закупени стоки. Налице е обаче проблем от друго естество –
не е предложен какъвто и да е анализ на противоположните тези на обвинението и
защитата; не са и събрани достатъчно доказателства за целта. Трябвало е
най-малкото да бъде посочено съдържанието на доказателствените материали, от
които е изходено за споделяне на обвинителната теза в тази нейна част. Това не
е направено, доколкото е само отбелязано (декларативно), че показанията на
притежателката на използвания платежен инструмент имат качества, необходими за
кредитиране, а писмените доказателствени данни не са дори изброени. Избраният
начин на оформяне на мотивите на присъдата не дава възможност на четеца да
схване от кои доказателствени източници са изведени горните констатации за (1) акта
на инкриминираното банкиране и за (2) липсващото съгласие на титуляря на
картата – св. Т.. Още повече, че по делото липсват дори документи за теглене (независимо
от кого) на пари посредством двете инкриминирани карти – откриват се единствено
някакви извлечения, които пострадалата св. П.била изготвила чрез принтиране на
изпратени от някакво „момиче“ от обслужващата банка и съхранени в паметта на мобилния
ѝ телефон данни за транзакции в периода 11.07.18 г. – 21.07.18 г.
Може да се обобщи, че проблемът,
свързан с използването на платежния инструмент на св. П.от страна на подс. Г.,
е непреодолим, доколкото съдебните изводи по фактите не могат да напуснат рамките
на обвинителния акт, а подобно твърдение в настоящия обвинителен акт просто липсва.
Проблемът, свързан с използване на платежния инструмент на св. Т., също е
непреодолим. ПАС не може да неглижира липсата на усилия за разкриване на
обективната истина, довела до решение да не се извършва доказателствен анализ. Първата
инстанция е безусловно задължена да покаже пътя, по който е достигнала до
съответните фактически констатации. С други думи, да направи разбор на данните
с характеристика на доказателства, а преди това да се постарае да попълни
доказателствената маса, ако не е достатъчна за категорични изводи. Допуснатите
в тази връзка нарушения на разпоредбите на 13, ал. 1, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 НПК са съществени, защото без съпоставка и преценка за достоверност на всички
възможни и необходими доказателствени източници, съдебните изводи не могат да
бъдат обосновани. На свой ред това означава, че страните са лишени от
възможност пълноценно да възразяват по тях в защита на своите позиции. Означава
също, че въззивната инстанция е поставена в невъзможност да извърши ефективна
проверка на процеса по формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд.
Пазарджишкият съд е предпочел да
предостави на ПАС да събира и да анализира доказателства. Вярно е, че въззивната
инстанция има подобно правомощие, но не и когато се касае за фундаментални пропуски
и в доказателствената съвкупност, и в съдебния анализ – пропуски, които
осъществяват касационното основание липса
на мотиви. Обратното би означавало въззивният контрол да подмени първостепенното съдебно произнасяне, а
с това – да го обезличи.
При новото разглеждане на делото е необходимо
проблемът за авторството на деянията и за съгласието на пострадалите да бъде
подложен на всестранно изясняване, последвано от професионално мотивиране на
осъдителен или оправдателен извод. Адв. К. вече заяви, че разполага с
доказателства, които подлежат на събиране и преценка. Задължително следва да
бъдат събрани и документи, удостоверяващи теглене (посредством дебитните карти
на св. Т. и на св. П.) на сумите от 348 лв., 124.65 лв. и 124.83 лв., съответно
на 11.07.18 г. и на 12.07.18 г.
*
В заключение ПАС намира за нужно да
припомни, че съдът от първата инстанция не разполага с избор дали да остане
безучастен към бездействието на органите на досъдебното производство да
извършат всички възможни и необходими действия по разследването и към
бездействието на прокурора да изложи в обстоятелствената част на своя краен акт
твърдения по фактите. Служебното начало е атрибут и на въззивното производство,
но въззивната инстанция може само да подпомогне или детайлизира дейността на
решаващата инстанция, не и да я поеме изцяло.
По изложените съображения и на
основание чл. 334 ,т. 1, пр. 2 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.
1 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъдата № 46/07.10.19 г. по н.о.х.д. № 477/19 г. по описа на ПзОС и ВРЪЩА
делото на този съд за разглеждане
от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: