Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 – ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10720 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 288,ал.1,т.1,б“а“ КЗ (отм.)
Ищецът твърди в ИМ, че е пострадал от ПТП ,
настъпило на 22.11.2014 г. в с. Тича,
общ. Котел, по причина на противоправното поведение
на водача на лек автомобил „Сеат Марбела“
с рег. № ******, за който няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. В резултат на удара ищецът като пешеходец, получава описаните в
ИМ телесни увреждания,довели до болки и страдания и неудобства в ежедневието.
След инцидента за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот. Освен болките и страданията,
изживява и силен стрес, който ще остане за цял живот в неговото съзнание,
съпроводен с нарушения в съня и напрегнатост. По изложените причини и предвид
липсата на застраховка „ГО“ насочил своята претенция срещу Г.Ф., който отказва
плащане на застрахователно обезщетение. За понесените вреди предявява искове за
плащане на 25 500 лева, частичен от общо 40 000 лева - обезщетение, ведно със
законната законната лихва върху сумите, считано от 06.04.2016 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Ответникът в писмен отговор,
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди,
че е сезиран от ищеца с искане във връзка с процесното
ПТП по което е образуваната щета № 210001/ 05.01.2016 г. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП и причината връзка с получените от ищеца
увреждания. Твърди съпричиняване. Оспорва размерът на
претендираното обезщетение като прекомерно завишен и не съответстващ на принципа
на справедливостта.
Третото лице помагач не се явява
и не заема становище.
В съдебно заседание на
22.11.2018 г., процесуалният представител на ищеца прави изменение на предявения иск, като
увеличава същия от 25 500 лева на 30 000
лева,допуснато от съда.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
На 22.11.2014 г. в с.Тича, общ. Котел, при
управление на л.а. „Сеат Марбела“
с peг. № ******, водача С.В. нарушил правилата за движение по пътищата, като не е
съобразил поведението си с наличието на движещия се острани
на пътното платно пешеходец и при разминаване с него го ударил със страничните
десни повърхности на автомобила си. Вследствие на удара ищеца пада на земята,
при което са му причинени телесни повреди.
След инцидента на 22.11.2014 г.
пострадалият е транспортиран в МБАЛ „Д-р Иван Селимински”
– Сливен, където след прегледи и
изследвания са установени: контузия на
главата с повърхностна рана, контузия на дясното рамо, контузия на гръден кош с
фрактура на IV-V ребра в ляво. Пострадалият е освободен за домашно лечение с предписан
режим.
По случая е образувано ДП №
59/2015 г. по описа РП Котел,приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 12.05.2015 г.поради обстоятелството, че се касае за лека телесна повреда.
Вещото лице П. по назначената САТЕ, сочи, че в материалите липсва
„Протокол за оглед ”, който е основен „носител” на точна информация относно
фактическата обстановка снета на местопроизшествието. На тази база не може да даде
отговор на въпроса касаещ хоризонталната и вертикална
маркировка и сигнализация. Посочва, че от наличните писмени данни в района на мястото на
настъпване на произшествието „.... на места няма тротоар”, не може да даде отговор на въпроса за наличието на
тротоар и/или банкет Посочено е, че автомобилът
и пешеходецът в момента преди настъпване на произшествието се движат попътно
един спрямо друг в посока „напред”. Пешеходецът е бил от дясната страна на
автомобила. Преди удара автомобилът се е движел в условията на намалена
видимост (тъмната част на денонощието) в направление „направо” по ул. „Г.
Димитров“ с. Тича, равномерно със скорост не по ниска от 30 км/час. Пешеходецът
се движел попътно на автомобила със скорост от порядъка на 5,7 км/час.
Автомобилът при своето движение удря със странична предно-дясна част (предна
дясна колонка и/или огледало) пешеходеца, намиращ се от дясната му страна
спрямо посоката на движението му, като към момента на удара липсват данни, дали
водачът му е бил предприел действия за промяна на посоката на движение на
управлявания от него автомобил и за намаляване скоростта чрез екстрено
задействане на спирачната система. Ищецът при своето движение е ударен в лявата
странична част. От въздействието на ударния импулс на автомобила върху тялото
на пешеходеца спрямо масовия център на тялото му и едновременно вертикалната ос
на същото върху него се създава момент, който го завърта в „посока на
часовниковата стрелка” и същевременно с това го „избутва” в посока напред и
надясно. След зоната и времето на контакта между двата обекта,
автомобилът спирайки отминава мястото на удара и в следствие на удара тялото на
ищеца е повалено върху пътната настилка
при което падайки на терена се удря в него и настъпват травматичните увреждания
в областта на рамото и главата. Според в.л. П. водачът на автомобила е имал техническа
възможност за предотвратяване на произшествието, тъй като в момента на попадане
пешеходеца в зоната на ефектната осветеност на фаровете и видимостта пред автомобила, лицето е било
извън опастната зона за спиране на автомобила.
Вещото лице д-р С., съгласно СМЕ установява че в
следствие на ПТП-то ищеца е получил с контузия на главата с охлузване в лява
слепоочна област, контузия на дясна раменна става, контузия на гръден кош със
счупване на 4- то и 5- то ребра в ляво. Сочи, че от описания механизъм на ПТП и
описаните увреждания на ищеца, може да се направи заключение, че е настъпил
удар между автомобил и пешеходец. Счита,
че получените увреди са от удара от дясното
външно огледало за обратно виждане. Контузията на главата и дясната раменна
става, са получени от падането на ищеца върху терена. Според в.л при обичайно протичане на лечебния процес, периода на
възстановяване от контузията на главата с охлузване в лява слепоочна област и
контузията на дясна раменна става е продължил около 20 дни. Периода на
възстановяване от счупването на 4- то и 5- то ребра в ляво е продължил около
два месеца и при този вид увреди при обичайно протичане на лечебния процес, не би
трябвало да има трайни последици за здравето на ищеца.
От показанията на св. ДУГУРОВА, майка
на ищеца преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че ищеца около 2 месеца, имал силно главоболие и не
можел да спи. При застудяване на времето има болки в гърба вследствие на
травмата в ребрата.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата
на чл. 288,ал.1, т. 2, б. „а“КЗ
(отм.) Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за ПТП причинено от виновен водач, който няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Отговорността е
обективна.
Безпорно е, че ищецът е
отправил писмена претенция до ответника, за изплащане на застрахователно
обезщетение, както и че е получил изричен отказ от страна на ответника на
31.03.2016 г.
Предпоставките за основателността на
исковата претенция изискват: да бъде установен надлежно факта на възникването
на ПТП-то с участието на ищеца и да бъдат установени елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Безпорно е участието
ищеца в пътния инцидент, съгласно описания по горе механизъм и причинените
телесни увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП-то, както и
обстоятелството, че не е била сключена „Гражданска отговорност“. Съгласно
постановлението за прекратяване на наказателното производство във връзка с образуваното
ДП № 72/15 по описа на РУ МВР Котел
водачът С.В. не е осъществил състава на
чл. 343,ал.1 б“а“ или „б“ НК,като е прието
че на пострадалия е причинена лека телесна повреда. Наред с това се установява
че водачът на л.а. е бил неправоспособен.
Относно размерът на неимуществените
вреди съдът съобрази с указанията дадени с ППВС № 4/68 г. и с ППВС № 17/63 г. и
приложимата разпоредба на чл. 52 ЗЗД. Отчитайки характера на преживените от
ищеца болки, страдания и негативни емоции, периода от момента на причиняването
на вредоносния резултат, до пълното възстановяване на травмата, възрастта на
ищеца- 32 год. и последиците от травмата по отношение упражняването от страна
на ищеца на „вдигане на щанги“, съдът
приема, че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане в
пълен обем е справедливо оценимо на сумата от 15 000 лева. В разликата над 15 000
лв. до размера на предявения частичен иск 30 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира, че следва да
се уважи претенцията относно законната лихва върху сумата 15 000 лева, считано
от 06.04.2016 г.съгласно чл. 88 ал.4
ЗЗ(отм.)
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира,че в случая не се установи ищецът, с поведението
си да е допринесъл за настъпването на
ПТП-то, както и не се установи да е извършил твърдяното в Отговора на ИМ
нарушение на чл.108 ЗдП с оглед заключението на в.л. Поради това съдът счита възражението за неоснователно.
По разноските:
Ищецът
е освободен от заплащане ДТ и разноски
по чл. 83 ал.1 ГПК.
Адв. П.К. има право
на адв. възнаграждение, което по реда на чл. 38,ал.2 ЗА,вр.
с чл.7,ал.2 Н-ба 1/2004 г. съобразно предявения
размер е в размер на 1 430 лева, от която ответникът съразмерно уважената
част от исковете дължи 715
лева (15 000/30 000 х 1 430). Искането за присъждане ДДС върху
сумата съдът намира за неоснователно и следва да бъде отхвърлено.Възнаграждението
не се дължи като резултат на правна сделка-облагаема доставка по см. на
чл.38,ал.2 ЗА- обект за свободно договаряне между адвоката и страната, а по силата на закона и се
определя от съда съгласно изискванията на Н-ба № 1. В
тази насока съобрази и с установената вече практика на ВКС.
Ответникът
на осн. чл. 78, ал.3 ГПК претендира разноски 400 лв.
депозити за в.л. от които съобразно отхвърлената част на иска ищецът му дължи 200
лева ( 15 000/30 000 х 400). Претендира и заплащане юриск.възнаграждение,
като на осн. чл. 78 ал.8 ГПК съдът определя на 200 лева или общо ищецът следва да
заплати сумата 400 лева.
Ответникът следва да заплати на осн. чл. 78,ал.6 ГПК ДТ – 600 лева и разноски за депозити
300 лева или общо 900 лева
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.А.М. ЕГН **********,***, съдебен адрес - адв. П.К. *** на
основание чл. 288, ал.1, т.2,б.“ КЗ(отм) сумата от 15 000 лева - застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП настъпило на на 22.11.2014 г.ведно със законната лихва
върху сумата от 06.04.2016 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 15 000 лева до 30 000 лева -
частичен иск от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. П.К. - САК, съдебен адрес: ***, на основание чл.38,ал.2 сумата 715
лева – адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА М.А.М. ЕГН **********,***, съдебен адрес - адв.
П.К. ***, да заплати на Г.Ф., със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата 400 лева. разноски и юриск.възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на осн. чл. 78
ал. 6 ГПК сумата 900 лева ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО постановено при допуснато трето лице –помагач С. М. В. ЕГН **********
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването на преписа на
страните.
СЪДИЯ: