Определение по дело №465/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и се развива по постъпила молба от С. Ю. К. – ищец по гр.д.№ 741/2011 г. по описа на РС Разлог насочена против Определение № 1313/21.03.2012 г., постановено по гр.д. № 741/2011 г. по описа на същия съд.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила.

Като правен резултат се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за разглеждането му по същество.

Към жалбата не се представят нови писмени доказателства.

Ответникът не е взел становище по частната жалба.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като се запозна с данните по делото и съобрази доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба епроцесуално допустима, като депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес от атакуване на съдебния акт - жалбоподателят, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното определение.

Разгледана по същество частната жалба е и основателна, като съображенията за това са следните:

Районният съд е бил сезиран с претенция с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

В исковата молба жалбоподателят-ищец е навел твърдения, че с ответника са съсобственици на два имота – пл.№ 1525, кв.108 по ПУП на гр.Я., за който са отредени УПИ ІІ в кв.109 и УПИ ХV в с.кв., при посочени съседи, при квоти по 1/2 ид.ч. от тези УПИ и не могат да се разберат относно ползването им.

Ето защо е поискал от съда да постанови решение, с което да разпредели правото на ползване на тези съсобствени имоти.

В хода на производството ответникът е поддържал, че с ищеца не са съсобственици на процесните имот, а всеки един от тях е индивидуален собственик – съответно - ищецът на УПИ ІІ, а ответникът на УПИ ХV.

За установяването на тези твърдения са били събрани писмени доказателства и е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала едно основно и едно допълнително заключение.

Преценявайки последните с атакуваното определение районният съд приел от фактическа страна, че ищецът е собственик на основание дарение на дворно място в гр. Я. представляващо парцел ІІ, пл. № 1531, кв. 109 по плана на гр. Я., при съседи: улица Ю. К., наследници на Еб. К. и братя С. и В. К., идентично с УПИ ІІ, пл. № 1525, кв. 109 по действащия план на гр. Я..

Приел въз основа на експертизата, че РП на гр.Якопуда от 1976 г. бил одобрен, но не бил реализиран за частта от парцел ІІ и двата парцела – ІІ и ХV в кв.109 били застроени, като за площите и стопанските постройки било извършено разпределение правото на ползване между страните чрез изграждане на преградни стени на стопанските постройки.

Приел също, че границите на имот пл. № 1525 по КРП от 1976 г. са частично различни от границите на УПИ ІІ и УПИ ХV, пл. № 1525, кв. 109 по РП на гр. Я. от 1976 г., т.к. при замерванията вещото лице установило, че по РП от 1976г. УПИ е с площ от 221.66 кв.м., а УПИ ХV е с площ 400.94 кв.м.

Приел и че всяка от страните по делото реално ползва части от двата отредени парцела за имот № 1525, като ищецът С. К. ползва 285.81кв.м., а ответникът Ю. К. ползва 350.77 кв.м.

При така приетото за установено районният съд изложил доводи, че производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на един съсобствен имот съобразно дяловете на страните, установени по категоричен начин в производството с оглед писмените доказателства удостоверяващи този обем от права.

Предмет на разпределяне на ползуването е само онази част от имота, за която по делото е категорично установено, че е съсобствена между страните. В такъв случай съдът е длъжен да администрира отношенията между съсобствениците като се съобрази с правата им върху общата вещ и действителното фактическо състояние, в което се намира същата.

В това производство в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице съсобственост между страните по отношение на имота.

В конкретния казус ищцовата страна не доказала в хода на делото по категоричен начин съсобствеността на процесния имот, като не се събрали доказателства, от които да е видно, че между страните е възникнала съсобственост при квоти – 1/2 идеална част за ищеца и 1/2 идеална част за ответника така, както се твърди в исковата молба.

Установило се единствено, че ищецът е собственик на УПИ ІІ, пл. № 1525, кв. 109 по РП на гр. Я. от 1976 г.

И т.к. било ноторно, че ползуването на имота следва да бъде разпределено според състоянието му към момента на приключване на устните състезания според установените права на страните в съсобствеността и само в рамките на онази част от имота, за която е установено по категоричен начин, че е съсобствена между всички участвуващи в производството по делото лица в случая към момента на приключване на устните състезания ищецът по делото не доказла, че притежава качеството на съсобственик на имот пл. № 1525, кв. 109 по РП, за който са отредени УПИ ІІ и УПИ ХV, в кв. 109 по ПУП на гр. Я..

Затова същият не разполагал с активна материално и процесуалноправна легитимация да предяви иск по чл.32, ал.2 ЗС, поради което и производството по иска се явявало недопустимо и като такова подлежало на прекратяване.

При извършената проверка на правилността на атакуваното определение въззивната инстанция намира, че с оглед изложените обстоятелства в исковата молба, инициирала настоящето производство, вкл. с оглед заявеното искане към съда, районният съд правилно е определил правната квалификация на претенцията и правилно е разпределил доказателствената тежест на подлежащите на установяване факти.

След събиране на допуснатите доказателства при преценката на същите последният е установил и точно релевантните за предмета на спора факти и е изложил правни изводи досежно правната същност на претенцията по чл.32, ал.2 ЗС, които се споделят изцяло от решаващия състав, т.к. са в унисон с установеното от доктрината и практиката по отношение на тази претенция.

Районният съд обаче е направил неправилен извод приемайки, че безсъмнено установения факт на липсата на съсобственост по отношение на двата процесни имота между страните по делото обосновава извод за недопустимост на заявената претенция.

Следва да се подчерта, че с право на иск разполагат всички правоспособни лица и представлява правомощието на определени лица /надлежните страни/ да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен спор със сила на пресъдено нещо.

Процесуалната легитимация /надлежността на страните в процеса/ е условие, което следва да съществува в полза на определено лице, като се определя от твърденията, наведени в обстоятелствената част на исковата молба.

Тя е различна от материалноправната легитимация – т.е. от установяване принадлежността на конкретното материално право в патримониума на някоя от страните по делото и имаща отношение на основателността на заявената претенция, а не към нейната допустимост.

Гореизложеното, отнесено към конкретния казус навежда, че в случая ищецът, правоспособен и дееспособен, е определил надлежно легитимираните страни в процеса с предявяването на исковата молба, вкл. е изложил в обстоятелствената й част достатъчно твърдения, които, преценени във връзка с искането му към съда, да дадат възможност претенцията да се квалифицира правно.

И т.к. не се е установило в хода на процеса да са налице някои от отрицателните процесуални предпоставки за упражняването на правото на иск от страна на ищеца, предявената претенция по чл.32, ал.2 ЗС се явява процесуално допустима.

Установяване принадлежността на материалните права, които ищецът е заявил в обстоятелствената част на исковата молба, че той и ответникът притежават, касае не допустимостта, а основателността на заявената претенция.

Съответно – неустановяването им би довело до отхвърляне на тази претенция, а не до прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на същата.

Като не е съобразил горното районният съд е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез разрешаването на спора по същество.

Мотивиран от горното и на осн.чл.278 ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 1313/21.03.2012 г., постановено по гр.д. № 741/2011 г. по описа на РС Разлог.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез разрешаването на спора по същество.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: