№ 149
гр. Русе , 11.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200145 по описа за 2021 година
като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 145 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144 от Административния процесуален кодекс АПК) във вр. с чл.
63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по постъпило искане от адв. Н.В., в качеството на пълномощник
на Е.Х. – жалбоподател, за присъждане на направените при разглеждане на делото
съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ответната страна е представила отговор, с който оспорва
искането на молителя.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и материалите по делото
приема за установено следното:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена от
надлежна страна, същата е депозирана в законоустановения срок, поради което е и
процесуално допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
АНД № 145 по описа на съда за 2021 г. е образувано по жалба на Е.Х., като в
хода на производството същият е бил представляван от адв. Н.В., видно от
пълномощно по делото /л. 11/.
Видно от представената писмена защита адв. Н.В., последната е направил
1
искане да се присъдят в полза на доверителя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С Решение № 67 от 24.03.2021 г., постановено по дето, съдът изменил
Наказателно постановление /НП/ № 38-0002402 от 22.12.2020 г., издадено от директора
на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД „АА“/ - Русе, с което на
Е. П. Х. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева, като намалил размера до минимално
предвидения такъв, а именно 500 /петстотин/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 143 от АПК направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски
следва да му се присъдят в две хипотези: когато съдът отмени обжалвания
административен акт (ал. 1) и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения административен акт (ал. 2).
В процесния случай се установи, че жалбоподателят е направил разноски за
заплатено възнаграждение за адвокат, както и е направил своевременно искане същите
да му бъдат присъдени. Същевременно съдът счита, че не е налице нито една от
предвидените в чл. 143 от АПК хипотези, доколкото със съдебния акт съдът не е
отменил обжалваното постановление, а само го е изменил, поради което и искането му
следва да бъде оставено без уважение.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че, доколкото е налице изменение на
наложената с наказателното постановление санкция – същата е намалена от 3000 лева
на 500 лева, искането за присъждане на разноски следва се уважи частично.
Жалбоподателя обосновава изложеното със субсидиарното приложение на
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, която предвижда присъждане на разноски
съобразно уважената част на иска. Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК
намира приложение в съдебните производства, разглеждани по реда на АПК,
доколкото разпоредбата на чл. 144 от АПК предвижда субсидиарно приложение на
ГПК. Същевременно настоящото съдебно производство се развива не по реда на АПК,
а на ЗАНН, като съгласно чл. 84 от ЗАНН по всички неуредени въпроси касателно
съдебното производство, развиващо се по ЗАНН, субсидиарно се прилага НПК. В тази
насока предвиденото в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН препращане към АПК по
отношение на разноските следва да се разглежда в светлината на чл. 190 от НПК,
2
уреждащ право на разноски за подсъдимия само ако бъде признат за невинен, а не на
чл. 78 от ГПК. Изменението на наказанието е следствие от извършената
индивидуализация и същото не променя факта, че нарушителят виновно е извършил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Посоченото е и житейски логично, доколкото вината е качествена стойност, а не
количествена такава, тоест един иск може да е частично основателен, но едно лице не
може да е частично виновно. Противното становище би означавало
индивидуализацията на наказанието да се отразява и на отговорността за разноски,
теза, която не намира потвърждение и в разпоредбата на чл. 143 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от адв. Н.В., в качеството на
пълномощник на Е.Х. – жалбоподател, за присъждане на направените при разглеждане
на делото съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3