Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260276 Година 24.06.2021 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На двадесет и шести май Година две хиляди двадесет и първа,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар МАЯ КРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 319 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по иск по чл.432 ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София моли съда да осъди ответника К.Ц.М. ЕГН ********** *** да плати сумите от: 125 700.69 швейцарски франка, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33071 от 07.02.2008г., сключен между страните, с настъпил падеж за периода 19.05.2015г. – 08.02.2019г.; 15 340.89 швейцарски франка, представляващи дължима възнаградителна лихва по договора с настъпил падеж за периода 19.05.2017г. – 08.02.2019г.; 22 959.37 швейцарски франка, представляващи дължима мораторна лихва по договора с настъпил падеж за периода 19.05.2017г. – 08.02.2019г.; 1 027.90 швейцарски франка, представляващи дължими такси по договора за времето от 19.05.2017г. до сезиране на съда на 26.05.2020г., както и законна лихва за забава върху главницата от 125 700.69 швейцарски франка от подаване на исковата молба на 26.05.2020г. до изплащане на сумата.
Твърди, че с ответника имат сключен писмен договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 07.02.2008г., по силата на който му е предоставил в швейцарски франка равностойността на 80 000 евро с краен срок за погасяване 312 месеца, считано от дата на усвояване на кредита. Първоначално сочи, че банката е цедирала вземанията си по договора на трето лице, като впоследствие с обратна цесия са й върнати, което било съобщено редовно на длъжника с връченото писмено предизвестие за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо на 08.02.2019г.
Впоследствие уточнява, че главницата и лихвата по кредита са погасявани с плащания в периода от 26.03.2008г. до 16.11.2009г. за главницата и от 20.03.3008г. до 19.05.2011г. за лихвата. Твърди, че длъжникът е погасил и наказателна лихва в периода 26.03.2008г. – 18.06.2010г., както и такси от 19.02.2009г. до 30.09.2010г. Твърди, че към 11.01.2019г. длъжникът е в забава за 98 броя месечни вноски за главница и лихви като първото просрочие е от 19.11.2010г. Не е заплатил 28 518.33 швейцарски франка за вноски за главница с настъпил падеж от 19.11.2010г., 75 924.28 швейцарски франка за вноски за възнаградителна лихва с настъпил падеж от 19.12.2010г.; 31 051.33 швейцарски франка за вноски за наказателна лихва, считано от 19.12.2010г.; както и такси в размер на 3 357.71 швейцарски фарнка. Поради погасяване на част от вземанията по давност, те се претендират за периода от 19.05.2015г. за главницата и от 19.05.2017г. за лихвите и неустойките и таксите.
Уточнява, че денят на усвояване на кредита е 19.02.2008г.
Поради изпадане в забава за 98 месечни вноски, считано от 19.11.2010г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.01.2019г., а уведомлението до длъжника за това е връчено лично на 08.02.2019г.
Изразява становище, че възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност е неоснователно, защото счита, че дългът не е обявен за предсрочно изискуем през 2013г. Твърди, че представената от длъжника нотариална покана, която му е връчена през 2013г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, макар и валидно оформена и връчена, не е била в състояние да доведе до ефекта на настъпване на предсрочна изискуемост, защото това уведомление не било достатъчно ясно и пълно откъм съдържание – няма посочване на неизпълнените и забавени вноски с техните основания, размери и падежи, не съдържало дните на забава и никаква конкретика, поради което не може да породи като правен резултат обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Възразява, че към момента на връчване на това уведомление не са били налице и предпоставките за това, защото имало извършено преоформяне на кредита по съгласие на страните и липсвало неизпълнение на задължения, които да са основание за предсрочна изискуемост. Само кредиторът има право да упражни потестативното право да обяви кредита за пердсрочно изискуем, съответно има правото да не го упражни. Поддържа, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на 08.02.2019г., с нужното за това съдържание. Твърди, че в периода 2010г. – 2019г. банката е решила да не упражни правото си да преоформи кредита като предсрочно изискуем.
По възражението за представителна власт твърди да има надлежни пълномощни, а по това за нищожни неравноправни клаузи – че при доказване на такива следва договорът да се приложи без тях.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответнкът не признава исковете по основание и размер. Възразява, че претенциите са погасени по давност. Твърди, че ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1320/2014г. на РС Пловдив и по този повод е образувано след това т.д. № 79/2016г. на ПОС 23с., в което производство ищецът е твърдял и поддържал, че автоматично е настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 19.01.2011г., което е съобщено на длъжника с нотариална покана, връчена на 11.07.2013г. В хода на исковия процес ищецът е поддържал, че предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника с нотариалната покана, връчена му на 11.07.2013г. От този момент до сега са изтекли 5 годишна давност за главница и 3 годишна далност за лихви, поради което вземанията са погасени изцяло по давност. Няма спиране или прекъсване на давността,а доколкото исковото произвдство по т.д. № 79/2016г. на ПОС е приключило с отхвърляне на исковете, счита се, че давността не е прекъсната и спряна. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, т.е. от 19.01.2011г., евентуално от 11.07.2013г., не е прекъсвана и спирана, поради което е изтекла. Дори да се приеме, че давността започва да тече от 27.01.2014г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред ПРС, то пак е изтекла петгодишната давност.
Възразява, че кредитът не може да бъде обявен повторно от ищеца за предсрочно изискуем с нова нотариана покана, връчена сега на 08.02.2019г., тъй като правото вече е упражнено, породило е правен резултата, то е потестативно и е преобразувало правоотношението, водено е и е приключило съдебно производство, където ищецът се е позовавал на така упражненото право.
Възразява, че ищецът злоупотребява с предоставените му права, защото веднъж по вече приключилото на три инстанции съдебно производство по т.д. № 79/2016г. е поддържал предсрочна изискуемост от 19.01.2011г., съобщена на 11.07.2013г., а сега отправя нова нотариална покана при вече упражнено право като твърди повторното му упражняване от 08.02.2019г., при вече погасени по давност вземания, и отново въвежда ответника в исков процес.
Възразява, че новата съдебна практика, според която при цедирани вземания банката не може да се полза от правото си по чл.417 от ГПК, е ирелевантна към основателност на претенциите.
Възразява, че ищецът не може да черпи права от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 07.02.2008г., защото банката е цедирала вземанията си на 09.08.2008г. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД като с нов договор от 17.11.2011г. вземанията са прехвърлени пак на банката, но вече ищецът не черпи права от договор за кредит, а от договор за вземане. Възразява, че размерът не вземането не може да се установи от двата договора за цесия, защото не било конкретизирано в тях.
Възразява, че размерът на вземането не може да бъде установен. Според договора сумата е равностойност на швейцарски франка в евро в размер на 80 000 евро по курс купува за швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита. По Приложение № 1 към договора към датата на сключването му 07.02.2008г. този курс е 1.1931 и по него кредитът е в размер на 131 389 швейцарски франка. Но според друго Приложение № 1 към договора е посочен друг курс – 1.6423602. В документите цифрите за курса към ШФ са изписани на ръка, както и в допълнителното споразумение от 28.04.2010г. В трето Приложение № 1 на банката по приключилото дело има празни места, непопълнено, в което може да се впише всякаква стойност. Поради това разминаване в документите ответникът възразява, че размерът на дълга не е ясен и не се знае, съответно размера му е неконкретизиран и оттук не може да бъде обект на цесия – не е ясно какво е прехвърлено.
Възразява, че трите допълнителни споразумения от 28.04.2010г., от 27.09.2010г. и от 30.09.2010г., са подписани от лица без представителна власт, защото към датите на сключването им вече е подписан договора за цесия от 09.04.2008г. и вземането е цедирано, в резултат на което споразуманията следва да бъдат подписани от служители на цесионера, но те са подписани от лица, които не са представлявали никога „Бългериън Ритейл Сървисиз“.
Възразява и, че лицето, подписало трите споразумения от името на длъжника, не е имал надлежна представителна власт за това с изрично пълномощно за такива споразумения и за предоговаряне условията на сключения договор за кредит, защото посоченото пълномощно е с дата преди сключване на договора за кредит и не е било възможно упълномощеното тогава лица да разполага и с права за предоговаряне.
Възразява, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които като такива са нищожни. Твърди, че усвоените средства са били в евро. Само фиктивно е използван курса на ШФ с цел преизчисляване и оттук увеличаване задълженията на длъжника.
Твърди, че чл.3 ал.3 от договора е нищожен, защото уговорената неустойка при просрочие и при предсрочна изискуемост, в размер договорната лихва плюс 10 пункта надбавка, противоречи на добрите нрави и е житейски и юридически необосновано висока. При договорна лихва 5.55 % се дължи обезщетение при неизпълнение 15.55 %, което е много висок размер и е над присъщите обезщетителни и санкционни функции. Твърди, че има нарушаване на баланса между страните по договора, защото кредиторът един път печели от повишаване на курса на ШФ, и след това при тази неустойка получава много по – висока цена от предоставения кредит.
Твърди, че в резултат на колективни искове на КЗК има подписано с банките, включително с ищеца, споразумение, в което се признава, че уговореното превалутиране на кредитите по ШФ съдържа неравноправни клаузи. По споразумението банките са поели 80 % от валутния риск, а потребителите 20%, като банките се съгласяват с цел възстановяване на справедливостта, да поемат курсовата разлика при повишаване на обменния крус на ШФ. Счита, че в това споразумение ищецът е признал клаузите за неравноправни, поради което те са нищожни.
Възразява, че чл.3 ал.5 от договора е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 т.10 от ЗЗП. Предвижда, че дайсващия БЛП на банката за ШФ не подлежи на договаряне между страните и промените в него стават незабавно задължителни по договора. Твърди, че тази клауза не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравноправие в правата на банката и длъжника. В договора не е посочено ясно кога и при какви условия банката може да променя базовия си лихвен процен. Уговорката за лихва е съществена клауза на договора за кредит, защото определя цената на услугата, а в същото време клаузата не посочва условията, при която тази цена може едностранно да се измени от банката без възможност потребителят да влияе или да се откаже от договора.
Възразява, че същата клауза е нищожна и като неравноправа, при която липсва индивидуална уговорка. Макар и да не е клауза от ОУ на банката, тя не е уговорена индивидуално, изготвена е предварително от банката и върху съдържанието й длъжникът не е можел да повлияе.
Възразява, че като длъжник не е уведомена за първата цесия и че от 09.04.2008г. дължи плащане на друг кредитор. И двата договора за цесия твърди да не са вписани в СВ.
Възразява и, че в договора не е уговорена като предпоставки кога ще има основателна причина, при която банката като търговец, предоставящ финансови услуги, да има право едностранно да изменя условията на договора. Т.е. липсва основание да се прилага към договора изключението на чл.144 ал.1 т.1 от ЗЗП.
Възразява, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, защото кредиторът получава много по – висока цена от размера на предоставения кредит. Това е така, тъй като банката печели един път от курсовата разлика на ШФ/Евро, а втори път от необосновано високата неустойка от 15.55 %.
Уточнява, че връчената през 2013г. нотариална покана съдържа всички необходими данни за индивидуализация на правоотношението и на вземанията. Възразява, че ако ищецът счита нотариалната покана от 2013г. за непълна откъм съдържание, то той не може сега да черпи права от собственото си неправомерно поведение, защото на така въведените пороци може да се позовава длъжника, не и банката.
Счита, че настоящата теза на ищеца влиза в противоречие с предприетите преди това от него дейсвия пред ПРС, ПОС и ЧСИ. В представените от банката документи по приключилото производство – извлечения от счетоводни сметки, изрично се твърди, че по силата на чл.18 ал.2 от договора е настъпила автоматично предсрочната изискуемост на 19.01.2011г. и тя е съобщена на длъжника с нотариалната покана на 11.07.2013г., т.е. налице е изрично изявление на банката пред съд и оттук признание за датата, на която вземането е било изискуемо.
Вярно е, че банката може да прецени кога да упражни потестативното си право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, но възразява, че след като това право е упражнено, банката не може да се откаже от волеизявлението си /да го оттегли, респективно да не зачете правните му последици, защото те са настъпили.
Твърди,че в резултат на автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при обратното изкупуване на вземането от банката то не е било периодично вземане, а вземане с вече настъпил падеж.
Счита, че второ изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не може да прекъсне започнала да тече погасителна давност, изтекла на 13.07.2018г.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
На 07.02.2008г. страните подписват писмен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 33071, по който ищецът се задължава да предостави на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот. В деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия курс „купува“ за швейцарски франк на банката и конкретно определения по този курс размер на кредита. Сумата се усвоява по банкова сметка на ответника. Кредитополучателят дължи за ползване на сумата гидишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити, валиден за периода на начисляване на лихвата, с договорна надбавка 1.15 пункта, или 4.5 % годишна лихва към датата на сключване на договора. Освен това кредитополучателят дължи еднократна такса за управление от 1.5 % върху размера на кредита при сключване на договора и ежегодно – в началото на всяка годин, такса за управление от 0.3 % върху размера на непогасения дълг.
Крайният срок за погасяване на кредита е 312 месеца от датата на усвояването му, чрез месечни вноски, включващи главница и лихви, с размер на всяка вноска по погасителен план – Приложение № 2, неразделна част от договора, във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
Договорено е автоматично изменение на възнаградителната лихва по договора при промяна на БЛП на банката за жилищни кредити.
При просрочие на вноска, както и при предсрочна изискуемост на кредита, е уговорено плащане на обезщетение в размер на договорената лихва с надбавка от 10 пунктна.
Съгласно чл.18 ал.1 от договора, при непогасяването на което и да е задължение банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а според ал.2 неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично, водят до превръщане на целия остатък от кредита в предсрочно и изцяло изискуем от датата на падежа на последната вноска като изискуемостта настъпва по силата на договора.
Между страните не се повдига спор и от материалите на приложеното т.д. № 79/2016г. на ПОС, 13 с., лист 27 – 32 се констатира, че има изготвен погасителен план към договора за 312 месечни вноски от по 749.45 на 19 – то число всеки месец, като вноските са с падеж от 19.03.2008г. до 19.02.2034г.
Ответникът повдига спор по съдържанието на съставеното Приложение № 1 като според това по делото – лист 29, е посочен обменен курс от 1.6423602 и усвоен кредит от 131 389 швейцарски франка, а в Приложение № 1 на лист 26 от приложеното дело е посочен обменен курс от 1.1931 и усвоен кредит от 131 389 швейцарски франка, т.е. същата сума. И в двата документа има подпис на кредитополучателя, който не е оспорен.
От заключението по ССчЕ на в.л. В.Ш., изготвено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра, се доказва, че усвоената сума за главница по кредита, преведена по банковата сметка на ответника на 19.02.2008г., е 131 389 швейцарски франка, т.е. толкова, колкото е посочено и в двата съставени от страните документа като Прлижение № 1. Посоченият в едното приложение валутент курс 1.1931 съответства на курс „купува“ швейцарски франка на дата 13.02.2008г. Превалутирането на кредита е изчислен при кръстосан курс швейцарски франк/ евро с дата на търговски курс 13.02.2008г. , при което кръстосаният курс CHF/EUR е 1,64236 /1.9595/1.1931/. Усвоеният кредит от 80 000 евро, изчислен при курс 1.64236 от дата 13.02.2008г., е 131389 CHF. Следователно и двете съставени Приложение № 1 към договора отразяват вярна информация за отпусната и усвоена от кредитополучателя сума и тя е сумата, равностойност на 80 000 евро по обменния курс на банката към 13.02.2008г. за швейцарски франк, по кръстосан курс.
От заключението на в.л. Ш. се доказва, че по договора са погасени чрез плащане по банкова сметка на ответника вноски от № 1 с падеж 19.03.2008г. до № 20 с падеж 19.10.2009г. в общ размер на 3 344.58 швейцарски франка. Съгласно Таблица № 1, на 16.11.2009г. е последното погасяване на главницата по банков път, след което няма погасяване на суми за главница чрез плащане.
Дължимата възнаградителна лихва е погасяване чрез ефективно плащане по банкова сметка на суми общо в размер на 14 832.99 шв. Фр. за суми с падеж от 19.03.2008г. до 19.11.2009г. Плащанията са извършени от 20.03.2008г. до 20.11.2009г. включително и единично плащане на 18.05.2010г. на сумата от 500 шв.фр. След този момент няма погасяване на възнаградителна лихва в резултат на реално плащане на суми.
Изводът е, че след 20.11.2009г. ответникът не погасява чрез плащане по банков път дължимите месечни вноски за главница и лихва като има инцидентно погасяване на лихва на 18.05.2010г. Респективно след 20.11.2009г. кредитополучателят е в забава за всяка една вноска с настъпил падеж.
На 28.04.2010г., на 27.09.2010г. и на 30.09.2010г. са сключени допълнителни споразумения към договора между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД като кредитор и А.Ц.М. в качеството си на пълномощник с нотариално заверено пълномощно като представител на кредитополучателя К.М..
Основание „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД да бъде кредитор по договора е сключения Договор за цесия на 09.04.2008г. между ищеца и това дружество, с който му цедира вземанията по договора срещу ответника. Не се твърди и няма доказателства към датата на подписване на трите споразумения длъжникът К.М. да е уведомена от стария кредитор – банката, за извършената цесия. Такова уведомяване не се съдържа и в текста на споразуменията. Поради това съдът приема, че длъжникът не е бил уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за цедиране на вземането и за новия кредитор, поради което цесията не е породила действие спрямо него и оттук не може да бъде зачетено правното действие на споразуменията и техните договорки.
Налице е и второ правно основание да не се считат за сключени трите споразумения и техните клаузи да не се приемат за действащи по договора и това е възражението на ответника, че А.М. не е имала представителна власт да ги подписва от името на К.М., съгласно цитираното в тях пълномощно с нотариална заверка на подписа от 23.11.2007г. на Нотариус Светлозар Йордано. От получения отговор от Нотариус Светлозар Йорданов с рег. № 470 на НК на 29.03.2021г. – лист 291 – 292 от делото, се доказва, че е извършена заверка на подписа на К.М. като упълномощител в полза на А.М. на 23.11.2007г. с рег. № 7718, но учредената представителна власт е за представителство пред НАП, НОИ, НСИ, Община Пловдив и други държавни и общински институции, като има право да подава и получава от мое име и за моя сметка декларации, молби, искания, справки и всякакви други документи; да представлява пред всички органи на местна, областна и държавна власт, пред всички съдилища; да представлява пред всички финансови институции; да открива и закрива банкови сметки, да подписва навсякъде, където е необходимо, като пълномощното е безсрочно.
Видно е, че упълномощаването не е давало право на А.М.да представлява К.М. пред банка или друго юридическо лице по повод сключения договор за кредит и да изменя неговите клаузи и уговорки, поради което споразумението е сключено с лице без представителна власт, чиито действия ответникът няма доказателства да е потвърдил или да потвърждава в настоящото дело.
Възражението на ответника по представителната власт на лицата, действащи от името и за сметка на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД като техни пълномощни в трите допълнителни споразумения, е неоснователно по аргумент от чл.301 от ТЗ, независимо, че за тях не се представиха пълномощно като депозираното такова в последното съдебно заседание – л. 332 – 333, касае учредяване на представителна власт за действие от името и за сметка на банката – ищеца, а не на това дружество. Въпреки липсата на пълномощни в полза на Г.А. и Ш.Т., ищецът не се противопоставя на техните действия, потвърждава ги, поради което и с оглед правилото на чл.301 от ТЗ, че извършените от името и за сметка на търговеца действия от лице без представителна власт го обвързват, ако не се противопостави на тях изрично след узнаването им, това възражение е неоснователно и обективно без правна стойност за спора по делото.
Тъй като съдът не зачита да има валидно сключени и обвързващи ответника три допълнителни споразумения към договора му и приема, че от негово име те са сключени от лице, действащо без представителна власт, поради което не могат да му се противопоставят, то и за това не обсъжда клаузите на споразуменията, уговорките в тях и правния им ефект върху процесния кредит, в частност констатираните от вещото лице данни за капитализация на главница и лихви към дълга.
На 17.11.2011г. с нов договор за цесия дружеството „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля на ищеца вземанията по процесния договор.
На 10.07.2013г. ищецът е отправил към отвеника нотариална покана, която е връчена на 11.07.2013г. – лист 186 от делото. С нея го уведомява, че поради неизпълнение на условията на договора и на осн. чл.18 ал.2 от същия обявява кредитните задължения за изцяло и предсрочно изискуеми като към 11.04.2013г. размерът им общо е 159 073.86 швейцарски франка, от които 135 849.81 главница, 23 102.51 лихви и 121.54 имуществени застраховки. С нотариалната покана съобщава за двата сключени договора за цесия.
Въз основа на тази покана, ищецът е подал на 29.01.2014г. пред ПРС заявелние по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1320/2014г. на ПРС, 4 с., съгласно постъпилите данни в отговора на ПРС от 28.09.2020г. – лист 277 – 278, като към момента частното гражданско дело е унищожено поради изтичане срока на съхранение. При дадена възможност, ответникът депозира връчените му по делото материали – Заявление за издаване на заповез за изпълнение по чл.417 с вх. № 4472 от 29.01.20214г. на банката; извлечение от счетоводните книги на банката за размера на вземането, според които има автоматично настъпване на предсрочна изискуемост по чл.18 ал.2 от договора на 19.01.2011г. и забава в плащанията на 3 броя месечни погасителни вноски по главница и лихви; нотариалната покана от 10.07.2013г., връчена на ответника на 11.07.2013г.
Приложеното т.д. № 79/2016г. на ПОС 13с. е образувано по иск по чл.422 от ГПК на банката против ответника поради издадената заповед за изпълнение и ИЛ по ч.гр.д. № 1320/2014г. на ПРС, 4 с. с предмет – вземанията, заявени в това дело. Производството е приключило с влязло в сила Решение № 301 от 06.11.2018г. на ПАС по втд № 343/2018г. на ПАС, с което първоинстанционното решение е обезсилено, както и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1320/2014г. на ПРС, 4 с. Решаващият мотив за този изход от спора е липсата на предпоставките на чл.417 от ГПК, от които да се ползва ищеца, след като заявеното вземане е било цедирано на юридическо лице, което няма качеството банка и не разполага с лиценз за такава дейност.
Следователно воденото между страните исково производство е приключило с прекратяването му като няма влязло в сила съдебно решение, с което претенциите на банката да са уважени, да има СПН, респективно основание за спиране и за започване на нов давностен срок.
На 04.02.2019г. ищецът е представил на ЧСИ Константин Павлов ново уведомление за предсрочна изискуемост, в което заявава, че по процесния договор е в трайно просрочие на задълженията и поради непогасяване на формираните просрочия за главници, лихви и такси, възлизащи общо на 115 652.99 швейцарски франка, и неизпълнение на условията на договора, на основание чл.18 ал.1 и ал.2 от същия банката обявява цялото кредитно задължение изцяло за предсрочно изискуемо. Към 11.01.2019г. е налице забава в пащането на 98 броя месечни погасителни вноски по главница и 98 броя месечни вноски по лихва като първото просрочие е от 19.11.2010г. за главница и от 19.11.2010г. за лихви. Към 11.01.2019г. задълженията са 228 576.95 швейцарски франка, от които 135 849.81 швейцарски фр. Главница, 89 541.77 шв. Фр. Лихви, 3 037.09 шв.фр. такси и 148.28 шв.фр. застраховки.
Няма спор, че това уведомление е връчено от ЧСИ Константин Павлов на ответницата на 08.02.2019г., съгласно разписка на лист 10.
Между страните няма спор и от заключението на вещото лице Ш. се доказва, че след последните плащания от 20.11.2009г., ответникът не е погасявал кредита чрез плащане на месечни вноски или други суми като след тази дата е налице забава по всички месечни вноски с настъпил падеж както за главница, така и за възнаградителна лихва и за такси.
Основен спорен момент по делото между страните е с нотариланата покана на банката от 10.07.2013г., връчена на ответника на 11.07.2013г., кредитът обявен ли е за предсрочно изискуем, т.е. проявило ли е волеизявлението на банката преобразуващо действие спрямо договора. Правното значение на това е заявеното защитно възражение за погасяване на вземанията с изтичане на 5 – годишна давност към датата на сезиране на настоящия съд 26.05.2020г.
Възражението е основателно. Съдът приема, че ищцовите претенции са погасени по давност, защото вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми с изявлението от 11.07.2013г. като от този момент настъпва падежа за издължаване на сумите, включително е налице изрична покана за плащане, респективно започва да тече давностен срок, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, който не е спиран или прекъсван към 26.05.2020г., поради което от 11.07.2013г. до 26.05.2020г. са изтекли повече от 5 години и вземанията за главница, лихви, такси и разноски са погасени.
Това е така, защото нотариалната покана, връчена на 11.07.2013г., материализира валидно и действително изявление на изправния кредитор по договора за кредит да обяви дълга за предсрочно изискуем. Към датата на връчването ответникът – кредитополучател е в забава при плащане на повече от три последователни вноски. Изявлението на кредитора е достигнало до знанието на длъжника, последният го е узнал, следователно е настъпила с това трансформация на правоотношението по договора по волята на изправния кредитор като същият е преобразуван по отношение на клаузата срок за плащане. С изявлението кредиторът е отнел предимството на уговорения в полза на длъжника срок и сумата е станала изцяло дължима като изискуема.
Възраженията на ищеца, че изявлението има недостатъци относно липса на индивидуализация на забавените суми и падежи, е неоснователно. С изявлението не е даден срок за доброволно изпълнение, в който да се плати, в противен случай да се счита, че вземането става изискуемо, нито се твърди, че има плащане, за да се преценява правилно ли са посочени сумите и плащането възпрепятства ли настъпване на предсрочната изискуемост. Обявено е, по силата на изрични договорни клаузи, че има забава и съгласно уговорките договорът става предсрочно изискуем без даване на покани за плащане. Доказа се от ССчЕ, че към 11.07.2013г. действително има забава на повече от три последователни вноски, т.е. договорното условие на чл.18 е изпълнено.
Вярно е, че кредиторът сам преценява кога да упражни правото си по чл.71 от ЗЗД и чл.60 ЗКИ, защото то е негово. Но това право е потестативно – упражняването му води до едностранно преобразуване на правоотношението. От момента на упражняването договорната връзка се видоизменя и тя вече не е такава, каквато е била преди това. Кредиторът не се твърди и не се доказва да притежава и да е упражнил след 11.07.2013г. друго, също потестативно по правна природа и последици право, с което втори път да е видоизменил договорното правоотношение като договорът да е станал с друг падеж за плащане, а не 11.07.2013г.
Това право не е оттегляемо по волята и желанието само на кредитора, след като изявлението му вече е достигнало до длъжника и са настъпили желаните с него правни последици при наличие на законовите и договорните предпоставки за това. Основателно ответникът възразява, че кредиторът не може да упражнява и да оттегля правото по чл.71 от ЗЗД произволно, по своя преценка и усмотрение. Правните последици на изявлението от 11.07.2013г. могат да бъдат преодоляни и изменени само при наличие на взаимно съгласие на страните, оформено с нов договор и/или споразумение, каквито нито се твърдят, нито се доказват да са сключени.
След като всички вземания за главница и лихва по договора са обявени за предсрочно изискуеми на 11.07.2013г. и това е техния падеж за плащане, падежът не може втори път да се изменя от кредитора с ново уведомление, връчено на 08.02.2019г., защото за това не се твърди и не се доказва правно основание. Вземанията по договора вече са обявени за предсрочно изискуеми, станали са такива, не може с второ изявление това да се промени.
От 11.07.2013г. е започнала да тече погасителна давност както за главницата, така и за лихви, такси и застраховки. Образуваното заповедно производство по чл.417 от ГПК от ищеца и исковото по т.д. № 79/2016г. на ПОС въз основа на него не са довели до спиране и прекъсване на давността, защото съдебното производство е приключило с обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист.
Към 11.07.2018г. вземанията за главници, лихви, такси и застраховки са се погасили поради изтичане на петгодишна давност като те са били погасени към датата на сезиране на съда 26.05.2020г. В резултат на погасяването им по давност исковите претенции са неоснователни и ще се отхвърлят.
При този изход на делото на ответника се дължат доказани разноски от 7 925лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, със съдебен адрес ***, чрез АК В. и партньори адв. И.С., против К.Ц.М. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.К., искове за плащане на сумите от: 125 700.69 швейцарски франка, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33071 от 07.02.2008г., сключен между страните, с настъпил падеж за периода 19.05.2015г. – 08.02.2019г.; 15 340.89 швейцарски франка, представляващи дължима възнаградителна лихва по договора с настъпил падеж за периода 19.05.2017г. – 08.02.2019г.; 22 959.37 швейцарски франка, представляващи дължима мораторна лихва по договора с настъпил падеж за периода 19.05.2017г. – 08.02.2019г.; 1 027.90 швейцарски франка, представляващи дължими такси по договора за времето от 19.05.2017г. до сезиране на съда на 26.05.2020г., както и законна лихва за забава върху главницата от 125 700.69 швейцарски франка от подаване на исковата молба на 26.05.2020г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, със съдебен адрес ***, чрез АК В. и партньори адв. И.С., да плати на К.Ц.М. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.К., разноски по делото в размер на 7 925лв. /седем хиляди деветстотин двадесет и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: