Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч,..................2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и седемдесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
При секретаря Галина Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№89 по описа за 2016 година и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.694 от ТЗ.
С вх.№8107/28.11.2016г. (с клеймо
от 25.11.2016г.) е постъпила искова
молба от „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от управителя И.А.В., чрез пълномощника адв.С.С. - САК, със
съдебен адрес:***, aп.1 против „***” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.*** и „***”АД - в несъстоятелност, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от постоянните синдици
К.Х.М.и А.Н.Д., с правно основание: чл. 694 от ТЗ. Ищецът излага, че Ловешкия
окръжен съд е сезиран с молба за откриване на производство по несъстоятелност
срещу „***”ЕООД, въз основа на която е образувано т. д. (н) №17 по описа на
съда за 2015г. и с решение от 06.07.2016г. е обявена неплатежоспособността на „***”ЕООД,
открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението за откриване
на производството по несъстоятелност е обявено по партидата на „***”ЕООД в
Търговския регистър към Агенция по вписванията на 06.07.2016 година.
Сочи, че в срока по чл.685, ал.1
от ТЗ е предявил, в качеството си на кредитор на „***”ЕООД(н), вземанията си срещу
дружеството. Излага, че предявените от „***”ЕООД вземания възлизат общо на 17
281 456.76 лева и произтичат от Договор за заем от 19.04.2013г., сключен
между „***”ЕООД, като заемодател и „***”ЕООД, като заемополучател. Вземанията
на „***”ЕООД са приети от синдика М.Н. и са включени в списъка на приетите
вземания по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, обявен по партидата на „***”ЕООД(н) на
10.09.2016 година. Срещу така приетите вземания на „***”ЕООД е постъпило
възражение по чл.690 от ТЗ от кредитора „***”АД - в несъстоятелност „***”АД(н),
въз основа на което Окръжен съд - гр. Ловеч е извършил промяна в списъка по
чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ. Съдът с определение №629/18.11.2016г. е одобрил
списъка на приетите вземания на кредиторите на „***”ЕООД(н), като с направените
промени в него е изключил изцяло вземанията на „***”ЕООД по Договор за заем от
19.04.2013г. от този списък. Определението е обявено по партидата на „***”ЕООД(н)
на 18.11.2016 година.
Ищецът излага, че на 19.04.2013г.
между „***”ЕООД, като заемодател и „***”ЕООД, като заемател, е сключен договор
за заем, по силата на който заемодателят предоставя в заем на заемателя парична
сума в размер до 16 200 000 евро, а заемателят се задължава да върне заемната
сума и да плати възнаграждение на заемодателя в размера, при условията и
сроковете, уговорени в договора. Съгласно чл.1, ал.2 от договора за заем, за
ползване на заемната сума заемателят „***”ЕООД дължи на заемодателя „***”ЕООД до
25-то число на съответния месец, плащането на годишна лихва, изчислена на база
360 дни годишно, в размер на 8,5% върху усвоената част от заемната сума. Съгласно
чл.3 от договора за заем, „***”ЕООД се задължава да върне заемната сума и
дължимата лихва в срок до 25.10.2014г., като главницата по заема следва да бъде
изплатена на 6 равни месечни вноски в размер на 2 700 000 евро до 25-то число
на съответния месец. Първата погасителна вноска е дължима на 25.05.2014г., а
последната - на 25.10.2014 година. Съгласно чл.8, ал.1 от договора за заем, при
нарушаване на срока за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна
изискуемост на заема на основанията, предвидени в договора, заемодателят „***”ЕООД
освен договорената лихва, начислена върху просрочената (дължима) главница има
право да получи от „***”ЕООД и наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно. Съгласно чл.8, ал.2 от договора за заем, върху начислените, но
неплатени в срок лихви „***”ЕООД дължи на „***”ЕООД „***”ЕООД неустойка в
размер на 10 % годишно до окончателното им издължаване.
Ищецът сочи, че в изпълнение на
уговореното в договора за заем, „***”ЕООД е предоставило на „***”ЕООД заемна
сума в размер на 16 119 802 евро или 31 527 593.28 лева по фиксирания курс
на БНБ 1,95583 лева за 1 евро, чрез банков превод в лева на 26.04.2013 година.
Твърди, че „***”ЕООД не е изпълнило в срок задълженията си към „***”ЕООД за връщане на заемната сума и за плащане на
договорената възнаградителна лихва. Изтъква, че „***”ЕООД е погасило частично
задълженията си към „***”ЕООД на 03.12.2013г. и на 10.01.2015г., поради което
дължи следните суми:
- сумата от 11 827 050.52
лева (единадесет милиона осемстотин двадесет и седем хиляди петдесет лева и
петдесет и две стотинки) представляваща вземане за главница по договор за заем
от 19.04.2013 година;
- сумата от 1 497 765.03
лева (един милион четиристотин деветдесет и седем хиляди седемстотин шестдесет
и пет лева и три стотинки), представляваща вземане за възнаградителна лихва
(просрочена лихва върху главница ) по чл. 1, ал. 2 от договора за периода от
26.04.2013 г. до 30.06.2016 г.;
- сумата от 3 774 307.50
лева (три милиона седемстотин седемдесет и четири хиляди триста и седем лева и
петдесет стотинки), представляваща вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора
за заем в размер на 18,5% годишно, за периода от 25.10.2014г. - датата, на
която е станала изискуема главницата по договора за заем до 06.07.2016г. -
датата, на която е постановено решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „***”ЕООД;
- сумата от 182 333.70 лева
(сто осемдесет и две хиляди триста тридесет и три лева и седемдесет стотинки),
представляваща вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора за заем в размер на
18,5% годишно от 07.07.2016г. до 05.08.2016г. - датата на предявяване на
посочените вземания от „***”ЕООД;
- сумата от 674 634.67 лева
(шестстотин седемдесет и четири хиляди шестстотин тридесет и четири лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща вземане за лихва по чл.8, ал.1 от
договора за заем в размер на 18,5% годишно за периода от 06.08.2016г. до
24.11.2016г., ведно с договорната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба - 25.11.2016г., до окончателното погасяване на главницата;
- сумата от 138 610.14 лева
(сто тридесет и осем хиляди шестстотин и десет лева и четиринадесет стотинки),
представляваща неустойка по чл.8, ал.2 от договора за заем в размер на 10%
върху вземането за неплатена договорна лихва, за периода от 05.08.2016г. до
24.11.2016г., както и с неустойката по чл.8, ал.2 от договора за периода от
датата на подаване на исковата молба - 25.11.2016г., до окончателното
погасяване на главницата.
Моли да бъде признато за
установено между страните по делото, че „***”ЕООД, с ЕИК *** има вземания от „***”ЕООД(н),
ЕИК ***, произтичащи от Договор за заем от 19.04.2013г., сключен между „***”ЕООД,
като заемодател и „***”ЕООД, като заемател, както следва:
- вземане в размер на 11
827 050.52 лева (единадесет милиона осемстотин двадесет и седем хиляди
петдесет лева и петдесет и две стотинки), което представлява вземане за
главница по договор за заем от 19.04.2013 г.;
- вземане в размер на 1
497 765.03 лева (един милион четиристотин деветдесет и седем хиляди седемстотин
шестдесет и пет лева и три стотинки), което представлява вземане за
възнаградителна лихва (просрочена лихва върху главница) по чл.1, ал.2 от
договора за периода от 26.04.2013 г. до 30.06.2016 г.;
- вземане в размер на 3
774 307.50 лева (три милиона седемстотин седемдесет и четири хиляди триста
и седем лева и петдесет стотинки), което представлява вземане за лихва по чл.8,
ал.1 от договора за заем в размер на 18,5% годишно, за периода от 25.10.2014г.
- датата, на която е станала изискуема главницата по договора за заем, до
06.07.2016 г. -датата, на която решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „***”ЕООД;
- вземане в размер на 182 333,70
лева (сто осемдесет и две хиляди триста тридесет и три лева и седемдесет
стотинки), което представлява вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора за
заем в размер на 18,5% годишно от 07.07.2016 г. до 05.08.2016 г. - датата на
предявяване на посочените вземания от „***”ЕООД;
- вземане в размер на 674 63467
лева (шестстотин седемдесет и четири хиляди шестстотин тридесет и четири лева и
шестдесет и седем стотинки), което представлява вземане за лихва по чл.8, ал.1
от договора за заем в размер на 18,5% годишно за периода от 06.08.2016г. до
24.11.2016г., ведно с договорната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба - 25.11.2016г., до окончателното погасяване на главницата;
- вземане в размер на
138 610.14 лева (сто тридесет и осем хиляди шестстотин и десет лева и
четиринадесет стотинки), което представлява неустойка по чл.8, ал.2 от договора
за заем в размер на 10% върху вземането за неплатена договорна лихва, за
периода от 05.08.2016г. до 24.11.2016г., както и с неустойката по чл.8, ал.2 от
договора за периода от датата на подаване на исковата молба - 25.11.2016г., до
окончателното погасяване на главницата, ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 11 827 050.52 лева (единадесет милиона осемстотин
двадесет и седем хиляди петдесет лева и петдесет и две стотинки) от датата на
подаване на исковата молба - 25.11.2016г., до окончателното й погасяване.
С Разпореждане №783 от
02.12.2016г. на основание чл.367 от ГПК
е изпратил препис от исковата молба на другите страни.
В указания двуседмичен срок с
вх.№ 8870/28.12.2016г., с клеймо от 27.12.2016г. е постъпил отговор на искова
молба, с който „***”АД (н), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
взема становище, че предявеният иск изцяло е неоснователен, поради което молят
да бъде постановено решение, с което същия се остави без уважение. Твърди, че
процесните вземания на „***”ЕООД към „***”ЕООД(н), произтичащи от договор за
заем от 19.04.2013г., не съществуват, при следните съображения:
Между дружествата „***”ЕООД, в
качеството на заемодател и „***”ЕООД - заемополучател не е сключван договор за
заем от 19.04.2013г., както и че заемодателят не е предал на заемополучателя
цитираната в договора за заем сума. Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД,
договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаването от
заемодателя на заемополучателя на заместими движими вещи, в случая парична
сума, при поето правно задължение полученото да бъде върнато. Няма значение за
пораждане на правното задължение по договора за заем дали предаването на
паричната сума е извършено по платежна сметка с титуляр заемополучателя или
сметка на негов кредитор, но от негово име и за негова сметка, при наличието на
изрична договорка в този смисъл. Посочва, че единственото важно в случая е
реалното (действителното) предаване на заемната сума от „***”ЕООД на „***”ЕООД.
Твърди, че реалността на договора за заем изисква заемната сума да е излязла от
патримониума на заемодателя и да е постъпила в имуществената сфера на
заемополучателя, но винаги във връзка с процесния договор за заем. В този
смисъл оспорват реалното предаване от „***”ЕООД на „***”ЕООД на парична сума в
заем по договор от 19.04.2013 година.
От друга страна излага, че ако се
докаже, че със заемната сума са заверени сметките на заемополучателя, то във
всеки отделен случай следва да се установи дали по съответния превод не е
извършено сторниране на операцията, в резултат на което наредената от
заемодателя сума да се е върнала обратно в неговия патримониум.
Възразява, че дори да се
установи, че със заемната сума са заверени сметките на „***”ЕООД, то превод не
е извършван в изпълнение по договор за заем от 19.04.2013 година.
Посочва, че от представените „банкови
извлечения с дати 26.04.2013г. и 03.12.2013г., не се установява предаване на
заемната сума от „***”ЕООД на „***”ЕООД. Видно от същите, не се установява
основанието за извършения превод. От представените писмени доказателства, за
които явно се твърди, че са платежни нареждания, не е видно кое е
физическото/юридическо лице е наредител на сумите, не се установява от каква и
чия сметка процесните суми са наредени, още по-малко се установява сумите да са
наредени или преведени от сметка на заемодателя.
Възразява, че банковите
извлечения не съдържат печат на банката издател, както и подпис на банков
служител. От същите не се установява дали постъпилите по сметка на „***”ЕООД суми,
представляват суми по предоставен от банката кредит на „***”ЕООД или са
наредени от трето лице. По правната си същност така приложените доказателства,
оприличаващи се на „банкови извлечения”, представляват частни писмени
документи, които нямат достоверна дата, не съдържат подпис на издател и не се
ползват със законна формална или материална доказателствена сила. Същите биха
могли да бъдат изготвени по всяко време, включително и след откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, дори единствено за целите на
производството по чл. 692 от ТЗ.
Счита приложените с исковата
молба договор за заем от 19.04.2013г. и два броя платежни нареждания с дати
26.04.2013 г. и 03.12.2013г. за неавтентични (неистински). Оспорва истинността
им на основание чл. 193 от ГПК, като заявяват, че оспорват тяхното съдържание,
дата на издаването им, както и подписите на лицата, за които се твърди, че са
ги подписали. Излага твърдения, че горепосочените доказателства не съдържат
описаните в тях факти и обстоятелства, не са подписани на посочените дати и не
съдържат подписите на лицата, посочени в тях.
Моли да бъде задължен „***”ЕООД да
представи по делото Договор за заем от 19.04.2013г. и два броя платежни
нареждания с дати 26.04.2013 г. и 03.12.2013г. в оригинал.
Също така счита, че договорената
лихва по чл.1, ал.2 и чл.8, ал.1 от договора, както и неустойка по чл.8, ал.2 са
нищожни клаузи, като противоречащи на добрите нрави. Преценката за нищожност на
договорените лихви и неустойка, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави конкретно, към момента на сключване на договора и то между свързани
лица. Безспорно разпоредбата на чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД намира приложение и
по отношение на търговските сделки. В цитираната норма не е дефинирано
понятието „добри нрави”, но тъй като законодателят е придал правно значение на
нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона, вложеният
в това понятие смисъл следва да се тълкува в насока, че в посочената категория
попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи
и права, и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане
е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя
от договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността
в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване.
В отговора се сочи още, че в
конкретния случай въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на
договорените лихви и неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не
само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори,
като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните и тяхната
свързаност, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник
сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване. Единствено възможния извод в случая бил,
че уговорената лихва и неустойка противоречат на „добрите нрави”, поради което
са недействителни.
Според „***”АД(н.) „***”ЕООД ЕИК ***
не притежава качеството кредитор на „***”ЕООД(н) за вземания, основаващи се на
договор за заем от 19.04.2013 г., поради което считат, че предявеният иск не следва
да бъде уважен. При установяване несъществуването на главното вземане, следва
да се отхвърли и иска за акцесорното вземане за законна лихва върху
От страна на ищеца с
вх.№942/06.02.2017г. е постъпила допълнителна искова молба, с която се правят
пояснения и допълнения, като твърдят, че направените от ответника възражения са
неоснователни. От представените с исковата молба доказателства било видно, че
на 19.04.2013г. между „***”ЕООД, като заемодател, и „***”ЕООД, като заемател, е
сключен договор за заем. В изпълнение на
договореното между страните на 26.04.2013г. „***”ЕООД е предало на „***”ЕООД
заемната сума чрез банков превод. Сочи, че това се установява от представеното
банково извлечение по сметката на „***”ЕООД. Следователно, противно на
твърдението на ответника, изискването за реално (действително) предаване на
заемната сума, като част от фактическия състав на сделката, е спазено, поради
което договорът за заем е произвел действие между страните.
Ищецът счита за неверни и
недоказани твърденията на ответника, че договор за заем не е сключван, че
заемодателят не е предал на заемателя заемната сума, както и че след заверяване
на банковата сметка на „***”ЕООД със заемната сума, е извършено сторниране на
банковата операция, както и неверни, и недоказани са твърденията на ответника,
че извлечението от банковата сметка на „***” ЕООД е създадено за целите на
производството по несъстоятелност на „***”ЕООД, както и че банковите преводи не
са извършвани в изпълнение на договора за заем от 19.04.2013 година. Неоснователно
е и възражението на ответника, че възнаградителната лихва по чл.1, ал.2 от
договора за заем, лихвата за забава по чл.8, ал.1 от договора и неустойката по
чл.8, ал.2 от договора, са нищожни като противоречащи на добрите нрави.
Ищецът сочи, че на първо място,
че лихвата по чл.1, ал.2 от договора е уговорена като възнаграждение в полза на
заемодателя за извършената от него услуга по кредитиране (предоставяне на
заем). За нея не следва да се прилагат правилата за прекомерност на
неустойките, тъй като функциите на възнаградителната лихва и неустойките са
различни. Неустойката има обезщетителни, обезпечителни и санкционни функции,
докато лихвата по чл.1, ал.2 от договора представлява по същество цената на
предоставения в заем финансов ресурс. „***”ЕООД е било предварително
информирано за условията на договора за заем и се е съгласило с тях.
Следователно, уговореният в процесния договор за заем размер на
възнаграждението валидно обвързва „***”ЕООД, а твърдението на „***”АД(н), че
клаузата на чл.1, ал.2 от договора е нищожна, е неправилно.
На второ място изтъква, че не
споделя становището на ответника, че размерът на договорната лихва по чл.8,
ал.1 от договора е прекомерен. На основание договора за заем „***”ЕООД е
предоставило на „***”ЕООД заемна сума в размер на 16 119 802 евро или 31
527 593.28 лева по фиксирания курс на БНБ 1,95583 лева за 1 евро. Съгласно
чл.8, ал.1 от договора при нарушаване на срока за погасяване на вноска по
главницата или предсрочна изискуемост на заема на основанията, предвидени в
договора, заемодателят „***”ЕООД освен договорената лихва, начислява върху
просрочената (дължима) главница и наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно. С оглед на съществения размер на предоставената в заем сума лихвата за
забава по чл.8, ал.1 от договора се явява необходимата санкция за заемателя, в
случай на забава за погасяване на главницата по договора.
Излага, че с Тълкувателно решение
№1 от 15.06.2010г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, са изяснени
критериите, които да послужат при преценката за нищожност на уговорената в
търговските договори неустойка, поради противоречие на добрите нрави. Също
така, съгласно тълкувателното решение преценката за нищожност следва да се
прави за всеки конкретен случай, като се има предвид съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Сочи, че неустойката по чл.8, ал.2 от договора е в размер на 10% върху
начислените, но непогасени в срок лихви по договора. Неустойката кореспондира с
настъпилите за кредитора вреди от неизпълнението на задължението за плащане на
дължимите лихви по договора за заем. Заключава, че неустойката по чл.8, ал.2 от
договора не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, поради което не може да бъде счетена за нищожна.
Заявява, че ще се ползват от
договор за заем от 19.04.2013г., сключен между „***”ЕООД, като заемодател, и „***”ООД,
като заемател, както и от платежните нареждания, удостоверяващи извършените от
„***”ЕООД погашения по договора за заем, по отношение на които „***”АД (н) е
направило искане за откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193
от ГПК.
Възразява да не бъде откривано
производство по оспорване на истинността по чл.193 от ГПК по отношение на
цитираните документи, тъй като те са диспозитивни, а не свидетелстващи документи.
Моли на основание чл.193, ал.3, изр.1 от ГПК и с оглед на обстоятелството, че
ответникът „***”АД (н) оспорва цитираните документи, съда да укаже на „***”АД(н),
че е в негова тежест да докаже тяхната неистинност.
Моли да бъде оставено без
уважение искането на ответника за откриване на производство по оспорване по
реда на чл.193 от ГПК по отношение на платежно нареждане от 26.04.2013г., тъй
като такова платежно нареждане не е представяно от нито една от страните по
делото.
Заявява, че в случай, че с допълнителния
отговор на исковата молба „***”АД(н) уточни, че иска такова производство да
бъде открито по отношение на представеното от ищеца „***”ЕООД банково
извлечение от сметката на „***”ЕООД от 26.04.2013г., ще се ползват от този
документ и моли съда да укаже на „***”АД(н), че е в негова тежест да докаже
неистинността на банковото извлечение, защото това е извлечение от банкова
сметка, *** „***”АД.
С разпореждане №146 от
09.02.2017г. съдът е разпоредил да се изпрати препис от допълнителната искова
молба на ответника, с указание, че може да подаде допълнителен отговор.
В срока по чл. 373 от ГПК с вх.№1502/01.03.2017г.
е постъпил отговор на допълнителна искова молба от „***”АД(н), с който заявява,
че поддържа изцяло направените с отговора на исковата молба възражения срещу
основателността на предявения иск. Във връзка с твърденията на ищеца, изложени
в допълнителната искова молба, изразяват следното: Относно твърденията на „***”ЕООД
за основателността на вземането, произтичащо от договор за заем от
19.04.2013г., счита, че ищцовото дружество не е представило убедителни писмени
доказателства, удостоверяващи твърдения от него факт, че заемодателят „***”ЕООД
реално е предал на заемополучателя „***”ЕООД заемната сума, предмет на договор
за заем от 19.04.2013 година. Сочи, че ищеца твърди, че същата е преведена по
сметка на заемополучателя на 26.04.2013г., за което прилага платежно нареждане
от 26.04.2013г., с което се опитва да докаже реалното предаване на заемна сума.
Посочва, че видно от същото наредител на превода е „***”ЕООД Д, а получател „***”ЕООД,
като основание се сочи „договор". Сочи, че с платежно нареждане от
26.04.2013г. не се установява реално с предаване на заемна сума, предмет на
договор за заем от 19.04.2013 година. От представените по делото писмени
доказателства не се установява размера на реално предадената от заемодателя на
заемателя заемна сума. Договорът за заем не сочи банкова сметка, ***.
Поддържат искането си на
основание чл.193 от ГПК да бъде открито производство по оспорване истинността на
договор за заем от 19.04.2013г., платежно нареждане от 26.04.2013г. и от
03.12.2013 година. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че в тежест на
„***”АД е да докаже неистинността на банковото извлечение от 26.04.2013г., тъй
като същото изхожда от нея. Посочва, че с оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в производството по чл.193 от ГПК, по отношение на
частен документ, който не носи подписа на оспорващия, представилата го
страната, след изразено желание да се ползва от него, следва да установи
неговата истинност.
По отношение на вземанията на
ищеца за възнаградителна лихва по чл.1, ал.2 от договора за заем, лихва за
забава по чл.8, ал.1 от договора и неустойка по чл.8, ал.2 от договора, счита
уговорената в чл.8, ал.1 лихва за забава за нищожна, като противоречаща на закона
и добрите нрави. Посочва, че не е допустимо кумулирането на неустойка за забава
и лихва за забава (каквито са уговорени в чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 от договора
за заем). Договорените неустойка и лихва обезщетяват едно и също забавено
изпълнение. Изтъква, че в случай, че с договора е уговорена мораторна
неустойка, кредиторът не би могъл да търси и лихвата за забава за същия период
на забава.
На следващо място счита, че
съобразявайки вида и начина на определяне на неустойката и договорените лихви
между свързани лица, същите нарушават общоприетите правила, принципи, права и
ценности, отчитайки свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) при
наличието на пълно неизпълнение на договора от страна на неизправния длъжник и
неговата невъзможност сам да ограничи размера на неизпълнението, при което
единствено възможния извод е, че уговорената лихва и неустойка противоречат на
„добрите нрави”, поради което са нищожни.
Излага, че видно от процесния
договор за заем, страните са уговорили (чл.4, ал.3), че при възникване на
основания за предсрочна изискуемост на вземането, заемодателят изпраща на
заемополучателя писмена покана за плащане, в която посочва срок за връщане на
заемната сума. Счита, че лихвата за забава, следва да тече от неизпълнението на
допълнително дадения на заемополучателя срок за изпълнение. Посочва, че такава
покана не е представена от ищцовото дружество.
От страна на ответника „***”ЕООД(н) не е постъпил отговор на исковата молба.
С вх.№3292 от 03.05.2017г. е постъпило становище от синдика М.Н., който
заявява, че съществуването на вземането и неговия размер е установил по
търговските книги на длъжника.
С оглед на дадените указания в съдебно заседание проведено на 21.06.2017г.
от страна на ищеца е постъпила молба с вх.№5052 от 27.06.2017г. /молба с
вх.№5082 от 28.06.2017г. е идентична/, с която уточнява петитума на исковата
молба: На основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ съдът да постанови решение, с което
се признае за установено съществуването на следните неприети вземания на „***”ЕООД
от „***”ЕООД(н) по Договор за заем от 19.04.2013г., които са изключени от
списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „***”ЕООД(н)
с Определение №629 от 18.11.2016г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по реда
на чл.692, ал.4 от ТЗ по възражение на кредитора „***”АД(н), а именно:
- вземане в размер на от 11 827 050.52
лева (единадесет милиона осемстотин двадесет и седем хиляди петдесет лева и
петдесет и две стотинки), представляващо вземане за главница по договор за заем
от 19.04.2013 г.;
- вземане в размер на 1 497 765.03
лева (един милион четиристотин деветдесет и седем хиляди седемстотин шестдесет
и пет лева и три стотинки), представляващ вземане за възнаградителна лихва
(просрочена лихва върху главница ) по чл.1, ал.2 от договора за периода от
26.04.2013 г. до 30.06.2016 г.;
- вземане в размер на 3 774 307.50 лева (три
милиона седемстотин седемдесет и четири хиляди триста и седем лева и петдесет
стотинки), представляващо вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора за заем в
размер на 18,5% годишно, за периода от 25.10.2014г. - датата, на която е
станала изискуема главницата по договора за заем до 06.07.2016г. - датата, на
която е постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност
на „***”ЕООД е обявено в Търговския регистър към Агенция по вписванията;
- вземане в размер на
182 333.70 лева (сто осемдесет и две хиляди триста тридесет и три лева и
седемдесет стотинки), представляващо вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора
за заем в размер на 18,5% годишно от 07.07.2016г. до 05.08.2016г. - датата на
предявяване на посочените вземания от „***”ЕООДИНГ”ЕООД.
В съдебно заседание на
17.07.2017г. съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по
отношение на заявените претенции за сумата от 674 634.67 лева (шестстотин
седемдесет и четири хиляди шестстотин тридесет и четири лева и шестдесет и
седем стотинки), представляваща вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора за
заем в размер на 18,5% годишно за периода от 06.08.2016г. до 24.11.2016г.,
ведно с договорната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба -
25.11.2016г., до окончателното погасяване на главницата и за сумата от 138 610.14
лева (сто тридесет и осем хиляди шестстотин и десет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща неустойка по чл.8, ал.2 от договора за заем в размер
на 10% върху вземането за неплатена договорна лихва, за периода от 05.08.2016г.
до 24.11.2016г., както и с неустойката по чл.8, ал.2 от договора за периода от
датата на подаване на исковата молба - 25.11.2016г., до окончателното
погасяване на главницата.
В съдебно заседание на
20.09.2017г., в което е даден ход на устните състезания ищецът и ответникът „***”ЕООД(н)
не се представляват.
Синдикът
М.Н. не се явява.
„***”АД(н) се представлява от
адв. К., която моли предявените искове да бъдат отхвърлени, тъй като по делото
липсват доказателства за сключен писмен договор за заем, при условията на
евентуалност, ако съдът да приеме, че е налице валидно сключен договор, счита
че процесната сума не е предоставена от заемодателя на заемополучателя, поради
което последния няма задължение и за акцесорните претенции за лихва и неустойка, а в случай, че съдът приеме,
че сумата е предоставена, с оглед липсата на писмен договор от страна на ищеца
не е установено, че между страните е постигнато съгласи относно твърдените лихва
и неустойка, поради което тези вземания не съществуват, а ако съдът приеме, че
договорът е валидно сключен и са налице договорките относно лихва и неустойка,
то да бъде съобразено заключението на вещото лице по отношение на техния
размер.
Съдът
като съобрази данните по делото, становищата на страните, приема за установено следното:
Предявените
искове са допустими.
С Решение №50 от 06.07.2016г. по
т.д.№17/2015г. на Ловешкия окръжен съд, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ е
открито производство по несъстоятелност на „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Ловеч, хотел Ловеч, ул.Търговска №12. По предложение на
кредиторите с определение от 05.08.2016г. е назначен за постоянен синдик М.Н..
В изпълнение на задълженията
вменени му с разпоредбата на чл.686 от ТЗ синдикът М.Н. е съставил списък на приетите
предявени вземания в срока по чл.685,
ал.1 от ТЗ.
Вземанията на ищеца „***”ЕООД са
включени в списъка на приетите предявени
вземания на кредиторите на „***”ЕООД - в производство по несъстоятелност, в
срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен по партида на „***”ЕООД в Търговския
регистър на 10.09.2016г. под №20160910134819. Поредността на приетите вземания
на „***”ЕООД са по реда на чл.722, ал.1, т.8 и т.9 от ТЗ.
Приети са следните вземания под №7:
- главница по договор за заем от
19.04.2013г. в размер на 11 827 050.52 лева;
- просрочени лихви върху главница за периода
от 26.04.2013г. до 30.06.2016г. в размер на 1 497 765.03 лева;
- вземане за лихва по т.1.2 от
договора за периода от 25.10.2014г. до
06.07.2016г. - в размер на 3 774 307.50 лева;
- вземане за лихва по договора за заем за
периода от 07.07.2016г. до 05.08.2016г. - в размер на 182 333.70 лева.
Приетото вземане на ищеца е в общ
размер на 17 281 456.75 лева.
На основание чл. 690 от ТЗ от „***”АД(н)
с вх.№6345 от 17.09.2016г. е постъпило
възражение срещу включените в списъка на приетите от синдика вземания на кредитора
„***”ЕООД.
Във връзка с това възражение
синдикът съгласно чл.690, ал.2 от ТЗ е представил пред съда становище, че вземането
на ищеца съществува.
С Определение №629 от
18.11.2016г. по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ, постановено по ч.т.д.№68/2016г. по
описа на Ловешки окръжен съд е изключил от списъка на приетите вземания тези по
т.7 парични вземания на кредитора „***”ЕООД в общ размер на 17 281 456.75
лева.
Настоящата искова молба е заведена
с вх.№8107 от 28.11.2016г., с пощенско клеймо от 25.11.2016г. или е спазен
предвидения в чл.694, ал.1 от ТЗ (отм.) 7-дневен срок. Искът е предявен от
кредитор с неприето вземане или от активно легитимирана страна, в
законоустановения преклузивен срок, същият е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
На основание чл.694, ал.4 от ТЗ в
производството като трето лице помагач на длъжника е встъпила „***”АД(н), като
кредитор с приети вземания.
Предявените искове са с правно
основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ.
Искът по чл.694 от ТЗ
представлява допълнително производство по отношение същинското производство по
несъстоятелността. Касае се за установителен иск относно съществуването или
несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане. Този иск е под
режима на общия исков процес и се разглежда по правилата на състезателното исково производство. В
производството по чл.694 от ТЗ съдът проверява, както допустимостта, така и
съществуването или несъществуването на материалното право и съобразно изводите
на съда, кредиторът ще се ползва или не от механизма на универсалното
принудително изпълнение.
За да предяви своето вземане в
производството по несъстоятелност ищецът се е позовавал на Договор за заем от
19.04.2013г., сключен между „***”ЕООД, като заемодател и „***”ЕООД, като заемател
и който договор е посочен като основание в списъка на приетите вземания.
Съгласно чл.1, ал.1 заемодателят
предоставя в заем, чрез превод по банкова сметка ***0 000 евро, а заемателят се
задължава да върне заемната сума и да плати възнаграждение на заемодателя в
размера, при условията и сроковете, уговорени в договора.
Съгласно чл.1, ал.2 за ползване
на заемната сума заемателят „***”ЕООД дължи на заемодателя „***”ЕООД, до 25-то
число на съответния месец, плащането на годишна лихва, изчислена на база 360
дни годишно, в размер на 8,5% върху усвоената част от заемната сума.
Съгласно чл.3 заемателя се
задължава да върне на заемодателя заемната сума и дължимата лихва в срок до
25.10.2014г., като главницата по заема следва да бъде изплатена на 6 равни
месечни вноски в размер на 2 700 000 евро до 25-то число на съответния месец.
Първата погасителна вноска е дължима на 25.05.2014г., а последната на
25.10.2014 година.
Съгласно чл.8, ал.1 от договора
за заем, при нарушаване на срока за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна
изискуемост на заема на основанията, предвидени в договора, заемодателят „***”ЕООД
освен договорената лихва, начислена върху просрочената (дължима) главница има
право да получи от „***”ЕООД и наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно.
Съгласно чл.8, ал.2 от договора
за заем, върху начислените, но неплатени в срок лихви „***”ЕООД дължи на „***”ЕООД
неустойка в размер на 10 % годишно до окончателното им издължаване.
Въз основа на така уговорените
права и задължения ищецът е основал претенциите си. За изпълнение предоставянето
на сумата от 16 200 000 евро към исковата молба като писмено
доказателство №6 е представено банково извлечение от сметката на „***”ЕООД за
преведена на 26.04.2014г. сума. Относно частично погасяване на задълженията от
страна на „***”ЕООД се сочат преводи от 03.12.2013г. и от 10.01.2015 година.
В отговора на исковата молба „***”АД(н)
оспорва реалното предаване от „***”ЕООД на „***”ЕООД на парична сума в заем по
договор от 19.04.2013 година. Възразява, че от банковите извлечения с дата
26.04.2013г. и с дата 03.12.2013г. не се установява основанието на извършените
преводи. Оспорва истинността на тези документи и моли да се открие производство
по чл.193 от ГПК, като се задължи ищеца да представи договор за заем от
19.04.2013г. и платени нареждания с дати 26.04.2013г. и 03.12.2013 година.
С допълнителната искова молба
ищецът е заявил, че ще се ползва от
договор за заем сключен на 19.04.2013г., както и от платежните нареждания удостоверяващи
извърши погашения по същия.
С Определение №337 от
22.05.2017г. постановено по реда на чл.374 от ГПК съдът е задължил ищеца да представи
договор за заем от 19.04.2013г. и платени нареждания с дати 26.04.2013г. и
03.12.2013г. в оригинал.
С протоколно определение
постановено в съдебно заседание проведено на 21.06.2017г. съдът е дал
възможност на ищеца да представи договор за заем от 19.04.2013г. и платени
нареждания с дати 26.04.2013г. и 03.12.2013г. в оригинал до следващото съдебно
заседание. В съдебно заседание на 17.07.2017г. не е присъствал представител на
ищеца. В проведеното на 20.09.2017г. съдебно заседание ищецът отново не е
представляван, като до този момент по делото не са представени и оригиналите на
договор за заем от 19.04.2013г. и платени нареждания с дати 26.04.2013г. и
03.12.2013 година. Като е съобразил всички тези факти и направеното искане от
страна на процесуалния представител на „***”АД(н), съдът на основание чл.183 от ГПК е изключили като доказателства по делото договор за заем от 19.04.2013г. и
платени нареждания с дати 26.04.2013г. и 03.12.2013 година.
С доклада по делото при
разпределение на доказателствената тежест на ищеца е указано, че следва да
установи главните факти въведени с исковата молба: предявените вземания предмет
на исковата претенция; че същите са изключени с постановеното определение по
реда на чл.692, ал.4 от ТЗ, че между страните е сключена действителна сделка –
договор за заем от 19.04.2013г., която е породила правни последици, реалното
предаване на сумата по договора по платежни документи от 26.04.2013г. и от 03.12.2013
година.
След като представените преписи
на договор за заем от 19.04.2013г. и платени нареждания с дати 26.04.2013г. и
03.12.2013г. са изключени на основание чл.183, изр.второ от ГПК, нито един от
така изброените главни факти не може да бъде приет за установен и предявения
иск за главница представляваща вземане в размер на 11 827 050.52 лева
по договор за заем от 19.04.2013г. следва да се отхвърли без да се обсъждат
останалите доказателства по делото.
За пълното на изложението следва
да се обсъди изготвената съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице заявява,
че не е осъществила контакт с ищеца, затова е търсила съдействието и на
процесуалния му представител адв.С.С. – САК, като е отговорила на поставените
въпроси по информация на ответника и на „***”АД(н). Експерта е установил, че на
26.04.2013г. по разплащателна сметка на „***”ЕООД е постъпила сумата
31 527 593.28 лева с наредител „***”ЕООД, като основание на превода е
записано „по договор”. Сумата е осчетоводена на 26.04.2013г. в транзитна сметка
с шифър 509 „Други парични средства” и като получен кредит в сметка 151
„Получени краткосрочни заеми”. При изслушване в съдебно заседание на
20.09.2017г. вещото лице пояснява, че при извършените проучвания в „***”АД е
констатирала, че на същата дата /26.04.2013г./ от „***”ЕООД е усвоен кредит в
същия размер, но във валута 16 120 874 евро, при което може да се
приеме, че тази сума е предоставена на „***”ЕООД.
Експерта заявява, че в счетоводната програма не се описват подробности, а се
сочи само дали е по фактура или по договор.
По отношение на направените
преводи от страна на „***”ЕООД за
погасяване на задължения към ищеца сочи, че има директни преводи в „***”АД
и в „Инвестбанк”АД – превод за частично
погасяване на главница на 03.12.2013г. и за погасяване на лихва на:
29.05.2013г., на 27.06.2013г., на 16.08.2013г., на 19.08.2013г., на
20.08.2013г., на 29.08.2013г., на 04.09.2013г., на 27.09.2013г., на
30.10.2013г., за които погасявания ищецът не е направил твърдения.
Освен тези директни преводи
вещото лице е установило, че на основание сключено Допълнително споразумение от
07.01.2015г. между „***”ЕООД, „***”АД, „***”ЕООД
и „***”ЕООД, по силата на което страните са се съгласили, че ако „***””ЕООД, в
качеството си на поръчител на „***”ЕООД плати изцяло или отчасти задължението
на „***”ЕООД към „***”, произтичащо от договор за банков кредит от 01.04.2013г.
със страни „***”АД като кредитодател и „***”ЕООД като кредитополучател, както и
задължение произтичащо от вземане от 30.12.2013г. по договор за прехвърляне на
вземане от 17.09.2014г и договор за прехвърляне на вземания от 06.10.2015г., то
извършеното плащане ще се приспадне, като погашение на задълженията на „***”ЕООД
към „***”ЕООД произтичащо от договор за заем от 19.04.2013 година. Относно така
сключеното допълнително споразумение в исковата молба и в хода на
производството не са изложени твърдения, а вещото лице е установило погасена
главница и лихви по регресен иск, от които главница 10 072 727.09
евро, лихва 2 364 249.20 евро, наказателна лихва 2 498.72 евро
или общо погасени в левова равностойност 24 329 498.43 лева. По
изчисленията на експертизата е установена и разлика в претендираните лихви и
неустойка, но изчисленията на вещото лице са към 25.11.2016г. или непосредствено преди подаване на исковата
молба, но относимия период е до 05.08.2016г. – датата на предявяване на
вземанията по реда на чл.685, ал.1 от ТЗ.
При така проследеното от експерта
счетоводно отразяване при ответника не може дори и по косвен път да се докаже
съществуване на правоотношението произтичащо от договор за заем сключен на
19.04.2013г. между „***”ЕООД и „***”ЕООД.
Следва да бъде направен извода,
че предявеното вземане в размер на 11 827 050.52 лева представляващо
главница по договор за заем от 19.04.2013г., което е изключено от списъка на
приетите вземане в производството по несъстоятелност на „***”ЕООД(н) с
Определение № 629 от 18.11.2016г. по ч.т.д.№68/2016г., не съществува.
След като съдът приема, че ищецът
не е доказал, че с ответника има валидно сключен договор за заем от
19.04.2013г. и не е уважил иска за главница, неоснователни се явяват и
акцесорните искове за вземане в размер на 1 497 765.03 лева, представляващ
вземане за възнаградителна лихва (просрочена лихва върху главница) по чл.1,
ал.2 от договора за периода от 26.04.2013 г. до 30.06.2016 г.; вземане в размер на 3 774 307.50 лева представляващо
вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора за заем в размер на 18,5% годишно,
за периода от 25.10.2014г. - датата, на която е станала изискуема главницата по
договора за заем до 06.07.2016г. - датата, на която е постановено решението за
откриване на производство по несъстоятелност на „***”ЕООД; вземане в размер на
182 333.70 лева, представляващо вземане
за лихва по чл.8, ал.1 от договора за заем в размер на 18,5% годишно от
07.07.2016г. до 05.08.2016г. - датата на предявяване на посочените вземания от
„***”ЕООД.
При този изход на делото, тъй
като при предявяване на иска не се внася предварително държавна такса (чл.694,
ал.7, изр.второ от ТЗ), след като искът е отхвърлен, на основание чл.694, ал.7,
изр.трето от ТЗ разноските следва да бъдат за сметка на ищеца. При определяне
на дължимата държавна такса следва да бъде съобразено изр.първо от с.т., държавната
такса да се определи върху една четвърт от вземането, което в случая е в общ
размер на 17 281 456.75 лева или ищецът „***”ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Ловешкия
окръжен съд сумата от 172 814.57 лева.
При
участието на „***”АД като трето лице, субсидиарното приложение разпоредбите на
ГПК, съгласно чл.621 от ТЗ, на основание чл.78, ал.10 от ГКП разноски не се
присъждат на тази страна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя И.А.В., чрез
пълномощника адв.С.С. - САК, със съдебен адрес:***, aп.1 против „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, чрез адв.Т.И.Т. – САК, със съдебен адрес:***
Александър Дондуков №11, ет.6, офис 602, искове с правно основание чл.694,
ал.2, т.2 от ТЗ да се признае за
установено съществуването на вземания на „***”ЕООД, ЕИК *** от „***”ЕООД(н)
ЕИК *** по Договор за заем от 19.04.2013г., които са изключени от списъка
на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „***”ЕООД(н) с
Определение №629 от 18.11.2016г. по ч.т.д.№68/2016г. на Ловешкия окръжен съд,
постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ по възражение на кредитора „***”АД(н),
както следва:
- вземане в размер на от 11 827 050.52
лева (единадесет милиона осемстотин двадесет и седем хиляди петдесет лева и
петдесет и две стотинки), представляващо вземане за главница;
- вземане в размер на 1 497 765.03
лева (един милион четиристотин деветдесет и седем хиляди седемстотин шестдесет
и пет лева и три стотинки), представляващ вземане за възнаградителна лихва
(просрочена лихва върху главница ) по чл.1, ал.2 от договора за заем за периода
от 26.04.2013 г. до 30.06.2016 г.;
- вземане в размер на 3 774 307.50 лева (три
милиона седемстотин седемдесет и четири хиляди триста и седем лева и петдесет
стотинки), представляващо вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора за заем в
размер на 18,5% годишно, за периода от 25.10.2014г. - датата, на която е
станала изискуема главницата по договора за заем до 06.07.2016г. - датата, на
която е постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност
на „***”ЕООД;
- вземане в размер на
182 333.70 лева (сто осемдесет и две хиляди триста тридесет и три лева и
седемдесет стотинки), представляващо вземане за лихва по чл.8, ал.1 от договора
за заем в размер на 18,5% годишно от 07.07.2016г. до 05.08.2016г. - датата на
предявяване на вземанията от „***”ЕООД, като НЕОСНОВАТЕЛИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя И.А.В., чрез пълномощника адв.С.С. - САК, със съдебен адрес:***, aп.1 да заплати на ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД /Централна Кооперативна Банка - гр. Ловеч, Банкова сметка: ***/ държавна такса в размер на 172 814.57 /сто седемдесет и две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева.
Решението
е постановено ПРИ УЧАСТИЕТО НА „***”АД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: