№ 32133
гр. София, 27.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н. Гражданско дело №
20211110152698 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III ГО, 142 състав, в закрито съдебно
заседание на 27.11.2022 г., в състав:
Районен съдия: СИЛВИЯ Н.
като разгледа гр.д. № 52698/2021 г., намери следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на Т. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Р...............“, ул. „К.........“ № 16, вх. В, ет. 1, ап. 49 срещу „Ф.......... Б.........“ ЕООД,
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.... Б.............. Д......, с искане да бъде
обявен за нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4235211 от 17.08.2021 г.,
сключен между страните на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като противоречащ на чл. 11,
чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и да бъде задължена ответната страна да представи по делото намиращи се у нея
документи.
С Разпореждане № 33995/23.11.2021 г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят
1
на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 31.01.2022 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на
процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
Ответникът следва да бъде задължен в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да представи договор за заем № 4235211 от 17.08.2021 г.,
погасителен план към него и договор за предоставяне на гаранция № 4235211.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2023г.
от 15.30ч, за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът твърди, че бил сключил договор за заем № 4235211 от 17.08.2021 г. с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ищцата получила сумата в размер на
2
300 лв., при ГПР от 46,70 %, годишен лихвен процент от 40,00 % и срок на кредита от
4 месечни вноски. Било уговорено ищцата да върне сума по кредита в размер на 325,40
лв.
Във връзка с чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на заем, ищцата сключила
с ответника договор за предоставяне на гаранция № 4235211, по силата на който
ищцата следвало да заплати на ответника сумата в размер на 154, 60 лв.
Счита процесният договор за предоставяне на гаранция за нищожен, поради
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и поради неспазване
на разпоредбите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като с него се
нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост, същият водел до
значителна нееквивалентност на престациите.
На следващо място, излага, че процесният договор бил и неравноправен по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото бил неразбираем и не позволявал на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19
ЗЗП.
Твърди, че договорът бил нищожен и поради накърняване на принципа на
съразмерността, доколкото сумата, която се претендирала по него била в размер на
почти повече от половината от размера на отуснатия кредит.
Излага, че договорът нарушавал и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото
невключването на сумата за гарант в размера на ГПР, последният не отговарял на
действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Така
потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави по обслужване на кредита. Твърди, че предвидената сума в договора за гарант
била скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде
включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК. Смята, че така се стигало и до заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Счита, че посочването на по-нисък от реалния ГПР представлявало и нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива
2005/29/ЕО, което означавало, че процесният договор бил неравноправен по смисъла
на чл. 4, пар. 1 от Директива 93/13/ЕО и по чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г.
Твърди, че процесният договор противоречал на 10а ЗПК.
Излага, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество бил
3
кредитодателя на ищеца, порадикоето счита, че със сключения договор за гаранция не
се целяло реало обезпечаване на кредита, а се целяло едно допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което противоречало на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поради гореизложеното предявява настоящия иск за обявяване нищожността на
договор за предоставяне на гаранция № 4235211 от 17.08.2021 г., сключен между
страните на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като противоречащ на чл. 11, чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като моли за присъждане и на разноски по
делото.
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск. Излага, че било вписано като финансова инситуция в
регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с предмет на дейност
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това, в качеството си
на търговец, ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по
сключената от него гаранционна сделка. Счита за неоснователно твърдението, че
процесният договор бил лишен от правно основание, доколкото същият бил сключен,
за обезпечаване на задълженията на заемателя, от една страна и от друга – поради
възможността за ответника да получи договорно възнаграждение.
Счита за неоснователно и твърдението, че договорът противоречал на добрите
нрави, доколкото съгласно чл. 9 ЗЗД в отношенията между правните субекти действал
принципът на свободно договаряне. Отделно, счита че твърденията за нищожност на
договора, поради накърняване на добрите нрави били недоказани, доколкото липсвали
твърдения за нарушаване на конкретен морален принцип.
Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора,
доколкото ответникът се е задължил да отговаря солидарно със заемателя за сума,
която значително надхвърляла сумата по договора, отделно, гаранцията се простирала
върху всички последици от неизпълнението на главното задължение.
Твърди, че доколкото същият е търговец няма как да извършва безвъзмездни
сделки, като ако ищецът е считал сумата по договора за гаранция за несправедливо
висока, то той изобщо не би сключил процесния договор. Посочва се и че заемодателят
е дал различни начини на заемателя за обезпечаване на договора за кредит, като
въпреки това ищецът е избрал именно да скючи процесния договор за гаранция с
ответника.
По отношение на релевираното от ищеца основание за нищожност на процесния
договор на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК твърди, че
същото е неотносимо към процесния договор, доколкото процесните норми били
4
приложими само по отношение на договори за потребителски кредит, какъвто
процесния договор не бил.
- правна квалификация - предявеният иск е с правно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават – наличието на договорно правоотношение
между страните по силата на сключен между тях договор за предоставяне на гаранция
№ 4235211.
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – наличието на договорно
правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за
предоставяне на гаранция № 4235211.
- разпределение на доказателствената тежест – За основателност на иска в тежест на
ищеца е да докаже, че процесният договор е недействителен, тъй като противоречи на
добрите нрави, както и на императивните изисквания на ЗПК, включително и като го
заобикаля, както и че същият се явява неравноправен по смисъла на ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че служебно ще провери дали са налице фактически и правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор.
- факти, за които страните не сочат доказателства - няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4чр. С чл. 148 ГПК от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи.
На основание чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото по
делото открито съдебно заседание да представи договор за заем № 4235211 от
17.08.2021 г., погасителен план към него и договор за предоставяне на гаранция №
4235211, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците
на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че в откритото заседание могат да изразят становище и да
ангажират доказателства във връзка с проверката за неравноправност на клаузите на
процесния договор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
5
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
Указва на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6