Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
24.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 889
по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Агенция за събиране вземания“ ЕАД гр.София чрез упълномощен
юрисконсулт твърди, че между ответника З.С.М.
като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е сключен при спазване на разпоредбите на
ЗПК договор за стоков кредит N 242930 от 25.01.2017г., по който на длъжника е предоставен кредит от 697.56 лв., усвоен еднократно, с превод на
сумата по банковата сметка на търговеца, продавач на стоките, закупени от
ответника.При сключване на договора е поето задължение за връщане на кредита с
възнаградителна лихва от 185.54 лв., при фиксиран лихвен процент, начислен върху усвоената и
непогасена част от кредита, дължим месечно, и ГПР, посочен в погасителния план,
с общо дължима сума 883.10 лв., платима на 14 месечни погасителни вноски от
63.08 лв., изключая последната от 63.06 лв., в срок до 25.03.2018г., а при
забава на плащанията съгласно общите условия към договора месечната погасителна
вноска се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 процентни пункта, от деня следва падежната дата на вноската, за
което за периода от 25.02.2017г. до 12.03.2020г. е начислена лихва за забава от
223.42 лв..Ищецът твърди, че вземанията по договора за стоков кредит са му прехвърлени
от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, с подписано на 08.09.2017г. Приложение N 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.04.2017г., и
за прехвърлянето длъжникът не е успешно
уведомен преди настоящото производство – изпратените до ответника уведомления
от 14.09.2017г. и от 25.08.2020г. се върнали в цялост като невръчени, поради
което уведомлението за цесия подлежи на връчване с исковата молба и приложенията
й. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, при връчване на издадената по ч.гр.д. N 561/2020г. на РС-Кърджали заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, е за установяване съществуването на разпореденото с нея за плащане вземане както
следва: сумата 1 092.78 лв., от която
697.56 лв. главница, 171.80 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от
25.02.2017г. до 25.03.2018г. и 223.42 лв. обезщетение за забава за периода от
25.02.2017г. до 12.03.2020г. включ., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.Ищецът
претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски. В
съдебно заседание ищецът не се предствлява и с писмена молба чрез надлежно
упълномощен юрисконсулт поддържа иска.
Ответникът З.С.М. в срока чл.131 от ГПК чрез назначения му от съда
особен представител адв.П. оспорва иска като неоснователен, при възражение, че
към договора не е приложен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
преддоговорна информация, което представлява нарушение на чл.5, ал.2 от ЗПК и
води до недействителност и ищецът не е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, поради което и разноски в заповедното производство не са
дължими. В съдебно заседание ответникът чрез особения представител поддържа
отговора на исковата молба и сочи, че макар съгласно разпоредбата на чл.9 от
процесния договор, полагайки своя подпис на съглашението, ответникът е
декларирал, че е получил необходимата преддоговорна информация, подробно
описана в чл.5 от ЗПК, то следва да се има предвид, че общите условия за
сключване на договор за потребителски кредит представляват предварително и
едностранно формулирани клаузи, които са установени от кредитора и стават
задължителни само ако бъдат писмено приети, по аргумент от чл.298, ал.8 от ТЗ,
вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.2 от ЗПК. Счита, че страната в по-неизгодна
икономически позиция не може нито да дискутира, нито да оспорва общите условия и писменото изразяване
на запознаването е именно, за да бъде получен екземпляр от общите условия,
който да е подписан от представител и тогава да да се подаде декларация, че същите
се приемат, каквато в случая липсва, с което се нарушават изискванията,
предписани в чл.143 от ЗЗП и чл.20 от ЗЗП, което води до недействителност на
договора.
Районният
съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, приема за установено следното:
Твърденията
на ищеца за правоотношение между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* по Договор за стоков
кредит N 242930 от 25.01.2017г., за сумата 697.56 лв., при възнаградителна
лихва от 185.54 лв. и обезщетение за забава в размер на 10 процентни пункта, с
краен срок на погасяване 25.03.2018г., вземанията по който кредиторът прехвърля
на ищеца с Рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 20.04.2017г.
и Приложение-приемо-предавателен протокол от 08.09.2017г., са установени пълно
и главно от доказателствата по делото, като книжата, ведно с уведомлението по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, са връчени на ответника чрез особения му представител по
делото, допустимо с оглед установената съдебна практика.Както договора за
стоков кредит от 25.01.2017г., така и погасителния план към него и общите
условия по договори за стокови кредити
към него, са подписани от банката кредитор и прехвърлител на вземанията на
ищеца, от една страна, и от ответника като кредитополучател от друга страна.
Уговорените в договора фиксиран годишен лихвен процент от 39.76
% и ГПР 47.87 % не противоречат на изискванията на чл.19, ал.4-5 от ЗПК.Неизпълнението на задължението на кредитора да предостави информацията по чл.5
ал. 1 от ЗПК във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение N 2,
не е сред предвидените в чл.22 от ЗПК основания, водещи до недействителност
на договора за потребителски кредит.Ответникът като потребител е декларирал
получаването на такава с подписването на договора за стоков кредит, чиято
формална доказателствена сила не е оспорена, което задължава съда да приеме, че
изявлението е съответно на обективната действителност.Доказателства за
изпълнение на задълженията на ответника по сключения договор не се сочат и
представят, при което с неплащането на падежа на уговорените с погасителния
план месечни погасителни вноски, същият е изпаднал в забава и дължи съгласно
чл.12 от общите условия към договора частта от вноската за главница с обезщетение
за забава, което се формира от договорената възнаградителна лихва с надбавка 10
процентни пункта, т.е. обезщетението за забава не надвишава размера на
законната лихва съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Сключеният договор за
потребителски кредит не е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК и потребителят
дължи връщане както на чистата стойност на кредита, така и на договорната
лихва, ведно със законната лихва от изпадането му в забава съгласно падежа на всяка
погасителна вноска/претендирана в случая от 25.02.2017г./ и до 12.03.2020г. - дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда, с оглед на
което искът за претендираните главница, договорна лихва и лихва, обезщетяваща
забавата, е основателен и доказан.
Цесията не е
съобщена на кредитополучателя преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
от който момент се счита за предявен искът по чл.422, ал.1 от ГПК- уведомително
писмо за това, изпратено на два пъти от цедента чрез упълномощения цесионер по
пълномощното –лист 39 от делото, не е получено поради отсъствие на адресата, но
като приложение към исковата молба, с връчването му на особения представител на
ответника, е налице уведомяване за цесията, което обстоятелство съдът е длъжен
да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК като настъпило в хода на
делото. Узнаването на цесията в хода на делото подлежи на съобразяване от съда
на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в който смисъл е
съдебната практика. За да породи цесията действие, съобщението за същата трябва
да бъде извършено от цедента-чл.99, ал.3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи
цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо
действие.Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от значение
само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението.Така съдът като съобрази Определение
N 987/18.07.2011г. по гр.д. N
867/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение N
123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. N 12/2009г., II т.о., ТК, Решение N 3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. N 1711/2013г.,
I т.о., ТК и Решение N 78/09.07.2014г.
на ВКС по т.д. N 2352/2013г., II т.о., ТК, както и Решение N 137/03.06.2015г. на ВКС по гр.д. N
5759/2014г., III г.о., приема, че получаването от ответника на уведомлението за
цесия в хода на делото като приложение към исковата молба, съставлява надлежно
уведомяване на длъжника, пораждащо правните последици на чл.99, ал.4 от ЗЗД,
при липса на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на цесията
и при липса на оспорване на
автентичността на уведомлението, приложено към исковата молба.От
значение е достигането до длъжника на уведомлението и дали същото изхожда от
легитимирано лице, което в случая е установено при неоспорено надлежно
авторство на уведомлението и на упълномощаването за това, дадено от цедента на
цесионера, при което ирелевантно е дали уведомлението, предхождащо настоящото
производство е надлежно, щом не се твърди претендираното вземане да е изпълнено
на предишния кредитор-цедент, тъй като назначеният особен представител
разполага с правомощия да получава в хода на производството материалноправни изявления,
свързани с предмета на иска.Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение N
198/18.01.20119 г. по т. д. N 193/20818 г. на ВКС, I т.о./.
В срока на
действие на договора, кредитът не е обявяван от банката за предсрочно
изискуем.Срокът на договора е уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД/,
а правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем принадлежи на банката по
арг. от чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.432, ал.1 от ТЗ, при което възражението на
ответника чрез особения представител, че ищецът не може да черпи благоприятни
за себе си правни последици, в частност да претендира разноски по заповеднот
производство, факултативно на исковото производство, защото не е обявил кредита
за предсрочно изискуем, е неоснователно като несъответно на закона.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за сумите, присъдени с
издадената по ч.гр.д. N 561/2020г. заповед N 182/10.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на РС –Кърджали, е
основателен и доказан, поради което следва да се уважи в пълен размер, като се
признае за установено спрямо ответника, че ищецът има посочените в заповедта
вземания, за които идентично е предявен настоящия иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото в
пълен размер.В настоящото производство ищецът прави разноски от 125 лв. за държавна такса, 306.50
лв. за възнаграждение на вещо лице и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37
от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на
възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът определя на 100
лв.В заповедното производство ищецът прави
разноски от 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за възнаграждение
за юрисконсулт.Така посочените разноски са дължими от ответника.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на З.С.М.
с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, съществуване на парично вземане на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” N 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, в размер на сумата 1 092.78 лв., представляваща неизпълнени парични задължения
по Договор за стоков кредит N 242930/25.01.2017г., от която 697.56 лв.
главница, 171.80 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от
25.02.2017г. до 25.03.2018г. и 223.42 лв. обезщетение за забава за периода от
25.02.2017г. до 12.03.2020г. включ., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 09.07.2020г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена Заповед N
182/10.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 561/2020г. на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА З.С.М. с ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” N 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 531.50 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата 75
лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 561/2020г. на РС-Кърджали.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: