Решение по дело №2445/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             12.11.2018 г.                     град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и девети октомври                                       две хиляди и осемнадесета година               

в публично заседание в състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова       

като разгледа гражданско дело № 2445 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на Й.С.С. срещу В.А.А., с която се моли съдът да измени постановените с решението по гр. дело № 797/2013 г. на Районен съд - Велико Търново мерки по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете Г. Й. С.и да постанови нови, с които да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата, при когото да бъде и неговото местоживеене, да определи режим на лични отношения с майката и да осъди последната да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 130.00 лева.

В молбата се твърди, че малолетната Г.е родена от съвместното съжителство на страните, както и че с решение по гр. дело № 797/2013 г. на Районен съд - Велико Търново упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която е определено неговото местоживеене, а за бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева. Заявява се, че обстоятелствата, при които са определени горепосочените мерки, са се променили трайно и съществено, а именно: след като детето е било взето от бащата през м. юли 2018 г., същото му разказало за факти и обстоятелства, от които следвал извод, че майката няма родителски качества и капацитет да се грижи за дъщеря си, като споделеното от детето се потвърдило и от неговия дядо по майчина линия. Според заявеното от двамата, скоро след влизане в сила на решението по гр. дело № 797/2013 г. на ВТРС майката започнала да злоупотребява с алкохол, като пиела почти всяка вечер и в това си състояние ставала конфликтна, агресивна, предизвиквала скандали в присъствието на детето. Мъжът, с когото ответницата живеела, също злоупотребявал с алкохол, двамата с ответницата често се карали, като понякога стигали до физическа агресия един спрямо друг. По думите на детето, когато майка му употребявала алкохол, го държала при себе си и Г.оставала будна до късно през нощта, като понякога ответницата я карала да пие алкохол и да гледа порно-филми. Твърди се, че през учебната 2016/2017 г. детето имало множество отсъствия от училище, не се справяло добре с учебния материал, като причина за отсъствията била незаинтересоваността на майката към обучението му. Заявява се, че Г.изпитва страх от майка си, или по-скоро от състоянието й, когато е под въздействие на алкохол, както и че за страховете и притесненията си детето е споделило с училищния психолог и със своите дядо и баба. Сочи се, че именно дядото на Г.- А. А., е подал сигнали до Дирекция социално подпомагане, гр. София и до Дирекция социално подпомагане, гр. Елин Пелин, с искане да се окаже помощ на детето. Твърди се, че Г.иска да живее при баща си, да учи в гр. Велико Търново, както и че ищецът има възможност и желание да се грижи за дъщеря си, а в тези си грижи е подпомаган от жената, с която живее на съпружески начала, и от нейния син.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване. Сочи, че от постановяване на решението по гр. дело № 797/2013 г. на ВТРС са настъпили значителни промени в обстоятелствата, при които родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, като излага подробни съображения в тази насока. Моли при определяне режима на лични контакти с ответницата да бъде съобразен факта, че понастоящем детето не желае да се вижда с майката, поради което поне през първите години режимът следва да се осъществява в присъствието на бащата или на хора от неговото обкръжение.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за раждане, Г. Й. С.е родена на *** г., с родители: майка – В.А.А. и баща – Й.С.С..

Между страните не се спори, а и се установява от приложеното по делото решение по гр. дело № 797/2013 г. на ВТРС, че родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, при която е определено и неговото местоживеене, а за бащата е определен режим на лични отношения, като същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева.

От изготвения от служители на Дирекция „Социално подпомагане” (Д „СП”), гр. Велико Търново социален доклад се установява, че понастоящем грижите за детето се полагат от бащата и от неговата съжителка К. Т.. В доклада е посочено, че същите живеят в къща в с. Момин сбор, в която за детето ще бъде обособена самостоятелна стая, като социалните работници са установили емоционална връзка между бащата и детето, както и много добрите взаимоотношения между последното и съжителката на бащата. 

От постъпилото писмо от Д „СП” – Възраждане се установява, че 14.6.2018 г. в Отдел „Закрила на детето” (О „ЗД”) към Д „СП” – Възраждане е постъпил сигнал от бащата на ответницата, в който се сочи, че последната злоупотребява с алкохол и има агресивно поведение. В сигнала е посочено, че през учебната 2017/2018 г. малолетната Г.е отглеждана от баба си по майчина линия, както и че са доброто на детето е необходимо да се окаже въздействие върху майката.

От изготвения от служители на Д „СП”, гр. Елин Пелин социален доклад се установява, че през м. юни 2018 г. е постъпил сигнал от бащата на ответницата, с който се информира за проблемно поведение на майката след употреба на алкохол. Отразено е, че във връзка с оценка на сигнала е посетен адреса на семейството и е проведена среща с ответницата, детето и съжителя на майката, като последната е отрекла да злоупотребява с алкохол. Заявила е, че от м. септември 2017 г. до м. юни 2018 г. е живяла и работила в Германия, а през този период основните грижи за детето са полагани от майка й. Детето не е споделило за проблемни взаимоотношения вкъщи, че е в добри отношения със съжителя на майка си, както и че е завършила учебната 2017/2018 г. с отличен успех. Във връзка с изготвянето на социалния доклад е потърсена информация от бабата и дядото на детето по майчина линия, като по данни на бабата дъщеря й често отсъства от адреса в с. Нови хан, тъй като придружава съжителя си, който е международен шофьор и предприема пътувания извън страната. Сочи се, че по време на пореден престой на майката в България е проведена среща с нея, на която последната е съобщила, че възнамерява да се установи трайно в Германия, където да работи и поради тази причина не претендира за родителски права по отношение на Г., но държи да се вижда с нея периодично, както и да се информира за състоянието й по телефона. Майката е сподели пред социалните работници, че е имала намерение да заведе детето в Германия, но не е срещнала съдействие от бащата, който се е възпротивил на намерението й. По данни на майката, понастоящем детето се чувства добре в семейството на бащата, а самата ответница получава информация за състоянието му от телефонни разговори.

В подадения от бащата на ответницата сигнал до О „ЗД” към Д „СП” – Елин Пелин е посочено, че дъщеря му системно употребява алкохол, както и че в тези ситуации става агресивна и търси повод за скандали. Твърди се, че през 2012 г. в момент на алкохолно опиянение и в присъствието на детето ответницата е наранила ръцете си около вените, в резултат на което е прибрана в полицията и отведена в психиатрична болница. Заявява се, че на 1.9.2017 г. ответницата е заминала в Германия и е оставила детето на грижите на родителите си, както и че впоследствие малолетната е започнала да разказва за
различни случаи на тормоз, упражняван над нея от майката. Твърди се, че разказите на детето са били шокиращи, както и че от страх то не е споделяло с никого за преживяното. Г-на А. е посочил, че през годините дъщеря му е неглижирала образованието на детето, като същият изразява опасение, че след установяване детето при дъщеря му и при новия й съжител в с. Нови хан внучка му отново ще попадне в лоша среда.

В съдебно заседание в производството по привременни мерки св. А. А. потвърждава изложеното в подадения сигнал. Заявява, че през м. септември 2017 г. дъщеря му е заминала за чужбина, а детето е останало при бившата му съпруга. Твърди, че първите 2-3 месеца детето не е можело да влезе в контакт с баба си и с другите деца, като след това се е отпуснало и е започнало да контактува, като е разказало случки от живота с майка й. Заявява, че дъщеря му злоупотребява с алкохол, че в такива моменти търси компания и ако няма никой друг, държи детето будно по цяла нощ. Твърди, че след употреба на алкохол ответницата изпада в делириум и по негови думи може да убие човек. Дядото заявява, че детето се страхува от майка си е имало надежда да отиде при бащата, за да се отърве от обстановката, в която е живеело, както и че същото се чувства добре при ищеца. Св. А. заявява, че съжителката на ищеца се отнася добре с детето, както и че последното ще се чувства по-добре в училището в гр. Велико Търново.

В проведеното на 29.10.2018 г. св. А. заявява, че по думите на детето същото е много доволно от престоя при баща си, както и че самият той не виждал детето в толкова приповдигнато настроение. Заявява, че дори и да иска, ответницата не може да гледа детето.

В съдебно заседание в производството по привременни мерки Св. К. Т., живееща на съпружески начала с ищеца, заявява, че при вземането на детето през м. юли 2018 г. същото е споделило, че не е яло от три дни и е поискало храна. Твърди, че постепенно е започнало да се отпуска, но че все още спи неспокойно. Споделя, че Г.не може да чете, както и че по думите на детето същото е пропуснало почти цялата учебна година във втори клас. Заявява, че малолетната се чувства много добре при нея и баща си и иска да остане при тях.

В проведеното на 29.10.2018 г. св. Ц. П.заявява, че когато през лятото на тази година Г.се е върнала в с. Момин сбор е била едно изплашено и неконтактно дете, както и че понастоящем е налице съществена промяна - детето се е успокоило, напълняло, намерило си е приятелки в селото и в училище. Твърди, че малолетната е облечена и нагласена за училище, както и че се чувства много добре.

Изслушана по реда на чл. 15, ал. 2 ЗЗДт в производството по привременни мерки малолетната споделя, че в семейната среда на майка си почти все ден е ставала свидетел на злоупотреба с алкохол и скандали, както и че ответницата често я е карала да пие вино и да гледа порно канали. Твърди, че майка й често я е будила нощем, за да й прави компания, като на сутринта не е можела да стане и затова не е ходела на училище. Детето заявява, че се чувства добре при баща си и иска да остане при него.

В проведеното на 29.10.2018 г. малолетната Г.заявява, че се чувства добре при баща си, че е започнала училище и че има много приятели. Заявява, че не желае да се вижда или чува с майка си, както и че я е страх да остане сама с нея, тъй като често пъти я е била без причина. Твърди, че иска да живее при баща си.      

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК ищецът заявява, че е разбрал от бабата и дядото на детето, че майката му го е била, че го е карала да пие алкохол и че не му е давала да заспива нощем, за да й прави компания, като впоследствие за горното му е споделило и самото дете. Сочи, че вече има голяма разлика в поведението на детето, но че то все още е стресирано, като моли, когато има срещи с майката, до навършване на четиринадесет години те да бъдат в негово присъствие.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за допустим, а разгледан по същество и за основателен, като съображения за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки. Изменение на обстоятелства, което налага промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-добър социален и битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и настъпила промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено от интересите на детето. Също така от значение са качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието и респ. отношението на детето към тях. Не на последно място, като водещ критерий следва да бъде отчетено и желанието на малолетния, съобразявайки неговия интерес. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/1974 год., под „интереси на децата” следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.

В случая съдът приема, че изменение на обстоятелствата от момента на постановяване на съдебното решение по гр. дело № 797/2013 г. на ВТРС е налице, като въпросното изменение може да се раздели условно в няколко направления.

На първо място, съдът намира, че от твърденията на самото дете и от показанията на неговия дядо може да се направи извод за ниския родителски капацитет на майката и за невъзможността на същата да полага адекватни грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната Г.. Споделеното от детето и от неговия дядо по майчина линия красноречиво говори за родителските качества на ответницата, за полаганите от нея грижи и отношение към детето, за семейната среда, която същата е осигурила на дъщеря си, както и за проблемите й с алкохола и с изблиците на агресия. В тази връзка, съдът намира, че семейната среда на майката, наситена с чести скандали, е крайно неподходяща за детето, както и че в негов интерес е да бъде откъснато от тази среда и занапред да живее при бащата, който е осигурил необходимите условия за отглеждане на дъщеря си. Твърденията на детето и показанията на дядото по майчина линия са последователни и кореспондиращи едни с други, като същите категорично установяват изложеното в исковата молба.

На второ място място, съдът намира, че социално-битовите условия, които предлага дома на баща, са по-добри от тези, при които детето е отглеждано от майката. Видно от изготвения от служители на Д „СП”, гр. Елин Пелин социален доклад, жилището, което обитава майката, се състои от дневна с кухненски бокс и една спалня, като за детето е било обособено лично пространство в дневната. Според изложеното от детето обаче, същото е спяло в спалнята, заедно с майка си и нейния съжител. В тази връзка, съдът намира, че за дете на възрастта на Г.несъмнено би било добре да има самостоятелна стая, в която да може да учи и да има лично пространство, какъвто ангажимент бащата е поел пред социалните работници. Домът на бащата се намира в близост до гр. Велико Търново, където детето учи, същият предлага необходимите условия за отглеждане на малолетната, като в тази връзка следва да бъде отчетена и оказваната при отглеждането и възпитанието на Г.помощ от съжителката на бащата и от нейния пълнолетен син, с които детето има добри взаимоотношения.

На следващо място, видно е от изложеното в доклада на Д „СП”, гр. Елин Пелин, че ответницата възнамерява да се установи трайно в чужбина, където да работи, както и че по тази причина последната не претендира за упражняване на родителските права по отношение на Г.. Т.е. действията, които ответницата възнамерява да предприеме, говорят, че същата понастоящем няма да има и обективна възможност да полага грижи за детето, като тук следва да бъдат отбелязани показанията на св. А. и твърденията на самото дете, че в един значителен период - след постановяване на решението по гр. дело № 797/2013 г. на ВТРС и преди малолетната да се установи при баща си, грижите по отглеждането и възпитанието над Г.на практика са полагани от нейните баба и дядо по майчина линия, а не от ответницата, която често е пътувала за чужбина.

На следващо място, съдът намира, че понастоящем родителският капацитет на бащата по отношение отглеждането и възпитанието на детето е по-голям от този на майката. За това обстоятелство съдът прави извод от изслушването на последния в съдебно заседание, който освен, че претендира упражняването на родителските права по отношение на детето, осъзнава и необходимостта същото да контактува с майката. От своя страна, майката, макар да беше редовно призована за насрочените открити заседания по делото, не се яви и не зае становище по исковата молба, поради което съдът приема, че същата е съгласна с изложеното в нея.

Не на последно място, съдът следва да отчете и желанието на самото дете, което пред социалните работници и в проведените съдебни заседания изразява своето желание занапред да продължи да живее при баща си, което желание в случая кореспондира и с неговите интереси.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на сега действащите мерки относно родителските права, местоживеенето и режима на лични отношение по отношение на малолетната Г..

По изложените съображения съдът намира искът по чл. 59, ал. 9 СК за основателен, като родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на бащата, при когото да бъде и неговото местоживеене.

Следва обаче да се отбележи и необходимостта от контакт с двамата родители, с цел недопускане синдром на родителско отчуждение по отношение на майката, като мерките по отношение режима на лични контакти следва да водят до възстановяване емоционалната връзка майка-дете и да способстват за изграждане на по-голяма близост в отношенията между двамата. Съдът намира, че при наличните към момента отношения между майката и детето, както и предвид заявеното от ответницата нейно установяване в чужбина, адекватен е следния режим на лични контакти: при завръщане на майката от чужбина в Република България, но за не повече от четири дни в рамките на всеки месец от годината, които контакти да се осъществяват за времето от 10:00 до 18:00 часа и който режим за срок от три години да бъде изпълняван в присъствието на бащата, а след това – без негово присъствие. За да определи горния режим на лични контакти, съдът съобразява твърденията на детето, че изпитва страх от майката, продиктуван от упражнената спрямо него агресия от страна на последната, както и че при установяване на ответницата в чужбина неминуемо ще настъпи допълнително отчуждение между двете. Освен моментното отношение на малолетната към майката, съдът съобразява и необходимостта от плавен преход в насока заздравяване на връзката между тях, като след евентуалното устройване на майката в чужбина и след необходимия период за възвръщане на близостта между нея и детето, няма пречка да бъде инициирано производство по изменение на така определения режим. Необходимо е да се посочи, че в останалия период майката би имала възможност да се вижда с детето си и да поддържа контакти с него, като това става при съответните договорки между родителите, разбира се, при проявена толерантност в отношенията между страните, в интерес на общото им дете.

Относно дължимата издръжка, съдът съобрази, че ответницата е лице в активна трудоспособна възраст, като по делото не са наведени твърдения, а липсват и данни същата по някакъв начин да е възпрепятствана да полага труд и да реализира доходи, с част от които да осигурява материалните нужди на своето дете. Напротив, самата ответница е заявила пред социалните работници, че възнамерява да работи в чужбина, което предполага и че ще реализира доходи от труда си. След преценка на горните обстоятелствата, съдът счита, че майката е в състояние да заплаща издръжка в търсения размер на от 130.00 лева.

Съгласно т. 18 от ППВС № 5/16.XI.1970 г., при промяна упражнението на родителските права съдът служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и едновременно с това определя нова, като осъжда родителя, който не упражнява родителските права. Началният момент на определената издръжка започва от привеждането на решението в изпълнение (Р. № 65/28.2.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о., Р. № 160/25.6.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., Р. № 203/ 13.10.2015 г. по гр. д. № 7405/2014 г., III г. о. и др.).

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата от 282.00 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответницата по следва да заплати и държавна такса в размер на 187.20 лева, дължима върху размера на издръжката за бъдещ период - 4 % върху сбора на платежите за три години.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                                Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ постановените с решение по гр. д. № 797/2013 г. по описа на Районен съд - Велико Търново мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и дължимата издръжка по отношение на малолетната Г.Й. С., ЕГН **********, като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на Г.Й. С., ЕГН ********** на бащата Й.С.С., ЕГН **********, при когото да бъде и местоживеене на детето.           

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между Г.Й. С., ЕГН ********** и майката В.А.А., ЕГН **********, както следва: при завръщане на майката от чужбина в Република България, но за не повече от четири дни в рамките на всеки календарен месец от годината, които контакти да се осъществяват за времето от 10:00 до 18:00 часа и който режим за срок от три години да бъде изпълняван в присъствието на бащата, а след това – без негово присъствие.

ПРЕКРАТЯВА определената по гр гр. д. № 797/2013 г. по описа на Районен съд - Велико Търново издръжка за малолетната Г.Й. С., ЕГН **********.

 ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН ********** да заплаща на Г.Й. С., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Й.С.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от привеждане в изпълнение на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на така определената издръжка.

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН ********** да заплати на Й.С.С., ЕГН ********** сумата от 282.00 (двеста осемдесет и два) лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 187.20 (сто осемдесет и седем лева и двадесет ст.) лева, представляваща дължима държавна такса върху иска за издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: