РЕШЕНИЕ
№ 1206
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело №
20213110114322 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. ИВ. ИВ. с
ЕГН ********** срещу П. на Р.Б., осъдителен иск с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на мотоциклет, марка „***", модел „***", рама: ***,
двигател № *** цвят - черен, рег.№ *** и за осъждане на ответника да
предаде на ищцата владението върху движимата вещ.
По твърдения в исковата молба, на 19.06.2018г. с договор за покупко -
продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от нотариус с peг. №
***, ищцата е придобила право на собственост върху следното МПС:
мотоциклет, марка „***", модел „***", рама: ***, двигател № *** цвят - ***,
рег. № ***МПС е регистрирано в ПП - КАТ при ОД на МВР - *** съгласно
Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистрация, отчета, пускането в движение
и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях със
свидетелство за регистрация № ***
С протокол за доброволно предаване от 01.08.2018г. по реда на НПК,
мотоциклетът и ключът са предадени от ищцата на органите на властта в ПУ -
гр. **** в изпълнение на постановено определение от ***г. по НЧД №*** на
1
*** по повод искане от *** при С.п. по досъдебно производство №*** по
описа на СО-СП, пр.пр.***на ***
С протокол за отговорно пазене от 02.08.2018г., следовател в „***" на
„***" е предал за съхранение и отговорно пазене мотоциклета на ползвателя
***, и следователят е иззел единствения ключ на МПС.
С приемо - предавателен протокол с рег.№***г., съставен в гр. ***
служител на *** - МВР - *** по постановление на следовател от *** -*** по
ДП №***., е приел процесния мотоциклет в отлично състояние, без
увреждания и охлузвания. Същото обстоятелство е отразено и в констативен
протокол от 10.01.2019г. с рег.№*** от служител на Дирекция „***" - МВР -
***
С горните действия и на основание постановление на водещия
разследването, процесното МПС е транспортирано до гр. ***, с оглед
назначаването и извършването на различни по вид експертизи.
Ищцата сочи, че до момента на предявяване на иска, мотоциклетът се
задържа за целите на образуваното ДП №***. по описа на ***, като исканията
за неговото връщане по реда на чл. 111 от НПК са оставени без уважение.
Твърди, че в периода от 06.08.2018г. до 28.07.2020г. е депозирала молби за
връщане на ***, но всяка от тях е била оставена без уважение от органите на
прокуратурата, а техните откази са били потвърдени от сезирания съд.
Ищцата сочи, че всички откази за връщане на процесното МПС са
мотивирани по един и същ начин, а именно че първоначалният номер на
рамата е бил заличен по механичен начин и на същото място е бил нанесен
допълнително съществуващият номер на рамата, т.е този номер не е
оригинален за предоставения *** респективно докато не се изясни
собствеността на ***, не следва да се разрешава връщане на същия.
Ищцата намира, че не са налице основания за задържане на вещта от
ответника, доколкото решаването на спорове за принадлежност на право на
собственост върху определена вещ и установяване на действителното правно
положение има характер на разрешаване на спор на материално право, а ***
няма правораздавателна компетентност за признаване, респ. отричане на
материални права.
Твърди, че е придобила собствеността върху процесния ***
добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, като е закупила същия
2
с договор за покупко-продажба и е заплатила продажната цена. Сочи, че
договорът е сключен в предвидената от закона форма. Предвид това намира,
че на основание чл. 78, ал.1 от ЗС е придобила добросъвестно и възмездно
движимата вещ, като е станала неин собственик, независимо от това дали
праводателят е бил собственик. На това основание и съобразно
разпоредбите на ЗДвП *** е регистриран на името на С. ИВ. ИВ. в сектор на
ПП - КАТ при ОД на МВР - ***.
Твърди, че *** държи вещта без законово основание, а задържането на
вещта е извършено в нарушение на действащото законодателство и е лишено
от справедливост между обществения и частен интерес. В тази връзка сочи, че
не е известно трети лица да имат претенции върху собствеността на ***, а
дори и да има такова твърдение от трето лице, то това обстоятелство не може
да се проверява от ***
По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване
на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на иска. В тази връзка
твърди, че *** на Р. Б. държи вещта на годно правно основание, тъй като в
настоящия случай, във воденото наказателно производство не е установено
иззетата вещ на кого принадлежи, а при наличието на този факт - прокурорът
има правото да откаже да върне вещта. Също така сочи, че вещта не може да
се върне на лицето, от което е иззета до приключване на наказателното
производство.
Ответникът оспорва и правото на собственост на ищцата, като сочи, че
не е налице основание да се приеме, че собствеността е придобита по силата
на договор за покупко-продажба или по смисъла на чл. 78 от ЗС. Намира като
важен аргумент в подкрепа на правото на прокурора да не разреши връщането
на иззетата като веществено доказателство движима вещ, която е приобщена
като доказателство, че досъдебното производство № ***г. по описа на ***,
пр.пр. № *** г. е образувано и се води за престъпление по чл. 321, ал. З, т. 2
вр. с ал.2 НК и разследването не е приключило.
Въвежда възражение досежно действителността на сключения договор
за покупко-продажба от ***г. като сочи, че същият е недействителен на
основание чл. 40 от ЗЗД, доколкото ищцата, като пълномощник на продавача
е действала във вреда на последния.
Предвид изложеното, ответникът моли да бъде отхвърлена
предявената срещу него искова претенция, като неоснователна. Претендира и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
3
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител адвокат *** поддържа исковата си претенция,
като намира, че същата е основателна и доказана, като излага подробни
мотиви в тази насока.
Ответникът **** на Р.Б. не изпраща представител, но в писмена молба,
депозирана преди заседанието от юрисконсулт С.П., оспорва иска, като
поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
***г. с нотариална заверка на подписите на страните се установява, че **** е
продал на С. ИВ. ИВ. собственото си МПС – *** *** с рег. № ***, с рама №
*** и двигател № ***
От приетите по делото свидетелство за регистрация на МПС част 1 и
част 2 е видно, че МПС *** с рег. № ***, с рама № *** и двигател № *** е
регистриран на името на С. ИВ. ИВ. на ***г.
Видно от Протокол за доброволно предаване от ***г. съставен в гр.
*** С.И. е предала горепосочения ***, ключ за него, свидетелство за
регистрация част 1 и част 2 и други документи, свързани с *** на служител в
МВР ***
От Протокол за отговорно пазене, съставен на ***г. в гр. *** служител
в **** на *** е предал *** на *** в присъствието на свидетел. *** е предаден
за пазене в гараж в гр. ***, а ключът от него е предаден на следовател.
От определение от ***г. на ***, се установява, че е разрешено да се
извърши претърсване и изземване на предмети, компютърни информационни
системи, съдържащи информационни данни и книжа от значение за
досъдебното производство № *** по описа на ***, в *** с ДК № ***
Видно от Приемо-предавателен протокол от ***г., служител на МВР
*** по постановление на следовател от *** по ДП №***, е приел от ***
процесния мотоциклет, без увреждания и ожулвания.
4
Видно от представените по делото молби, ищцата многократно е
поискала да бъде освободено процесното МПС, приобщено като веществено
доказателство по досъдебно производство № ***. по описа на *** като всяка
от молбите е оставена без уважение, тъй като от извършените в досъдебното
производство експертизи се е установило, че първоначалният номер на рамата
на *** е бил заличен, а на негово място по механичен начин е нанесен
съществуващият номер ***. От извършена експертиза на сертификат за износ
се е установило, че същият е изцяло неистински и е отпечатан на
мастиленоструен принтер. Сочи се, че разследването не е приключило, а
нормата на чл. 111, ал. 1 от НПК определя да се пазят веществените
доказателства до завършване на наказателното производство.
От представените по делото Определения на *** се установява, че
ищцата е обжалвала отказите на ***, като всеки от тях е потвърден на
основание чл. 111, ал. 3 от НПК.
От писмо от ОДМВР – ***, сектор *** се установява, че мотоциклет
*** е регистриран в сектор *** на името на *** на 05.06.2018г с рег. № ***.
На 05.07.2018г. *** е заличен от сектор *** и е записан в ***, на името на
С.И.. От представените към писмото документи се установява, че *** е подал
заявление за първоначална регистрация на процесния *** на 05.06.2018г.,към
което е представил и договор, с който е закупил същия на 21.05.2018г.
От писмо от ОДМВР – ***сектор *** се установява, че на 05.07.2018г.
С.И., чрез пълномощника си *** е подала заявление за промяна на
регистрацията на процесния *** Извършена е идентификация на канал 1 от
техник-механик, който е установил, че *** е с година на първа регистрация
по-малка от 5 годни, поради което е необходимо за ПС да бъде извършен
допълнителен оглед от комисия за проверка на автентичността на
идентификационния *** номер и проверка за автентичност и преправки на
представените СРМПС. Към писмото е приложена Експертна справка № ***
от **г. на експертната група при *** ОД-МВР ***, която е изразила мнение
за автентичност на ** номера и СРМПС част 1 и част 2 .
От писмо от ***, *** става ясно, че досъдебно производство № *** по
описа на *** е образувано и водено за престъпление по чл. 321 от НК.
Процесното МПС е предадено с протокол за доброволно предаване от брата
на ищцата, за нуждите на воденото досъдебно производство. В хода на
5
разследването от назначена комплексна съдебна-автотехническа експертиза
се е установило, че са намерени следи от допълнително механично третиране
на площадката на номера.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът
намира следното от правна страна:
За да се уважи предявеният ревандикационен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване
наличието на следните кумулативни предпоставки, установени с тази
императивна правна норма, а именно че е собственик на вещта, както и че
ответникът владее същата. В тежест на ответника е да докаже, че
владее/държи движимата вещ на годно правно основание, както и
основателността на възраженията си.
Съдът намира, че едно от сочените от ищцата придобивни основания, а
именно че същата е станала собственик на процесния *** на основание чл. 78,
ал. 1 от ЗС, не се установява от доказателствата по делото. Това е така, тъй
като нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗС не намира приложение в случаите, в които
за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква
нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Именно такъв е и
настоящия случай, доколкото се касае за покупко-продажба да МПС.
Въпреки това, от приетия по делото договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 19.06.2018г. с нотариална заверка на подписите
на страните се установява, че *** *** е продал на С. ИВ. ИВ. собственото си
МПС – **** с рег. № ***, с рама № *** и двигател № ***
Съгласно нормата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, при прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с
товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на
регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³,
включително когато регистрацията на съответното превозно средство е
прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Така
предвидената задължителна форма на договора за покупко-продажба е
спазена, поради което договорът е действителен. От доказателствата по
делото се установи, че ищцата е закупила *** от лице, което се е
легитимирало като собственик, представяйки СРМПС издадено на негово
6
име. От постъпилите по делото писма от ОДМВР ***, сектор *** и ОДМВР
*** сектор *** се установи, че при извършена проверка на *** при неговата
регистрация, включително и от специална комисия, не са установени
преправки, пренабивания или други следи по номера на рамата, които да
породят съмнение у длъжностните лица за неавтентичност на същия.
Единствено твърдения за заличаване на истинския номер на рамата са
въведени с отговора на исковата молба, но доказателства за това не са
представени.
Предвид горното, съдът намира, че договорът между ищцата и
продавача на процесния **** е породил целения от страните вещноправен
ефект и собствеността е надлежно прехвърлена в патримониума на С.И..
Следва да се има предвид и фактът, че ответникът не е въвел
възражение, че процесното МПС е предмет на кражба или друго
престъпление срещу собствеността. Не са представени и доказателства, въз
основа на които да се направи подобен извод. Единствено като мотив за
оспорване правото на собственост на ищцата, ответникът е посочил, че МПС
е обявено за общодържавно издирване с телеграма № ***г., но същата не е
представено и не са ангажирани други доказателства в тази насока.
От друга страна, видно от Определение от 12.06.2018г. на ***, от съда
е поискано да бъде разрешено претърсване и изземване на вещи от процесния
*** тъй като за него се твърди, че се ползва от *** (трето за спора по делото
лице), а не че същото е откраднато или е предмет на друго престъпление по
транспорта (345а от НК). Анализът на така представените по делото
доказателства води до извода, че издирването на процесния мотоциклет е
продиктувано от нуждата същият да бъде претърсен и от него да бъдат иззети
предмети и други вещи, които имат отношение към лицето *** и които да
имат значение за воденото досъдебно производство № ***, което е с предмет
престъпление по чл. 321 от НК, а не престъпление срещу собствеността
или транспорта.
Също така, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
че договорът, с който ищцата се легитимира като собственик на ***
недействителен. На първо място, както беше посочено по-горе, при
сключване на договора е спазена законоустановената форма за
действителност, доколкото подписите на страните са нотариално заверени. От
7
друга страна съдът счита, че ответникът няма правен интерес да оспори
плащането на продажната цена, както и да твърди, че договорът е сключен
във вреда на представлявания. Тези възражения биха могли да бъдат въведени
от страната по договора и/или от самия представляван, но не и от трето за
договора лице, чиято правна сфера по никакъв начин не е засегната от
сделката, респективно обявяването за нищожна не би породило промяна в
патримониума на ответника. Неоснователно е и възражението за
недействителност на сделката, тъй като превозното средство е обявено за
издирване, защото договорът за покупко-продажба е сключен преди
обявяване на издирването. Предвид това, възраженията срещу иска, касаещи
действителността на договора за покупко-продажба са неоснователни и като
такива не могат да бъдат уважени.
От приложените по делото протокол за доброволно предаване,
протокол за отговорно пазене и приемо-предавателен протокол се установи,
че процесното МПС е било предадено от ищцата на полицейските органи.
Фактът, че *** е във владението на *** се установява от множеството откази
на наблюдаващия прокурор при *** да освободи ***, който е задържан като
веществено доказателство. Същото се установява и от писмото, постъпило по
делото от *** в което се сочи, че *** е предаден с протокол за доброволно
предаване от брата на ищцата, за нуждите на воденото от отдела досъдебно
производство.
От изложеното до тук следва да се приеме, че ищцата е собственик на
процесния *** ***, който е във владението на ответника ***.
Предвид установяване на две от предпоставките за основателност на
исковата претенция, а именно собствеността на движимата вещ и владението
от ответника, съдът дължи отговор и на въпроса дали ответникът държи
вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на
посочената предпоставка. В този смисъл е съдебната практика - напр.
Решение № 10 от 4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 г., I г. о., ГК;
Решение № 164 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 557/2017 г., I г. о., ГК.
По силата на чл. 127 Конституцията на Република България и чл. 46 от
НПК, в изключителната компетентност на прокуратурата е да ръководи
разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане,
включително спазването на разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от НПК, касаеща
8
случаите на връщане на веществените доказателства на правоимащите, преди
завършване на наказателно производство, когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и вещите не са предмет на
административно нарушение.
При постановен от прокуратурата отказ, в правомощията на
гражданския съд е да прецени дали при задържането на процесните
веществени доказателства не е налице неоснователно ограничаване правата
на техните притежатели, доколкото събирането и пазенето на веществено
доказателство по чл. 109 НПК съставлява ограничаване на правото на
собственост. В конкретния случай ищцата многократно е искала връщане на
мотоциклета, като всеки път получавала откази от СпП, мотивирани с това, че
в хода на провеждането разследване не са събрани всички доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина по делото и следва да
продължат процесуално-следствените действия. Въпреки това, по делото не
са ангажирани абсолютно никакви доказателства, които да водят до извода,
че връщането на превозното средство ще затрудни извършване на
процесуално-следствените действия по разкриване на обективната истина,
които по аргумент от чл. 111, ал. 2 НПК могат да обосноват отказ на
прокурора за връщане на вещта. По делото не са налице и доказателства за
това, че продължава необходимостта от извършването на процесуални
действия, които да оправдаят продължаваното задържане на мотоциклета.
Напротив, видно от мотивираните откази на наблюдаващия прокурор да го
върне, за същия са извършени необходимите автотехнически и други
експертизи. Следва да се съобрази и фактът, че превозното средство е
предадено с протокол за доброволно предаване на 01.08.2018г. – преди повече
от 3 годни и дори разследването да не е приключило, то посоченият
продължителен период е напълно достатъчен за органите на наказателното
производство да извършат необходимите процесуално-следствени действия и
да ангажират съответните доказателства, т. е. няма пречки по чл. 111, ал. 2 и
чл. 113 от НПК за връщане на вещите преди приключване на производството.
Нещо повече, по делото липсват данни и за наличието на спор относно
собствеността на *** по смисъла на чл. 113 от НПК. Такова възражение не е
въведеното от ответната страна, а към момента на приключване на съдебното
дирене по настоящото дело, не са представени доказателства за това, че трети
лица са заявили претенции за собственост по отношение на превозното
9
средство, които да са довели до знанието на прокуратурата. В този смисъл са
Решение № 164 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 557/2017 г., I г. о., ГК;
Решение № 10 от 4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 и др.
Предвид горното, доколкото не са налице данни, че разследването ще
бъде затруднено при евентуалното връщане на процесното МПС, както и
поради липса на спор относно принадлежността на правото на собственост
върху ***, съдът намира, че не е налице основание за неговото задържане.
От всичко изложено до тук следва изводът, че предявената искова
претенция по реда на чл. 108 от ЗС е основателна и като такова следва да бъде
уважена, доколкото по делото се установи, че ищцата е собственик на
превозното средство, че същото се държи от ответника и към настоящия
момент държането е без правно основание.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените от нея разноски, съобразно представения по делото списък по чл.
80 от ГПК. Видно от същия, ищцата претендира присъждане на заплатената
държавна такса, както и заплатената държавна такса за три броя съдебни
удостоверения. По делото е заплатена държавна такса в размер на 155 лв.,
както и 20 лв. за съдебни удостоверения. Макар С.И. да е заплатила държавна
такса за съдебни удостоверения в размер на 20 лв., доколкото таксата за всяко
от тях е в размер на 5 лв. и са издадени само три удостоверения, то в нейна
полза следва да се присъди сумата от 15 лв. за тях.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *** на Р.Б. с ЕИК
***с адрес гр. ***, бул. „*** №***, представлявана от *** ***, че С. ИВ. ИВ.
с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „*** “ № ** Е
СОБСТВЕНИК на *** марка „***", модел „***", рама: *** двигател № ***
цвят - ***, рег.№ *** на основание сключен договор за покупко-продажба
на моторно превозно средство със нотариална заверка на подписите,
10
сключен на ***
ОСЪЖДА *** на Р.Б. с ЕИК ***, с адрес гр. ***, бул. „***" № **,
представлявана от *** ДА ПРЕДАДЕ на С. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ № *** ВЛАДЕНИЕТО на *** марка „***",
модел „***", рама: *** двигател № *** цвят - ***, рег.№ ***, на основание
чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА *** на Р. Б. с ЕИК ***, с адрес гр. ***, бул. „***" № **,
представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ на С. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лева/
представляваща заплатена държавна такса и такси за съдебни удостоверения,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11