РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 916 /
11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав в открито заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа
докладваното от Председателя к.н.а. дело № 1038 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на
Териториална дирекция Пловдив, на Национална агенция за приходите срещу Решение
№486 от 03.08.2020г., постановено по а.н.дело №578 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020г., с което е Наказателно постановление № 424512-F430896 от 01.04.2019г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ на Териториална дирекция Пловдив на Национална
агенция за приходите, с което на „Ти Би Конструкшън“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Ветрен, ул. „Четиринадесета“, № 49 е наложена
„имуществена санкция в размер на 500.00лв. е изменено като имуществената санкция намалена на 200,00лв.
Счита се, че районния съд неправилно е изменил
наказателното постановление, като е приел, че следва да бъде приложен
привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
Заявява се, че спор относно фактите и
извършеното нарушение няма. Спорът е правен по отношение на санкционната част
на чл. 180 от ЗДДС. Според касационния жалбоподател, нормата съдържа състава на
нарушението и санкционна част, като ал. 2 препраща единствено към ал. 1 относно
налагането на санкция. Счита се, че законът следва да бъде тълкуван стриктно и
в специфичната хипотеза на закъсняла регистрация по ЗДДС да се налага санкция в
пълен размер на неначисления данък.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на процесното наказателно постановление изцяло, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
3. От името на ответното „Ти Би Конструкшън“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Ветрен, ул. „Четиринадесета“, № 49 е
постъпила писмена молба, заявена от адв. Бобев, като процесуален представител
на дружеството, с която се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено,
като се присъдят разноски за касационното производство. В тази насока е
представен лист за разноските, но не е представено нито пълномощно, нито
договор за правна помощ и защита, нито пък някакъв документ за заплатено
възнаграждение на адвоката.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че обжалваното съдебно
решение е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Първоинстанционният съд е бил сезиран с
жалба, заявена от „Ти Би Конструкшън“ ЕООД, срещу НП № 424512-F430896 от 01.04.2019г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП,Пловдив с за нарушение на чл.
180, ал. 1, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на
основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена „имуществена санкция
в размер на 500,00лв. То е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № F430896 от 24.10.2018г., съставен от Фатме Куртева,
на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик.
Актът е съставен в
отсъствието на нарушителя, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
7. Прието за установено от контролния и от
административно наказващия орган е, че
дружеството е
подало Заявление вх.
№ 133911801524651 от 24.07.2018г. за
регистрация на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС. В хода на извършената последваща
проверка е установено, че за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г., дружеството
е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на
69078,58лв. Проверката е установила, че облагаемият оборот по смисъла на чл.
96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация е достигнат още за периода
01.12.2016г. до 30.11.2017г. и е в размер на 58157,37лв. При това положение
дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС,
до 14.12.2017г., тоест в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнат оборот от 50
000,00лв.
Оборотът на
дружеството за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС е бил под
50000,00лв. към 01.02.2018г. Към 30.04.2018г. дружеството отново формира
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация
в размер на 50627,53лв., който е достигнат за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.
96, ал. 1 от ЗДДС до 08.05.2018г., тоест в 7-дневен срок от изтичане на данъчния
период, през който е достигнат оборот от
50 000.00лв. При стриктно изпълнение на задължението си за подаване на
заявление за регистрация от страна на дружеството, Актът за регистрация е
следвало да бъде издаден най-късно на 22.05.2018г. Дружеството е регистрирано
по ЗДДС на 08.08.2018г., на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация
по ЗДДС № 130421801623071 от 07.08.2018г., връчен на адресата на 08.08.2018г. При
това положение в обстоятелствената част на наказателното постановление е
посочено, че разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа
по приходите т.е. ако задълженото лице „Ти Би Конструкшън“ ЕООД беше изпълнило
в срок своето задължение за подаване на Заявления за регистрация по ЗДДС, то
Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от
22.05.2018г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по
ЗДДС(08.08.2018г.) лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки.
При извършена последваща проверка е установено,
че за периода от 22.05.2018г. до 31.05.2018г., задълженото лицето е извършило
облагаеми доставки в размер на 2744,56лв.
Посочените доставки са с предмет извършени услуги, за които е издадена една
фактура с №********** от 28.05.2018г. на стойност 2744,56лв., която сума е
постъпила по банковата сметка на дружеството. Установено е, че за посоченият
период не са налице анулирани фактури, вътрешно общностни доставки, вътрешно
общностни придобивания и освободени доставки. Място на посочените доставки е на
територията на страната. Съобразно правилото на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС,
неначисленият ДДС за периода от 22.05.2018г. до 31.05.2018г. е определен в
размер на 457,43лв.
При това положение, на основание чл. 180, ал. 1,
във връзка с ал. 2 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00лв.
8. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е посочил, че описаните в
наказателното постановление факти, не са спорни между страните, поради което е
прието, че те са действително проявени.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че
според разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, при
което, ако дружеството бе изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление
за регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по реда на закона е следвало да
бъде издаден не по - късно от 22.05.2018г. За периода от тази дата до датата на
фактическа регистрация по ЗДДС, тоест 08.08.2018г., дружеството дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки.
При положение, че дружеството е било регистрирано
по ЗДДС за периода от 22.05.2018г. до 31.05.2018г., то е трябвало да начисли косвен
данък за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете по чл.86,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от
отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен
период месец май 2018г., съобразно реда установен в чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал.
5 от ЗДДС в срок до 14.06.2018г. Дружеството е подало Справка декларация за ДДС
за данъчен период месец август 2018г. по електронен път с вх. № 13001573875 от
04.09.2018г., като в дневника за продажбите за посоченият период с Протокол №
********** от 08.08.2018г. е самоначислило ДДС за периода 22.05.2018г. до
31.05.2018г. в размер на 457,43 лв.
При тези данни, решаващия съд е приел, че в
случая данъкът, дължим за процесния период и в процесния размер, е самоначислен
с протокол от 08.08.2018г. в дневника за продажби за отчетен период м. август
18г., тоест в 6 - месечния период по чл. 180, ал.З от ЗДДС.
С оглед правилото установено в последно
посочената разпоредба от ЗДДС, съдът е редуцирал размера на наложеното
наказание до 200,00лв.
ІV. За правото :
9. Според, чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС (редакция от ДВ, бр. 97
от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот
50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съобразно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът
на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но
не по-малко от 1000 лв.
В чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е указано, че алинея 1
се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление
за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Най – сетне, според чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко
от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400лв.
10. В рамките на тази
материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и
еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. В пълнота са обсъдени
въпросите относно приложението на правилата установени в чл. 180 от ЗДДС с
оглед конкретиката на установените по делото данни.
Както фактическите
констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното повтаряне.
11. По отношение на
поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :
В процесното наказателно постановление е
посочено следното „…„ТИ БИ КОНСТРУКШЪН“
ЕООД е подало СД за ДДС за данъчен период месец 08/2018г. по електронен път с
вх. № 13001573875/14.09.2018г. В Дневника за продажбите за посоченият период с
Протокол № **********/08.08.2018г. лицето е самоначислило ДДС за периода
22.05.2018г. до 31.05.2018г. в размер на 457,43 лв.…..“.
Така заявените факти от органа по приходите са
достатъчни за да се формира извод, че е проявена хипотезата на чл. 180, ал. 3
от ЗДДС. Това точно е сторил районния съд с постановеното от него решение, като
по този начин е приложил „стриктно“ закона, включително съобразно вижданията в
тази насока на касационния жалбоподател.
При това положение, следва да се приеме, че
обжалвания съдебен акт е валиден и законосъобразен.
V. За разноските :
12. Както се посочи от името на ответното
дружество е направено искане за присъждане на разноски по производството, в
размер на адвокатско възнаграждение.
Каза се обаче, че по делото не е представено нито пълномощно, нито договор за правна
помощ и защита, нито пък някакъв документ за заплатено възнаграждение на
адвоката.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№486 от 03.08.2020г., постановено по а.н.дело №578 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Ти Би
Конструкшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ветрен,
ул. „Четиринадесета“, № 49 за присъждане на разноски за производството в размер
на адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/