№ 168
гр. Враца, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-ТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-М.а
Членове:Васил П. Ганов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова
в присъствието на прокурора Т. В. Н.
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно наказателно
дело № 20251400600642 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXІ от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С Решение № 306/11.09.2025 г. по н.д. № 797/2025 г. Апелативен съд – София е
възобновил наказателното производство по ч.н.д. № 26/2025 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина, отменил е постановеното по същото дело Определение №
71/20.03.2025 г. в частта относно определен първоначален режим за изтърпяване на
определеното общо наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 1/една година/ на
осъдения жалбоподател Т. Й. Ч. поради допуснато нарушение на материалния закон по
смисъла на чл. 348, ал.2, алт.2 вр. с ал.1, т.1 НПК поради неправилно приложение на
нормата на чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС вместо чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС и е върнал
делото на Районен съд – Бяла Слатина за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал.1, т.2
НПК в тази част от друг състав на същия съд.
След новото разглеждане на делото от Районен съд – Бяла Слатина,
първоинстанционният съд е постановил Определение № 212/10.10.2025г., по ЧНД №
361/2025г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което съгласно чл. 57, ал.1, т.2
ЗИНЗС на Т. Й. Ч. е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
наложеното му общо най-тежко наказание по НОХД № 266/2022 г. по описа на
Районен съд – Козлодуй и по НОХД № 485/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина.
Срещу така постановеното определение е подадена въззивна жалба от осъденото
лице Т. Й. Ч., понастоящем в Затвора – Враца, чрез упълномощения му защитник адв.
Д. М. М. – САК.
В нея се посочва се, че правните изводи на първоинстанционния съд относно
1
налагането на първоначалния „строг“ режим на изтърпяване на наказанието били
неправилни и противоречащи на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт
на Районен съд – Бяла Слатина и постановяване на такъв, с който да бъде определен
първоначален „общ“ режим на така определеното общо наказание, съгласно чл. 57,
ал.3 ЗИНЗС.
Степента на обществената опасност на извършените деяния от Ч. била ниска, в
противовес с изводите на Районен съд – Бяла Слатина. Осъденият не бил с трайно
престъпно поведение, нямал рецидиви, проявявал критично отношение към деянието и
съдействал на органите на разследване и държавното обвинение. Съгласно приложена
характеристика от Затвора – гр. Враца имало категорични данни за наличие на
поправителен ефект у подсъдимия. Той бил определен за отговорник на група в същия
затвор, организирал редица спортни и културни мероприятия, което говорело за
степента на неговата ресоциализация. Нямал наложени наказания от 9 месеца и
предстояло да бъде награден. Иска се и съдът да отчете неговата млада възраст.
Характерът и тежестта на извършените деяния не налагали повишен контрол върху
изтърпяване на определеното най-тежко общо наказание. То било под 5 години
„лишаване от свобода“ и нямало данни за извършено насилие или друга опасност
върху обществото от страна на Т. Ч.. Личните и социалните данни на осъденото лице
били положителни. Имал семейство, трудови навици, добри характеристични данни от
Затвора – гр. Враца, добро поведение и организационно-социални умения. Целите на
наказанието по чл. 36 НК можело да бъдат постигнати при изтърпяване на „общ“
режим, който давал възможност за ресоциализация и трудова ангажираност. Излагат се
доводи за нарушени права на осъденото лице, тъй като в проведено на 10.10.2025г.
съдебно заседание пред Районен съд – Бяла Слатина не било уважено желанието на
осъденото лице да бъде представляван от адв. Д. М., а му бил назначен служебен
защитник.
Не се правят доказателствени искания.
По чл. 322 НПК не е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба от
Районна прокуратура - Враца.
В съдебно заседание договорният защитник на осъденото лице адв. Д. М.
поддържа подадената жалба, посочва, че няма искане относно общото наказание, а
единствено се иска промяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание, като
се да бъде определен „общ“ такъв. Счита, че не са налице фактори, които водят до
висок риск за осъденото лице при изпълнение на наложеното наказание. Предвид
изтеклият достатъчен период от време той имал стабилизирано поведение. Имал
нарушения, видно от справката му от затвора, но те били инцидентни и били
преодолени. Утежняването на режима било несъразмерно спрямо целите на закона,
визирани в чл. 36 НК. Липсвали ясно установени тежки и актуални основания
свързани с реално повишения риск. Ч. развивал в затвора отговорна, културна и
спортна дейност, като сам бил организатор на такива събития. Тези действия не
представлявали риск от повишена опасност. Иска се приложението на чл. 57, ал. 3
ЗИНЗС. Излага, че направеното искане от главния прокурор за възобновяване на
наказателното дело е нелегитимно, тъй като от 21.07.2025 г. правомощията на главния
прокурор били прекратени ex lege, съгласно чл. 173, ал. 15 ЗСВ.
Осъденият Ч. в представеното му право на лична защита поддържа казаното от
защитника си. Бил отговорник на група в затвора, също така бил и отговорник на
спортните мероприятия. Нямал наложени дисциплинарни наказания в последните 9
месеца в затвора. Не бил нарушавал установения ред и иска да бъде поставен „общ“
режим на търпяното от него общо наказание.
Участващият по делото прокурор излага, че от представената справка за
2
съдимост към датата на постановяване на определението по ЧНД № 361/2025 г. е имал
осъждане и по НОХД № 268/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, влязло в
сила на 15.07.2025 г. Това осъждане не било взето под внимание от произнеслия се
съд, който бил длъжен да го обсъди независимо от предложението на прокурора. Иска
се отмяна на обжалваното определение на Районен съд – Бяла Слатина и връщане на
делото на друг състав за цялостно групиране на наложените на осъденото лице
наказания.
В предоставеното му право на последна дума осъденият Ч. излага, че няма
какво да добави.
Въззивният съд, като прецени изложените в сезиращите го актове доводи,
становището на страните в съдебно заседание, доказателствата по делото и
след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в
съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Осъденото лице Т. Й. Ч. е роден на *** в гр. Бяла Слатина, понастоящем в
Затвора - Враца, българин, български гражданин, неженен, безработен, с основно
образование, осъждан, ЕГН **********.
На основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е постъпило предложение от Районна
Прокуратура – Враца, ТО – Бяла Слатина с искане да бъде определено едно общо
наказание на Т. Й. Ч. по следните осъждания:
1. Присъда № 20/13.11.2023г., постановена по НОХД № 266/2022г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, в сила от 09.08.2024 г., обжалвана и изменена с Решение №
122/09.08.2024 г. по ВНОХД № 250/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което
за извършено на 01/02.04.2022 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 и т.12 вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК му е наложено наказание в размер на 1/ една/ година
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Привежда се в изпълнение на
основание чл. 68 НК за ефективно изтърпяване отделно определеното общо най-тежко
наказание с Определение № 260011/01.02.2020 г. по ЧНД № 606/2020 г. по описа на
Районен съд- Бяла Слатина, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1/ една/ година
и 6/шест/ месеца при първоначален „строг“ режим. Решение № 122/09.08.2024 г. по
ВНОХД № 250/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца след възобновяване е
отменено в частта, в която въззивният съд е потвърдил Присъда № 20/13.11.2023г.,
постановена по НОХД № 266/2022г. по описа на Районен съд – Козлодуй относно
определения режим на изтърпяване „строг“ по отношение на приведеното в
изпълнение наказание 1/ една/ година и 6/шест/ месеца, определено по реда на чл. 23
НК по ЧНД № 606/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина на основание чл.57,
ал.1, т.2, б“в“ ЗИНЗС с Решение №451/19.12.2024 г. по н.д. № 1505/2024 г. по описа на
Апелативен съд – София, като вместо това е постановен първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1/ една/ година и 6/шест/
месеца по ЧНД № 606/2020 г. по описа на Районен съд- Бяла Слатина.
2. Със Споразумение № 1/03.01.2025г., постановено по НОХД № 485/2024г. по
описа на РС - Бяла Слатина, за деяние извършено на 07.08.2024г. в с.Търнава,
обл.Враца по чл.346, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание от 5 /пет/ месеца
„лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. Със същото
споразумение за деяние, извършено на 08.08.2024 г. на път II-13, км 62+500 в
землището на гр. Бяла Слатина по чл. 343б, ал. 3 НК му е наложено наказание от 5 /пет
месеца/ „лишаване от свобода“, което да търпи при първоначален „общ“ режим и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12/ дванадесет/ месеца.
На основание чл. 23, ал.1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание –
„лишаване от свобода“ за срок от 5 / пет/ месеца при първоначален „общ“ режим. На
основание чл. 23, ал.2 НК е присъединено към определеното общо най-тежко
3
наказание и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12/
дванадесет/ месеца Споразумението влязло в законна сила на 03.01.2025г.
Съгласно Определение №71/20.03.2025г. по описа на РС-Бяла Слатина,
постановено по ЧНД№26/2025г. на осъденото лице е определено едно общо най -
тежко наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода,“ като е определено
наказанието да се търпи при първоначален „общ“ режим.
С Решение № 306/11.09.2025 г. по н.д. № 797/2025 г. Апелативен съд – София е
възобновил наказателното производство по ч.н.д. № 26/2025 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина, отменил е постановеното по същото дело Определение №
71/20.03.2025 г. в частта относно определен първоначален режим за изтърпяване на
определеното общо наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 1/една година/ на
осъдения жалбоподател Т. Й. Ч. поради допуснато нарушение на материалния закон по
смисъла на чл. 348, ал.2, алт.2 вр. с ал.1, т.1 НПК поради неправилно приложение на
нормата на чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, вместо чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС и е върнал
делото на Районен съд – Бяла Слатина за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал.1, т.2
НПК в тази част, от друг състав на същия съд.
След връщането за ново разглеждане от Апелативен съд – София, в Районен съд
– Бяла Слатина е образувано ЧНД № 361/2025г. и по което съдът се е произнесъл с
Определение № 212/10.10.2025г., предмет на обжалване в настоящото производство. С
него на основание чл. 25 вр. с чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание на Т.
Й. Ч. измежду наложените му по НОХД № 266/2022г. по описа на Районен съд –
Козлодуй и НОХД № 485/2024г. по описа на РС - Бяла Слатина, като му е наложено 1
/една/ година „лишаване от свобода“, търпимо при първоначален строг режим,
съгласно чл. 57, ал.1, т. 2, б.“в“ ЗИНЗС.
От справка съдимост от 24.09.2025 г. от Районен съд – Бяла Слатина на
осъжданията на жалбоподателя се установява, че Т. Й. Ч. е осъждан шест пъти, като
три пъти му е налагано наказание „лишаване от свобода“. Последното му осъждане е
по НОХД № 268/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, със споразумение №
120 влязло в сила на 15.07.2025 г., с което за деяние на 08.08.2024 г. в гр. Бяла
Слатина, съставляващо престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3, т.1 НК му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 600,00 лв.
Видно от представената по делото справка с вх. № 6091/26.09.2025 г. за търпени
наказания „лишаване от свобода“ от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ се
установява, че Т. Й. Ч. се намира в затвора в гр. Враца и считано от 09.09.2024 г. по
отношение на осъдения на основание чл. 68 НК се изпълнява наказание от 1 година и 6
месеца „лишаване от свобода“ при „общ“ режим по ЧНД № 606/2020 г. по описа на
Районен съд – Бяла Слатина с арест от 1 месец и 7 дни и остатък от 3 месеца и 11 дни.
Отделно от това осъденото лице следва да търпи и наказание „лишаване от свобода“ от
1 година при „общ“ режим по ЧНД № 26/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина с арест
от 1 месец и 1 ден.
Съобразно представени от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
характеристични данни, се установява, че при осъденото лице Ч., че отчетен висок
риск от рецидив при изготвяне на първоначалната оценка – 94 точки.
Осъденото лице не е награждавано, поради липса на предпоставките за това, а
именно системни положителни прояви за продължителен период от време.
През м.юни 2025 г. при проведено събрание с лишените от свобода от първа
група, в която е настанен Ч., същият единодушно е избран за отговорник на групата, а
на 26.08.2025 г. на събрание на общността в ЗООТ „ Враца“ е избран за отговорник на
секция спорт. В ЗООТ“ Враца към момента на изготвяне на характеристичните данни
4
осъденото лице не е реализирал деструктивни прояви. В комуникацията си със
служители се придържа към етичните норми и не се е въвличал в конфликти с други
осъдени лица.
Приетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Сезиращата въззивна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от легитимирано лице с правен интерес от обжалване, в срока по чл. 319, ал. 1
НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК за допустимост. Разгледана по
същество въззивната жалба е основателна, макар и не по посочените в нея
съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяването на съдебният си акт
районният съд не се е съобразил с обвързващите предписания на Тълкувателно
решение №3/16.11.2009г. по т.д.№3/2009г. на ВКС, където изрично е посочено, че
съдебен акт, в който съдът е пропуснал някое от осъжданията на едно лице в мотивите
на съдебния си акт по чл.306, ал.1, т.1 НПК е съдебен акт постановен в нарушение на
чл.14 НПК. В случая Районен съд – Бяла Слатина е пропуснал да обсъди осъждането
на Т. Й. Ч. по НОХД № 268/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, което
осъждане е бил длъжен да обсъди, независимо от предложението на прокурора.
Посоченото осъждане фигурира в приложената по ЧНД № 361/2025г. по описа на
Районен съд - Бяла Слатина справка съдимост от 24.09.2025 г., находяща се на л. 50 –
л.55 от делото. При постановяването на обжалваното определение е допуснато
съществено процесуално нарушение. Нарушени ще са и разпоредбите на чл. 23-25 НК,
тъй като няма да е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на
осъдения и налагане на общо наказание за тях. Въпросът за общото наказание, което
следва да се определи на осъденото лице при наличие на съвкупност от престъпления
трябва да бъде решен от съда, не само по посочените от страните осъждания, а по
всички известни на съда такива.Нарушението на материалния закон и/или на
процесуалните норми за постановяването на съдебния акт винаги представлява порок
на съдебния акт, който следва да бъде коригиран. Нарушението е съществено, тъй като
са нарушени правата на страните в производството да узнаят защо само част от
осъжданията на дееца са групирани, както и какви са мотивите на съда за това.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен изложеният довод в
жалбата, че са нарушени права на осъденото лице, тъй като в проведеното заседание
на 10.10.2025г. не било уважено желанието на същия да бъде представляван от адв. Д.
М., а му бил назначен служебен защитник.
В проведеното съдебно заседание на 26.09.2025 г. първоинстанционният съд не е
дал ход на делото и е отложил същото с оглед възможността осъденото лице да
упълномощи защитник, което е отложил за 10.10.2025 г., като е определил и служебен
защитник да се яви на посочената дата, с оглед осуетяване шиканирането на процеса.
На 09.10.2025 г. в деловодството на Районен съд – Бяла Слатина е постъпила
молба от адв. Д. М., с която молба се посочва, че същият е защитник на подсъдимия Ч.,
че не може да се яви на насроченото за 10.10.2025 г. съдебно заседание, че ще
представи болничен лист в следващото съдебно заседание, както и да се съобрази
съдът с дати, в които е професионално ангажиран. Към молбата обаче липсва
приложено пълномощно на адв. Д. М., което да удостоверява представителната му
власт. Последвала е молба от адв. М. от 13.10.2025 г., в която се посочва, че адв. М. е
защитник на Т. Ч. и се иска препис от постановения акт по делото, както и е
отбелязано, че пълномощно ще представи с обжалването на акта. Едва с молба от
15.10.2025 г. – 5 дни след провеждането на съдебното заседание е представено
пълномощно от осъденото лице, с което се упълномощава адв. Д. М..
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на правата на осъденото
5
лице, тъй като към датата на провеждане на съдебното заседание на 10.10.2025 г., с
оглед дадената възможност, осъденото лице не е упълномощило защитник и не са
били данни за такова упълномощаване, за да е налице пренебрегване на упълномощена
защита вместо назначена служебна такава.
По отношение на направения довод от адв. Д. М. в проведеното открито
съдебно заседание пред въззивния съд, че искането за възобновяване на делото на
осъденото лице е нелегитимно, поради факта, че от 21.07.2025 г. правомощията на
главния прокурор били прекратени ex lege, съгласно чл. 173, ал. 15 ЗСВ, въззивният
съд следва да отбележи, че не е в неговата компетенция да се произнася относно
легитимността на направеното искане за възобновяване от главния прокурор.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че определението на
Районен съд – Бяла Слатина следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав. Съдът следва да съобрази всички осъждания на
лицето, да прецени намират ли се те в реални съвкупности, съобразявайки
разпоредбите на чл.23-25 НК.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1
НПК, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 212/10.10.2025г., постановено по ЧНД № 361/2025г.
по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6