№ 5250
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110162802 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Х. М., с която са предявени
конститутивни искове за отмяна на уволнение, извършено със заповед №
../19.09.2022 г. на директора на ДП „Н..“ – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност - „ш., .“ - чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ и осъдителен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода от шест месеца след уволнението в
общ размер на 5 958 лв. – чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ищецът счита, че е незаконосъобразно уволнен, като оспорва да е
налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1 КТ, тъй като е написал
молбата за прекратяване на трудовото правоотношение под въздействието на
началника си, в стрес, напрежение и страх, като волята за прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие е изразена под психологически
натиск и заплахи. Претендира разноски
Ответникът счита уволнението за законосъобразно. Твърди, че същото е
прекратено по взаимно съгласие, след което ищецът е подал изрично писмено
искане за това. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
1
убеждение и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна.
По делото не е спорно, че въз основа на трудов договор, сключен между
страните от 08.05.1996 г., е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е заемал при ответника ДП „Н..“ длъжността „ш., .“ в
поделение „Ж.-С.“. С допълнително споразумение към договора от 04.04.2022
г. на ищеца е определено основно трудово възнаграждение в размер на 913 лв.
Не е спорно още, че с писмено заявление от 19.09.2022 г. до прекия
ръководител ищецът е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност,
считано от 20.09.2022 г. Въз основа на така направеното искане и поради
постигнато съгласие е издаден писмен акт №../19.09.2022 г. за прекратяване
на трудовия договор, връчена на ищеца на същата дата. Същият е подписан от
директора на „Ж.-С.“, който е упълномощен от генералния директор на ДП
„Н..“ да назначава, уволнява и налага дисциплинарни наказания на
работниците и служителите в регионално поделение „Ж.-С.“, видно от
нотариално заверено на 13.01.2022 г. пълномощно.
По делото е разпитан свидетелят В.И., от показанията на който се
установява, ще ищецът е напуснал работа по негово желания поради угрозата
да бъде дисциплинарно уволнен.
Видно от представената от ответника и неоспорена от ищеца заповед №
./10.06.2021 г. последният е наказван от работодателя с дисциплинарно
наказания „предупреждение за уволнение“.
Видно от трудовата книжка на ищеца, след вписаното прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника на 20.09.2022 г. на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ ищецът е започнал на 01.11.2022 г. работа по трудово
правоотношение при друг работодател като ш. на лекотоварен автомобил,
което е прекратено на 04.01.2023 г. в срока по чл. 71 КТ.
Други относими към изясняване предмета на спора доказателства не са
събрани по делото.
От правна страна.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисква направено
2
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие и приемане на офертата от другата страна. Взаимното съгласие има
договорна същност. То следва да е свободно изразено, осъзнато,
действително желано и съвпадащо като елементи на предложението и
приемането му между страните.
В случая не се спори, че ищецът с писмена молба от 19.09.2022 г. до
работодателя е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от
20.09.2022 г. Предложението е прието на същата дата с резолюция „съгласен
съм” върху молбата; тогава на ищцата е връчена и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на основание чл.325, ал. 1, т.1 КТ.
Договарянето /вкл. за прекратяване на трудовия договор/ изисква зряла
воля, нормално протекъл познавателен процес и истинска мотивация. В
случая тези изисквания са налице. Ищецът е на зряла възраст, в нормално
физическо и психическо състояние и дългогодишен работник в ответното
дружество. Обстоятелството, че е узнал за възможността да му бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, за което споделя разпитаният по
делото свидетел, не води до порок /възбуждане на основателен страх по
смисъла на чл. 30 ЗЗД/ при формиране на волята за прекратяване на трудовия
договор. Напротив това обстоятелство би могло да представлява реална
мотивация за отправяне на писмено предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. По
делото няма данни за указан психологически натиск или заплахи. И след като
е налице насрещно писмено волеизявление от страна на работодателя за
приемане на предложението в 7-дневен срок от получаването му, то
уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е породило правно
действие.
Изложеното налага отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По исковете чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Основателността и на двата иска включва извод за незаконосъобразност
на уволнението. Доколкото съдът не достигна до такъв, то исковете следва да
бъдат отхвърлени, без да се изследват останалите елементи от фактическите
състави на съдебно предявените права.
По разноските.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски за
3
производството.
Такова възниква за ответника, на който следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лв.
С аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за
сметка на съда.
Така мотивиран Софийският районен съд, 153 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Х. М., ЕГН ********** срещу ДП „Н..“,
ЕИК .. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „ш., .”,
извършено със заповед № ../19.09.2022 г. на директора на ДП „Н..“; по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „ш., .” към поделение „Ж.-С.“; и по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5 958 лв.
за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от шест
месеца след уволнението.
ОСЪЖДА Б. Х. М., ЕГН ********** да заплати на ДП „Н..“, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от обявяването му на 04.04.2023 г. на основание чл. 315, ал.
2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4