№ 622
гр. Пазарджик , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101568 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Ц. АН. Д. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че е
работил при ответника „Успех 2000“ ООД на длъжност с шифър по НКП №
96220001 по силата на трудов договор № 37 от 19.11.2019 г. със срок 6 месеца
от датата на постъпване на работа. Твърди, че след изтичане на този срок
продължил да работи без възражение от ответника, поради което трудовият
договор се е превърнал в безсрочен. Твърди, че на 05.02.2021 г. му било
връчено предизвестие, съгласно което след изтичане на уговорения срок
трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 2
във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ. На 08.03.2021 г. му била връчена Заповед №
1/08.03.2021 г., с която трудовият договор бил прекратен на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Счита уволнението за незаконосъобразно, необосновано, немотивирано
и неправилно.
Позовава се на първо място на явното противоречие между основанията
за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в предизвестието за
уволнение и в заповедта за уволнение. Твърди, че разминаването в
основанията за уволнение обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като
води до неяснота на какво основание трудовият договор е прекратен, като по
този начин е ограничено правото на работника или служителя да защити
правата си. Посочва съдебна практика в този смисъл.
1
На следващо място сочи, че с оглед изпълняваната от него длъжност и
извършваната работа не попада сред „служителите от ръководството на
предприятието“, които могат да бъдат уволнени на основание чл. 328, ал. 2
във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ. Посочва също така, че не е налице и смяна
на управителя и сключване на нов договор за управление на предприятието на
ответника.
Счита освен това, че заповедта е необоснована и немотивирана, тъй
като причина за прекратяване на трудовия договор е посочена единствено
правната норма, без да са изложени каквито и да е било причини, обуславящи
необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение.
Моли уволнението да бъде признато за незаконосъобразно и отменено,
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде
присъдено обезщетение за оставането без работа в размер на 3 900 лв. за
периода от 08.03.2021 г. до 08.09.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното плащане.
Претендира разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Успех 2000“ ООД намира
исковата молба за неоснователна. Твърди, че на ищеца е връчено
предизвестие за уволнение с тридесетдневно предизвестие, което е спазено.
След изтичането му лично на ищеца била връчена заповед, в която ясно е
посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи,
че същото основание е вписано и в трудовата книжка, също връчена на
ищеца, поради което той е бил наясно с основанието, на което е било
прекратено трудовото правоотношение. Твърди, че в предизвестието за
уволнение е допусната техническа грешка като е посочена разпоредба от КТ,
която касае служители от ръководството на предприятието, но счита, че това
не може да бъде объркващо за ищеца, тъй като той много добре знае, че не е
служител от ръководството на предприятието. Счита също така, че тази
разпоредба не касае друго основание, на което е могло да се извърши
уволнението. Оспорва твърдението на ищеца заповедта за уволнение да е
немотивирана. Сочи, че законът не изисква мотивиране на заповедта, а само
посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор. Посочва, че
след връчване на исковата молба е отправил писмено предложение до ищеца
за доброволно уреждане на спора, но същото не било прието. Поради това
счита, че поведението на ищеца е недобросъвестно и представлява
злоупотреба с права. Моли за отхвърляне на исковете.
Представя писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в
2
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява от приложения по делото
трудов договор, че между страните е бил сключен трудов договор № 37 от
19.11.2019 г., по силата на който работодателят „Успех 2000“ ООД е
възложил, а работникът Ц. АН. Д. е приел за изпълнява длъжността с шифър
по НКП 96220001 с място на работа гр. Пазарджик, за срок от шест месеца,
уговорен в полза на работодателя, при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лв. и допълнително възнаграждение в
зависимост от трудовия му стаж, възлизащо на 0.6 % за всяка прослужена
година.
На 01.02.2021 г. работодателят е издал заповед за откриване на
процедура за подбор при уволнение поради намаляване на обема на работа на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ на двама работника: общ работник и
хигиенист. За длъжността „общ работник“ са определени следните критерии
за подбор: степен на образование, ефективност, качество на изпълнение на
служебните задължения, умения за общуване с колеги и контрагенти, умения
за работа в екип, прослужено време в предприятието. Определена е комисия,
която да извърши подбора.
На 02.02.2021 г. комисията е съставила протокол за резултатите от
извършения подбор, като е класирала на последно място Ц.Д. с общ брой
точки – 8, от които: степен на образование – 4 т., качество на изпълнение на
служебните задължения – 1 т., умения за общуване с колеги и контрагенти – 1
т., умения за работа в екип – 1 т., прослужено време в предприятието – 1 т.
Към протокола е приложено обяснение от Ц.Д. за това, че е отсъствал от
работа на 24.11.2020 г. поради лични причини. Приложени са и справки-
декларации по ЗДДС, подадени от „Успех 2000“ ООД за периода от месец
август 2020 г. до месец януари 2020 г.
На 05.02.2021 г. на ищеца е връчено предизвестие с изх. №
0002/05.02.2021 г., с което е уведомен, че трудовото му правоотношение ще
бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 2 във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ
след изтичане на уговорения срок.
На 08.03.2021 г. на същия е връчена Заповед № 1/08.03.2021 г., с която
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от
КТ.
От извършената в съдебно заседание констатация на трудовата книжка
на ищеца се установява, че последният запис в същата е на страница 14-15,
където е отразено прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя
„Успех 2000“ ООД на 08.03.2021 г. Няма последващи записвания в трудовата
книжка.
3
От представените по делото служебни бележки от Дирекция „Бюро по
труда“ – С. се установява, че за периода от 12.03.2021 г. до 13.07.2021 г.
ищецът е регистриран като безработен.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата
експертиза сумата на брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца за
месеца преди датата на уволнението (месец февруари 2021 г.) е в размер на
632 лв., а нетното месечно трудово възнаграждение в размер на 488.19 лв.
Дължимите от работодателя социални и здравни осигурителни вноски и
данъка върху доходите на физическите лица са начислявани и изплащани на
база на минималната работна заплата за страната, както следва: за периода от
19.11.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 560 лв., за периода от 01.01.2020 г.
до 31.12.2020 г. в размер на 610 лв. и за периода от 01.01.2021 г. до 08.03.2021
г. в размер на 650 лв. Сумата на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 08.03.2021 г. до 08.09.2021 г. е в размер на 3 792 лв., а за периода
от 08.03.2021 г. до 01.07.2021 г. (дата на изготвяне на заключението) –
2 496.40 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението.
Основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна предполага извършване на уволнението в противоречие със
закона, като в тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и
главно доказване да установи законосъобразността на уволнението. По
обусловените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
оставането си без работа след уволнението и наличието на причинно-
следствена връзка между уволнението и оставането без работа.
Основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са изрично
и изчерпателно изброени в КТ. По инициатива на работодателя трудовото
правоотношение може да се прекрати в хипотезите на чл. 328, ал. 1 и 2 от КТ
с предизвестие и в хипотезите на чл. 330, ал. 1 и 2 от КТ без предизвестие.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият договор
се прекратява при прекратяване с предизвестие – с изтичане на срока на
предизвестието.
С оглед наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на
4
уволнението спорът по делото се свежда да отговора на въпроса за
законността на уволнението при несъответствие между посоченото в
предизвестието за уволнение правно основание за прекратяване на трудовия
договор и правното основание, посочено в заповедта.
Отговор на този въпрос се съдържа в Решение № 462 от 17.06.2010 г.,
постановено по гр.д. № 789/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. В същото се приема, че
при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, отправено от
работодателя до работника или служителя, противоречието между
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в
предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание, обуславя
незаконосъобразност на извършеното уволнение. В този смисъл е и даденото
разрешение на въпроса в Решение № 471 от 07.08.2007 г. по гр.д. № 1949/2004
г. В решението се посочва също така, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ,
когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното
действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение
настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издаваната заповед за
прекратяване на трудовия договор в такива случаи има само констативен
характер. Независимо от това съществуващото противоречие в посочените
основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и
заповедта води до незаконност на уволнението, доколкото за работника или
служителя не съществува яснота на какво основание договорът му е бил
прекратен, за да защити правата си. Дори да се приеме тезата, че посоченото
основание в заповедта е без значение, предвид констативния й характер,
уволнението ще е незаконно, ако не е налице визираното в предизвестието
основание за прекратяване на трудовия договор.
В случая няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че
на ищеца е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ,
предвиждащ възможност за уволнение на служителите от ръководството на
предприятието поради сключване на договор за управление на предприятието
в 9-месечен срок от започване на изпълнението по договора за управление.
Няма данни по делото това предизвестие да е било оттеглено. Поради това
съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ с изтичане на срока на
предизвестието – в случая 30 дни поради безсрочния характер на трудовия
договор, превърнал се в такъв на основание чл. 69, ал. 1 от КТ, и липсата на
друга уговорка в него, трудовото правоотношение се е прекратило на
посоченото в предизвестието основание. Въпреки това от работодателя е
издадена Заповед № 1/08.03.2021 г., в която като основание за прекратяване
на трудовия договор е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,
сочеща намаляване на обема на работа. Налице е следователно противоречие
между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени
във връченото на ищеца предизвестие и в издадената впоследствие заповед,
констатираща прекратяването на трудовия договор, което обуславя
5
незаконност на уволнението.
От друга страна дори и да се приеме, че релевантно за уволнението е
основанието, посочено в предизвестието с оглед констативния характер на
заповедта за уволнение, то между страните няма спор, нито се установява от
доказателствата по делото, ищецът да е бил служител на ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Напротив съгласно
трудовия договор, сключен между страните, ищецът е бил назначен на
длъжност с шифър по НКП 96220001, а именно „общ работник“.
Изложеното води до извод за незаконосъобразност на извършеното
уволнение, което налага обявяването му за незаконно и отмяната му, без
необходимост от обсъждане на ангажираните от ответника-работодател
писмени доказателства за намаляване на обема на работа и за извършен
подбор.
С оглед уважаването на главния иск, като основателен следва да бъде
уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, представляващ законна последица от
признаване на уволнението за незаконно. По отношение на длъжността, на
която следва да бъде възстановен ищецът, е необходимо да се посочи, че
същата е достатъчно индивидуализирана в трудовия договор с препращане
към шифър по НКП, а и между страните няма спор, че преди уволнението
ищецът е работил на длъжност „общ работник“.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение следва да бъде частично
уважен. По делото се установи посредством констатация на трудовата книжка
на ищеца и служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда“ – С., че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищецът е останал без
работа, а това се намира в пряка причинно-следствена връзка с незаконното
уволнение. На ищеца се дължи обезщетение за оставане без работа за периода
от 08.03.2021 г. до датата на приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция – 13.07.2021 г. Размерът на обезщетението, определен от съда по
правилата на чл. 162 от ГПК във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и с оглед
констатациите на вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно-
икономическата експертиза, възлиза на 2 686 лв. (632 лв. х 4 месеца + 5 дни х
31.60 лв.). Същото следва да бъде присъдено със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. За разликата над
тази сума до претендирания размер от 3 900 лв. и за периода от 14.07.2021 г.
до 08.09.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като няма данни дали и
след приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът
ще продължи да бъде без работа.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат заплатените от ищеца разноски по делото
6
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, което е основателно и следва да бъде
уважено.
Минималното адвокатско възнаграждение по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа е уредено в разпоредбата на чл. 7, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която възнаграждението е в размер не по-малко от
минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ. Когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ
са предявени при условията на обективно съединяване, минималното
адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална
работна заплата, а възнаграждението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. според материалния интерес, независимо дали е
предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. е в размер на 1 153 лв. (650 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 от КТ и 503 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ). Уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в
размер на 1 300 лв. В същото време делото не се отличава с фактическа и
правна сложност в сравнение с други дела със същия предмет, няма голям
обем и са събрани единствено писмени доказателства и експертно
заключение за размера на дължимото обезщетение. Поради това съдът
приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото и следва да бъде
намалено до минимума съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., от който по
съразмерност да бъде определено дължимото адвокатско възнаграждение, а
именно: 996.43 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
дължимата държавна такса в размер на 207.44 лв. (по 50 лв. за неоценяемите
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 107.44 лв. за иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ съобразно материалния интерес), както и възнаграждение за вещо
лице в размер на 147.08 лв.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски, а и няма данни да
е направил такива по делото, поради което в негова полза разноски не се
присъждат.
7
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение по отношение на присъденото обезщетение за работа.
По тези съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ уволнението на Ц. АН. Д., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул.
„****“ № *, извършено с предизвестие за уволнение с изх. № 0002/05.02.2021
г. и Заповед № 1/08.03.2021 г. от работодателя „Успех 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „******“ №
*, представлявано от управителя Д. С. Т..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ц. АН. Д.,
ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****“ № * на заеманата преди
уволнението длъжност с шифър по НКП 96220001 при работодателя „Успех
2000“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, бул. „******“ № *, представлявано от управителя Д. С. Т..
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ „Успех 2000“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, бул. „******“ № *, представлявано от управителя Д. С. Т., да
заплати на Ц. АН. Д., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****“ № *
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода
от 08.03.2021 г. до 13.07.2021 г. в размер на 2 686 лв., ведно със законната
лихва от деня на завеждане на исковата молба – 05.05.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 686 лв.
до предявения размер от 3 900 лв. и за периода от 14.07.2021 г. до 08.09.2021
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Успех 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „******“ №
*, представлявано от управителя Д. С. Т., да заплати на Ц. АН. Д., ЕГН
********** от с. Б., общ. С., ул. „****“ № * разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 996.43 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК „Успех 2000“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, бул. „******“ № *, представлявано от управителя Д. С. Т., да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на
207.44 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 147.08 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.
8
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок, който тече от 27.07.2021 г.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9