Р E
Ш Е Н
И Е
№ ............... /11.11.2020 г.,
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., в проведеното на тридесети
октомври две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка
Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. №909/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на
чл. 45 ЗЗД
Предявени са искове от А.Д.
К. срещу Г.Г.К., с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата в размер на 5000 лв. представляваща неимуществени вреди – притеснения и
страдания причинени от неоснователно водене на гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд – П., ведно със законната лихва от 01.04.2018 г. – подаване на
молбата по ЗЗДН, както и сума в размер на 5000 лв. неимуществени вреди - притеснения и страдания, причинени от
неоснователното водене на гр.д. № 684/2018 г. по описа на Районен съд – П.,
ведно със законната лихва за забава от 01.06.2018 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди,
че с решение по гр.д.№ 235/2018 г. по описа на Районен съд – П. е прекратен
брака между страните по делото. Твърди се, че от момента на предявяване на
исковата молба за допускане на развод ответникът подава постоянно жалби срещу ищеца
в отдел „закрила на детето“, както и молби по ЗЗДН пред съда. Твърди се, че
такава молба била подадена на 01.04.2018 г., по която било образувано гр.д. № ***г.
на Районен съд- П., по което дело е постановено Решение № 44 от 09.05.2018 г.,
с което решение е отхвърлена молбата на К. подадена срещу А.К.. Сочи се, че
това решение на съда е потвърдено от Окръжен съд – Пазарджик. Сочи се, че
ответникът на 01.06.2018 г. подал нова молба по ЗЗДН срещу ищеца, по която
молба било образувано гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – П., по което дело
е постановено Решение № 112 от 29.08.2018 г., с което оставена без уважение
подадената от ответника молба. Сочи се, че първоинстанционното решение е
потвърдено с решение постановено по в.гр.д. № 650/2018 г. на Окръжен съд –
Пазарджик. В исковата молба се навеждат доводи, че поради образуваните две дела
ищецът търпял вреди изразяващи се в притеснения, което се е отразило на
здравето й. Освен това по отношение на образуваните дела имало кореспонденция
между съда и социалните служби, което увредило авторитета на ищеца, в
качеството й на педагог, майка и гражданин. Моли се за уважаване на предявените
искови претенции.
В законоустановения
срок ответникът лично е подал отговор на
исковата молба, в който се излага, предявените искове са допустими, но
неоснователни. Сочи се, че подадените молби, по които са образувани двете
производство по ЗЗДН са в резултата на проявено според ответника психическо,
емоционално, душевно и физическо насилие над дъщеря им от страна на ищцата.
Твърди се, че в действията си ответникът се е водил единствено от интересите на детето. Сочи се, че не може да
се приеме за противоправно поведение възползването от гарантираните права. Моли
се да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Подаден е и отговор на исковата
молба от назначения на ответника адвокат по реда на чл. 95 ГПК, адв. Д.. В
подадения отговор се излагат доводи за неоснователност на предявената искова
претенция. Твърди се, че с подадените молби за защита от домашно насилие
ответникът е упражнил свои права, като не е злоупотребил с тях, респ. не е
навредил на ищеца. Сочи се, че не е налице виновно поведение от страна на
ответника, като същият се е водил от интересите на детето си. Твърди се, че
няма установена недобросъвестност в действията на К.. Моли се да се отхвърли
исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-П. е сезиран с
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, с които
се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди неоснователно водене на гр.д. № ***г. по
описа на Районен съд – П., ведно със законната лихва от 01.04.2018 г. –
подаване на молбата по ЗЗДН, както и сумата в размер на 5000 лв. и
неимуществени вреди от неоснователното водене на гр.д. № 684/2018 г. по описа
на Районен съд – П., ведно със законната лихва за забава от 01.06.2018 г. до
окончателното плащане.
На 13.03.2018 г. ответникът
К. се обадил на неговата майка, като бил силно притеснен, тъй като същият се намирал
в гр. П., около градската банята, като в близост се намирало детето П. заедно с
неговата майка ищцата А.К., която не позволявала на детето да отиде при баща
му. Свидетел К. чула по телефона детето да вика „искам тате“, а ответника бил
разтревожен от поведението на А.К., което споделил с майка си по телефона. На
22.03.2018 г. свидетел К. заедно с ответника К. наблюдавали детето и майка й отдалече.
В това време К. се обадили на детето П., като тогава свидетел К. и ответникът
видели как ищцата А.К. дръпнала детето П. ядосана и му се скарала. В следствие
на посочените случки на 23.03.2018 г. ответникът К. подал молба за защита от
домашно насилие на детето П. К. от А.К.. В сезираща съда молба К. е навел
доводи, че майката на П. К. -А.К. е упражнила психическо и физическо насилие
спрямо малолетната П., като на 13.03.2018 г., около 17,10 часа, пред Градската
баня в гр. П. й е повишила тон, хванала я е за ръката и са тръгнали за вкъщи,
дърпайки я, а на 22.03.2018 г. майката А.К. отново е упражнила психическо и
физическо насилие спрямо малолетната П. К., като последната споделила това на
баща си по телефона. На основание подадената молба е образувано гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд – П.. Производството е завършило с Решение № 44 от
09.05.2018 г., с което молбата за защита е отхвърлена. Посоченото решение е
потвърдено от Окръжен съд- Пазарджик с Решение № 290 от 18.07.2018 г.
постановено по в.гр.д. № 384/2018 г. по описа на съда.
На 01.08.2018 г, в с.
Попинци около 10:00 часа детето П. К. било навън с баба си свидетел Н.К.,
когато майката на детето А.К., която се движела с кола, заедно с още две жени
спрели в близост до детето и баба му, като ищцата слязла от колата и взела П.,
качила се заедно с нея в колата и заминали. Вследствие на случилото се на
08.08.2018 г. ответникът К. подадал молба за защита от домашно насилие на
детето П. К. от А.К., на основание което е образувано гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд – П.. В сезиращата съдът молба, К. е посочил, че майката на П. К. -А.К.
е упражнила психическо, физическо и емоционално насилие спрямо малолетната П.,
като на 01.08.2018 г., около 10:00 часа в с. Попинци майката А.К. е теглила П.
за ръка, като на сила я е качила в сив автомобил спрян близо до детето. Производството
е завършило с Решение № 112 от 29.08.2018 г., с което молбата за защита е
отхвърлена. Посоченото решение е потвърдено от Окръжен съд- Пазарджик с Решение
№ 420 от 26.11.2018 г. постановено по в.гр.д. № 650/2018 г. по описа на съда.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите б. Д., А. Б., Н.К. и М. П.. От
показанията на свидетелите Б. и Д. се установява, че майката А. полага добри
грижи за детето П., както и че страните по делото са бивши съпрузи, като поради
чести сигнали и молби подавани от К. срещу ищеца, същата е търсена от полиция
както в дома й, така и на работното място, често й се налага да дава обяснения
в ДСП гр. П. и в районното управление. От показанията на свидетелите се
установява, че това се отразява негативно на ищцата, същата е притесН., под
стрес е когато някой я търси. От показанията на свидетел К. се установява, че
действително на 22.03.2018 г. ответникът видял как ищцата дръпнала П., когато
говорила с него както и че на 01.08.2018 г. А.К. взела с кола детето П. от село
Попинци. Установява се също така, че ответникът Г.К. се бил притеснил за
състоянието на детето след случилото се, както и как се отразява на детето
поведението на майката К.. От показанията на свидетел П. се установява
случилото се на 01.08.2018 г. Съдът приема за достоверни
показанията на всички свидетели, тъй като, преценени с всички други събрани по
делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, като възпроизвеждат пред съда непосредствените си възприятия
досежно обстоятелствата, за които свидетелстват.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните изводи от правна страна:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) деяние, което е противоправно, 2) настъпила вреда (неимуществена),
3) причина връзка между деянието и вредата, 4 ) вина, които предпоставки
подлежат на доказване от ищеца.
Противоправно
поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие
(непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на
извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана
да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото
състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание)
представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
В
конкретния случай в исковата молба се твърди, че противоправните действия се
състоят в подаване до съда на молби за защита от домашно насилие, по които са
образувани граждански дела приключили с отхвърлителни решения.
Съдебната
практика приема, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени
дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва
възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя
е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени
права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за
вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на
пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до
доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на
дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. Жалбоподателят е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не
е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни
и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен
интерес.
В
конкретния случай, по делото е установено, че ответникът е подал до Районен съд
– П. молби за защита от домашно насилие на детето П. спрямо ищцата А.К., по
повод посочените по-горе случаи. В постановените решение съдът е приел, че
посочените инциденти не могат да бъдат квалифицирани като актове на домашно
насилие, доколкото липсват данни за действия, сочещи на извършване спрямо
детето физическо и психическо насилие. По делото обаче не се събраха
доказателства и не се установи при подаването на молбите до съда ответникът да е
действал недобросъвестно - да е знаел, че изложените от него обстоятелства са
неверни, респ. не са такива щото да не бъдат квалифицирани като актове на
домашно насилие и да предизвикат издаване на заповед за защита от домашно
насилие от съда. Напротив установи се, че и при трите процесни случая ответникът
К. да е бил видимо притеснен за детето П.. По делото не са събраха
доказателства ответникът да е подал молбите, за да увреди ищцата или да накърни
друг обществен интерес. Доколкото по делото не се установи наличието на първата
материално правна представка– противоправно поведение, то предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По
разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото следва да се присъдят в полза
на ответника, но доколкото не са представени доказателства такива да са реално сторени, то съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от горното, Районен съд – П.,
ОТХВЪРЛЯ, предявен от А.Д.К.
ЕГН: *********** с адрес: *** срещу Г.Г.К. ЕГН: ********** с адрес: *** иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 5000 лв. представляваща неимуществени вреди – притеснения и
страдания причинени от неоснователно водене на гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд – П., ведно със законната лихва от 01.04.2018 г. – подаване на
молбата по ЗЗДН,
ОТХВЪРЛЯ, предявен
от А.Д.К. ЕГН: *********** срещу Г.Г.К.
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лв. представляваща неимуществени вреди
– притеснения и страдания причинени от неоснователно водене на гр.д. № 684/2018
г. по описа на Районен съд – П., ведно със законната лихва за забава от
01.06.2018 г. до окончателното плащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.