МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 352/2011г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД
От Варненска Окръжна Прокуратура
по отношение на подсъдимите М.М.М. и А.р. А. е възведено обвинение по чл.257 вр. чл.255 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 (ал.2 - за М. и ал.4 - за А.) от НК.
Разглеждането на делото се проведе по реда на глава 27 от
НПК по искане на подсъдимите.
В пледоарията си по
съществото на делото представителят на ВОП поддържа обвиненията и моли съда да
признае подсъдимите за виновни като им наложи наказание лишаване от свобода съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК под минимума на предвиденото в закона при
приложение разпоредбата на чл.66 от НК.
По делото като
граждански ищец е конституиран Министъра на Финансите, предсталяван от ю.к.Минков
от НАП. Приети са за съвместно разглеждане граждански искове. По съществото на
делото ю.к.Манев поддържа искането си за присъждане на сумите по диспозитивите
на обвиненията, в случай на постановяване на осъдителна присъда.
Пред съда подсъдимите
признават вината си и фактите, описани в обвинителния акт. В последната си дума
молят за снизхождение и минимално наказание.
Защитниците се
солидаризират със становището на прокурора по отношение на наказанието. По
отношение на предявените граждански искове възразяват в плвдоариите
си за изтекла абсолютна давност.
От преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Фирма ЕТ "Химпекс - Х.И.", Булстат: *********, със седалище в с.Доброплодно, общ.Ветрино и
собственик св.Х.И.М. ***, била регистрирана в ТДД - Варна, ДП Провадия под
данъчен № 1037041, считано от 19.06.2000г., a
регистрацията по ЗДДС била с дата 26.09.2000г. На 17.07.2003г. едноличният
търговец бил дерегистриран по ЗДДС с данъчен акт №
5/09.06.2003г. Основна дейност на данъчния субект била търговия на едро с
промишлени стоки и строителни услуги. Упълномощен да управлява и представлява
ЕТ с нотариално заверено пълномощно от собственика бил подс.М.. Св.И. в
качеството си на собственик на ЕТ "Химпекс –Х.И."
не е извършвал дейност, а същата се е осъществявала чрез пълномощника му – подс.М.,
който бил съпруг на сестра му.
Като
представляващ на регистрирано по ЗДДС лице, съобразно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, подс.М.
в периода 14.02.2003г. - 14.07.2003г., чрез обслужващия фирмата счетоводител -
св.Н.Г.Г., подавал справка-декларация за всеки едномесечен данъчен период. Свид. Г. водел счетоводството на ЕТ "Химпекс" в периода 2000г. - 2004г. То му било
възложено без подписването на изричен писмен договор. Св. Г. извършвал
дейността си в нает от подс.М. офис в сградата на "Наркооп", гр.Провадия
и неговите задължения се изразявали в попълване на СД по ДДС и подаването им в
ДП Провадия с пълномощно, издадено му от М.. Г. попълвал СД по ДДС и водил
дневници за покупките и продажбите на базата на предоставени от подс.М.
фактури. В негово присъствие подсъдимия попълвал фактури от кочан, който е
носел със себе си, като обяснявал, че собствениците на фирмите, знаят за това.
ЕТ „Химпекс - Х.И." нямал материална база и
финансов ресурс за осъществяване на търговска дейност. При декларирането в СД
ползвал документи с невярно съдържание - фактури с отразени неверни
обстоятелства - за наличие на неосъществена сделка. В дейността си при
изготвяне на фактурите с невярно съдържание, подсъдимия бил подпомаган от
лицата - контрагенти по сделките. По сключен с Община Ветрино
договор за наем, фирмата ползвала микроязовир в с. Доброплодно.
Търговецът разполагал с фадрома УНС 200, булдозер ДТ
75, булдозер С 100 и Багер ЕО 33-22, която техника била закупена на името на
фирмата с цел осъществяване на дейност на кариера за пясък в с.Доброплодно. Транспортните средства били стари и не
функционирали. Фирмата нямала складови помещения или други стопански постройки.
На ЕТ "Химпекс –Х.И." била извършена данъчна ревизия,
приключила с издаването на ДРА № 330/05.05.2004г. Ревизиращите установили, че някои
от отразените в дневниците за покупки на фирмата фактури са за фиктивни сделки,
поради което не признали възникването на право на данъчен кредит за съответния
данъчен период по тези фактури. Това били сделки по издадени от "Алдера" ЕООД и ДЗЗД " Елдорадо -2001" фактури,
които не били осъществявани реално. В СД бил налице баланс между стойността на
сделките, отразени в ДП и дневниците за продажби, довело до нулеви стойности на
данъчния кредит за възстановяване. Същевременно, с оглед декларираните приходи
в СД от продажбите, търговецът следвало да плати на държавния бюджет ДДС, който
дължал след като нямало налични условия за признаването на данъчен кредит по
нереално осъществените сделки.
Св.С.И.М. (по отношение на нея
наказателното производство е прекратено по давност) била собственик и
представляващ „Алдера" ЕООД - София. Тя не
развивала търговска дейност. М. подписала и подпечатала празни бланки от
фактури, които дала за ползване на ЕТ „Химпекс"
- Варна. Фактурите били за месеци 01, 02 и 03.2003г., като отразеният в тях
предмет бил: услуга, стока, товаро-разтоварна дейност. Сделките по фактури,
били включени в съответните дневници за продажби на „Алдера"
ЕООД и в СД. Св.М. в хода на ДП признала, че фирмата й не е имала материални
активи и човешки ресурс за извършване на дейност и че не са били осъществени
реални сделки с ЕТ „Химпекс".
На "Алдера"
ЕООД, била извършена насрещна проверка /НП/, която установила, че ДДС бил
начислен в счетоводството на фирмата, но липсвали документи доказващи плащането
- л.51, т.1. По отношение на предходните доставчици било установено, че едната
фирма никога не е била регистрирана на адреса, посочен в данъчното досие, а
другата не е издавала фактури на „Алдера" ЕООД.
През инкриминирания период м. 01.2003г.
- 14.07.2003г. подс.М. отразил документално търговски взаимоотношения с „Алдера" ЕООД - София и чрез свид.
Г. подал СД както следва:
1. На 14.02.2003г. в гр.Провадия,
подал пред ДП "Провадия" при ТДД - Варна, справка-декларация вх. №
300392/14.02.2003 гад. по чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС за данъчен период
м. януари 2003г., в която потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен
кредит, по несъществуващи покупки от "Алдера"
ЕООД с фактури
№ **********/10.01.2003г.; № **********/13.01.2003г.;
№ **********/15.01.2003г.; № **********/17.01.2003г.;
№ **********/20.01.2003г.; № **********/22.01.2003г.;
№ **********/23.01.2003г.; № **********/24.01.2003г.;
№ **********/27.01.2003г.; № **********/29.01.2003г.
Подс.М. отразил посочените
данъчни фактури, като сделки за покупки с право на приспадане на пълен данъчен
кредит с изпълнител "Алдера" ЕООД. В СД -
т.1 л.72, и приложените ДП - т.1 л.74 и дневник продажби, обв.
М. декларирал ДДС за внасяне 0лв. и ДДС за възстановяване - 704,55 лв. Укритият
данък за м. 01.2003г. бил в размер на 7 660.00 лева.
2. На 13.03.2003год. в гр. Провадия, подал пред ДП
Провадия при ТДД - Варна, справка-декларация вх. № 300514/ 13.03.2003г. по
чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. февруари 2003г., в която
потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит, по несъществуваща
покупка от "Алдера" ЕООД с фактура №
**********/05.02.2003г.
В СД - том 1, л.76, и
приложените ДП - том 1 л.77 и дневник продажби, подс.М. декларирал ДДС за
внасяне 0 лв. и ДДС за възстановяване - 71,99 лв. Укритият данък за м.
02.2003г. бил в размер на 320 лева.
3. На 14.04.2003г.
в гр.Провадия, подал пред ДП Провадия при ТДД - Варна, справка-декларация вх. №
30816/14.04.2003г. по чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м.
март 2003г., в която потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен
кредит, по несъществуващи покупки от фирма "Алдера"
ЕООД с фактури
№ **********/10.03.2003г.;
№ **********/11.03.2003г.;
№ **********/19.03.2003г.;
№ **********/22.03.2003г.;
№ **********/23.03.2003г.
В СД - том 1 л.80, и приложените ДП - том1 л.81 и
дневник продажби, М. декларирал ДДС за внасяне 0 лв. и ДДС за възстановяване -
307,12 лв. Укритият данък за м. 03.2003г. бил в големи размери - 3993.08 лева.
Подс.А. бил собственик и
представляващ ДЗЗД „Елдорадо 2001"-Варна. А. подписал и подпечатал
фактури, които дал за ползване на М..*** и м.06. 2003г., като отразеният в тях
предмет бил стока, СМР по договор, услуга по договор, ремонт на МПС. Ръкописният текст във
фактурите за м. 05.2003г. бил изписан от подс.М.. Договорът за СМР от
10.05.2003г. бил подписан от подс.А..
На ДЗЗД „Елдорадо 2001" -
Варна, била извършена насрещна проверка, която установила, че ДДС бил начислен
в счетоводството на фирмата, но липсвали документи доказващи плащането - л.57,
том 1. Приложени са банкови документи, които сочат липса на движение на парични
средства в инкриминирания период /том 3, л.29 и сл./.
Ревизиращите и експерта по ССЕ
приели, че сделките по фактури били нереални поради липса на факти и
обстоятелства, доказващи осъществяването им. Не са били налични съпътстващи
договори, приемо-предавателни протоколи, обект на
услугите, единична мярка, количество и единична цена на услугите и др. В
общинска администрация Ветрино липсвала документация,
свързана със СМР по язовира в с. Доброплодно -предмет
на доставките по фактури. За СМР - демонтаж на сграда, също било установено, че
такива не са извършени за периода, отразен във фактурите.
Снабден по описания начин с
такива фактури, подс.М. ги представил на св.Г. за прилагането им към
съответните ДП и СД, като така били подадени следните СД, съдържащи неверни
обстоятелства.
4. На 16.06.2003 год. в гр. Провадия, подал пред ДП
Провадия при ТДД - Варна, СД вх. №301241/16.06.2003 год. по чл.72,
ал.1 и чл.100, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период м. май 2003г., в която
потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит, по
несъществуващи покупки от ДЗЗД "Елдорадо - 2001" с фактури
№**********/17.05.2003г.;
№
**********/19.05.2003 г.;
№**********/30.05.2003
г.;
В СД - т. 1 л. 88, и приложените ДП - том 1 л.89 и
дневник продажби, М. декларирал ДДС за внасяне 0 л. и ДДС за възстановяване -
297,63 лв. Укритият данък за м. 05.2003 год. бил в големи размери - 4636,40
лева.
5. На 14.07.2003г. в гр.Провадия, подал пред ДП
"Провадия" при
ТДД - Варна, справка-декларация вх. № 301452/14.07.2003г. по чл.72, ал.1 и
чл.100, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. юни 2003 г., в която
потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит, по
несъществуващи покупки от ДЗЗД "Елдорадо 2001" с фактури
№ **********/01.06.2003 г.; № **********/02.06.2003г.;
№ **********/03.06.2003г.; № **********/04.06.2003 г.; №
**********/06.06.2003г.; № **********/07.06.2003г.; № **********/08.06.2003г.;
№ **********/10.06.2003г.; № **********/14.06.2003 г.; № **********/15.06.2003
г.; № **********/16.06.2003 г.; № **********/17.06.2003 г.; №
**********/30.06.2003 г.; № **********/30.06.2003 г.; № **********/30.06.2003
г.; № **********/30.06.2003 г.; № **********/30.06.2003 г.
В СД – том 1 л.93, и
приложените ДП – том 1, л.94 и дневник продажби, М. декларирал ДДС за внасяне 0
л. и ДДС за възстановяване - 568 лв. Укритият данък за м.06.2003г. бил в
особено големи размери -17 560.00 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанието
на подсъдимия пред съда по реда на чл.371 т.2 от НПК, всички материали от ДП –разпитани
свидетели; заключенията по назначените на предварителното производство експертизи;
фактури, СД, както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Изброените
по-горе доказателства, които съдът кредитира, са пълни и непротиворечиви, те се
подкрепят и допълват взаимно.
С оглед на изложеното и след като прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.16 от НПК, съдът призна за ВИНОВНИ подсъдимите
както следва:
1/подс.М. - по чл. 257/отм./, ал. 1, вр.
чл. 255/отм./, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като през периода 14.02.2003г. -
14.07.2003г. в гр.Провадия, като представляващ ЕТ "Химпекс
- Х.И."***, при условията на продължавано престъпление, чрез Н.Г., като
извършител избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
34 169.48 лева, като потвърдил неистина в подадени декларации, които се
изискват по силата на закон - чл.72, ал.1 и чл.100, ал. 1 от ЗДДС. За това и
при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК му наложи му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
2/С гореописаното обв. А. осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, вр.
чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК, тъй като за
периода 17.05.2003г. - 30.06.2003г. в гр.Провадия, при условията на
продължавано престъпление, като помагач в съучастие с подс.М.М.М., ЕГН **********,
спомогнал за избягване плащането на данъчни задължения на ЕТ "Химпекс - Х.И."***, в големи размери - 22 196.40 лв.,
като била потвърдена неистина в подадени декларации, които се изискват по закон
- чл.72, ал.1 и чл.100, ал. 1 от ЗДДС. За това и при условията на чл.55 ал.1 т.1 и
ал.3 от НК му наложи му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Съдът взе горното решение по следните
правни съображения:
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с данъчната система.
От обективна страна:
изпълнителното деяние се състои в това, че подсъдимият М. реално е избегнал
заплащането на данъчни задължения в инкриминирания период, водейки счетоводна
отчетност и ползувайки счетоводни документи с невярно съдържание. Помагаческата дейност на подс.А. се изразявала в
спомагането на другия подсъдим да избегне заплащането на данъчни задължения
посредством съставените и подпечатани от него фактури на името на собственото
си ЕТ”Елдорадо 2001”, които били с невярно
съдържание.
От субективна страна: деянието е
извършено с пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
деянието и са целели настъпването на противоправния резултат.
Квалификацията
на деянието по чл. 257 от НК – „данъци в особено
големи размери” се определя от стойността на укритите данъци за различните
периоди с такова обвинение, МРЗ в
инкриминирания период и разпоредбата на чл.93 т. 14 от НК - за съставомерност на престъплението е необходимо
данъците в особено големи размери да
надхвърлят двеста пъти установената за страната МРЗ.
За да наложи наказанието
съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието – висока,
както и на дееца – ниска. Съдът отчете
следните смекчаващи отговорността обстоятелства:
-
чисто
съдебно минало (реабилитирани по право – чл.88а от НК);
-
изключително
продължителния период на разследване и отдалечаване на наказанието от инкриминирания
период с 8 (осем) години, за което подсъдимите не носят никаква вина.
Последното е и изключително
основание за налагане на наказанията под минимума, както и неналагане
на предвидената в закона глоба на основание чл.55 ал.3 от НК.
Съдът предвид посочения горе
продължителен период на разследване в случая счете, че разпоредбата на чл.55 от НК е по-благоприятна от тази по чл.58а от НК, заради което и я приложи.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
По предявените граждански искове:
Съдът ги отхвърли като
неоснователни поради изтекла абсолютна давност и поради направеното възражение
по същество от защитата в тази връзка.
Съдът конституира
гражданския ищец и прие за съвместно разглеждане исковете, тъй като съгласно
правната теория изтеклата давност не е условие по допустимостта им, а по
същество. В този смисъл е и практиката на ВКС – тълкувателно решение 5/05.04.2006г.
на ВКС по т.д. 5/2005г., ОСГК и ОСТК. Там категорично е прието, че независимо
от това как се е развило наказателното призводство,
гражданския иск трябва да се предяви в петгодишния давностен срок и че
образуването на ДП или СП не спира теченето на този срок. В случая давността
несъмнено е изтекла предвид датата на инкриминираните деяния – различни данъчни
периоди от 2003 година.
С присъдата подсъдимите
бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС :