Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………..2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-
четвърти касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Пекова
Йордан Димов
при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганева
касационно адм.наказ. х-р дело № 956 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на
Община Попово, чрез пълномощник адв. Р.Д. ***, срещу решение №
260152/02.02.2021 г. по нахд. № 4371 по описа за 2020 г. на Районен съд гр.
Варна, XXХVIII с-в, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №
НЯСС-141/27.08.2020г., издадено от зам.
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,
с което на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лв. на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/.
В жалбата се релевира допуснато нарушение на закона и явна
несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348,
ал.1, т. 1 и 3 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Касаторът
счита, че административнонаказателното производство е опорочено, тъй като жалбоподателят
е бил лишен от възможност да възрази срещу съставения АУАН. Намира, че
наложеното наказание е необосновано по размер, който не е бил съобразен със
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. На изложените основания прави искане за отмяна на
обжалваното решение на районния съд и постановяване на друго, с което да се
отмени издаденото НП. В условията на евентуалност претендира налагане на
минималната предвидена в закона санкция от 1000лв., като моли за присъждане на
направените разноски.
В открито съдебно заседание
касаторът не се представлява, но в депозирани писмени бележки излага позиция за
основателност на жалбата , като претендира присъждане на сторените разноски за
първа и втора инстанция.
Ответникът по касационната жалба
– ДАМТН, редовно призован , чрез
пълномощник- ст. юрисконсулт Е З , излага правна теза за неоснователност на
жалбата като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Претендира
се присъждане на разноски съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. В открито съдебно
заседание не се явява представител на ответника по правния спор.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Пледира за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Административен съд – гр. Варна,
четвърти касационен състав като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка,
извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима, а
разглеждана по същество е неоснователна .
Съдебното производство пред ВРС е
инициирано по жалба на Община Попово срещу издадено НП № НЯСС-141/27.08.2020г. от зам. председателя на ДАМТН,
с което на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на
основание чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ, за това, че като собственик на язовир
«Помощица», находящ се в имот №000258 в землището на с. Помощица, общ. Попово,
обл. Търговище не е изпълнил задължително предписание, дадено в Констативен
протокол № 05-04-46/12.09.2019г. на главна дирекция «Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях», а именно: да представи проект за
Контролно-измервателна система на язовира, със срок на изпълнение- 30.11.2019г.
За да потвърди издаденото НП,
районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Приел е, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица и в изискуемото от закона съдържание. Спазени са сроковете за
тяхното издаване, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
предвид надлежното предявяване на АУАН. Установено е авторството на деянието и
е доказан обективния му състав, поради което правилно е ангажирана
отговорността на нарушителя с налагане на санкция в размер, малко над
минималния, съобразен със срока на неизпълнение на предписанието и обществената
опасност на деянието.
В хода на касационната проверка и
на основание чл.218 от АПК настоящият съдебен състав намира решението на ВРС за
валидно, допустимо и правилно. Предходната съдебна инстанция обстойно е
изследвала относимите към делото юридически факти, задълбочено е анализирала
наличните доказателства и въз основа на същите е изградила своите обосновани
правни изводи.
Обоснован откъм доказателствени
източници и правилен с оглед действащата
нормативна уредба е изводът на районния съд за доказаност на нарушението.
Безспорен факт е даденото задължително предписание на Община Попово да представи до 30.11.2019 г. проект на контролно-измервателна система на язовир „Помощица“ , обективирано в констативен протокол № 05-04-46/12.09.2019
г. на ГД „ Надзор на язовирните стени и
съоръжения към тях „. Предписанието е отправено до собственика на язовира -
Община Попово, която е била надлежно уведомена, но не го е оспорила. Влязлото в
сила предписание е принудителна административна мярка , създаваща правно задължение
за адресата . Община Попово е задължен субект за изпълнение на предписанието и
нейното пасивно поведение при правно
задължение за действие осъществява състава на адм. нарушение по чл. 200 т. 39 от ЗВ. Неизпълнението на задължителното
предписание е установено с констативен протокол № 05-04-10/30.01.2020г.
Няма нормативна опора оплакването
на касатора, че субект на нарушението е концесионерът на язовира, а не неговият
собственик , тъй като дадената правна квалификация на деянието е по чл. 200,
ал.1 , т. 39 във вр. с чл. 190а, ал.2 от ЗВ, а според чл.190а, ал.2 от
посочения закон собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни
да изпълняват предписанията .
Освен това адресат на предписанието за представяне
на проект на КИС на язовира е Община
Попово, а не концесионера. Ако Общината е считала, че неправилно е определена
като задължено лице по представяне на проекта , същата е следвало да оспори по
реда на АПК това предписание . Това не сторено , предписанието е влязло в
законна сила и Общината е дължала
изпълнение на същото.
Настоящата касационна инстанция
намира за неоснователно възражението на
касатора за допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на
връчване на АУАН. Приложеният към административнаказателна преписка оригинал на
АУАН № 05-28/11.03.2020г. съдържан данни
за отказ да се предяви акта на нарушителя , който отказ надлежно е удостоверен
с подпис на един свидетел- Й С Й с посочено негово ЕГН и положен подпис
от същия . По този начин е спазено предписанието на чл.43, ал.2 от ЗАНН за удостоверяване на
отказ по връчване на АУАН и няма допуснато нарушение на административната
процедура. Липсата на надлежно връчен
акт е резултат от процесуалното поведение
на касационния жалбоподател в досъдебната фаза , от което същия не може да
извлича благоприятни за себе си правни последици при съдебното обжалване.
На следващо място , правилно е
становището на въззивния съд за справедливост на определения размер на
санкцията. При нормативно предвиден нейн размер по чл. 200, ал.1 т. 39 от ЗВ от
1 000 лв. до 20 000 лв. наказващият орган е определил размер от 2000 лв. Налагането на
имуществената санкция в минималния размер не кореспондира с характера на
извършеното противоправно поведение , а именно конкретна община не изпълнява
влязъл в законна сила административен акт на орган на държавна власт . Следва
да се съобрази и спецификата на
проявеното бездействие , санкционирано по Закона за водите – пасивност по изготвяне
и представяне на проект на контролно-
измервателна система на язовир . Със ЗВ
се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, които са
пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и
непосредствените последици от неизправното техническо състояние на язовирните
стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната
среда, културното наследство и стопанска дейност, а възникването на
непосредствена опасност от загуба на човешки живот, увреждане или погиване на
имущество и/или на околната среда, може да бъде в резултат от действие или
бездействие на собственика на язовир „Помощица“. Възможните значителни вредни
последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени са основание
законодателят да въведе задължение на собствениците на язовирните стени и
съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи и
да предвиди завишени санкции при неизпълнението им. В този контекст определеният
от наказващия орган размер на санкцията над минималния размер е
справедлив.
В контекста на изложеното ВРС е
постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде
оставено в сила, а жалбата срещу него – да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото следва да се удовлетвори
искането на ответника по правния спор за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в приложимата
редакция, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за плащането на правната помощ като присъди такова от 80 лв.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 предложение първо от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260152/02.02.2021 г. по нахд. № 4371 по описа за 2020 г. на
Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА
Община Попово, обл. Търговище с ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.