№ 3387
гр. Варна, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Н.
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Н. Въззивно гражданско дело №
20223100501835 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №37856/06.06.2022г. на Д. И. Д. срещу решение
№1184/27.04.2022г., постановено по гр.дело №10391/2021г. по описа на ВРС,
в частта, с която е осъден да заплати на Л. Н. Ш. сумата от 2500 лева,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие причинени й
болки и страдания от ухапване от куче порода „Ротвайлер“, който инцидент е
осъществен на 27.03.2021г. в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на
осн. чл. 50 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и
необосновано, като е постановено при допуснати нарушения на материалния
закон и на съществени процесуални правила. Счита, че решаващият състав не
е взел предвид всички факти и обстоятелства, които го оневиняват, като
отделно от това неправилно е преценил размера на обезщетението за
получените от пострадалата телесни увреждания, които не са били с висок
интензитет, нито са причинили големи физически, психически и емоционални
последици, не са довели до затруднения, дълготрайни болки и страдания,
което е станало причина за неправилно приложение на критерия за
1
справедливост, посочен в чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения моли,
след като въззивният съд отмени решението в обжалваната му част, на
ищцата да се присъди обезщетение в размер на 500лв., а за горницата-
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като първ. Съд е
допуснал грешка при тълкуването и прилагането на чл. 50, чл. 45, чл. 51, ал. 2
и чл. 52 от ЗЗД, касаещи отговорността на собственика на животно. На
следващо място излага, че решението е постановено и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е
съобразил всички допуснати доказателства. Счита, че не са налице основания
за ангажиране на неговата отговорност, тъй като вредите са резултат от
непреодолима сила, изразяваща се в моментното измъкване на кучето от
повода и намордника му, съчетана с изключителна вина на пострадалата.
Твърди, че причинените на ищцата вреди, изцяло или в голяма степен се
дължат на нейното поведение, а именно, че е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като е пуснала притежаваното от нея куче,
свободно без повод на улицата; имала е предостатъчно време за да влезе във
входа на кооперацията заедно с кучето си, ако се е чувствала застрашена от
приближаващия Алекс, (а тя явно не е била) и трето- като се е опитвала да
удари кучето на ответника без то да е проявило каквато и е агресия спрямо
нея. Жалбоподателят излага, че при отглеждането и грижата за
притежаваното от него куче, е изпълнил всички изисквания, касаещи
безопасността на гражданите, като същото никога не е извършвало прояви на
насилие спрямо хора или животни. Твърди, че в конкретната ситуация също
не би се стигнало до неблагоприятните последици, ако ищцата със своето
поведение не е допринесла за предизвикване на естествените инстинкти на
кучето, опитвайки се да го ритне и удари, а същото е реагирало в минимална
степен. По отношение на размера на обезщетението за неимуществените
вреди, счита, че то не отговаря на реално претърпените такива, поради което
моли да бъде редуцирано, тъй като е видно, че не е имало сериозно увреждане
на целостта на кожата и по тялото на ищцата, лечението им не е включвало
специални извънредни мерки, а психическото и емоционално състояние на
ищцата също не е било много засегнато. По изложените съображения,
жалбоподателят моли обжалваното решение на ВРС да бъде отменено, като
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло или отчасти, поради наличието на
2
изключващи отговорността обстоятелства и съпричиняване. В условията на
евентуалност, моли същият да бъде уважен само частично – чрез намаляване
на размера на обезщетението за неимуществени вреди до 500 лева, тъй като
претендираният в исковата молба е несъответстващ на увреждането по
интензитет и вид. Във въззивната жалба са направени и следните
доказателствени искания: 1. да бъдат разпитани двамата недопуснати
свидетели, относно обстоятелствата, че кучето винаги е извеждано на
разходка с повод и намордник, че не е било агресивно към хора и животни, и
че в деня на инцидента също е било с предпазните средства, като единият
свидетел е непосредствен съсед и може да свидетелства за това
обстоятелство, а другият е ветеринарният лекар на кучето, който му поставя
необходимите ваксинации и провежда други периодични процедури, и ще
свидетелства какво е по характер кучето и че не е имал агресия към други
животни и хора в при посещенията си в кабинета; 2. да се приемат като
доказателства материалите по прекратената с постановление за отказ
прокурорска преписка №6063/2021 година на ВРП; 3. Да му бъде издадено и
съдебно удостоверение по силата, на което да се снабди от Община Варна,
дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения РЕД" с
данни дали вследствие на извършената на 18.06.2021 година проверка е
издадено наказателно постановление и дали е наложена глоба за извършено
административно нарушение, като резултатите от проверка извършена от
длъжностни лица на Общината за спазването на наредбите за отглеждане на
домашни животни
Ответната страна чрез депозирания писмен отговор, оспорва изцяло
въззивната жалба. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и
обосновано, поради което моли да бъде потвърдено, тъй като не са допуснати
твърдяните от въззивника нарушения на материалния закон. Излага, че първ.
съд не е извършил процесуални нарушения, поради което и направените
доказателствени искания следва да се оставят без уважение като
преклудирани. В случай, че на въззивника бъдат допуснати свидетели, моли и
на нея да бъде дадена възможност да се ползва от показанията на 1 св. при
условията на водене.Излага, че формираната и изложена в мотивите на
решението фактическа обстановка е правилно установена, като напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства, а правните изводи на
съда – са обосновани, и съответстващи на материалния закон и съдебната
3
практика. Счита, че са налице всички основания за уважаване на предявения
иск, поради което и законосъобразно е било присъдено обезщетение в
претендирания размер. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
За да се произнесе по доказателствените искания, въззивният състав
съобрази следното:
Не са налице основания за допускане до разпит на още двама свидетели.
Още в отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за разпит на
3-ма свидетели, като първ. съд е допуснал до разпит по един свидетел на
всяка от страните. Свидетелят на ответника, разпитан в о.с.з. е дал показания
относно характера на кучето и обстоятелството, че когато е било разхождано
извън двора, кучето винаги е било с намордник и повод. Предвид което съдът
намира, че изслушването на още двама свидетели за установяване на тези
обстоятелства не е необходимо. По тази причина не следва да се допуска до
разпит и ветеринарния лекар на кучето, като без значения за настоящия спор
е, че кучето е било водено на периодични прегледи е било ваксинирано.
Във връзка с прокурорската преписка, приложена към въззивната жалба
следва да се отбележи, че съдебно удостоверение за снабдяване със същата е
било издадено на ответника в хода на първ. Производство, но той не се е
снабдил с нея, нито е направил искане да му бъде дадена допълнителна
възможност да я представи. В писмената си молба, депозирана преди о.с.з на
21.01.2022г., пълномощникът на ответника е изложил, че ще се ползва от
дадената му възможност да представят прокурорската преписка №6063/2021
на ВРП, но в следващо о.с.з, проведено на 01.04.2022г.. адвокатът е направил
изявление, че няма други доказателствени искания, с оглед на което съдът е
счел делото за разяснено и е дал ход на устните състезания, поради което
съдът намира, че възможността за представяне на прокурорската преписка е
вече преклудирана
В хода на първ. производство са приети АУАН №1579/18.06.2021г.,
както и писмо изх. № РД 21011963ВН_00ВН от община Варна, с оглед на
което искането за издаване на СУ за снабдяване от Община Варна за
информация дали на ответника е издавано АУАН следва да бъде оставено без
уважение- тъй като това доказателство вече е приобщено по делото.
4
В заключение настоящият състав намира, че доказателствените искания,
формулирани във въззивната жалба следва да се оставят без уважение, тъй
като първ. съд не е извършил процесуално нарушение във връзка със
събирането им, поради което и не са налице основания за допускането им
пред въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал.3 ГПК.
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в
предвидения от закона срок, като са изпълнени всички, установени в
разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което същата се
явява допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№37856/06.06.2022г. на Д. И. Д. срещу решение №1184/27.04.2022г.,
постановено по гр.дело №10391/2021г. по описа на ВРС, в частта, с която е
осъден да заплати на Л. Н. Ш. сумата от 2500 лева, обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на
осн. чл. 50 ЗЗД.
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение доказателствените
искания на въззивника: 1. за допускане до разпит на двамата недопуснати
свидетели, относно обстоятелствата, че кучето винаги е извеждано на
разходка с повод и намордник, че не е било агресивно към хора и животни, и
че в деня на инцидента също е било с предпазните средства, като единият
свидетел е непосредствен съсед и може да свидетелства за това
обстоятелство, а другият е ветеринарният лекар на кучето, който му поставя
необходимите ваксинации и провежда други периодични процедури, и ще
свидетелства какво е по характер кучето и че не е имал агресия към други
животни и хора в при посещенията си в кабинета; 2. Да се приемат като
доказателства по делото материалите по прекратената с постановление за
отказ прокурорска преписка №6063/2021 година на ВРП;. 3. Да му бъде
издадено и съдебно удостоверение по силата, на което да се снабди от
5
Община Варна, дирекция „Управление на сигурността и контрол на
обществения РЕД" с данни дали вследствие на извършената на 18.06.2021
година проверка е издадено наказателно постановление и дали е наложена
глоба за извършено административно нарушение, като резултатите от
проверка извършена от длъжностни лица на Общината за спазването на
наредбите за отглеждане на домашни животни
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 02.11.2022г. от 09.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6