РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110102353 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу З. Г. З. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане да се признае за установено, че З. Г. З. дължи на ЮЛ следните суми:
сумата от 321.68 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, аб. №
******** за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 61.84 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.07.2023 г.,
сумата от 11.21 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2.42
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 07.07.2023
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 40424/2023
г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
1
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя спискък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. Г. З. не е депозирала отговор
на исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната
оспорва исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед
за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството
се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 154 от 26.09.2002 г., сключен между
ЮЛ и етажната собственост с адрес ****************, съгласно който е
договорено ФДР да извърши разпределение количеството топлинна енергия
между потребителите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представено постановление за възлагане на недвижим имот
от 12.11.2020 г. издадено по изп. д. № ************по описа на ЧСИ Р. М.,
съгласно което на З. Г. З. е възложен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1005.34.2.29, с адрес на имота г*************. На
постановлението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 27.11.2020 г.
2
Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54
от 05.08.2021 г., том VII, рег. № 8150, дело № 925/2021 г., съгласно който З. Г.
З. продава на Евелина Емануилова Моравенова следния свой собствен
недвижим имот, а именно апартамент № 29, находящ се в *************.
Настоящият състав намира, че от представеното постановление е установено,
че З. Г. З. е била собственик на процесния имот през периода от 27.11.2020 г.
до 05.08.2021 г. Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В т. 1 от
тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна
енергия. С оглед на гореизложеното собственикът или титуляр на вещно право
на ползване на имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на ОС на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да
бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. Съгласно представеното постановление за възлагане на недвижим
имот от 12.11.2020 г. издадено по изп. д. № 20147900401123 по описа на ЧСИ
Ренета Милчева, влязло в сила на 27.11.2020 г. се установява, че З. Г. З. е
обявен за купувач на процесния имот, изнесен на публична продан по
посоченото изпълнително дело, поради което считано от влизане в сила на
постановлението - 27.11.2020 г. ответникът се явява собственик на процесния
имот. Наличието на последващ въвод във владение на З. Г. З., не обоснова
извод, че същият не дължи претендираните суми от ищцовото дружество. При
безспорно установеното качество на ответника на собственик на процесния
имот, доколкото е ирелевантен фактът за фактическото владеене на имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ именно собственикът на имота, а не неговите
фактически ползватели, има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди, поради което за задължението отговоря собственика, като
същият няма пречка впоследствие да претендира заплатените суми от лицето
ползващо имота с оглед на вътрешните им правоотношения. Обстоятелството,
че ответникът не е ползвал имота за част от процесния период с оглед на
приложения протокол за въвод във владение от 16.02.2021 г. издаден по изп. д.
№ 20147900401123 по описа на ЧСИ Ренета Милчева не променя качеството
му на потребител или клиент на топлинна енергия за имота.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
3
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват
възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
отоплителните тела били демонтирани преди процесния период, като в банята
имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО, като имало
служебно изчисление на база инсталирана мощност на щранг-лирата. През
процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация била
изчислена по формулата в Наредба № Е-РД-04-1 на база пълна отопляема
кубатура 107 куб. м. В имота нямало узаконен водомер за топла вода, като за
20/21 г. имало служебно изчисление на база един брой потребител на топла
вода при служебно определен разход от 140 л. на денонощие за един
потребител. Съгласно заключението за процесния период изчисленинията
били извършени съобразно Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.
Съгласно заключението общия размер на дължимата суми през процесния
период възлиза на 324.81 лв. Съгласно заключението топломера бил преминал
метрологична проверка през 30 месеца, вместо през 24 месеца, но през
процесния период топломера не бил сменян и при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и в
частта, че стойността на услугата дялово разпределение за процесния период
възлиза на 11.21 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия, като се явяват неоснователни оплакванията на ответника за
недоказаност на исковата претенция. По делото е прието заключение по СТЕ,
което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема
за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени
никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се
приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това
число и от представените от третото лице помагач отчети. С оглед на
представените доказателства се установява, че действително в процесния имот
4
за процесния период е имало един брой водомер, който обаче не е отговарял
на изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.,
поради което съгласно така посочената разпоредба била начислена разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие.
Ответникът е имал право на основание чл. 70, ал. 8 от Наредбата да направи
рекламации по разпределената топлинна енергия в предвидения за това срок,
като липсват данни да е сторил това. Следва да се посочи, че при водомер,
който не е отговарял на изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020, не е необходимо да има реално потребление на доставената
топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията
си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в
съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител
документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да
получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в
сградата в този смисъл решение № 162 от 28.05.2014 г. постановено по гр.дело
№ 6397/2013 г. по описа ВКС. Ето защо съдът счита, че предявеният иск за
топлинна енергия се явява основателен. Съгласно заключението по съдебно-
техническа експертиза дължимата топлинна енергия за целия имот през
процесния период е на стойност 324.81 лв., като с оглед на диспозитивното
начало, доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер от 321.68 лв., то
именно в така посочения размер искът следва да бъде уважен.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 61.84 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
5
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 11.21 лв., поради което
претенцията се явява основателна. Действително след като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация
би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 2.42 лв. се явява неоснователна.
Настоящият състав намира по отношение на релевираното от страната от
ответника възражение за погасяване по давност на процесните суми, което е
направено за пръв път едва в първото по делото открито съдебно заседание,
доколкото ответникът не е подал отговора на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, че с оглед разпоредбата на чл. 133 от ГПК не следва да
обсъжда същото.
По разноските:
6
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в исковото производство,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозит за вещи лица, 25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство определено на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК. С оглед частичната основателност на исковата молба на ищеца
следва да му бъде присъдена сумата от 795.12 лв. В случая не следва да се
обсъжда възражението за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение ,
доколкото същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се определя от съда. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 800 лв. адвокатско възнаграждение, като с
оглед частичната неоснователност на исковата молба на ответника следва да
му се присъди сумата от 4.87 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******** срещу З. Г. З., ЕГН
**********, с адрес ************, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че З. Г. З. дължи на
ЮЛ следните суми: сумата от 321.68 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**********, аб. № ******** за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 61.84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 07.07.2023 г., сумата от 11.21 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до
31.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
40424/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска сумата от
2.42 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.02.2021 г. до 07.07.2023 г.г.
ОСЪЖДА З. Г. З., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати на
ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 795.12 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
********, да заплати на З. Г. З., ЕГН **********, с адрес ***************, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4.87 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8