Решение по дело №127/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.В.З. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001834 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 29.12.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г..

Жалбоподателят чрез процесуален представител в жалбата и в писмени бележки оспорва заповедта и релевира доводи, че е направил тест на урината във ВМА, при който не са установени наркотични вещества. Намира и че размера на наложената мярка е несъразмерен с тежестта на деянието. На гореизложените съображения, отправя искане за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните, оспореният административен акт, доказателствата приложени към административната преписка и събрани в хода на съдебното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001834 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 29.12.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г. е издадена на В.В.З. на следните констатации: на 26.12.2022г. около 22.27ч. в гр.Варна, на бул. Ар Освободител като водач на МПС – „Тойота Ярис“ с рег.№ В****ВН, собственост на м.д.п, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ с фабричен номер ARAM – 0004 с проба № 067, който отчита положителен резултат за амфетамин. На водача е издаден талон за медицинско изследване

Направен е извод, че В.В.З. управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП и му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Със заповедта са отнети СУМПС и контролен талон.

В отговор на изпратена по реда на чл.192 от ГПК молба от г-н З.,*** е посочено, че в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна са постъпили биологични проби от В.В.З. за химико-токсикологичен анализ. Посочено е, че изискваното от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. изследване е чрез инструментален хроматографски метод и е времеемко и се извършва от висококвалифицирани специалисти и поради претоварването на лабораторията с анализи, към дата на отговора (27.04.2023г.) все още не е извършено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената в административната преписка заповед № 365з-8226/30.12.2021г. издадена от Министъра на Вътрешните работи – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно заповедта за упълномощаване правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършването на проверка на водач управляващ пътно превозно средство. Проверката е извършена с техническо средство от одобрен тип.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, установени в хода на административнонаказателната проверка, възприети от органа при произнасянето му.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват съгласно националното законодателство налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

Във връзка с доводът за съразмерност на наложената мярка, Съдът съобрази дадените в Решение на Съда на Европейския съюз (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С97/21 насоки за преценка на съответствието на националните разпоредби с изискванията заложени в нормата на чл.50 и чл.52 от ХОПЕС.

Съдът намира приложимост на ХОПЕС, предвид регламентацията на националната уредба на свидетелствата за правоуправление чрез транспонирането на уредбата на свидетелствата за управление на превозните средства предвидена в ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена).

В т.35 от решението по С97/21 на СЕС е посочено, че „В това отношение член 50 от Хартата гласи, че „[н]икой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С117/20, EU:C:2022:202, т. 24 и цитираната съдебна практика).“, като съдът при съобразяване на т. 37 от цитираното решение следва да „установи приложимостта на член 50 от Хартата“ чрез проверка “дали съответните мерки, …… шмогат да се квалифицират като „санкции, които имат наказателноправен характер““

Съгласно т.38 от решението по дело С-97/21 на СЕС „Що се отнася до преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда релевантни са три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., bpost, С117/10, EU:C:2022:202, т. 25 и цитираната съдебна практика).“, поради което съдът следва да направи анализ на фактите и нормативната уредба относно наличието на посочените критерии.

Правната квалификация на нарушението управление на МПС след употреба на наркотични вещества намира уредба в ЗДвП и в НК, като отговорността на лицето се ангажира за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП вр. чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП и за извършено престъпление по 343б, ал.3 от НК.

Съгласно цитираната разпоредба на чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.“

Или за нарушението по ЗДвП се налага принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Съгласно чл.343б, ал.3 от НК „Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.“, разпоредбата на чл. 343г. от НК предвижда:“ Във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6.“ Съгласно чл.37, ал.1, т.6 и т.7 Наказанията са[MS1] : 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;.“

Предвидено е Заповедта за налагане на ПАМ за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач управлявал МПС след употреба на наркотични вещества да се обжалва по реда на АПК пред административен съд.

От анализът на цитираната разпоредба, следва че под „решаване на въпроса за отговорността“ в хипотезата на констатирано управление на МПС след употреба на алкохол, се разбира постановен акт на Прокурор, Съд (решение на районен или административен съд в хипотезата на отмяна на НП) или административно наказващ орган, доколкото в тяхната компетентност е преценката на наличието на предпоставките за ангажиране на административно наказателната отговорност на лицата.

Производството по отношение реализиране на наказателната отговорност на водача за управлението на МПС след употребата на наркотични вещества се развива по реда на НПК пред районните съдилища.

Тази законодателна уредба разгледана в светлината на дадените в решение по дело С-97/21 на СЕС указания за преценката за съответствието на националното право с разпоредбите на ХОПЕС влече на извод за несъответствие на нормите на ЗДвП вр. НК с чл.50 и чл.52, т.1, изр.второ от ХОПЕС.

Първо, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП „се прилагат следните принудителни административни мерки“. От тази формулировка се налага извод, че при прилагането на посочените мерки административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при наличието на предпоставките визирани в правната норма е длъжен да приложи предвидената принудителна мярка. Не е дадено право на преценка на административния орган дали да приложи мярката към момента на констатиране на фактите (проверката с техническото средство) или на по-късен етап (когато е изготвено медицинското изследване). Това е така, защото мярката съгласно правната си същност по националното законодателство няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка съгласно националната доктрина по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и се прекратява при наличието на изчерпателно предвидените условия за прекратяването й. Правната природа на принудителната мярка и предвидените за налагането й предпоставки определят и реквизитите на заповедта, с която се налага. Между тези реквизити не е предвидено посочване на факта на даването на кръвна проба от проверяваното лице, нито за субективните причини (недоверие в техническото средство или друго) поради които лицето дава тази проба. Кръвната проба е предвидена в нормативен акт, като способ за извършване на изследване и получаване на различен (или сходен) резултат и като следствие при липса на установен алкохол в кръвта възможност за прекратяване на мярката при отпадането на основанието за налагането й.

Второ, заповедта за налагане на ПАМ съгласно чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, има за цел преустановяването на извършваните административни нарушения и предотвратяването на нови нарушения, като се попречи на водача на МПС да го управлява след употребата на наркотични вещества. Мярката преследва едновременно превантивна и репресивна цел, има наказателно правен характер и е тежка по размер, предвид срока за налагането й предвиден в ЗДвП.

Трето, освен посочената мярка са предвидени и други наказания за прилагане по отношение на същото лице за същото деяние, но в друг нормативен акт – НК, а именно: в кумулативност лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, както и във всички случаи лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и допълнително по преценка на съда [MS2] - лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност.

Тези мерки са също с наказателноправен характер и може да се направи извод, че кумулирането на всички посочени санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата.

При съобразяване на разписаните в член 52, параграф 1, първо изречение от Хартата възможност за ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, чрез предвиждането на ограниченията в закон и при зачитането на основното съдържание на същите права и свободи и член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата изискване за спазване на принципа на пропорционалност на ограниченията на посочените права и свободи, които могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, се констатира по отношение на Заповедите за налагане на ПАМ предвидени в ЗДвП, че условието всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, да бъде предвидено в закон, е изпълнено.

Относно зачитането на основното съдържание на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, от практиката на СЕС се извежда, че кумулирането на санкции по принцип трябва да зависи от изчерпателно определени условия, като по този начин да се осигури непоставянето под съмнение на самото право, гарантирано в същия член 50 (т.53 на решението по дело С-97/21 на СЕС )

В този аспект от националното законодателство и по – конкретно от разпоредбите на чл.343б, ал.3 от НК, чл.343г. от НК, чл.37 от НК, чл.54 – 59 от НК и чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП се констатира, че не е предвидено изследването на кумулативния ефект при прилагането на всички санкции и съразмерността им към деянието и лицето.

В това отношение се налага изводът, че кумулирането на наказанията е автоматично и не зависи от никакво изчерпателно отнапред определено условие, поради което не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на правото по чл.50 от Хартата.

Относно спазването на принципа на пропорционалност, съдът извърши проверка кумулирането на процедурите за търсене на отговорност и санкции, предвидени в националната правна уредба превишава ли границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, при условието – наличие на избор между няколко подходящи мерки, да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства да не са несъразмерни спрямо поставените цели.

В случая, предвид начина на разписване на цитираните по-горе разпоредби се извежда извод, че кумулирането на мерките, предвидени в ЗДвП и НК е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение от една страна органът от МВР от друга Съдът е длъжен да приложи и едната, и другата от тези мерки. Посоченото кумулиране не зависи от изчерпателно определени отнапред условия в правна уредба и не съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитането на основното съдържание на правото, предвидено в член 50 от Хартата.

Освен това се констатира още един проблем водещ до извод за несъразмерност на наложената мярка – поставянето на срока за отговора на въпроса за решаването на отговорността в зависимост от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал. Като този срок не е ограничен чрез определянето му в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. и липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето на протокола с данните от изследването и влече извод за несъразмерност на срока на наложената с обжалваната заповед ПАМ.

На горните съображения жалбата се явява основателна и оспореният административен акт следва да бъде отменен.

Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на сторените по делото разноски, което с оглед изхода на спора се явява основателно в размера на приложения списък по чл.80 от ГПК.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на В.В.З. Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001834 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 29.12.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г..

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на В.В.З. разноски в размер на 600 (шестстотин лева) лева.

Решението e окончателно.

	Съдия: