Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 254 по описа за 2019 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл.
от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по депозирана
жалба от Б.М.М., ЕГН **********,***,
против Заповед № 19-0869-000526/30.04.2019г. на Началник група към ОДМВР Шумен,
сектор „Пътна полиция, с която за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1,
б. „Ж” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
„временно отнемане на СУМПС на водач за срок от 1 месец, а именно за 30 дни“.
В
жалбата се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че
същата е незаконосъобразна и моли да бъде отменена, като подробно е изложил
съображения в тази насока. Твърди, че в случая не е осъществен състава на
нарушение по чл. 171, т.2, б. „ж“ от ЗДвП, тъй като начинът, по който е
обозначена забраната, а именно поставения пътен знак, е на място, което не
позволява предварително да бъдат предприети мерки от страна на водача за
ненавлизане в този пътен участък. Към жалбата представя снимков материал в
подкрепа на тези си твърдения. Моли да бъдат приети представените с жалбата
писмени доказателства, отправя искане за отмяна на процесната заповед като
незаконосъобразна.
Ответната страна се представлява от юриск.
С., която оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Счита, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при спазване
на административно производствените правила и в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Твърди, че са налице всички признаци на
състава, които налагат издаването на ЗППАМ по чл.171, т.1 б.”Ж” от ЗДвП.
Сочи, че принудителната административна мярка
няма санкционен характер и не изисква задължително наличието на вина
у този, спрямо когото ще бъде приложена. ПАМ се прилага не заради извършеното
нарушение, а заради евентуални щети от него, които следва да бъдат спрени и/или
предотвратени.
Шуменският административен
съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0869-000526
от 30.04.2019 г. на началник
група към ОДМВР Шумен, сектор ПП, с която на осн. чл.171 т.1 б. ж от ЗДвП е
наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и
контролен талон №5974480 на водач за срок от един месец, считано от 29.04.2019
г.
Принудителната
административна мярка е наложена на оспорващия за това, че на
29.04.2019г., около 19.08 часа по път I-4 на км. 259+230 м. в посока гр.
Търговище управлявал влекач Скания Р 420 ЛА с рег. № Н 14 64 ВМ с прикачено
полуремарке с рег. № Н 70 84 ЕЕ и двете собственост на „Лалев такси „ООД“ в
нарушение на забрана за движение, въведена със Заповед № РД-11-1212/29.11.2018
г. на председателя на АПИ, навлизайки след пътен знак, забраняващ движението на
съответното ППС, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена
срещу подпис на жалбоподателя на 02.05.2019г., видно от приложената към акта
разписка.
От данните по
административната преписка се установява, че на 29.04.2019 г. срещу водача е
съставен АУАН серия Д №113315 за това, че на 29.04.2019г., около 19.08 часа в
Община Шумен, по път Коритна-Български извор-Микре-Севлиево-Велико Търново –
Омуртаг – Търговище - /Разград-Шумен/ I-4 на км. 259+230 м. в посока гр.
Търговище управлявал влекач Скания Р 420 ЛА с рег. № Н 14 64 ВМ с прикачено
полуремарке с рег. № Н 70 84 ЕЕ и двете собственост на „Лалев такси „ООД“ в
нарушение на забрана за движение, въведена със Заповед № РД-11-1212/29.11.2018
г. на председателя на АПИ, навлизайки след пътен знак В14 и В18 и допълнителна
указателна табела, забраняващи влизането на съответното ППС, с което виновно е
нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП.
Видно от приложена по делото Заповед №
РД-11-1212/29.11.2018 г. на председателя на АПИ, в т. I 3.4 се забранява движение на МПС с маса
над 12 тона по време на официални празници считано от 00.00 ч. на 01.01.2019 г.
до 00.00 ч. на 01.01.2020 г., последния работен ден преди празниците – от 16.00
ч. до 20.00 ч. и последния почивен /празничен/ ден – от 14.00 ч. до 20.00 ч. по
участъци в републиканската пътна мрежа, в т. ч. път I-4 п.в. Коритна-Велико Търново – Шумен в
двете посоки.
От материалите по административната
преписка се установява, че със заповед № 372з-2222/18.07.2018г. на директора на
ОД на МВР - Шумен, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на
групи в сектор ПП при ОД на МВР – Шумен, с правомощия на територията,
обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Шумен са оправомощени да
прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1 б. Ж
от ЗДвП.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени
са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и
на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Съгласно чл. 172 от ЗДП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Към датата на издаване на административният акт със №
372з-2222/18.07.2018г. Директора на ОД на МВР Шумен е делегирана компетентност
на издаващия акта орган и заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като
в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочена е нарушената от ЗДвП
разпоредба – чл. 6, т. 1 посочено е правно основание за издаване на
заповедта. При издаване на обжалваната заповед са спазени и
разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието
по чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП може да се наложи принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" – за срок от един месец, който при
управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение извън населените места. Волеизявлението за налагане на принудителна
административна мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по
реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед
на основание чл. 171, т. 1, б. "ж" ЗДвП за временно отнемане
свидетелството за правоуправление е извършено от водача на моторното превозно
средство административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нарушението на
водача се установява с акт за административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Затова описаните в акта за
установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН
е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ. Следователно, заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 172, ал.
1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, тъй като в текста му фигурира позоваване на
фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които
съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за налагане на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
"ж" от ЗДП, за управление на МПС след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение
извън населените места се прилага принудителна административна мярка - временно
отнемане свидетелството за управление на МПС за срок от един
месец. Видно от Заповед № РД-11-1212/29.11.2018 г. на председателя на АПИ,
в т. I 3.4 се забранява в официални празници считано от 00.00 ч. на 01.01.2019 г.
до 00.00 ч. на 01.01.2020 г., последния работен ден преди празниците – от 16.00
ч. до 20.00 ч. и последния почивен /празничен/ ден – от 14.00 ч. до 20.00 ч. по
участъци в републиканската пътна мрежа, в т. ч. път I-4 п.в. Коритна-Велико Търново – Шумен в
двете посоки. Същата е публикувана на интернет сайта на АПИ и е била достъпна
за сведение и изпълнение от всички адресати.
Няма спор между страните, че на посочената
дата и час оспорващият е управлявал товарен автомобил с прикачено ремарке по
път I-4 на км. 259+230 м. в посока гр. Търговище. Не се спори и, че М. е
управлявал МПС в почивен ден, попадащ в забраната за движение на тежкотоварни
автомобили по определени пътища, както и, че забраната е била обозначена с пътен знак В14 и В18 и допълнителна указателна
табела, които съответстват на изискванията на Наредба №18/23.07.2001 г. за
сигнализацията на пътя с пътни знаци.
Спорът се свежда до възможността за
своевременно възприемане на пътните знаци, обозначаващи забраната, както и
практическата възможност за напускане на пътния участък от водача, с цел
придвижването по път, непопадащ в забраната.
Според показанията на св. Дончев,
нарушението е извършено при движение в пътния участък след отклонение, като
обозначението на забраната е било поставено веднъж на самото отклонение и втори
път на пътя, за който важи забраната. Сочи, че преди забранителните знаци е
имало отбивка, но водачът не е спрял, а е продължил управлението на МПС, след
което е спрян от контролните органи и му е съставен АУАН за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни доводите на
процесуалният представител на оспорващия. На първо място, безспорно установено
по делото е, че Заповед № РД-11-1212/29.11.2018 г. на председателя на АПИ е
публикувана на интернет сайта на Агенцията и е била общодостъпна за всеки,
поради което оспорващият е бил длъжен преди да предприеме пътуване в почивен
ден да се осведоми в кои пътни участъци е забранено движението на тежкотоварни
превозни средства.
На второ място, по делото се установи
безспорно, че забраната е била надлежно обозначена посредством поставени пътни
знаци В14
„Забранено е влизането на изобразените пътни превозни средства" и В18
„Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от
означената" ведно с указателна табела двукратно - първо, преди
отклонението към пътя за който важи забраната и второ, в началото на пътния
участък, попадащ в обсега на забраната. Независимо от повторната сигнализация
на забраната, оспорващият не е спрял на пътната отбивка, за да изчака изтичане действието
на забрана и след това да продължи, поради което и възражението, че бил в
невъзможност да напусне забранения пътен участък се явява неоснователно. Не се
споделя и оплакването за липса на видимост към първоначално поставените
забранителни знаци на отклонението, обслужващо забраненият пътен участък. От
разпита на свидетеля М. се установи, че пътният участък е сигнализиран с пътни
знаци, съответстващи на нормативните изисквания, а и този факт не се оспорва в
настоящото производство.
Оспорващият,
в качеството си на участник в движението е бил длъжен да спазва правилата за
движение по пътищата, в частност – забранителните знаци, поставени в процесния
пътен участък, а именно на разделителен остров, който е на самото пътно платно
и обособява крайно лявата лента за отклонение към І-4.
С
оглед спецификата на пътния участък приближаващият водач следва да съобрази
наличието на остров в средата на пътя, където са поставени забранителните
знаци, вкл. и допълнителната табела, които са стандартни, т.е. би следвало да
бъдат възприети от всеки водач, който съобразява поведението си и с допустимата
скорост и с конкретните особености на пътния участък. Затова водачът е следвало
да съобрази наличието на разделителният остров на платното и поставените забранителни
знаци и да продължи движението си в посока, която не попада в обсега на
забраната за движение на този вид ППС.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1
предл. първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са
опровергани. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП и обуславящи временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС на оспорващия за срок от един
месец. Следователно са налице предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка.
С оглед на изложеното съдът приема, че
обжалваната заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административно производствените правила,
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на
закона, е правилна и законосъобразна и искането за нейната цялостна отмяна е
неоснователно. Поради това жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът намира, че в полза на ОДМВР гр. Шумен следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, на осн. чл.144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24
от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.М., ЕГН **********,***, против Заповед № 19-0869-000526/30.04.2019г.
на Началник група към ОДМВР Шумен, сектор „Пътна полиция,
с която за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „Ж” от ЗДвП, на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач за срок
от 1 месец, а именно за 30 дни“.
ОСЪЖДА
Б.М.М., ЕГН **********,*** да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Шумен направените по делото разноски в
размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно и неподлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: