РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Стара Загора, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НедЕ.на Минчева
при участието на секретаря Е.А.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530103747 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платена
сума по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.....г. Предявен е и
иск с правно основание чл.22 ЗПК за обявяване за недействителен на Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №....г., съединен при условията на
евентуалност, с искове с правно основание чл.26 ЗЗД за обявяване за нищожни на отделни
клаузи по чл.27, чл.1, т.3, чл.10, чл.11 от Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние с №.......г.
Искът е предявен от Е. Г. Г. от гр..... срещу „Стик-кредит“ АД, гр.Шумен. С исковата
молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с №....г. при условията на ЗЕДЕУУ. Уговорен бил размер на
кредита 1000,00лв., годишният лихвен процент - 36 %, годишният процент на разходите -
42.58 % и срок на договора - 24 месеца.
Между страните бил сключен и втори договор - Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с №...г. при условията на ЗЕДЕУУ. Уговорен бил размер на
кредита 950,00лв., годишният лихвен процент – 22.32 %, годишният процент на разходите -
24.75 % и срок на договора - 24 месеца.
Към настоящия момент и двата процесни договора били изцяло погасени от ищцата.
Договорите не отговаряли на изискванията на ЗПК и съгласно чл.23 от ЗПК ищцата
следвало да върне само чистата стойност на кредитите като не дължала лихва и други
разходи по тях. В тази връзка ищцата твърди, че годишният процент на разходите в двете
1
кредитни правоотношения бил различен от посочения в договорите за кредит, а именно
42.58 % по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №...., а при
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.... в размер от 24.75 %.
Това било така, защото съгласно договорите се дължало “неустойка” по смисъла на чл.27 от
договорите, в случай, че ищцата не предостави в тридневен срок от подписването на
съглашенията обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Съобразно разпоредбата на
чл.27 от договорите, дължимата неустойка била в размер на 0.9 % от стойността на
усвоените по кредитите суми за всеки ден, през който не било предоставено договореното
обезпечение, като така кредитодателят целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе
си. Със самата уговорка ответникът целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно
действителния годишен процент на разходите и в двата договора, като това обстоятелство
пораждало нищожност на разпоредбата на чл.27 от договорите, тъй като по смисъла на чл.11
от ЗПК във връзка с чл.19 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК липсата на задължителен
реквизит от съдържанието на договорите за потребителски кредити водело до нищожност на
договорите. Процесната „неустойка“ била изначално калкулирана колко щяла да бъде на
месец, въпреки че тя била заложена като процент, а не обща стойност. Уговореното
възнаграждение под формата на „неустойка“ било разход по кредитите, който следвало да
бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по
смисъла на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения
от потребителските договори размер на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения. Посочването в договорите на
размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлявала "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП. Поради това счита, че двата цитирани по-горе договора за кредит били нищожни на
основание чл.22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл.11, ал.11, т.20 от ЗПК.
Моли, в случай, че съдът прецени, че договорите не са нищожни, да приеме, че
уговорените договорни лихви по правоотношенията противоречат на добрите нрави по
смисъла на чл.26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на двата договора, страните уговорили
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 36 % годишно по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.... и 22.32 % годишно по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №..... Предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва наред с останалите условия и
характеристики на договорите, а именно: неустойката при липса на поръчител, неустойката
за забава и уговорката, че всички съдебни и извънсъдебни разходи били за сметка на
кредитополучателя, таксата за уведомление, такса CMC и други, счита, че уговорката за
размера на лихвата по двата договора противоречи на добрите нрави.
Освен гореизложеното, счита, че уговорените неустойки в чл.27 от двата процесни
договора противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД. С така уговорените
неустойки по всеки от договорите се целяло единствено да се постигне неоснователно
обогатяване, като тази разпоредба излизала извън присъщите функции на неустойката.Тя
2
също така била и неравноправна по смисъла на чл.145 от ЗЗП и съответно била нищожна на
основание чл.146 от ЗЗП. С така уговорената неустойка се целяло заобикаляне на закона,
тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждала, че при забава се
дължи само обезщетение в размера на законната лихва.
Същевременно според Тарифа за лихвен процент, обезпечения, лихва за забава и за
таксите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или
предсрочно изискуеми задължения към „Стик-Кредит" АД относно потребителски кредити,
отпускани от дружеството, се начислявали и разноски за извънсъдебно събиране на
вземанията, включващи и отделни такси, като такса за CMC известяване и изпращане на
напомнително писмо, които представлявали разходи по управлението на кредита.
Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита обаче било изрично забранено с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Счита, че плащането на претендираната сума била при начална липса на основание,
поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по
чл.22 ЗПК, както и защото уговорените възнаградителна лихва и неустойка били нищожни
като противоречащи на добрите нрави. Счита, че ищцата заплатила, въпреки липсата на
основание по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.... сумата от
97,94лв. - недължимо платени суми, представляващи възнаградителна лихва, неустойка,
както и други такси по договора.
Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 97,94лв., на основание чл.55 от
ЗЗД, представляваща недължимо платена сума от ищцата на ответника по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.....г.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.....г., сключен между
страните е изцяло недействителен.
В хипотезата на евентуалност, моли да постанови съдебно решение, с което да признае
за установено, че клаузите по чл.27, чл.1, т.3, чл.10 и чл.11 от Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние с № .....г. са нищожни. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „Стик-кредит“ АД в срока за писмен отговор изразява становище, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен.
На .....г. между ответното дружество и ищеца бил сключен Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние с №...., по силата на който кредиторът бил предоставил на
ищеца заемна сума в размер на 1000,00лв., която сума същият бил длъжен да върне заедно с
дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. На същата дата
ответното дружество било предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума,
съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „Изипей“.
На ..... между ответното дружество като кредитор и ищеца, като потребител по смисъла
ЗПК бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №...., по
3
силата на който кредиторът бил предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950,00лв.,
която сума същият бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването
и съгласно погасителен план. На същата дата ответното дружество било предоставило на
разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса
на „Изипей“.
Оспорва твърдението, че договорената неустойка в горепосочените два договора била
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
Процесните договори били сключени от разстояние, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за
комуникации от разстояние и ОУ били общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg.
Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползвали интернет (и по
точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на
„Стик - кредит“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови
съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. В
настоящият случай сключването на договорите било инициирано от ищеца с попълване на
електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството.
На ....г. чрез създадения от ищцата личен профил за Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние №...г. чрез създадения от ищцата личен профил за Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №..., същата била попълнила заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние и в съответствие с посоченото в чл.6, ал.2 от ОУ на
ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация. В проекта на договора за
кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният
размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният
процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с
всички условия във връзка с кредитите ищеца бил натиснал бутона „Подпис“, с което бил
изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Сключването на
договора във формата на електронен документ било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ,
ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ било посочено, че „Идентификационен номер“
представлявал „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатствал за
заем по телефонна линия. Страните се съгласявали, че във взаимоотношенията между тях
(настоящи и бъдещи), изявленията направени до дружеството от този идентификационен
номер били изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна
поща, потребителят можел да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ
„Профил/Електронен профил/“ представлявал „лично виртуално пространство на
потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна
поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за
кандидатстване представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на
Кредитора“. В допълнение, в ОУ било посочено, че използването на идентификационният
4
номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя
представлявал електронен подпис, като му била придадена силата на саморъчен подпис по
смисъла на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора било
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
дружеството.
Независимо, че неустойката при непредоставяне на обезпечение не била начислявана и
събирана от дружеството, ответникът счита, че тази клауза била валидна и отговаряща на
всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката представлявала
самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с
договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната
действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите
условия на ЗЗД. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато била
налице онази форма на неизпълнение, за която тя била уговорена, а именно - непредоставяне
на обезпечение по договора. Неустойката била винаги парична санкция, имаща за цел да
гарантира изпълнението, поради което не била нищожна, с оглед факта, че това била
присъщата за нея функция.
Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно
чл.46, ал.1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на договор за потребителски
кредит бил посочен вече изчисленият размер обхващащ цЕ.ят период на договора
изпълнявал предвидените в чл.92 от ЗЗД цЕ. и не предвиждал неоснователно разместване на
блага. Неустойката освен обезщетителна функция имала и други функции - обезпечителна и
санкционна, като целта била да се стимулира изпълнението. Задължението на заемателя да
предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на
това негово задължение били валидни и не противоречали на добрите нрави. Нямало
въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като нямало въведено
ограничение на максималният размер, като дори било прието, че нейният размер можел да
бъде и по - голям от размерът на главното задължение. Доколкото по – големият размер на
неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, същият не можел да се приеме
като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следвало да се преценява към момента на сключване на
договора, а не въз основа на размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. Съгласно
чл.92, ал.2 от ЗЗД, както и съдебната практика, се приемало, че дори неустойката да се
приеме за прекомерна, въпреки това тя била действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Задължението за неустойка, предвидено в Договор
за потребителски кредит предоставен от разстояние №....г., отговаряло на присъщите й
функции и не следвало да бъде прогласявано за нищожно. Не била налице изначална
невъзможност да се осигури в уговореният в отговора срок поръчител, който да отговаря на
посочените изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същият да
бъде сключен. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, ищцовата страна била
действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл.12 от ЗЗД, а въпросната
5
неустойка се начислявала само докато не бъде предоставено обезпечение. Нямало
разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение. Това било
допустимо да стане преди подписването на договора, но било възможно и да бъде
предоставено в процеса на изпълнение на същия. Именно поради това и разпоредбата на
чл.71 от ЗЗД, предвиждала възможност задължението по договора да станело предсрочно
изискуемо при непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В хода на производството от страна на ищцата бе изменен размерът на предявения иск
с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като същият се счита за предявен вместо за сумата от
97,74лв., за сумата от общо 382,95лв., представляваща възнаградителна лихва по договора в
размер на 110,92лв., неустойка за липса на поръчител в размер на 271,90лв. и 0,13лв.
наказателна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № .. г., ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД е предоставило на ищцата Е.
Г. Г. потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 1000,00лв., която сума
ищцата се е задължила да върне на 24 месечни вноски при лихвен процент по кредита – 36%
и годишен процент на разходите – 42,58% с обезпечение – поръчител или банкова гаранция.
В чл.17, ал.1 от договора е предвидено, че в случай, че страните са договорили обезпечение,
потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да: осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и
следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря
за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да
предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включително
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде
най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.27, ал.1 от договора, в
случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Според ал.2 на чл. 27 от
договора – страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката,
потребителят да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна
вноска.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние №...... г., ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД е предоставило на ищцата Е.
Г. Г. потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 950,00лв., която сума
6
ищцата се е задължила да върне на 24 месечни вноски при лихвен процент по кредита –
22,32% и годишен процент на разходите – 24,75% с обезпечение – поръчител или банкова
гаранция. В чл. 17, ал.1 от договора е предвидено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да: осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице
се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
договора (включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от
страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно
чл.27, ал.1 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в
чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената
по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Според ал.2 на чл.27 от договора – страните се съгласяват, в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка,
заедно с всяка погасителна вноска.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза. От заключенията на вещото лице по същата се установява, че при калкулацията
на размерите на ГПР по договорите – 42,58 % за Договор №.... и 24,75% за Договор №....г. са
включени единствено размерите на договорните лихви за кредитите, както следва: 36% за
Договор №.... и 22,32% за Договор №....г. Вещото лице сочи, че при евентуалното включване
на размера на неустойките по чл.27 от договорите, размерът на ГПР по същите би възлязъл,
както следва: 235,43% за Договор №....г. и 171,37% за Договор №...г. Вещото лице
установява, че по Договор №..... от страна на ищцата е заплатена сума в размер на
1382,95лв., а по Договор №... е заплатена сума в размер на 1160,91лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Ответникът „СТИК - КРЕДИТ“ АД представлява финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.
Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а
ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор
попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими
правилата на ЗПК и ЗЗП.
Доколкото се установи, че Договор №.....г. и Договор №......г. са с идентична правна
конструкция и правата и задълженията на страните по същите са еднакви, а единствената
7
разлика между тях е в размера на предоставената парична сума, размера на ГЛП и размера
на ГПР, то и двата договора следва да се разгледат заедно, като правните изводи на съда по
отношение на същите съвпадат.
Съдът намира, че договорите за кредит са недействителен на основание чл.22 ЗПК, във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В
ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени ГПР в размери съответно на 42,58
% и 24,75 % , но от съдържанието на договорите не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Съдът намира, че предвидената в чл.27 от договорите неустойка, дължима по
уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, неустойката на практика
се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за
заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и
санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да
представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на
обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на
акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради
това следва да се приеме, че неустойката по чл.27 от договорите представлява
възнаграждение за кредитодателя, разход по кредита, предвид разпоредбата на §1, т.1 от ДР
на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.
Доколкото се установи, че при изчисление размера на съответните ГПР е включена
единствено договорната лихва, съдът достига до извода, че договорите за потребителски
кредит са недействителни на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй
като в тях не е посочен правилният ГПР, /посочени са такива в размер на 42,58% и 24,75%, а
действителните такива възлизат на 235,43% и 171,37%/, което следва да се приравни на
8
непосочване на ГПР в договорите. Предвид изложеното сключените между страните
Договор №783872/25.01.2022....г. и Договор №...г. се явяват недействителни и предявеният
иск с правно основание чл.22 ЗПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От заключението на назначената по делото съдебно-
икономическа експертиза се установи, че ищцата е заплатила обща сума по Договор за
потребителски кредит №.....г. сумата в размер на 1382,95лв., а чистата стойност на договора
е в размер на 1000,00лв., то сумата в размер на 382,95лв. се явява недължимо платена на
ответника. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
100,00лв., представляваща заплатена държавна такса и 400,00лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който ищцата
и процесуалният й представител – адв. М. М. са уговорили правната помощ да бъде
предоставена по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В този случай, съгласно
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед на изложеното и
предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за
адвокатската работа, съдът опредЕ. възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата в размер на 800,00лв., която сума следва да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на адв. М. В. М..
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13 Б, представлявано от Стефан Николаев
Топузаков да заплати на Е. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр....... сумата в размер
на 382,95лв. (триста осемдесет и два лева и 95 стотинки), представляваща недължимо
платени възнаградителна лихва, неустойка за липса на поръчител и наказателна лихва по
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №......г.
ПРОГЛАСЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от
9
разстояние №.....г., сключен между Е. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр....... и
„СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Шумен, пл.
„Оборище“ №13 Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13 Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков да
заплати на Е. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр....... сумата в размер на 500,00лв.
(петстотин лева), представляваща сторени по делото разноски за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка: ........, с
титуляр Е. Г. Г..
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13 Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков да
заплати на адв.М. В. М., АК Стара Загора, личен адвокатски номер ......, сумата в размер на
800,00лв. (осемстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10