РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. ХАСКОВО, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500403 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от Община Хасково решение №164 от 07.03.2025г.
постановено по г.д. №1596/2024г. по описа на Районен съд Хасково, с което се
Община Хасково да заплати на а М. С. Д., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на баща си С. Ж. Д., ЕГН **********, двамата от ***, сумите,
както следва: 37 лева, представляващи дължимо обезщетение за имуществени
вреди вследствие на непозволено увреждане – за разходи за закупен фиксатор,
както и 3 000 лева, представляващи дължимо му обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане – за претърпени
болки и страдания, стрес, неудобства и др. от причинените му телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането - 07.06.2024г., до окончателното им изплащане.
Във въззивната жалба на Община Хасково се сочат нарушения на
материалния закон,както и съществени процесуални правила при
постановяване на обжалваното решение.Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли иска,тъй като не са налице
предпоставките на непозволеното увреждане на ищеца,ангажиращи
отговорността на жалбоподателя.Съображенията за това са,че на практика
съдът е пренебрегнал аргументите на общината,че случая не попада в
1
хипотезата на пар.6 т.37 от ЗДвП и е взето предвид поведението на
пострадалия,което да обосновава изплащане на присъденото обезщетение в
такъв размер.На следващо място присъдената сума е значително завишена.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна,в който се
оспорва жалбата като неоснователна .
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана
по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта
на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
Пред Районен съд Хасково се е развило производство,
обусловено от претърпяна от М. С. Д. злополука вследствие падане с
велосипед,причинено от необезопасено, несигнализирано и необозначено
пропадане на асфалта, представляващо хлътване на пътното платно с размери:
2.3 м. по дължина; 0.8 м. по широчина и дълбочина между 5 и 8 см по улица
***** по посока на стадион ***. Отговорността на ответника с предявения иск
с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД се търси срещу Община Хасково
като собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОС, вр. § 7, ал.1,
т.4 от ЗМСМА вр. чл.11, ал.1 от ЗОС,
Ответникът Община Хасково оспорва претенцията по основание
и размер. Твърди, че в случая не са налице предпоставки за ангажиране на
отговорността за станалата злополука по улица **
Спорният момент в исковото производство и предмет на
въззивен контрол е налице ли са предпоставките на чл.45 от ЗЗД ,налице ли е
съпричиняване и размера на търсеното и присъдено обезщетение за
неимуществени вреди.
Тезата на ищеца е, че са налице основанията на чл.45 от ЗЗД,липсва
каквото и да е съпричиняване от негова страна и че присъденият размер е
справедлив.Според ответника Община Хасково не са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността на твърдяното в исковата молба основание.
Правният интерес и основание от воденето на иска е обусловен от
отговорността и задължението на Община Хасково,произтичащи от
разпоредбите на чл.19 и чл.31 от Закона за пътищата ,предвиждащи
стопанисването и поддържането на пътищата .Общината не е изпълнила това
свое задължение най малко да сигнализира и обозначи появилата се
дупка,причинила злополуката.Получената неравност,пропадане на пътния
участък от пътното платно с 2.3м по дължина и 0,8м по широчина, като
2
дълбочината му е между 5 и 8 см. Такова пропадане на пътното покритие е
довело и до пътния инцидент
От доказателствата се извежда безусловния извод за осъществяване
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Налице е увреждане в резултат на
злополука. Наличие на неблагоприятни неимуществени и имуществени
последици по отношение на пострадалата,които са в пряка причинна връзка с
бездействие на ответника,свързано с неизпълнение на задължение по
поддържане на пътната инфраструктура. При наличието на установения
състав на непозволеното увреждане за ответника възниква отговорността за
обезщетяване на причинените вреди
Относно размера на неимуществените вреди,понесени от
пострадалия,съдът е съобрази конкретните травми ***. Ръката е била
обездвижена с гипсова превръзка. ***, му е причинило затруднение в ** за
срок по-голям от 30 дни.Типичните физически болки за този тип
увреждане,динамика и продължителност,възрастта на пострадалия.
На следващо място ПТП е засегнало в значителна степен и *** на
пострадалия
При анализа и преценката на гласните доказателства относно
неимуществените вреди, претендирани от пострадалия и съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и изложеното в предходния абзац,,съдът намира
че присъденото обезщетение в заявения размер от 3000лв,е съответно на
понесените неимуществени вреди
По отношение на заявените имуществени вреди правилно са
присъдени с първоинстанционното решетние.В заключението на
съдебномедицинската експертиза се сочи че същите са оправдани и
съпроводени с фактури за извършването им.
Събраните и анализирани доказателства от районният съд са
установили фактическа обстановка,обосновала и крайният извод за
основателност на иска. В производството са установени категорично
предпоставките на чл.45 от ЗЗД деяние, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина за ангажиране на отговорността на
ответника..Безспорно ищецът е понесъл болки и страдания,възстановителния
период от месеца,които се извеждат от заключение на съдебно медицинската
експертиза. Твърдението за съпричиняване по никакъв начин не се установява
по делото,Аргументирано защитената теза на жалбоподателя опирайки се на
разпоредбата на пар.6 т.37 от ЗДвП не се споделя от настоящата инстанция.
Действително няма нарушение на целостта на асфалта,но установената
неравност пропадане попада в категорията на други подобни
препятствия,които биха могли да доведат и да създадат опасност на пътя .По
3
присъдения размер не се налага неговото ревизиране,поради правилната
преценка на съда в съответствие с изискванията на чл.52 от ЗЗД. По
отношение на присъдените имуществени вреди, също не се налага ревизиране
на решението в тази посока.
При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и
правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд,на основание
чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,поради което
жалбата се явява неоснователна, а решението на районният съд като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбата на
въззивника,последният следва да заплати разноски за въззивна инстанция в
размер на 800лв в полза на въззиваемата страна съобразно представения
списък.
Решението на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава решение №164 от 07.03.2025г. постановено по г.д.
№1596/2024г. по описа на Районен съд Хасково .
Осъжда Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, с ЕИК *********, да
заплати на М. С. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
баща си С. Ж. Д., ЕГН **********, двамата от ***, направените по делото
разноски в размер на 800лв. за въззивна инстанция
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4