Р Е Ш Е Н И
Е
№V-52 Година 2021, 24.06. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На десети май две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 316 по описа за 2021 година
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№261162/12..01.2021г.,
подадена от ,,Топлофикация Бургас“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.,,Лозово“, Промишлена зона, представлявано от Христин
Илиев- Изпълнителен директор, чрез адв.Миглена Ангелова - БАК, срещу Решение
№260796/04.12.2020г., постановено по гр.д.№514/2020г. по описа на Районен съд-
Бургас
С посоченото решение, Бургаският районен съд е
отхвърлил исковете на ,,Топлофикация Бургас“ ЕАД срещу Й.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 449.09 лева- стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно с мораторна
лихва в размер на 61.94 лева, начислена върху главницата за периода от
03.10.2016г. до 28.08.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 30.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които по
ч.гр.д.№7327/2019г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят
намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован, постановен
в противоречие със събраните по делото доказателства
Посочва, че за процесния период, отчитането и дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота, находящ се в гр.Бургас ж.к.,,Славейков“ бл.15, вх.2, ет.5, ап.десен,
се извършвало от „Топлофикация Бургас“ЕАД, в качеството на топлинен
счетоводител по смисъла на чл.139а от ЗЕ. Пояснява се, че дяловият изпълнител
бил избран с решение на Общото събрание на етажните собственици, отразено в
представения по делото Протокол №1 от 05.12.2010г. На основание приетите
решения, упълномощените от етажните собственици лица, подписали Договор №53/2010
от 07.12.2010г.
Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд за липса на доказателства, от които да се установява, че в имота на
ответника (въззвиваем) е доставена топлоенергия за претендираната стойност. В
тази връзка, подробно са описани в жалбата, отделните компоненти на
задълженията. Навежда доводи, че с влизането в сила на Общите условия (след
публикуване в едни централен и едни местен всекидневник), се приемало, че е
налице сключен договор между топлопреносното предприятие и потребителя
(Решение№35 от 21.12.2014г.на ВКС по гр.д.№3184/2013г., ІІІ-то г.о.).
Излага становище, като се позовава на разпоредбата на чл.150 и §1 от ЗЕ.
Направено е обобщение на събраните в първонистанционното производство
доказателства. Счита, че решението на районния съд се основавало само на онази
част от заключението на вещото лице по
извършената по делото експертиза, в
която изчисленията се базирали на авторска методика, различна от
законоустановената (извършени без лицензиран програмен продукт).
Развива съображения във връзка с изводите на съда за липса на облигационни отношения между страните и
респективно- за задължения за доставена топлоенергия в имота на ответника (въззвиаем).
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново,
с което да бъдат уважени исковите
претенции. Претендира се присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски за
двете инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор
от ответната страна, чрез адв. Хайк - БАК, особен
представител, с който се
оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият
намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в
съответствие със събраните по делото доказателства. Излага
становище, че по делото не се
установило ответникът да е от кръга на
лицата по чл.153,ал.1 от ЗЕ, за да се приеме възникването на облигационна
връзка между страните. Посочва, че съгласно нормата на чл.150 от ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлиннопреносно предприятие на
потребители, се осъществявала при публично известни общи условия, които влизат
в сила 30 дни след публикуването им в едни централен и един местен
всекидневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане. Твърди, че ищцовото
дружество(въззивник) не доказало твърденията си, ОУ да са публикувани съгласно
изискванията на чл.150 от ЗЕ, което обуславяло липсата на първата предпоставка
за ангажиране отговорността на ответника- валидно облигационно отношение.
Развива подробни съображения в тази
насока. Оспорва наведените от въззивника твърдения за доставена топлоенергия.
Направено е обобщение на изводите на вещото лице по извършената по делото
експертиза. Заявява, че поддържа възраженията
си, наведени пред районния съд, за неизправност на ищцовата страна по договора
за доставка на топлоенергия, в случай,
че се приеме, че такъв е налице.
Излага
аргументи за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП(чл.31, ал.1,
ал.3 и ал.6 от ОУ; чл.32, ал.3 от ОУ).
В подкрепа на
изложеното, цитира съдебна практика(Решение№23 от 07.07.2016г. по
т.д.№3686/2014г. на ВКС, І-во т.о; т.1 е т.3 от ТР№1/09.12.2013г. по
тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.).
Поддържа искане за извършване на служебна проверка за
неравноправни клаузи в приложените по делото Общи условия. Позовава се на
Директива 93/13/ЕИО.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде
потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивното
дружество чрез процесуалния си представител
поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият
чрез особения си представител поддържа подадения отговор на въззивната жалба и
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Поради това
е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.422 ГПК.
На
30.08.2019 г. „Топлофикация - Бургас" ЕАД е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Й.И.П., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 449, 09 лв. –
главница, лихва за забава от 03.10.2016 г. до 28.08.2019 г. в размер на 61, 94
лв., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, като е посочено, че паричното вземане е за задължения по издадени
фактури за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., които произтичат от доставена
топлинна енергия. На ч0.09.2019г. е издадена Заповед № 3377 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й.И.
Петков да заплати на "Топлофикация -Бургас" ЕАД следните суми:449,09
лв.- неплатена цена за доставена топлинна енергия
доставена, отведена и пречистена вода, за които има
издадени фактури, сумата от 61,94 лв. -
лихва за забава от 03.10.2016 г. до 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв.
разноски по делото, представляваща заплатена държавна такса.
С
Разпореждане от 12.12.2019 г. районният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата
молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендират се направените
в исковото и в заповедното производство разноски. Твърди се в исковата молба, че между страните
съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище,
находящо се в гр.Бургас, к/с „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап. десен, ответникът е
клиент на "Топлофикация -Бургас", тъй като е собственик на целия
топлоснабден имот, придобит от него по наследство от родителите си. Доставената
топлоенергия е незаплатена от ответника, като главницата за процесния период от
август 2016г. до юни 2019г. е изчислена на база данни за отчетена и
разпределена енергия от ищцовото дружество, в качеството му на топлинен
счетоводител. Видно от приложената справка, дължимата от ответника сума е
формирана от различни компоненти: суми за битово-гореща вода, суми за
отопление, суми за сградна инсталация, суми за дялово разпределение. В
съответствие с чл.41 от ОУ, върху месечните главници е начислена лихва за
забава.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен
представител е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва като
неоснователен, излага подробни съображения.
Страните ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си.
За да се
уважи предявената претенция, в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия на абоната - ответник и за последния е възникнало
задължението за плащане на определената цена.
В конкретния
случай, настоящата инстанция намира, че въззивникът-ищец е доказал в първоинстанционното
производство, че ответникът Й.П. има качеството потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. От представените писмени доказателства по делото: справка от Служба по
геодезия, картография и кадастър, справка от НБД Население, се установява, че
собственик на топлоснабдения имот е И.Й.П., който е починал и негов единствен
наследник е Й.И.П.. Наследодателят на ответника е придобил имота въз основа на
договор за продажба от 17.08.1978г., представен по делото. Представено е
удостоверение за декларирани данни, според което Й.И.П. е декларирал имота по
чл.14 от ЗМДТ. В тази връзка, въззивният съд намира за неоснователни заявените от
особения представител на ответника възражения пред районния съд и пред
настоящата инстанция, че не е доказано П. да е собственик на имота. Налице е
голословно възражение, че ответникът не е собственик, без да изложени конкретни
твърдения в тази насока.
Oтношенията по доставяне на
топлоенергия се регулират от Закон за енергетиката и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и действащите към този момент
Общите условия на топлофикационното дружество, одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.
150, ал.2 и ал.3 ЗЕ, посочените Общи условия влизат в сила в 30-дневен срок от
публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите,
като обвързват ищеца и неговите потребители, които не са възразили в срок срещу
тях.
Съгласно чл.
106а ЗЕЕЕ (отм.), респ. сега действащия чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. В случая,
съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба, които са надлежно
одобрени със съответните решения на ДКЕВР и публикуването им е доказано с
представените по делото копия от печатни материали от всекидневници. Следва да
се има предвид също така, че съгласно чл. 150, ал.3 ЗЕ, потребителите, които не
са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, имат възможност в 30-дневен срок от
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. В случая, ответникът
притежава право на собственост върху имот, находящ се в топлоснабдена
сграда-етажна собственост, поради което има качеството на потребител на
топлинна енергия по силата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, като между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР, съгласно чл. 150, ал.1
ЗЕ.
Не са налице
данни по делото, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия по реда на чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което следва да се приеме, че ги е
приел.
По делото е
представен Протокол от 05.12.2010 г. на ОС на етажните собственици на бл. 15,
вх. 1, 2 в к-с "Славейков", гр. Бургас, от който се установява, че е
налице решение на ЕС за сключване на договор с ищцовото дружество за извършване
на дялово разпределение на топлинна енергия в етажна собственост, избрани са били представители, които да
подпишат договора и да представляват етажната собственост в отношенията му с
топлинния счетоводител. В негово изпълнение е сключен и договор № 53 от 07.12.2010 г. между етажната собственост и
"Топлофикация-Бургас" ЕАД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140а и сл. от Закона за енергетиката, общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за
отопление на сграда - етажна собственост е сумата от количествата топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 -
чл. 148) и в действащата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. В този смисъл, всеки потребител дължи заплащане на част
от общата цена, съответна на реално потребеното количество топлинна енергия при
въведена система за дялово разпределение, въз основа на отчетените единици
топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището им и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа на отопляемия
обем на имота. Отчитането на доставената топлинна енергия до абонатната станция
се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното
разпределение – посредством индивидуални разпределители. Съгласно закона, на
разпределение подлежи подадената енергия, след приспадане на технологичните
разходи, които са за сметка на дружеството. Ако при въведена система за дялово
разпределение някой потребител на топлинна енергия няма монтирани индивидуални
разпределители, то разпределението се извършва съобразно нормата на чл. 144, ал.6
ЗЕ – на максимална мощност.
От
заключението на вещото лице по допуснатата експертиза се установява, че
абонатната станция, към която е присъединен топлоснабдения имот, е работила в
процесния период.
Вещото лице е изготвило разбивка на пера на
претендираната главница, но експертът е използвал методология, която не е
регламентирана, същата е разработена от експерта, като в изчисленията не е
използван лицензиран програмен продукт, поради и което същата в частта относно
направените изчисления не следва да се кредитира от съда.
Размерът на
вземането обаче се доказва от събраните по делото доказателства- справка
дължими суми за процесния период на абонат: Й.И.П.,***, десен, справка за
консумирана топлоенергия и приспаднати технологични загуби за абонатна станция
1-151, бл.15, вх.1 и 2, отчети на общия топломер и водомер в абонатната станция
за периода август 2016 – юни 2019г., както и индивидуална справка за използвана
топлинна енергия, отчети на водомери за имота на ответника.
Общото
количество топлинна енергия, доставено в конкретната абонатна станция се отчита
ежемесечно от ищеца, което се установява от приложените справки за консумирана
енергия. От него се приспадат технологичните загуби, видно от справка за
консумирана топлоенергия и приспаднати технологични загуби за абонатна станция.
През целия процесен период сградата, в която се намира жилището на ответника е
била с централно топлоснабдяване. Установи се още, че дяловото разпределение на
доставената до сградата енергия е извършено правилно, а сумите, дължими от
ответника за услугите сградна инсталация – 320,60 лв., битово горещо
водоснабдяване – 10,94 лв., отопление – 81.85 лв.и отчет за дялово
разпределение – 35,70 лв., са изчислени правилно и възлизат общо на 449,09лв. –
главница и 61,94лв. лихва. Посочените изчисления са съобразени с правилата на
Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Предвид гореизложеното,
се налага извода, че ответникът е клиент на топлинна енергия, за апартамент,
намиращ се в к/с „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, десен, който е разположен в топлоснабдена
сграда-етажна собственост и съгласно чл. 153, ал.1 и § 1, т.2а ЗЕ същият е
клиент на топлинната енергия, доставяна до имота му през процесния период от
време, поради което дължи стойността на същата.
Основателността на главния иск влече
като последица уважаване и на акцесорната претенция, която следва да бъде
уважена изцяло.
Неоснователно е възражението на
въззиваемия за нищожност на чл.32,ал.1,3 и ал.6 от ОУ, както и не отговаря на
действителността твърдението, че потребителят следва да заплаща месечно топлинната
енергия без да му бъде изпратено
съобщение. Съгласно чл.30,ал.3 от ОУ продавачът има за задължение да издаде
фактура,съдържаща минимален обем информация съгласно Приложение 1 от ОУ. Там
най-общо, но в достатъчна степен ясно са отразени потреблението като разлика
между старото и новото отчитане на топломера, индивидуални данни за
потребителя, дължимата сума, енергия за топла вода и за отопление.
Предвид изложеното въззивната жалба е основателна, а обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и бъде постановено ново,
с което предявените искове да бъдат уважени така, както са предявени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца
разноски в производството пред районния съд,
в размер на 600 лв., включващи държавна такса в размер на 75 лв.,
възнаграждения за особен представител в размер на 200 лв., 320 лв. депозити за експертиза, 5 лв. за
издаване на съдебно удостоверение, както и сумата от 25 лв.-сторени разноски в заповедното производство, представляващи
заплатена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 350 лв., направени от въззивника
разноски за настоящото производство, включващи държавна такса 50 лв. и възнаграждение
за особен представител в размер на 300 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
изцяло Решение № 260796 от 04.12.2020г., постановено по гр. дело № 514/2020г.
по описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че в полза на ,,Топлофикация
Бургас“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.,,Лозово“, Промишлена зона, представлявано от Христин Илиев- Изпълнителен
директор съществува вземане в размер на 449.09 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и девет
стотинки/, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно с мораторна лихва в размер на 61.94 лева /шестдесет и един лева и
деветдесет и четири стотинки/, начислена върху главницата за периода от
03.10.2016г. до 28.08.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 30.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които по
ч.гр.д.№7327/2019г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА
Й.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ,,Топлофикация
Бургас“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.,,Лозово“, Промишлена зона, представлявано от Христин Илиев- Изпълнителен
директор, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството пред
Бургаски районен съд, както и сумата от 25 лв. / двадесет и пет лв./ - разноски по ч.гр.д.№ 7327/2019г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА Й.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ,,Топлофикация Бургас“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.,,Лозово“, Промишлена зона,
представлявано от Христин Илиев- Изпълнителен директор, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лв./, представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: