Решение по дело №44/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 588
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Елена Радева
Дело: 20241100900044
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. С., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20241100900044 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ.
В исковата си молба СГП твърди, че ответното дружество „С. С.“ ООД,
ЕИК *******, е без управител от 25.07.2023година, което състояние
продължава и до датата на подаване на исковата молба. Собственици на
капитала на дружеството са италиански граждани, които вероятно са
изоставили дружеството и продължителността на периода, в който търговецът
е без управител, налага приложение но нормата на чл.155, т.3 ТЗ. Моли съда
след като съобрази изложеното да уважи предявения иск.
В срока за отговор ответникът „С. С.“ ООД, ЕИК *******, комуто
съдебните книжа са връчени чрез назначения му от съда особен представител,
подава отговор, не спори по допустимост на иска. Моли съда да постанови
решение, с оглед на фактите, които не оспорва.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По допустимостта на иска и наличие на интерес от неговото
предявяване.
Съобразно т.1 от ТР№1/2020 от 31.05.2023г. по тълк.д.№1/2020г. на
ОСТК на ВКС, поради това, че дружеството с ограничена отговорност не се
прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на
капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за
прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ
по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното
дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Прието е, че
1
причините, поради които дружеството е останало без управител са без
значение за основанието на иска, а производството по претенцията по чл.155,
т.3 ТЗ не застрашава упражняване на правата на наследниците, които искат да
продължат дейността на дружеството, тъй като в хода на процеса, при
наличие на воля от тяхна страна, могат да конституират органи на
дружеството и да впишат управител, а дори и да е започнало
ликвидационното производство, законът е предвидил изрично възможност за
продължаване на дейността на прекратеното дружество, при условията на
чл.274 ТЗ. Следователно тъй като смъртта на едноличния собственик на
капитала не води автоматично до прекратяване на дружеството остава открит
и необходим пътя за провеждане на конститутивната претенция по чл.155, т.3
ТЗ, като тази необходимост е обоснована от необходимостта от вписване на
прекратяването на дружеството и започналото ликвидационно производство.
Последните две обстоятелства подлежат на вписване за закрила на
обществения интерес.
По основателността на претенцията.
По делото не се спори, че че ответното дружество „С. С.“ ООД, ЕИК
*******, е без управител от 25.07.2023година, на която дата е извършено
вписване- заличаване на втория управител на дружеството и след това
вписване на заличаването, въз основа на извършена служебна справка от
съда, се установява, че по отношение на обстоятелствата относно
представителството и управлението на дружеството не е налице вписване. Не
се установява да е налице и заявяване на промяна касателно това
обстоятелство.
Следователно може да се приеме, че ответното дружество е без
управител, което състояние като период надвишава срок от три месеца и е
налице хипотеза, основание за прекратяване дейността на ответника, уредена
с разпоредбата на чл.155, ал.1,т.3 ТЗ.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че искът е допустим, а
въз основа на събраните по делото доказателства, които установяват
описаната по- горе фактическа обстановка, приема искът за основателно
предявен, като доказан. Същият следва да бъде уважен и съдът следва да
постанови решение, с което прекрати дейността на дружеството - ответник.
По разноските.
Дружеството – ответник, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да понесе
разноските в това производство – дължимата държавна такса от 80лв.
По отношение на възнаграждението на особения представител.
Определеното от съда възнаграждение за адвоката, посочен от САК,
който да осъществи процесуално представителство на дружеството-
ответника е 500лв.
Настоящето производство не се отличава с правна и фактическа
сложност.
При съобразяване на това и с оглед актуалната съдебна практика съдът
намира, че следва да редуцира размера на определения размер на
2
адвокатското възнаграждение.
Съобразявайки постановено решение по дело C‑438/22 от
25.01.2024година и съдебната практика на ВКС, постановена след него
настоящият състав приема, че следва да изхожда от следните критерии при
преценка на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, но без да
създава „изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес“, за да не представлява
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
С цитираното решение съдът на ЕС приема, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че член 101,
параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Преценявайки тези мотиви, както и мотивите, които са обосновали
извод на състава на ВКС по т.д. № 1908 по описа за 2022 г., ТК, първо т.о.,
съдът приема, че въз основа на очертаните с тези актове ориентири,
преценявайки конкретиката по настоящия спор, разумният размер на
възнаграждението на участвалия с отговор на исковата молба адвокат следва
да е от 100лв.
Ето защо следва да постанови разпореждане за издаване на РКО на
адвокат Н. Р. Б. за сумата от 100лв., платими от бюджета на СГС.
3
В резултат на това дължимите от ответника разноски са общо от 180лв.

При изложеното съдът


РЕШИ:
На основание чл.155, т.3 ТЗ, ПРЕКРАТЯВА дейността на ТД „С. С.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Студентски“, ул. „*******, по предявен иск от Софийска градска
прокуратура.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА ТД„С. С.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.С., район „Студентски“, ул. „*******,
да заплати по сметка на СГС сумата от 180лв, представляваща дължима
държавна такса в размер на 80лв и за възнаграждение на особения
представител на ответника, в размер на сумата от 100лв.
ДА се издаде РКО за сумата от 100лв. от бюджета на СГС на адвокат Н.
Р. Б..
Решението подлежи на обжалване пред САС в 2- седмичен срок от
връчването му на страните (на ответника – чрез назначения особен
представител), а след влизането му в сила – препис от него да се изпрати
служебно на АВ - ТРРЮЛНЦ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4