№ 1050
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330201841 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 51050-S005740/ 08.07.2011г.,
издадено от **** ТД на НАП-Пловдив, с което на „**” АД е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1
б. „В“ ЗЗО вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се
иска от съда неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез юрк. Б. в хода по същество пледира
за потвърждаването на обжалваното Наказателно постановление.
Претендират разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Настоящият съд намира за неоснователно възражението на въззиваемата
страна наведено още с депозирането на съпроводителното писмо, че жалбата
е просрочена и НП е влязло в сила, доколкото било надлежно връчено по реда
на чл. 58, ал.2 ЗАНН. Върху обжалваното наказателно постановление е
отбелязано, с резолюция на ** ТД на НАП Пловдив, че следва да се счита за
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН от дата 25.04.2019 г..Като
съответно е влязло в сила на 02.05.2019г.
1
Видно от текста на чл. 58, ал. 2 ЗАНН следва, че за да се счита НП за
редовно връчено следва са налице две предпоставки в кумулативна даденост:
деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес
да не е известен.
Изводът ,който се налага ,че за да е налице първата предпоставка не е
достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес,
а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. По
несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса,
неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време. Според
настоящия съд съобразно събраните по делото писмени доказателства тези
условия не са налице. Съгласно приложения по преписката протокол за
извършена проверка, Серия АА № 0051283 № 3699/ 12.10.2010г. се
установява, че регистрираният адрес на жалбоподателя е посетен еднократно
на 12.10.2011г. в 10.45 часа, като е установено, че към този момент обектът
не работи, няма портиер или друг служител, който да получи НП, като на
входната врата е поставен катинар. Отбелязано е, че проверката е завършила
в 11:45 ч. Тези данни не са достатъчни, за да мотивират извод, че деецът
трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан в ТР
адрес.
Изводът ,който може да се направи е, че именно към процесната дата
на самата проверка -обектът не е работел и затова е бил заключен.
При насрочване на делото са изискани доказателства ,като от същите
представени по делото не се установява да са налице предпоставките на чл.
58, ал. 2 ЗАНН. Затова и според настоящия съд незаконосъобразно се явява
вписването, направено осем години по-късно, че НП следва да се счита
връчено и то от дата 25.04.2019г.
За този дълъг период от време административно наказващи орган
очевидно не е направил втори опит за връчване на процесното наказателно
постановление. Като няма доказателства за активно поведение от страна на
наказващия орган за извършени подобни действия .Трайната съдебна
практика е ,че при преценка за срочност на жалбата: - в тежест на
административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и
главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от
датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект
започва да тече срока за упражняване правото на жалба;
В конкретния случай, при липса на представени по преписката
доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за
обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е
просрочена и подлежи на разглеждане по същество.
В допълнение на това е и представените с молба от жалбопадателя
писмени доказателства /л. 35 – 43 от съд. дело/. От представения Акт за
дерегистрация на дружеството по ЗДДС от 01.08.2017 г. и обективираната в
него разписка, изпълнителният директор на дружеството – жалбоподател го е
получил лично, т.е. лично му е връчен на 09.08.2017 г. От представените
2
Протокол за опис на недвижим имот и Съобщение за извършване на опис се
установява, че представляващия дружеството жалбоподател е бил намерен и
лично са му връчени по надлежния ред съответно на 06.02.2012 г. и 01.02.2012
г. В този ред на мисли изводът е , това надлежно връчване на обжалваното
НП от страна на наказващия орган това е можело да бъде сторено, при това
лично на представляващия наказания субект. Тоест на тази дата е можело да
бъде връчено и НП ,предвид, че му е връчена и акта за дерегистрация.
Посоченото се явява допълнително основание да се приеме, че връчването на
НП не е редовно, срокът за обжалване не е започнал да тече и жалбата е в
срок .В същото време от страна на наказващия орган са представени писмени
документи ведно с молба от юрск.Б.-от л.10 до л-28 а именно : - копие на
плик с печат на пощенски оператор -31.08.2011г.с отбелязване не съществува
вече, копие от разписка за изпращане на показана с № СБО9-3580-
1/21.07.2011 копие на разписка за изпращането на покана от 21.07.2011 г.,
върната с отбелязване за несъществуващ адрес ,пощенска пратка от
10.01.2022 г. до „****“ АД на адрес ****, върната като непотърсена; - копие
на плик от изпратено съобщение с печат на пощенския оператор 06.01.2020 г.
и разписка за изпращането на писмо от 05.12.2019 г. с отбелязване
„непотърсен“; - пощенска пратка от 08.11.2019 до „****“ АД на адрес ****,
върната като непотърсена; пощенска пратка от 20.11.2019 до „****“ АД на
адрес ****, върната като непотърсена; - протокол от 18.02.2021г. за
посещение на адрес **** - протокол от 26.02.2021г. за посещение на адрес
****
Всички описани документи, насочват на многократни опити за връзка с
наказания субект, и по същество са от естество да обусловят
законосъобразност на връчването по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Но в
конкретния случай са доказателство за невъзможност за това субекта да бъде
призован във връзка с производство за публично изпълнение и то на адрес в
****.
Същевременно, при извършена служебна справка в публично
достъпния ТР по партида на дружеството се установява, че именно това е
вписания в Търговски регистър адрес на управление на дружеството и адрес
по чл. 8 от ДОПК, но до 11.03.2011 г., 10:29:23 часа. Поради изложеното
изцяло законосъобразно в АУАН като адрес за контакт на дружеството е
посочен именно този адрес в ****. След 11.03.2011 г., 10:29:23 часа, обаче в
Търговския регистър е вписан нов адрес на управление, град ****. Съгласно
чл. 9 от ЗТРРЮЛНС обявените в търговски регистър обстоятелства се считат
за известни на всички граждани и институции от момента на вписването
им.Тоест следва, че вписването на нов адрес на управление всъщност е
известно на наказващия орган е изрично отбелязано и в НП. Нещо повече от
приложените по преписката документи, изходящи от въззиваемата страна, се
установява,че адресът в гр. **** е бил третиран от НАП и като такъв по
смисъла на чл. 8 от ДОПК.
Това води до извод, че за редовно връчване по смисъла на чл. 58, ал. 2
ЗАНН е следвало да се установи дали жалбоподателят е напуснал именно
3
обявения в ТР и посочен в НП адрес – град ****. В същото време нито един
от гореизброените документи, представени от НАП, не сочи на търсене на
този адрес, респективно не доказва прекъсване на връзката с него.
Върху НП е налице отбелязване, че същото се счита връчено от дата
25.04.2019г. И самите предпоставки по чл.58 ал.2 от ЗАНН следва да са
налице към тази дата. Същевременно в представените от НАП документи са
удостоверени търсения в периода от ноември 2019г. до 2022 г. Коректното
обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се посочи, че
единственият документ, представен от НАП, който е релевантен към
коректния времеви период, е пратка за връчване на покана с № СБ09-3580-
1/21.07.2011г. Действително същата съвсем законосъобразно е насочена към
адрес: гр. ****. Този документ обаче също не може да обоснове редовност на
връчването по чл. 58, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху
пратката, тя е върната, поради обстоятелството, че „получателят вече не
съществувал“. Това отбелязване е неправилно, доколкото, видно от
приложените по преписката доказателства и извършената служебна справка в
ТР, адресатът и към настоящия момент продължава да съществува, като нещо
повече той е субект на административно-наказателна отговорност и на
публично изпълнение.
АУАН е издаден на 11.01.2011г., НП е издадено на 08.07.2011 г.
Предвид приетото по-горе от съда нередовно връчване на НП, следва да се
приеме, че и към настоящия момент административно наказателното
производство продължава да е висящо. Същевременно съобразно трайната
съдебна практика в административно наказателния процес намират
приложение правилата на давността, която бива два вида: - преследвателна
давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във
времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен
орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната, респектиреспективно
административно наказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до
реализиране на наказателната/ административно наказателната отговорност
на дееца с влязъл в сила акт. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 НК.
Абсолютната давност изключва наказателното/ административно-
наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на
обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК. - изпълнителка давност, уредена в чл.
82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение
правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила
акт наказание, като приложното поле на същата обхваща периода след
влизане в сила на НП, до окончателното изпълнение на наложеното
наказание. В случая предвид изводите за липса на влязло в сила НП и за все
още висящ административно-наказателен процес, меродавни са нормите
касателно преследвателната давност. Тук следва да се съобразят и
постановките на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и
ВАС, според които сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като проявна
4
форма на преследвателната давност, като в административно наказателния
процес намира субсидиарно приложение абсолютната преследвателна давност
от 4,5 години. Същата тече от довършване на деянието до влизане в сила на
НП. В процесния случай, нарушението се твърди да е извършено на
30.04.2010 г.
Бездействието да се връчи НП в продължение на осем години е довело
до изтичане на абсолютната преследвателна давност през октомври 2014г. И
към настоящия момент, както вече се отбеляза наказателното постановление
не е влязло в сила. Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от
28.09.1973г. по н. д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за
изтичане на давностните срокове в административно наказателния процес.
Съгласно чл. 63, ал. 6 ЗАНН съдът, независимо от материалната
законосъобразност на НП, го отменя и прекратява
административнонаказателното производство, в случаите предвидени в закон,
един от които е изтичане на преследвателната давност по чл. 34 ЗАНН. На
основание изричния текст на чл. 63, ал.1 ЗАНН това следва да стане с
решение, а не с определение, който акт намира приложение само при
прекратяване на съдебното производство (в който случай НП влиза в сила), но
не и при отмяна на НП и прекратяване на административно наказателното
производство. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, приемаща, че в
случай на вече издаден първоинстанционен санкционен правораздавателен
акт (тази роля в процесния случай изпълнява НП), ако основанията за
прекратяване на наказателното производство настъпят пред въззивната
инстанция (в случая тази роля се изпълнява от районния съд) или пред
касационната инстанция, те се произнасят с Решение, доколкото вече
издадения правораздавателен акт не може да се отмени с Определение. В този
смисъл изтичането на абсолютната давност се явява безусловна пречка пред
продължаващата висящност на административно наказателния процес,
поради което НП следва да се отмени и административно-наказателното
производство да се прекрати, без за съда да съществува възможност да
разгледа материално-правния спор по същество.
По разноските:
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51050-S005740/ 08.07.2011г.,
издадено от **** ТД на НАП-Пловдив, с което на „**” АД е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1
5
б. „В“ ЗЗО вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
ПРЕКРАТЯВА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО
ПРОИЗВОДСТВО срещу „**” АД ЕИК ****, за вмененото нарушение по чл.
40, ал.1, т.1, б. „В“, вр. чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване,
вменено с НП № № 51050-S005740/ 08.07.2011г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6