Р Е
Ш Е Н
И Е №171
гр.Враца, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 22.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№85 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от
"Прохарт-Р"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ЖК"Люлин"№10, бл.141, представлявано по пълномощие от адв.С.Т.
***, срещу "Многопрофилна болница за активно лечение-Христо Ботев"АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, бул."Втори
юни"№66 за сумата 125 165.25лв. - главница, включваща сумата 82 505.25лв.
невъзстановена гаранция и сумата 42 660лв. за неплатена цена по 7 броя фактури,
и за сумата 17 467.07лв. мораторна лихва до датата на завеждане на исковата
молба, като се претендира и законна лихва върху главницата, считано от завеждане
на делото до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на
основание чл.49 от сключен между страните по реда на ЗОП договор от
20.10.2015г. ищецът е внесъл в полза на ответника гаранция в размер на 82
505.27лв., която в продължение на 17 месеца след прекратяването на договора на
20.10.2017г. не му е възстановена, въпреки че това е следвало да бъде сторено
на 10.11.2017г.
Следващото твърдение на ищеца е, че в
периода от м.януари до м.април 2018г. включително е доставял на ответника
медицински изделия, които са приети с надлежни протоколи и за което са съставени
7 броя фактури, посочени конкретно в исковата молба. Ищецът твърди, че не е
получил плащане по фактурите, задължението по които възлиза на сумата 42 660лв.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените
искове.
Според ответника представените от ищеца
фактури не представляват доказателства за извършване на доставки и липсват
документи лечебното заведение да е заявило процесните медицински изделия, още
повече че липсват протоколи за тяхното предаване и приемане.
По отношение на иска за възстановяване
на гаранцията по сключения между страните договор ответникът поддържа, че
представеното от ищеца платежно нареждане не е за заплащане на фиксираната в
договора сума за гаранция, както и че ищецът не е изпълнил задълженията си
съобразно договора. Според ответника прихващане на дължими суми е недопустимо.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, с който във връзка с оспорването от страна на ищеца представя
съставените за доставките приемо-предавателни протоколи и заявките на
ответника. Изразява становище относно допустимостта на извършеното прихващане
по протокола от 08.10.2015г.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа заявеното в първоначалния.
В деня на съдебното заседание чрез
изпълнителния директор Петър Керемедчиев ответникът е представил писмено
становище, в което заявява, че не поддържа подадения отговор на искова молба.
Заявява също, че предявените искове са основателни.
Като взе предвид релевираните от ищеца
правопораждащи факти, съдът приема, че исковете са с правно основание чл.327,
ал.1, чл.79, ал.1и чл.86 от ЗЗД.
По молба на ищеца и на основание чл.214
от ГПК е допуснато изменение на исковете чрез увеличаване на размера им
съответно на сумата 125 665.20лв. за главница и на сумата 17 793.11лв. за
мораторна лихва.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
На 20.10.2015г. страните са сключили
договор, с който на основание чл.41, ал.1 от Закона за обществените поръчки и
Решение №182/17.09.2015г. на изпълнителния директор на "МБАЛ-Христо
Ботев"АД ответникът е възложил, а ищецът е приел да доставя заявени от
възложителя медицински изделия по обособена позиция №73, подробно описана по
вид и количество в ценовото и техническо предложение на участника в
процедурата, представляващо неразделна част от договора, срещу цена, която
възложителят се задължава да му заплаща в размера и съгласно условията на
договора. В чл.3 е прието доставките да се извършват по заявка на възложителя.
В чл.8 от договора страните са
постигнали съгласие доставяните стоки да се заплащат в срок до 60 календарни
дни безлихвено плащане след доставката и представяне на фактура,
приемо-предавателна форма и писмена заявка, подписана от представител на
възложителя.
Съгласно уговорката по чл.49 от
договора внесената от изпълнителя гаранция за изпълнение в размер на 82
505.25лв. без ДДС може да бъде задържана от възложителя при пълно или частично
неизпълнение на задълженията по договора, а съгласно чл.50 гаранцията се
освобождава до 20 работни дни след приключване на договора, чийто срок на
действие е 24 месеца от датата на сключването му /чл.52/.
С исковата молба е представен протокол
за взаимно прихващане на насрещни дългове от 08.10.2015г., в който е
обективирано съгласие на страните да бъде прихванато вземане на ищеца срещу
ответника за внесена гаранция за изпълнение на сключен между тях договор от
18.12.2012г. на стойност 57 677лв. с неговото задължение към ответника за
внасяне на гаранция по процесния договор в размер на 82 505.25лв. След
извършеното прихващане ищецът е приел да внесе като гаранция разликата в размер
на 27 828.25лв.
Ищецът е представил 7 броя заявки на
ищеца и приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на страните в
периода 08.01.2018г. - 26.02.2018г., както и съставените от него фактури №№1782/08.01.2018г.,
1784/10.01.2018г., 1802/25.01.2018г., 1804/29.01.2018г., 1807/30.01.2018г.,
1813/02.02.2018г. и 1834/26.02.2018г., както и платежни нареждания за внасяне
на гаранции по процесния и по предходен договори с ответника.
За пълно изясняване на отношенията
между страните във връзка с извършените от ищеца доставки и плащанията по тях
по делото допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение не се оспорва от страните и се кредитира от съда.
При проверката си при ищеца вещото лице
е установило, че на 18.12.2012г. същият е превел на ответника сумата 54 677лв.
като гаранция за изпълнение на договор. В счетоводството на ищеца е осчетоводен
протокола за прихващане от 08.10.2015г. и на същата дата е преведена сумата 27
828.25лв. - остатък от дължимата гаранция по процесния договор от 2015г. Към
31.12.2018г. гаранцията в общ размер 82 505.25лв. не е възстановена от
ответника, въпреки задължението му да стори това до 10.11.2017г.
Вещото лице е извършило проверка при
ответника, при която е установило, че гаранцията по процесния договор е
осчетоводена и е отразено извършеното прихващане по споразумението от
08.10.2015г. Към 31.12.2018г. и към 30.09.2019г. в аналитичната оборотна
ведомост на ответника за сметка "Други кредитори-Гаранции" салдото е
в размер на 82 505.25лв., т.е. гаранцията не е възстановена на ищеца.
Експертизата се произнася, че
процесните фактури по договора от 20.10.2015г. са осчетоводени при ищеца и са
включени в дневниците му за продажби. Същото се отнася и за издадените кредитни
известия, след приспадането на чиято стойност задължението на ответника е в
размер на 43 160лв. По всяка от фактурите е начислен данък за продажбите.
В обобщение вещото лице сочи, че всички
процесни фактури и кредитни известия са включени от ищеца в дневниците за
продажби по ЗДДС в реда и срока, в който са издадени, като ищецът е начислил
данъчен кредит в размер на 20% върху данъчната основа по всяка фактура и
кредитно известие.
Експертизата е извършила проверка и при
ответника, при която е установила, че всички процесни фактури са осчетоводени
като задължение по кредита на сметка 401 "Доставчици" по партидата на
контрагент "Прохарт-Р"ЕООД. Общият размер на задължението по
фактурите е 79 708лв. с ДДС, като отчетната стойност на дълга по тях е
начислена преди осчетоводяването на издадените на 27.04.2018г. кредитни
известия. В предоставената на експертизата справка Дневник на сметка 401
"Доставчици" за контрагент "Прохарт-Р"ЕООД със салда към
01.03.2018г. са включени всички процесни фактури, по които няма осчетоводено
плащане и към 30.09.2019г. общият размер на задълженията на ответника по
процесните фактури и за невъзстановена гаранция възлиза на сумата 125 665.25лв.
/43 160лв.+82 505.25лв./.
Експертизата е изчислила размера на
законната лихва за забава по всяка от процесните фактури и за невъзстановената
гаранция, който възлиза на сумата 17 793.11лв.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени в пълен размер.
По делото е установено по безспорен
начин, че страните са били във валидно правоотношение по търговска продажба,
възникнало на основание сключен в процедура по възлагане на обществена поръчка
договор от 20.10.2015г. Доказано е, че след извършено по общо съгласие на
страните прихващане ищецът е внесъл дължимата гаранция за изпълнение, която не му
е възстановена в срока по чл.50 от договора. Доказано е също, че по заявки на
ответника ищецът му е доставил и предал медицински изделия, като за всяка от
седемте доставки са съставени двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи и редовни фактури. Фактурите са редовно осчетоводени при страните и
плащане по тях от страна на ответника не е извършено. Същото се отнася и за
платената от ищеца гаранция за изпълнение.
Изложеното дава основание за извода, че
ответникът е неизправна страна и следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите за невъзстановена гаранция и за доставените медицински изделия, както и
обезщетение за забавата в размера, установен от счетоводната експертиза.
При този изход на делото на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски по представения списък
по чл.80 от ГПК в размер на 10 623лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за
активно лечение - Христо Ботев"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, бул."Втори юни"№66 да заплати на
"Прохарт-Р"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ЖК"Люлин"№10, бл.141 сумата 125 665.25лв. главница,
включваща сумата 82 505.25лв.- невъзстановена гаранция и сумата 43 160лв. -
неплатена цена на доставени медицински изделия по договор от 20.10.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.05.2019г. до окончателното й
изплащане, мораторна лихва върху главницата до датата на предявяване на
исковете в размер на 17 793.11лв., както и направените по делото разноски в
размер на 10 623лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: