Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260567
гр.Пловдив 17.12.2020г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети
съдебен състав,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на втори
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2537/2020г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №345/17.08.2020г. по
гр.д.№1479/2018г. по описа на РС-Асеновград,III гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с
правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР,касаещо собствеността на 60кв.м.,неправилно
заснети в поземлен имот с идентификатор 16955.100.323 на с.****,вместо в
поземлен имот с идентификатор 16955.100.324 по КККР на с.**** към датата на
одобрено със Заповед №18-3363/26.04.2018г. на Директора на СГКК-****,представляваща
триъгълник по цялата дължина на общата имотна граница между двата имота,на
около три метра навътре в имот №16955.100.323 при граници:ПИ
16955.100.324,№16955.100.323 и улица съгласно скица-проект
№15-262773/26.04.2018г. към Заповед №18-3363/26.04.2018г. на Началника на СГКК-****
за изменение на КККР на с.**** на основание неприложена регулация по
регулационния план на селото от 1961г. и на осъществено давностно владение от
1961г. досега,като по твърдения на жалбоподателя,така постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно и моли същото де се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл.54,ал.2
от ЗКИР.
Въззиваемата страна поддържа
становище за правилност и законосъобразно на решението и моли за неговото
потвърждаване.
По отношение на другия
въззиваем решението е влязло в законна сила,тъй като производството спрямо него
е прекратено.
Пловдивският окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и предвид становищата на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от
легитимирана страна в законния срок.
Видно от представените по
делото доказателства,става ясно,че жалбоподателя се легитимира като собственик
на имота с идентификатор №16955.100.324 на основание договор за дарение върху
дворно място от 508кв.м.Освен това жалбоподателя представя и удостоверение за
търпимост съобразно по смисъла на параграф 127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ на сграда от
8кв.м. с предназначение селскостопанска сграда,построена 2000г. на границата
между двата имота.
Въззиваемата страна Р.Б. се
легитимира като собственик на имота чрез договор за продажба на имот с
идентификатор №16955.100.188 с площ на имота 790кв.м.Праводателя на
въззиваемата С. К. е придобил по силата на дворищната регулация част от имота
на жалбоподателя и част от другия съседен имот,като за целта е видно,че същия е
заплатил цената на предаваемите се места,с което неговия имот се е увеличил
като площ.След като собственик на имота става въззиваемата Б.,същото подава
молба до Общината за неправилно заснемане на границата между имотите,предмет на
спора.Със заповед №18-3363/26.04.2018г. на Началника на СГКК е одобрено
изменението на КК,като спорната част от 60кв.м. са включени като триъгълник в
имота на въззиваемата и същия имот става с площ от 853кв.м.,начин на трайно
ползване-ниско застрояване,а имота на жалбоподателя става в размер на 446кв.м.
или 62кв.м. от него са предадени по регулация на въззиваемата.
В първоинстанционното
производство е била назначена съдебно-техническа експертиза,от чието заключение
се установява,че придадените 62кв.м. към имота на Р.Б. са били собственост на
имота на Й.М.,като по общата граница на имотите съществува каменен зид с
бетонова шапка,както и сграда.
Жалбоподателят счита,че
регулацията е приложена неправилно и съществува грешка в кадастралната
основа,тъй като границата неправилно е посочена по регулационната линия на
двата имота,тъй като сочи,че регулацията не е прилагана и към момента на
придобиването от него на собствеността върху неговия имот е съществувала ограда
с колове и мрежа.
Към момента на отчуждаването
съгласно действието на ЗТСУ освен отчуждителното действие следва да се има
предвид и реално заетия имот след това действие или придобиващия имота трябва
да го е придобил реално в своя патримониум и да го владее.При така създадената
ситуация след отчуждаването на имота на жалбоподателя и придаването му към
имота на въззиваемата същата го е придобила реално.
В първоинстанционното
производство са разпитани и две групи свидетели,като от една страна свидетелите
на жалбоподателя са разпитани св.Г. и Д.,показанията на които обаче не следва
да се кредитират,тъй като св.Г. не е била в добри отношения и е имала съдебни
производства с въззиваемата страна,а св.Д. е заинтересована страна,тъй като е в
роднински връзки с жалбоподателя.А св.С. и А.,които са от страна на
въззиваемата страна установяват каква е била фактическата обстановка преди
отчуждаването и след нея на придаваемата част от имота.
При така събраната
фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно
и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:Не може
да се приеме за допусната грешка в кадастралната основа на имота на
жалбоподателя,тъй като с приложението на ЗТСУ,а именно към оня момент, в който
е действал ЗТСУ е извършено отчуждаването на процесната част от имота на
жалбоподателя и придаването му към имота на въззиваемата.Затова не може да се
приеме и че жалбоподателя е придобил имота по давност,тъй като ЗТСУ не
разрешаваше придобиване на части от имот по давност,като изключения не се
предвиждаха.Не е допусната грешка и иска по чл.54,ал.2 от ЗКИР се явява
неоснователен и недоказан,тъй като на годно правно основание въпросната част от
имота е придадена към имота на въззиваемата и по силата на закона спорния имот
е преминал към имота на Р.Б..
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски от страна на въззиваемата и такива следва да й бъдат
присъдени за настоящата инстанция с оглед изхода на спора в размер на 800лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№345/17.08.2020г.,по гр.д.№1479/2018г. по описа на РС-Асеновград,III гр. с-в.
ОСЪЖДА Й.И.М. с ЕГН-********** *** да заплати на Р.Л.Б. с
ЕГН-********** *** направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция
в размер на 800лв./осемстотин лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок
от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: