РЕШЕНИЕ
№ 3682
гр. Варна, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110115906 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***
срещу С. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** ж.к.
„***“ № ***, вх. *** ет. ***, ап. *** обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 82,44 лв.,
представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от
07.05.2019 г. до 03.04.2020 г. по партида с абонатен № *** за обект на
потребление, находящ се в гр. ***, ж.к. „***", бл. ***, вх. ***, ап. ***, за
която сума са издадени фактури в периода 07.06.2019 г. - 06.04.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
07.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
1
от 20,44 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
07.07.2019 г. до 02.07.2022 г., в който не е включен периодът 13.03.2019 г. -
09.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - ***
По твърдения в исковата молба, ответникът С. С. С. е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на
потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***", бл. ***, вх.
***, ап. *** Поддържа, че за периода на потребление от 07.05.2019 г. до
03.04.2020 г., ответникът му дължи главница в общ размер на 82,44 лв. за
предоставени ВиК услуги, формирана като сбор от стойността на издадените
в периода 07.06.2019 г. - 06.04.2020 г. фактури, подробно описани в
приложена справка за недобора на частен абонат, които не са заплатени на
техния падеж.
Излага, че фактурите са издадени за цената на реално доставени ВиК
услуги, отчетени чрез електронен карнет (таблет), съобразно правилото на чл.
23, ал. 4, изр. последно от приложимите ОУ, като начислените количества не
са оспорени чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. на МРРБ. Поддържа, че поради допуснатото просрочие
ответникът му дължи и лихва за забава върху неизплатените главници по
издадените фактури в общ размер на 20,44 лв., начислена за периода от
падежа на всяка фактура до 02.07.2022 г.
Твърди, че за посочените суми за главница и лихва се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е
връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
съответно заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес.
По изложените съображения, по същество, моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира сторените в заповедното и в
исковото производство разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му
представител юрк. П. В., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане, като оспорва депозирания от ответника, чрез особения представител,
по делото отговор. Представя пред съда Покана за доброволно изпълнение до
ответника: С. С. С., опис на отчети на абонат № *** партида на М. И., баба на
2
С. С..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С. К., преупълномощена
от назначения особен представител адв. П. Д. И., е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва обстоятелството, че
ответникът е собственик или ползвател на процесния обект на потребление,
респ., оспорва качеството му на потребител на ВиК услуги. В условията на
евентуалност, оспорва реалното доставяне и потребление на начислените
количества вода, както и отчитането им чрез редовен отчет на СТИ. В
подкрепа на гореизложените твърдения, прилага справка № ***г. от Агенция
по вписванията, извършена по персонална партида на ответника, видно от
която не са налице вписвания, касаещи вещни права на процесния по делото
недвижим имот. Оспорва съдържанието на представената справка за недобора
на частен абонат с твърдения, че същата представлява едностранно изготвен
от ищеца частен документ, сочещ изгодни за него факти и като такъв не
притежава обвързваща материална доказателствена сила спрямо ответника.
По изложените аргументи, по същество, моли за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание особеният представител на ответника
поддържа депозирания отговор и формулираното искане по същество, като
оспорва исковата молба. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От служебно извършената справка в Национална база данни
„Население“ се установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на
ответника С. С. С. е в гр. **********, съвпадащ с адреса на водоснабдения
имот.
Видно от съдържанието на приобщената справка за недобора на частен
абонат № **** с титуляр С. С. С. за обект на потребление, находящ се в гр.
********, общите неизплатени задължения на абоната по издадени фактури в
периода 07.06.2019 г. – 06.04.2020 г. за консумирана вода за отчетен период
от 07.05.2019 г. до 03.04.2020 г. възлиза в размер на 82,44 лв., като
3
начислената лихва върху съответните главници към 02.07.2022 г. е в размер
на 20,44 лв.
Ищцовото дружество е представило карнет по партида с абонатен №
*** за извършени отчитания за периоди 05.11.2019 г. – 07.01.2020 г.;
07.01.2020 г. – 06.02.2020 г.; 05.03.2020 г. – 03.04.2020 г., в които като
потребител е посочен С. С. С.. Допълнително отбелязано е, че
разпределението е извършено без достъп за периода 08.01.2020г. –
06.04.2020г.
От приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„***” ООД, ведно с два броя обяви, извадка от Решение № Ц - 20 от
28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решение № Ц – 37
от 23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви се установява, че ВиК
дружеството е публикувало своите ОУ във вестник „Черно море“, както и
одобрените цени от ДКЕВР за ВиК услуги.
От покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № *** г. по
описа на ЧСИ ***, рег. № *** район на действие ВОС се установява, че
ответникът е получил тази покана в процесния обект на отчитане - гр. *****
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че общият размер на дължимата главница за
ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № *** до издадените от
ищцовото дружество фактури в периода от 07.06.2019 г. до 06.04.2020 г.
възлиза на 82,44 лв., а лихвата за забава върху посочената главница,
начислена от падежа на всяка фактура до 02.07.2022 г. – 20,44 лв. От
експертното заключение се изяснява още, че отразеният документално
титуляр на партидата е ответникът С. С. С., че при посещение на
административен адрес: гр. ***, вещото лице е констатирало, че жилището не
е достъпно и показанията на водомера не могат да бъдат отчетени,
последното отчитане на водомера е на дата 03.04.2020 г., предвид справка от
сайта на „***“ ООД към дата 01.10.2023 г. за абонат с кл. № *** тоест след
тази дата не било налице отчитане на услугите за инкасатор, както и че по
процесните фактури не са отразени плащания.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен
съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 07.07.2022 г. заявление от
4
„***” ООД срещу С. С. С. е издадена заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 82,44 лв.,
представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от
07.05.2019 г. до 03.04.2020 г. по партида с абонатен № *** за обект на
потребление, находящ се в гр. *** за която сума са издадени фактури в
периода 07.06.2019 г. - 06.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 07.07.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 20,44 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 07.07.2019 г. до 02.07.2022 г.,
в който не е включен периодът 13.03.2019 г. - 09.04.2020 г., както и
разноски за държавна такса в размер на 25 лв.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в
указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“
№ *** срещу С. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***,
ж.к. „***“ № ****, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 82,44 лв., представляваща
незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 07.05.2019 г.
до 03.04.2020 г. по партида с абонатен № *** за обект на потребление,
находящ се в гр. *** за която сума са издадени фактури в периода 07.06.2019
г. - 06.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.07.2022 г., до окончателното изплащане на
5
задължението, както и сумата от 20,44 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 07.07.2019 г. до 02.07.2022 г., в който не е
включен периодът 13.03.2019 г. - 09.04.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен
съд -***
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените и потребени ВиК услуги в
посочения период /07.05.2019 г. до 03.04.2020 г./, както и тяхната стойност;
отчитането на фактурираното количество вода по предвидения ред в Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„***" ООД и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи; настъпила изискуемост на задълженията за
главница по издадените фактури, респ. забавата на ответника както и
одобряването и обнародването на посочените Общи условия.
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите си и
правоизключващи възражения.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги „потребители" са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената
легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от ОУ. Според ал. 3 на същата
клауза от ОУ потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при
условие че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на
имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена
декларация с нотариална заверка на подписа му това лице (наемател) да бъде
6
потребител на ВиК услуги за определен срок.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК
услуги за процесния обект, но не е ангажирал никакви доказателства в тази
връзка, въпреки разпределената му с доклада по делото доказателствена
тежест.
Представената справка за недобора на частен абонат, както и
карнетните листи, в които като абонат е посочен ответника не доказват
правото му на собственост или на ползване върху процесния обект на
отчитане. Видно от представената справка от имотния регистър се установи,
че ищецът не е собственик на процесния обект на отчитане, нито негов
ползвател. Обстоятелството, че ответникът е вписан като титуляр на
партидата, има регистриран постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с
административния адрес на обекта, както и получаването на покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ ***,
рег. № ***, район на действие *** не опровергава този извод, доколкото
вписванията не създават никакви права върху имота.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ответникът не е потребител
на ВиК услуги за обекта на потребление с абонатен № ***, респ., не дължи
заплащането на начислените суми за предоставени услуги в този обект.
По изложените мотиви съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищецът е претендирал сторените в исковото и заповедното
производство разноски, но с оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се
следват.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***” ООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу С. С. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
7
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 82,44 лв.,
представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от
07.05.2019 г. до 03.04.2020 г. по партида с абонатен № *** за обект на
потребление, находящ се в гр. *** за която сума са издадени фактури в
периода 07.06.2019 г. - 06.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 07.07.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 20,44 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 07.07.2019 г. до 02.07.2022 г.,,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № ***г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд - ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8