Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря В.Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 182 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е въз основа на жалба от „В.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв.С.С. от ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 19-0869-000632/22.05.2019г. на Началника на
сектор „Пътна полиция“, гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен, с която на „В.“ЕООД, *** е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел тигра“ с рег.№ Н9442ВН за
срок от 6 месеца, считано от 28.04.2019г.
В жалбата се излагат твърдения за
незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт, поради постановяването му
в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че мярката е наложена
на дружество, което е юридическо лице, без законът да дава подобна възможност. Твърди
се също, че административният орган не е извършил проверка в мрежата за
автоматизиран обмен на данни относно притежанието на СУМПС от водача. В открито
съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуалния му представител
адв.Св.С. от ШАК, който поддържа жалбата и твърди, че водачът е правоспособен такъв
по смисъла на българското законодателство. Отправя искане оспорената заповед да
бъде отменена, като претендира и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът - Началник на сектор „Пътна полиция“,
гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен, чрез процесуален представител юриск.И.С., оспорва
основателността на жалбата и отправя искане за нейното отхвърляне, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0869-000632/22.05.2019г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“, гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен, на дружеството жалбоподател
е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, б.„а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Тигра“ с рег.№ Н9442ВН за
срок от 6 месеца, считано от 28.04.2019г., поради това, че като собственик на
МПС е предоставило лекия автомобил на К.В.В.. с ЛНЧ **********, който го е управлявал,
без да притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС).
Заповедта
е била обжалвана по административен ред с жалба вх.№УРИ-372000-15229/06.08.19г.
С
Решение № 372з-2262/20.08.2019г., издадено от Началник отдел „ОП“ при ОД на МВР
– гр.Шумен, жалбата на "В."ЕООД срещу ЗППАМ №
19-0869-000632/22.05.2019г. е била отхвърлена, като неоснователна.
Решението
на горестоящия административен орган е било изпратено на процесуалния
представител на представляващия дружеството по електронна поща на 05.03.2020г.
и получено на 09.03.2020г., по негови данни.
Несъгласно
с цитираната заповед, оспорващото дружество я обжалвало пред Административен
съд-гр.Шумен с жалба вх. № 372000-6013/19.03.2020г.
по описа на ОДМВР-гр.Шумен, депозирана чрез административния орган.
В мотивите на заповедта е прието от
фактическа страна, че на 28.04.2019г., в 22.00 часа, в гр.Шумен, на кръстовището между бул.Славянски
и ул.Карел Шкорпил, в посока ул.Адам Мицкевич, К.В.В.. е управлявал лек
автомобил марка „Опел Тигра“ с рег.№ Н9442ВН, собственост на „В.“ЕООД,гр.Шумен,
като след извършена проверка е установено, че водачът не притежава необходимото
свидетелство за управление на МПС. За извършеното нарушение и други установени
нарушения на ЗДвП е съставен АУАН Серия АА №113216 от 28.04.2019г.
Въз
основа на посочения АУАН е издадено НП № 19-0869-002425 от 30.07.2019г., с
което на К.В.В.. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100лв., на основание чл.171, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
МПС без притежание на СУМПС и глоба в размер на 2000 лева на основание чл.174,
ал.3, предл. първо от ЗДвП. Постановлението е обжалвано пред съда, като с
Решение №724/17.12.2019г. на РС-гр.Шумен, оставено в сила с Решение №87/16.03.2020г. на АдмС- гр.Шумен, атакуваното
НП е потвърдено, като законосъобразно. По делото е представена и Справка за
нарушител/водач, от която става ясно, че К.В.В.. няма издадено СУМПС, както и,
че същият е санкциониран за нарушения, свързани с липса на правоспособност с множество
влезли в сила НП през периода от 2002г. до 2019г.
Към административната преписка са
приложени искания до Директор на Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“МВР- гр.София за отправяне на запитване до компетентните власти
на ФР Германия дали е издавано свидетелство за управление на МПС на водача, за
кои категории и дали е било валидно към датата на процесното нарушение.
Постъпил е отговор от Интерпол Висбаден, че К.В.. е притежавал СУМПС клас 3,
което е било отнето от полицейските власти през 1998г. и от тогава лицето не е
кандидатствало за издаване на ново свидетелство във ФРГермания. Посочено е още,
че лицето не притежава валидно СУМПС.
Видно от писмо на Директор на ОД на МВР Шумен /стр.75
по делото/, К.В.В.. е роден във ФРГермания и е със статут на продължително
пребиваващ на територията на Република България.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Издадената
заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от
който произтичат отрицателни последици за оспорващия. Със същата е наложена ПАМ
на основание чл.171, т.2А, б. «а» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС – лек автомобил марка „Опел Тигра“ с рег.№ Н9442ВН, , за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят
от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на
основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил
Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със
Заповед № 372з-2222/10.07.2018г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е
оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни
мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2А от ЗДвП), в
т.ч. началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен - т.1.3 от
заповедта. Настоящата заповед е издадена от В.Е.Г., началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен (видно от удостоверение рег.№ 372000-13163/15.07.2020г.,
заповед № 8121К-6696/07.03.2019г. и акт за встъпване от 08.03.2019г.), на
когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение
следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – гр.Шумен.
Спазени са и изискванията на чл.59 от АПК
при издаване на заповедта - същата е
обективирана в писмен вид и съдържа фактически основания за издаването
й, които кореспондират с посоченото правно основание.
При извършената служебна проверка,
съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, водещи до основание за
отмяна на оспореният акт, доколкото същата е постановена след провеждане на
регламентираното в специалния закон административно производство.
За да приложи процесната принудителна
мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че лицето, на
което жалбоподателят е предоставил автомобила си, на посочените в оспорената
заповед дата и място, е извършило нарушение, като е управлявало МПС, без да
притежава това право. Видно от справката
за водач/стр.16/ и писма с отговор на запитване от Федерална Република
Германия/стр.10 и стр.69/, водачът не притежава издадено СУМПС във ФРГермания или в РБългария. Установените от
административния орган фактически основания напълно се подкрепят от приложените
по делото писмени доказателства.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.2А, б.“а“
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата
съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид– прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство, като в конкретния случай във
фактическите съображения на процесната
заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство
за управление. След като липсват данни за притежавано валидно свидетелство за
управление на МПС, то водачът е неправоспособен и е налице хипотезата на
чл.171, т.2А, б“а“ от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да
издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2А от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и той действа в
условията на обвързана компетентност, т.е. преценката и мотивите за прилагане
на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
По отношение на направените възражения
от жалбоподателя, че водачът е бил правоспособен, след като е придобил надлежно
правото да управлява МПС в минал момент и този факт не се влияе от обстоятелства
по отнемането на свидетелството за управление, съдът намира същите за
неоснователни. Когато законът не определя кои са обстоятелствата, които
обуславят наличието на хипотезата на управление на МПС без притежаването на
съответното СУПМС, то същите следва да се извеждат чрез тълкуване на нормативните
актове. Видно от събраните по реда на международно сътрудничество данни,
водачът К.В.. е притежавал СУМПС, издадено в друга държава членка на ЕС, като
същото е било отнето през 1998г. Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление
на превозни средства въвежда взаимно признаване на свидетелствата за
управление, издадени от държавите-членки и хармонизиране на изискванията по
тяхното издаване, валидност и подновяване. Съгласно чл.11, т.4 от Директивата,
държава-членка отказва издаването на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на кандидат, на когото свидетелство за управление на моторно
превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето в друга
държава-членка, какъвто е настоящия казус. Поради което, настоящия състав
намира, че е неприложима националната процедура по издаване или връщане на
отнето свидетелство за управление на МПС, предвидена в Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. От водача следва да бъде предприета специалната процедура по
снабдяване със свидетелство за управление на МПС в издалата първоначалното
СУМПС, която няма данни да е била проведена. Не бяха представени никакви
доказателства за валидно притежавано СУМПС. По делото е прието единствено писмо
в легализиран превод от Федерална служба по транспорт с адресат адвокат Х., в
което се посочва, че по отношение на К.В.. в регистъра за способност за
шофиране /FAER/ е била отбелязана временна забрана за
свидетелството за управление на прокуратура Бохум, постановена до 26.05.2006г.
Съгласно
практиката на ВАС, когато водачът на моторното превозно средство е имал
наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
след изтичането на който срок не е предприел действия по издаване на ново СУМПС,
е налице управление без притежаване на необходимото свидетелство. Тъй като
водачът чрез своите действия се е лишил от притежаването на СУМПС и не е взел
мерки след изтичане на срока на наложеното му наказание да се снабди със СУМПС
по съответния ред, то следва да се приеме, че лицето към момента на проверката
е управлявало МПС при липса на съответния документ, което е основание да бъде
приложена процесната ПАМ по чл. 171, т.2А ЗДвП. В този смисъл
е Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., VIII о.
Съдът намира още, че законосъобразно ПАМ е
издадена на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице установените обстоятелства по липса на СУМПС. Няма законова
пречка мярката да бъде наложена на юридическо лице и възраженията за незаконосъобразност
на заповедта на това основание следва да бъдат отхвърлени. В този смисъл е
константната практика на ВАС/ Решение № 2320 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 10016/2018 г., VIII о. и др./
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предпоставките,
уредени в горепосочената правната норма за налагане на принудителната
административна мярка са налице и наложената мярка е със срок на действие, в
минималния предвиден в закона размер. Правилно мярката е наложена от датата на
установяване на нарушението, когато са иззети 2 бр. регистрационни табели и
свидетелство за регистрация на МПС.
Принудителните административни мерки са форма
на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Конкретно, принудителна административна мярка, приложена по реда на чл.171, т.2А
от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по
характера си, т.е. тя се налага, за да се преустанови извършването на едно
нарушение, като цели възстановяването на
законосъобразното фактическо състояние.
По
изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички
изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва
да се отхвърли, като неоснователна.
С оглед изхода на делото, оспорващият следва
да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, против Заповед №
19-0869-000632/22.05.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция“, гр.Шумен
при ОДМВР-гр.Шумен, с която на „В.“ЕООД, *** е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Опел Тигра“ с рег.№ Н9442ВН за срок от 6
месеца, считано от 28.04.2019г.
ОСЪЖДА „В.“ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на ОДМВР
-Шумен сумата от 100/сто/ лева,
представляваща деловодни разноски по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: