№ 265
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20241800501007 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ-
София, против Решение № 166/29.07.2024 г., постановено по гр.д. №
1806/2023 г. по описа на РС – Ботевград, с което Агенция „Пътна
инфраструктура”, адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, код по БУЛСТАТ
.............., представлявана от председателя на УС, на основание чл. 410 ал. 1, т.
2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е осъдена да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД с ЕИК: .............., седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата 525 лева, регресно вземане по
щета №. .............., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Агенция „Пътна инфраструктура“ с
ЕИК: .............., седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК: .............., седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от
170,19 лв. (сто и седемдесет лева и деветнадесет стотинки) - мораторна лихва
за забава за периода от 08.06.2020 г. до 18.08.2023 г. върху изплатеното
застрахователно обезщетение по Полица № .............. от .............. г. във връзка
с ПТП от 10.03.2020 г.
В тежест на въззивника (ищец в първоинстанционното производство) са
възложени и сторените разноски.
В жалбата са доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания
акт. Твърди се, че не са представени застрахователен договор и общи условия,
1
действащи към датата на ПТП. Искът не е доказан, тъй като липсва протокол
за настъпване на ПТП, а и механизмът на настъпване на ПТП не бил доказан.
Излага се, че представените от ищеца писмени документи не е следвало да се
кредитират, тъй като били частни свидетелстващи документи, издадени от
застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателя
им факти. Жалбоподателят поддържа въведеното още с отговора на исковата
молба възражение, че водачът на увредения автомобил допринесъл за
настъпване на вредите, тъй като се движел с несъобразена скорост по пътното
платно. Основателността на иска се изключва поради липсата на
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия. Прави се искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с
което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
направените разноски.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва и изразява становище, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като излага подробни
съображения за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
След анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е
достигнал до обоснования извод за дължимост на присъдените вземания. Ето
защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и
с оглед конкретните доводи в жалбата ще отбележи следното:
От изложените твърдения в исковата молба следва изводът, че
реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и
отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай, посредством Полица № .............. от .............. г., със
2
срок на валидност от .............. г. до 19.02.2021., е доказано, че между ищеца и
ползвателя на увредения автомобил през процесния период е сключен договор
за имуществено застраховане. Той има за обект лек автомобил марка лек
автомобил марка “BMW“, рег. № ............... За този договор е предвидена
писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като
застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни
реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от
повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във
връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 525 лева по щета №. ...............
Противно на твърденията в жалбата са представени и Общи условия,
действали към момента на възникване на застрахователното събитие. Липсата
на положен подпис от застрахования нямат значение за валидността на
договора.
От уведомлението до застрахователя и заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява механизмът на произшествието, както
и причинените имуществени вреди - на 10.03.2020 г. на републикански път на
пътното платно на път Е-79, след с. Скравена, с посока на движение от гр.
Ботевград към гр. Враца, при управление на лек автомобил марка марка
“BMW“, рег. № .............. от свид. Тихомир Красимиров Милчев, автомобилът
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на платното. Вследствие
на това настъпило увреждане на предна лява джанта, предна лява гума и части
на окачването.
Според събраните писмени и веществени доказателства и заключението
на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-
следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, поради което и възражението на
ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно.
Не се споделят доводите за недоказаност на иска поради липса на
протокол за ПТП. Това обаче не води до извод за неоснователност на иска. В
съдебната практика е утвърдено разбирането, че съдът е длъжен
непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, включително и
чрез назначаване на автотехническа експертиза. Така в Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, II отд., е
прието, че спорът относно настъпването на ПТП не може да бъде решен само
въз основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП (вж. още в
този смисъл Решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК,
ІІ ТО). Несъставянето на констативен протокол от органите на МВР нито
съставлява изключен риск, при който застрахователят да може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение, нито е процесуална пречка за
установяване на настъпилото застрахователно събитие с други
доказателствени средства, вкл. с гласни такива (вж. Решение № 828 от
11.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 2252/2024 г., Решение № 22 от 20.01.2025 г.
на ОС - София по в. гр. д. № 654/2023 г., Решение № 406/30.11.2022 г. по ВГД
№ 549/2022 г. на СОС).
По настоящото дело, въпреки липсата на констативен протокол за ПТП
механизмът на произшествието се установява непротиворечиво от събраните
доказателства (заключение на САТЕ, писмени доказателства от
3
застрахователната преписка, сред които заявление за застрахователно
обезщетение и декларация и веществените – снимки). Всички те са
хармонират отлично помежду си относно механизма на процесното ПТП,
установяват всички негови елементи, не са оборени от други доказателства и
следва да бъдат кредитирани.
Не се споделят доводите, че конкретният застрахователен риск не
покрива увреждането на гуми. То е намерило аргументиран отговор в
мотивите на първоинстанционния акт, а именно, че рискът е покрит, видно от
т. 7.31. от раздел III на ОУ. Следва за пълнота да се отбележи, че константно и
непротиворечиво е разбирането в съдебната практика, основано на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че ответникът не може да се позовава на
неизпълнение на конкретни договорни задължения на страните по
застрахователното правоотношение, нито възражения относно предмета и
обхвата на същото, тъй като не е страна по договора. Право на такива
възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е
от кръга лица, които могат да правят защитни възражения, основани на
застрахователния договор (вж. Решение № 406/30.11.2022 г. по в.гр.д. №
549/2022 г. на Софийския окръжен съд, Решение № 796/2019 г. по в.гр.д. №
911/2019 г. на ОС-Бургас, както и аргументи в този смисъл от мотивите към т.3
от ТР 1/2014).
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на товарния автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства водачът да е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в
случая ответникът, който доказване в този смисъл не проведе.
По делото не се спори, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП,
е републикански, респ. съществуването на задължение за Агенцията „Пътна
инфрастуктура” като юридическо лице да осъществява дейностите по чл. 30,
ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупките до
премахването им е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание
за суброгация срещу ответника за сумата от 525 лева /размерът на изплатеното
застрахователно обезщетение/. По изложените съображения и предявеният
иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен.
Съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на регресно
вземане в размер от 170,19 лв. Задължението на делинквента към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да
4
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а
длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото е
представена покана за изпълнение на паричното задължение, получена от
ответника на 22.05.2020 г., като при неизпълнение на задължението
ответникът е изпаднал в забава. Следователно, за релевирания период
08.06.2020 г. до 18.08.2023г ответникът дължи мораторно обезщетение върху
установената главница от 525 лв., което е в размер от 176.17 лева (съгласно
лихвения калкулатор на НАП). Ето защо и предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 170,19 лв. също се явява изцяло
основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените от
него разноски в размер на 480 лева адвокатско възнаграждение с включено
ДДС.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166/29.07.2024 г., постановено по гр.д. №
1806/2023 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, БУЛСТАТ .............., представлявана от председателя на УС
ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК: .............., седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от 480
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5