Присъда по дело №17/2016 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 4
Дата: 24 януари 2018 г.
Съдия: Иван Стоянов Ченков
Дело: 20162210200017
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 януари 2016 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ …

24. 01. 2018 г., град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Котел,  наказателен състав, на 24. 01. 2018 година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЧЕНКОВ

                                                          

Членове:…………………..

                                                                  …………………..

                         СЪДЕБНИЗАСЕДАТЕЛИ: ...............................

                                                                                  ...............................                                                               

секретар Нелли Митева,

прокурор .....................................................................................................................................

като разгледа докладваното от Председателя ИВАН ЧЕНКОВ, НЧХД № 17 по описа на РС Котел, за  2016 година,

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Х., български гражданин, роден на *** г. в гр. Омуртаг, ЕГН **********, настоящ адрес ***, за НЕВИНОВЕН за това, че на 24. 12. 2015г. около 19:00 ч. в с. Остра могила, общ. Котел на публично място е уронил честта и достойнството на И.Х.С. и го ОПРАДАВА  по първоначално повдигнатото обвинение  за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146 от НК ..

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Х., български гражданин, роден на *** г. в гр. Омуртаг, ЕГН **********, настоящ адрес ***, за НЕВИНОВЕН за това, че на 24. 12. 2015г. около 19:00 ч. в с. Остра могила, общ. Котел е причинил лека телесна повреда на И.Х.С. и го ОПРАВДАВА по първоначлно повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от тъжителя И.Х.С., ЕГН ********** в размер на 5 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА тъжителя И.Х.С., ЕГН **********,*** да заплати на И.С.Х. ЕГН **********, настоящ адрес *** направените адвокатски разноски в размер на 800,00 лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 дневен срок пред ОС Сливен.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4/24. 01. 2018г.  ПО НЧХД № 17/2016г.

 

Постъпила е тъжба от И.Х.С. ЕГН ********** против подсъдимия И.С.Х., ЕГН ********** за престъпление по престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 от НК и чл.130, ал.1 от НК.

В с. з. тъжителият се явява лично и с упълномощен повереник.  Поддържа обвинението, предлагат подсъдимия Х. да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание и да му присъди справедливо обезщетение за болките и траданията, които са му били причинени, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В с. з. подсъдимия по тъжбата не се явява. Явява се упълномощен от него защитник, който заявява, че подзащитният му не се признава за виновен и моли съда да го оправдае и да осъди тъжителя да заплати направените адвокатски разноски.  

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

 

И.Х.С. и И.С.Х. се познават от деца. И.Х. е по-малък от И.С.. До сега не са имали никакви конфликти и неприятности. Двамата са ловци и членуват в различни ловни дружинки. На инкриминираната дата 24. 12. 2015 г. Тъжителят И.С. твърди, че бил поканен и участвал в ловен излет с ловната дружинка на с. Остра могила. След приключване на лова в 16,30 ч. членовете на ловната дружинка се събрали в помещение до магазина на св. Ш. М.. Подсъдимият И.Х. не участвал в лова, но около 19,00 ч. отишъл при ловджиите в заведението и седнал близо до тъжителя И.С.. Подс. Х. бил видимо пиян и без повод започнал да псува на майка тъжителя С., да го нарича пред всички простак и да отправя закани. Тъжителят станал и го попитал защо се държи така. Без да очаква подс. Х. скочил и му нанесъл силен удар в лицето в областта на носа, след това последвал втори удар и тъжителят бил зашеметен. Няколко от ловците, които стояли близо до тях и скочили и хванали подс. Х.. От носа на тъжителя С. бликнала кръв и той отишъл до мивката за да се измие и спре кръвотечението. Същият се придвижил с автомобила си до спешна помощ в гр. Омуртаг, където му направили снимки  и бил насочен към домашно лечение и съдебен лекар. При прегледа е установено, че вследствие на ударите са му причинени отоци и кръвонасядания по гърба на носа, охлузвания и изкривяване на носната преграда в ляво, като и оток и кръвноасядания по клепача на дясното око и субконюнтиварен кръвоизлив на дясната очна ябълка описани и в медицинско удостоверение № 343/28.12.2015г. от д-р В.Г. – началник на отделение Съдебна медицина при „МБАЛ – Търговище“

 

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

 

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като относими към предмета на делото.

          Съдът не дава вяра на показанията на св. Вилдан Селимова, тъй като тя е съпруга на частния тъжител и е заинтересована от изхода на делото.  

         Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

Съдът счита, че подс. И.Х. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, затова, че на 24. 12. 2015г. в с. Остра могила, общ. Котел причинил на И.С. лека телесна повреда, представляваща „разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”, поради следните съображения:

         От доказателствата по делото безспорно се установи, че по време на инцидента подсъдимият не е извършил описаното в тъжбата престъпление. В с.з. на 13. 12. 2017 г. бяха разпитани свидетелите Ш. М. и М.М. присъствали на събирането на ловната дружинка след лова в помещението до магазина на св. Ш. М..

От дадените от тях показания съдът не установи по ясен и категоричен начин използването на обидни думи, от страна на подс. Х. по адрес на тъжителя С., както и нанасянето на удар от страна на Х.. на С.. Свидетелят М.М. заяви, че всички са стояли на една маса и подс. Х. е стоял до него в заведението и не си спомня подс. Х. и тъжителя С. да са се карали за нещо. Заяви също, че когато са си тръгвали с подс. Х., колата на тъжителя С. не е била пред заведението, тъй като си е тръгнал около половин час по-рано.  Св. Ш. М. заяви, че познава и тъжителя и подсъдимия и че в негово присъствие не е ставало нищо. Заяви, че тъжителят С. си е тръгнал по-рано от кръчмата, тъй като живее в гр. О. Заяви, че  не е виждал И.Х. да е удрял с юмруци И.С., нито е чул да го псува и обижда. Заяви, че той е отговорник на ловната дружинка и ако е имало такова нещо ще ги изгони и няма да отидат повече на лов.

Макар, че свидетеля М. Й. заяви, че на 24. 12. 2015г. зет му И.С. му се е обадил по телефона и му казал, че са се сбили с подс. И.Х. и го помолил да отиде да го вземе, защото не може да кара колата си същият не е видял от кого са били осъществени ударите. На практика депозираните показания в този смисъл са едно косвено доказателство, с което обаче не може да бъде установена връзката между наличието на описаните в съдебно медицинското удостоверение № 89/2009 г. наранявания, както по отношение на авторството, така и по отношение на обекта, спрямо който са били нанесени. Същото се отнася и до показанията на св. Г. Г. Самият факт, че не бяха ангажирани категорични доказателства, че именно в резултат от противоправните действия на И.Х. тъжителят  И.С. е получил процесните наранявания, то настоящия съдебен състав следва да приеме, че не е налице такава връзка и да приеме, че не е било осъществено процесното деяние така както е посочено в тъжбата, още повече, че присъдата не може да почива на догадки. По делото не се представиха убедителни доказателства в подкрепа на тезата, поддържана от частния тъжител за нанесена му от подсъдимия телесна повреда. За нанасяне на тази телесна повреда от подс. Х. на частния тъжител И.С. се твърди само в тъжбата и в показанията на св. В. С. и св. М. Й. и Р. Х.. Свидетелите М. Й. и Р. Х. твърдят, че са отишли да приберат тъжителят С. от с. Остра могила, и са го закарали до Спешна помощ в гр. Омуртаг,   а сам тъжителят в тъжбата си твърди, че се е придвижил с автомобила си до гр. Омуртаг. Съдът приема като безспорно доказано по делото описаното в съдебномедицинското удостоверение нараняване на частния тъжител. Описаната в това удостоверение телесна повреда е точна, но от него не може да се направи категоричен извод за авторството на деянието.  По делото няма доказателства, от които да се доказва по несъмнен начин, че деянието е извършено точно от подсъдимия.  От изложеното е видно, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е обвинен от частния тъжител и следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Не се доказа по несъмнен начин, че подсъдимият е нанесъл телесната повреда на частния тъжител И.С. а съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Ето защо, съдът намира, че подс. И.Х. е невиновен по повдигнатото му от частния тъжител обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК и следва да го оправдае по това обвинение.

           По аналогични съображения, съдът намира, че същият е невиновен и в извършване на престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 от НК. 

           Обвинението, независимо дали се повдига от прокурор или от частен тъжител, следва да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин. От страна на тъжителя не бяха ангажирани доказателства, които по безспорен начин да потвърждават написаното от него в тъжбата. Нито един от разпитаните по инициатива на страните свидетели, не заяви, че е чул  подс. Х. да изрича обидни думи срещу тъжителя С.. За да е налице съставомерност по този текст от НК е необходимо да се докаже по безсъмнен начин както кой е автора им, така и какво точно е било казано, като обидна квалификация. Дали една дума е обидна или не, следва да се прецени от съда с оглед нейната етимология и смислова натовареност, а не с оглед квалификацията й дадена от страната, която се е почувствала засегната от изреченото. В този смисъл липсват безспорни и несъмнени доказателства, които да потвърждават изложеното в първоначалната тъжба. Наличието и на най-малко съмнение е основание за отхвърляне на обвинението. Ето защо, съдът намира, че подс. И.Х. е невиновен по повдигнатото му от частния тъжител обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК и следва да го оправдае по това обвинение.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: