Решение по дело №750/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 556
Дата: 31 юли 2023 г.
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20234520200750
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Русе, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20234520200750 по описа за 2023 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Т. Т. от гр.Русе, против Наказателно
постановление № 23- 1882- 000011 от 02.02.2023 г. на Началник Сектор в
ОДМВР Русе, РУ 01, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.Жалбоподателят чрез пълномощника си моли съда да
отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на
нарушението.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
На 02.01.2022 г., около 14.25 часа, в гр.Русе, по ул.“Пристанищна“ до №9,
жалб.Т. бил установен да управлява лек автомобил „Рено Мидлинер“ с рег.
№*****, лична собственост, като регистрацията на автомобила била
служебно прекратена на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП- пропуснат срок за
регистрация след сделка „покупко- продажба“.
Във връзка с констатираното, след съставен АУАН № 075612 от
02.01.2023 г., била сезирана и прокуратурата с оглед на извършено деяние по
чл.345 ал.ІІ от НК, като проверката приключила с постановление от
1
31.01.2023 г. на прокурор от РРП, с което е отказано образуване на
досъдебно наказателно производство.Така, на 02.02.2023 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Пред съда от страна на жалбоподателя се твърди, че нарушение не е
извършено от субективна страна, като алтернативно се пледира за
приложение на чл.28 от ЗАНН и преквалифициране на случая като
маловажен.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- постановление на РРП от
31.01.2023 г., справка, докладна записка, собственоръчни обяснения от Г. Т.,
АУАН от 02.01.2023 г., справка за собственост на МПС, справка за
нарушител, оправомощителна заповед.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.
По същество извършването на нарушението не е правилно установено и
не е доказано.
Жалбоподателят е бил санкционирана за това, че е управлявал МПС със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, което
МПС е лична собственост.В същото време, в производството не са събрани
доказателства, сочещи същият като собственик да е бил уведомен, че
служебно се прекратява регистрацията на въпросното превозно
средство.Категорично няма доказателства лицето да е знаело този факт или да
го е предполагало към инкриминирания период.За да бъде съставомерно
вмененото нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП законодателят е предвидил
форма на вина- пряк умисъл.При това жалбоподателят е следвало да съзнава
общественоопасния характер на действията си и да предвижда и цели
противоправните последици.Доколкото не са събрани доказателства в тази
насока, а събраните- опровергават подобен извод, съдът намира, че макар
формално обективно да са изпълнени признаците на нарушение, то липсва
виновно поведение.Не би могло да се разсъждава и в посока, че
жалбоподателят е бил длъжн или е имал възможност да предвиди
общественоопасните последици, доколкото всички доказателства сочат, че се
касае до автоматична дерегистрация на база на въведена и експлоатирана
компютърна информационна система в МВР, при което дали реално такава
дерегистрация ще настъпи или не, е неизвестно дори за съответните
длъжностни лица- служители.Няма данни лицето да е било предварително
предупредено за настъпването на подобен резултат към точно фиксиран и
определен времеви период, с което се изключва извод за наличие на
непредпазливо нарушение.Изрично следва да се подчертае и това, че няма
категорични доказателства към кой точно времеви момент автоматично
системата ще прекрати регистрацията на дадено превозно средство.Доколкото
се касае до действие, което явно е заложено в софтуер, за който няма данни
2
как оперира, не може да се прецени дали с настъпването на календарна дата
ще бъде отразена промяната или последната ще бъде в зависимост от друг
алгоритъм на ползваната програма.В този смисъл, следва да се държи сметка
за разликата между възникване на обстоятелствата, предпоставящи
дерегистрация и фактическата последица, отразена в автоматизираната
система.При всички случаи заинтересованите лица- собственици на МПС,
следва да бъдат уведомени поне за един от така възникналите факти, които
предпоставят неблагоприятни последици.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 ал.ІІ т.1 от ЗАНН
подлежи на отмяна изцяло.
В настоящото производство от страна на жалбоподателя са претендирани
разноски- 600 лева за адвокатски хонорар.Същите са дължими на основание
чл.63 д от ЗАНН и следва да бъдат присъдени в пълен размер, с оглед изхода
от делото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22- 1882- 000011 от 02.02.2023 г. на Началник Сектор в
ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което на Г. Т. Т. с ЕГН **********, от с.Червена
вода, бул.“****, за нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175
ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Г. Т. Т. с ЕГН **********, от
с.Червена вода, бул.“****, сумата от 600 /шестотин/ лева за направени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването
му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3