РЕШЕНИЕ
№260385
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П..., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII с-в, в публичното заседание на шести юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11766 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № *** г., постановено по гр. д. №
11766/2018 г. по описа на ПРС, XIII гр. с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П..., общ. ***, обл. ***,
одобрени със Заповед *** г., на *** на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. П..., район ***,
п.к. ***, ул. „***." № **, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. ***, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 3, разположена в Поземлен имот с идентификатор ***,
с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ 39.48 кв.м., ниво на обекта – 1 /едно/,
стар идентификатор – няма, с прилежащи части: изба №** и 0,687% ид. части от
общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над обекта ***, която
да се извърши между: А.А.П., ЕГН **********,***, ал. *, и А.Д.В., ЕГН **********,***,
при равни за страните квоти от правото на собственост – по ½ ид. част за
всеки.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото
открито съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната
делбата на процесния имот, А.Д.В. поддържа направеното с отговора на исковата
молба искане имотът да му бъде възложен на основание чл. 349 ГПК, а също така е
заявил и претенция по сметки. Същият на основание чл. 30, ал. 3 ЗС е поискал и А.А.П.
да му заплати сумата от общо 313,50 лв. – сторени разноски във връзка със
съсобствения апартамент за фонд „ремонт/дялов капитал“ в етажната собственост.
Заявил е и претенции за заплащане на припадащата се на А.П. част от стойността
на извършен от А.В. ремонт на апартамента в периода февруари – *** г.
Конкретните ремонтни дейности са уточнени в молба от 01.07.2019 г.
С Решение № *** г., постановено по настоящото дело,
делбеният имот е изнесен на публична продан, претенцията на А.В. по чл. 30, ал.
3 ЗС за сумата от 313,50 лв. е уважена, но е отхвърлена тази във връзка с
извършения ремонт, която е квалифицирана от съд по чл. 72 ЗС. Така
постановеното решение във втората фаза на делбата е обезсилено частично с
Решение № *** г. по в.гр.д. № *** г. по описа на ПОС, V
гр.с., в частта относно способа за извършване на делба,
както и в частта относно претенцията по чл. 72 ЗС. Решението на районния съд
във втората фаза на делбата е необжалвано и е влязло в сила, в частта досежно
претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 313,50 лв. Понастоящем предмет на
делото са само претенцията по сметки, квалифицирана по чл. 72 ЗС, както
и определянето на подходящ способ за извършване на
делбата, като са вземе предвид и заявената възлагателна претенция на А.В..
След
като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е допусната СТЕ /л. 62-64 от делото/ с оглед
установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до съдебна делба
апартамент. Според заключението на вещото лице имотът е неподеляем, като
справедливата му пазарна стойност е 44 932 лв. Същата намалена при отчитане на
учредено право на ползване от А.П., се получава 31 492 лв., които и
съобразно квотите на страните в съсобствеността, за ищцата, съобразно
стойността на дела й, съответства на 9026 лв., а за А.В. – 22 466 лв.
Относно способа за извършване на делбата:
Способите за извършване на делба са законоустановени,
като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост
извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият
имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да
извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на
съсобствеността между съделителите.
Ответникът А.В. е направил възлагателна претенция, която
следва да се квалифицира по чл. 349, ал. 2 ГПК, предвид това, че страните не са
бивши съпрузи. За уважаване на тази претенция съделителят, заявил претенцията,
следва да докаже, че имотът е неподеляем и е жилищен, че съсобствеността върху
него е възникнала по силата на наследяване, че той е живял в имота към момента
на смъртта на общия наследодател и че няма друго жилище. По аргумент от т. 8 от
ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на претенцията за възлагане на
имота, в случая не следва да е налице и смесена съсобственост.
Безспорно е между страните и е видно от заключението на
СТЕ, че процесният имот е апартамент, обслужващ жилищни нужди, и е неподеляем.
По делото обаче не се установява съсобствеността между страните да е възникнала
по силата на наследствено правоприемство от общ наследодател, като съдът
намира, че е налице смесена съсобственост, породена от наличието на повече от
едно придобивно основание и различни юридически факти. За ищцата П. това е
дарение от нейната майка, а за ответника В. – покупко-продажба. Наследяването
като придобивно основание не се отнася за никого от съделителите, като всеки от
тях черпи права от транслативна сделка. Следователно не се установява сочената
предпоставка за уважаване на възлагателната претенция, а именно собствеността
върху имота да е възникнала по наследяване и да не е налице комбинирана
съсобственост между страните. Доколкото съсобствеността не е възникнала в
резултат на наследствено правоприемство, не се установява, а и не може да се
установи, и друга предпоставка, необходима, за да се възложи имотът в дял на А.В.,
а именно той да е живял в апартамента, заедно с наследодателя, към момента на
смъртта на последния.
С оглед на гореизложеното няма да се уважи претенцията на
А.В. за възлагане на процесния имот в негов дял, като ще следва да се определи
друг способ за извършване на делбата.
Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК в случая се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба
имот е един и е неподеляем, поради което не могат да се формира брой на
дяловете, съответстващ на броя на съделителите.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС №
4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби
са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи
съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо
съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни
дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот –
арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването на делбата чрез
разпределение също се явява невъзможно, отново по съображенията, изложени
по-горе, и предвид това, че е невъзможно всеки съделител да получи реален дял
от имота.
Предвид горното и тъй като делбата на процесния имот не
може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на
чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема, че
делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан. Получената
от проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права. Следва да се отчетат и съществуващите вещни тежести върху
имота към момента на провеждане на процедурата по публична продан, като сумата,
с която се обезценява имотът в резултат на учредената тежест, пропорционално се
приспадне от цената, която обременилият вещта съсобственик е следвало да
получи, ако липсваше вещна тежест върху имота, а съделителят, който не е
обременил вещта, получи цена, пропорционално равна на половината от стойността
на имота, изчислена без вещната тежест. В настоящата хипотеза следва се отчете
учреденото от ищцата в полза на трето лице право на ползване, съгласно
представения по делото Нот. акт № **, том **, гер.№ ***, дело № *** г. по описа
***, рег. №***. Сумата, с която се обезценява имотът в резултат на наличното
ограничено вещно право на ползване, пропорционално се приспадне от цената,
която ищцата П. е следвало да получи, ако липсваше вещна тежест върху имота. А.В.
следва да получи цена, пропорционално равна на половината от стойността на
имота, изчислена без вещната тежест. Последното означава, че ако при публичната
продан се достигне цена, по-висока от началната или от определената от съдебния
изпълнител действителна пазарна цена, без намаляването й с определен коефициент
за вещната тежест, то сумите, които страните ще получат, следва да запазят
първоначалното си съотношение, взето предвид още при насрочването на проданта –
за ответника В. половината от пазарната цена без вещна тежест, а за ищцата –
разликата между пазарната цена, намалена с коефициент за вещната тежест, и
следващата се на ответника сума. При липса на вещна тежест към момента на
провеждане на публичната продан, получената от проданта сума следва да се
разпредели по равно между страните. В случай, че ответникът В., след влизане в
сила на настоящото решение и преди продажбата на имота, обремени апартамента с
вещна тежест в полза на трето за съсобствеността лице, която тежест рефлектира
негативно върху цената на имота, то спрямо този съделител ще следва се постъпи
аналогично при разпределяне на постъпилата сума.
Относно претенциите по сметки:
След направени уточнения от А.В., вкл. и с молби от
01.07.2019 г. и от 28.10.2019 г., както и в открито съдебно заседание от дата
31.03.2021 г., съдът намира, че е сезиран с претенции по сметки, заявена по
реда на чл. 346 ГПК, от ответника В., за осъждане на А.П. да му заплати сумата
от 3500 лв., представляваща припадащата й се част от извършен от ответника
ремонт на процесния апартамент в периода м. февруари – м. март 2008 г. на обща
стойност 7000 лв., изразяващ се в следните строително-монтажни работи: фина
шпакловка на стени и таван, боядисване на стени и таван, циментова замазка,
подмяна на подова настилка с ламиниран паркет, всичките в коридора, хола и
кухнята, монтиране на кухненски шкафове и мивка алпака, подмяна на ел.
инсталация, вкл. ключове и контакти в жилището, цялостен ремонт на банята –
подмяна на фаянс, теракот, В и К инсталация, монтиране на тоалетна чиния и
казанче-моноблок, монтиране на мивка, смесител и поставяне на нова PVC врата.
Твърди се, че преди извършването на ремонта апартаментът
бил занемарен и в окаяно състояние с груба замазка по стените, които били
напукани и подшуплени от влага. Подовата настилка била стара, а банята и
тоалетната - също в окаяно състояние с мухъл по стените. Посочва се, че сумата
за ремонта била заплатена на три пъти – на 29.02.2008 г. били платени 2242 лв.
за ремонта на стените, на 07.03.2008 г. – 1758 лв. за ремонт на пода и ел.
инсталацията, и на 31.03.2008 г. – 3000 лв. за ремонт на банята. Ремонтът бил
извършен със знанието и без противопоставянето на ищцата. Изложени са още
твърдения и че А.В. бил заявил на ищцата П., че двамата следва да си поделят
разноските за ремонта, но тя отказала да му възстанови нейната част.
Съдът е предоставил възможност на А.П., чрез процесуалния
й представител **.., да изрази становище по така заявените претенции, което тя
е сторила с молба от 19.11.2019 г. Със същата се оспорва допустимостта на
претенциите, като заявени след
преклузивния срок по чл. 346 ГПК. По същество се считат същите за
неоснователни, като се твърди, че такъв ремонт не е извършван, нито че ищцата
била дава съгласие за извършването на подобни ремонтни дейности. Релевира се и
възражение за изтекла погасителна давност.
По делото не се установи извършването на претендираните
от ответника СМР да са били необходими за запазване на вещта от погиване или
повреда, нито да е била налице обективна наложителност за извършването им.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. Освен това твърдените ремонтни
дейности – фина шпакловка, боядисване, подмяна на подова настилка, както и
ремонтът в банята, сами по себе си предполагат увеличаване на стойността на
вещта и подобряване на годността й за обикновено ползване, а не целят нейното
съхраняване. Не се установява и Ел.- и В и К инсталациите да са били компроментирани,
за да се приеме, че подмяната им е била наложителна. Следователно извършените
ремонти следва да се определят като полезни разноски /подобрения/. В този
насока следва да се посочи, че съгласно съдебната практика съдът постановява
решението си, в частта относно претенциите по сметки, не по заявеното, а по
действително осъщественото правно основание /Решение № 160/5.12.2019 г. по
гр.д. № 948/2019 г., I г.о./
Предвид горното, настоящият съд намира, че заявената по
реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки от страна на ответника А.Д.В. следва да
се квалифицира с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а не по чл. 72 ЗС.
Съгласно приетото в Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.,
Пленум на ВС право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72
и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят. Ако съсобственикът не е
владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за
подобренията се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС /б.м. съответно по чл. 61,
ал. 2 ЗЗД, ако липсва съгласие от другия съсобственик, или по чл. 61, ал. 3 вр.
чл. 59 ЗЗД, ако е налице противопоставяне от негова страна/. При възражение на
съсобственика, че е владял частите на останалите съсобственици, съдът е длъжен
да изследва дали то е основателно. В случая не се твърди, а и не се установява
от събраните по делото доказателства, че А.В. да е владял изключително и само
за себе си целия имот, т.е. че същият е бил владелец и на чуждите идеални
части. Напротив, той дори твърди да е заявявал на ищцата, че двамата следва да
си поделят разноските по ремонта, т.е. липсва явно и недвусмислено изразена
воля от ответникът В. да владее целия имот изключително и само за себе си.
Следователно и доколкото не се установява А.В. да има качеството на владелец и
на притежаваната от ищцата идеална част от имота, то неприложимо се явява в
случая основанието по чл. 72 ЗС. С оглед на това, че и двете страни заявяват
ищцата А.П. да не е изразявала съгласие за извършването на ремонтите, но не се
твърди, нито се установява, тя изрично да се е противопоставяла на тях, то
претенцията следва да се квалифицира по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и в този случай се
присъжда по-малката сума между
обедняването /направените разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на
имота/.
Претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД обаче има облигационен
характер и се на разглежда на плоскостта на воденето на чужда работа без
пълномощие. Същата следва да се предяви в петгодишен срок от извършването на
подобренията, предвид липсата на специален давностен срок, като в противен
случай тя се погасява по давност. По делото е релевирано от страна на ищцата А.П.
– ответница по претенцията, възражение за изтекла погасителна давност. Същото се
явява основателно, поради което претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от
3500 лв. ще се отхвърли, като погасена по давност. В тази насока съдът
съобрази, че доколкото се твърди подобренията да са направени в периода м.
февруари – м. март 2008 г., то и давността за процесното вземане е започнала да
тече от момента на довършването им – *** г. По делото липсват данни давността
да е била спирана или прекъсвана до изтичането на петгодишния срок на дата 01.04.2013
г., който е далеч преди образуване на настоящото дело, в частност – преди
депозирането на отговора на исковата молба на 21.11.2018 г.
Във връзка с доказването по основание на разглежданата
претенция по сметки са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на св. А.М.,
извършил ремонта, представени са писмени доказателства – три броя разписки,
подписани от свидетеля, за получени суми от същия във връзка с извършения
ремонт. Относно автентичността на подписите е прието заключение на
съдебно-почеркова експертиза, с положително становище на вещото лице. За установяването
на нейния размер пък е прието заключение по съдебно-техническа експертиза,
което е оценило процесните подобрения. Доколкото обаче заявената претенция по
сметки с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е погасена по давност, то безпредметно
се явява обсъждането на събраните доказателства във връзка с нея.
Относно разноските:
Съгласно
чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а
по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл. 78. В тази насока всеки от съделителите, доколкото квотите в
съсобствеността им са равни, следва да заплати държавна такса в размера на 898,64
лв., представляваща 4 % върху стойността на дела им. Съдът
намира, че стойността на дяловете на страните следва да се определи върху
пазарната цена на имота, изчислена без наличието на вещно право на ползване,
тъй като това е именно действителната стойност на имота, а наличието на вещна
тежест следва да се отчете при продажбата на същия. Относно претенцията по
сметки и с оглед на това, че същата се отхвърля, А.В. следва да заплати
държавна такса в размер на 140 лв. Ищцата не е направила искане по разноските
във връзка с претенциите по сметки, поради което и такива няма й бъдат
присъдени.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.Д.В., ЕГН **********,***, по чл. 349,
ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П..., общ. ***, обл. ***,
одобрени със Заповед *** г., на *** на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. П..., район ***,
п.к. ***, ул. „..." № **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, който
самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в Поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: *, посочена в документа площ 39.48 кв.м., ниво
на обекта – 1 /едно/, стар идентификатор – няма, с прилежащи части: изба №** и
0,687% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над
обекта ***.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан допуснатия до съдебна
делба имота, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П..., общ. ***, обл. ***,
одобрени със Заповед *** г., на *** на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. П..., район ***,
п.к. ***, ул. „***" № ***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, който
самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в Поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: *, посочена в документа площ 39.48 кв.м., ниво на обекта – 1 /едно/,
стар идентификатор – няма, с прилежащи части: изба №** и 0,687% ид. части от
общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над обекта ***, с действителна пазарна стойност от 44 932 лв.
(четиридесет и четири хиляди деветстотин тридесет и два лева), КАТО получената от проданта сума бъде
разпределена между съделителите съобразно делбените им права в имота – по ½ ид. част за всяка от
страните А.А.П., ЕГН **********,***, ал. 18, и А.Д.В., ЕГН **********,***, и при отчитане на съществуващата
вещна тежест върху имота към момента на публичната продан, като сумата, с която се обезценява имотът в резултат на учредената вещна
тежест, пропорционално се приспадне от цената, която обременилият вещта
съсобственик е следвало да получи, ако липсваше вещна тежест върху имота, а съделителят, който не е обременил
вещта, получи цена, пропорционално равна на половината от стойността на имота,
изчислена без вещната тежест.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Д.В., ЕГН **********,***, срещу А.А.П., ЕГН **********,***,
ал. 18, с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на А.А.П. да заплати
на А.Д.В. сумата от общо 3 500 лв. (три
хиляди и петстотин лева), представляваща припадащата се на А.А.П. част от
извършен от А.Д.В. ремонт на процесния апартамент в периода м. февруари – м.
март 2008 г. на обща стойност 7000 лв., изразяващ се в следните
строително-монтажни работи: фина шпакловка на стени и таван, боядисване на
стени и таван, циментова замазка, подмяна на подова настилка с ламиниран
паркет, всичките в коридора, хола и кухнята, монтиране на кухненски шкафове и
мивка алпака, подмяна на ел. инсталация, вкл. ключове и контакти в жилището,
цялостен ремонт на банята – подмяна на фаянс, теракот, В и К инсталация,
монтиране на тоалетна чиния и казанче-моноблок, монтиране на мивка, смесител и
поставяне на нова PVC врата, КАТО
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК А.А.П., ЕГН **********,***, ал. 18, да заплати по сметка на Районен съд ..., в полза бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 898,64 лв. (осемстотин деветдесет и осем лева и
64 ст.), представляваща 4 % върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК А.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд ***, в полза бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 898,64 лв. (осемстотин деветдесет и осем лева и
64 ст.), представляваща 4 % върху стойността на дела му, както и държавна
такса в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева), дължима за
отхвърлената претенция по сметки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П... в двуседмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/
Вярно с оригинала.
М.К.