Р Е Ш Е Н И Е № 476
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 03.08.2020г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юли две хиляди и
двадесета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1820 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №
52-54, против Ц.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се, че с Договор за потребителски кредит №
********** от 04.08.2017г. ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в
размер на 5 555,09лв. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора размера на
предоставения кредит е 4 000,00лева, като към отпуснатия кредит се включва
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 595,19лева, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, предвид
заявеното желание на последния в искането-декларация. Съгласно чл. 7, ал. 2 от
Договора средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***.
Ответната страна е пожелала да сключи застраховка живот в размер на 475,20лева
и застраховка безработица в размер на 484,70лева. Общото крайно задължение по
договора възлиза на 8 905,55лева, която сума е разсрочена на 36 месечни
вноски, 35 от които в размер на по 247,37лева и последната изравнителна вноска
в размер на 247,60лева. Уговорения годишен лихвен процент е в размер на 33,75%
Ответната страна е преустановила плащането по договора считано от 05.07.2018г.
за повече от три месечни вноски. В Договора е уредена автоматична предсрочна
изискуемост върху непогасеното задължение при неплащане на три поредни месечни
вноски, съгласно чл. 16, ал. 2 от Договора. Ответната страна е уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост.
Твърди се, че ищцовото
дружество е образувало ч.гр.д. № 2986 / 2018г. по описа на Районен съд гр.
Видин по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответната страна. Сочи се, че по горното
дело е постъпило възражение от ответната страна. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите
в размер на 4 636,28лв. – главница, сумата от 2 042,94лева –
представляваща договорна лихва от 05.07.2018г. до 06.09.2018г., 206,60лева –
законна лихва за забава за периода от 05.07.2018г. до 14.11.2018г., ведно със
законната лихва считана от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане.
При условие на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД с искане ответната страна да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 993,70лева, представляваща
главница за периода от 05.07.2019г. до 05.09.2020г., ведно със съответната
законна лихва. Иска разноски по заповедното производство и разноски по
настоящето производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника. Оспорва
допустимостта и основателността на исковете. Въведено е възражение за липса на
представителна власт на представителя на ищцовото дружество. Въведени са
възражения относно неполучаване на претендираните суми от ответника, за
нищожност на процесния договор на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Няма
методика за определяне на договорна лихва и годишен процент на разходите.
Ответната страна не е уведомявана за настъпилата предсрочна изискуемост. Иска
разноски по производството.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
На 04.08.2017г. между ищцовото дружество, като кредитор и ответната страна,
като кредитополучател, е сключен Договор
за потребителски кредит №
**********. Съгласно чл. 6 срокът на
договора за кредит е 05.09.2020г. Общия размер на кредита е 4 000,00лева.
Ответната страна е сключила застраховка „живот“ с премия 475,20лева и
застраховка „безработица“ с премия 484,70лева. Съгласно чл. 7.1 от Договора
еднократна такса за оценка на риска в размер на 595,19лева се финансира от
ищеца и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Договорено е
кредита да се изплаща на 36 броя погасителни вноски, първите 35 вноски всяка в
размер на 247,37лева и последната вноска в размер на 247,60лева. Обща сума
дължима от ответника е в размер на 8 905,55лева, годишен процент на
разходите – 48,42% и годишен лихвен процент 33,75%. Ищцовото
дружество е отправило покана, получена от ответната страна на 28.10.2018г., за
доброволно плащане с уведомяване за предсрочна изискуемост на вземането по
договора, считано от 06.09.2018г. Ищцовото дружество е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в Районен съд гр. Видин
на 22.11.2018г. като е образувано гр.д. № 2986 / 2018г. по описа на Районен съд
гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 2928- РЗ за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 29.11.2018г., с която е разпоредено ответната
страна да заплати на ищеца процесните суми на въведеното основание. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 04.12.2018г. Против Заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от ответната страна. В
указания от съда срок заявителят е предявил настоящите искове.
Вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение по
поставените задачи. Ищцовото дружество е превело заемната сума в размер на
4 000,00лева на ответната страна на 04.08.2017г. Ищцовото дружество е
превело по сметка на застрахователя „УНИКА ЖИВОТ“ АД средствата за заплащане на
застрахователната вноска за застраховка живот в размер на 475,20лева и на
ЗК“УНИКА“ АД за застраховка безработица в размер на 484,70лева, на 19.09.2017г.
Ответната страна не е погасила месечни вноски за месеци май, юни и юли на
2018г. Към същата дата размера на незаплатената главница е 4 636,28лева.,
като неплатени договорни лихви с настъпил падеж са в общ размер на 618,12лева. Сумата
от 2 042,94лева – неплатени договорни лихви се отнася до края на процесния
договор, съгласно погасителния план – до 05.09.2020г. Обезщетението за забава е
в общ размер на 206,60лева.
Заключението
на вещото лице е изготвено компетентно и обективно. Не е оспорено от страните,
поради което съдът дава вяра на същото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна :
Предявените искове са допустими. Против
Заповедта за изпълнение е впостъпило възражение от ответната страна по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
искове за установяване на вземанията си по заповедното производство. Възраженията
на ответника относно липса на представителна власт на служители на търговското
дружество са неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г.
на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК висящата недействителност при договор
сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо
представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по
договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност.
Съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.“
По същество искът за установяване на вземането за
главница е частично основателен за сумата в размер на 4 041,09лева.
В настоящия случай страните не спорят относно наличието на процесното облигационно отношение. Установи
се от вещото лице, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да
предостави на ответната страна заемната сума в размер на 4 000,00лева,
както и да заплати застрахователните вноски в общ размер на 959,90лева.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 06.09.2018г., съгласно уведомяването от кредитора за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, на длъжника. Ответната страна е заплатила на
кредитора сумата от 918,81лева, с която е погасена главница в същия размер.
В чл. 15 от Договора е възпроизведено законоустановеното задължение за
заплащане на законна лихва при просрочие. В чл. 16 е договорена предсрочна изискуемост на кредита. Липсва основание да бъдат квалифицирани, като
неравноправни. В чл. 22 от договора е предвидено правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите на чл. 32 от
ЗПК, както и начина на неговото
изчисляване. В чл. 25.4 от договора е посочен редът за погасяване на задълженията при извършени
частични плащания на дължимите суми – съдебни разноски, обезщетения за забава,
начислени такси, начислени лихви и главница на задължението, както и възможност
за промяна на тази последователност по молба на потребителя или по свое
усмотрение, като при промяна по усмотрение на кредитора при частично плащане се
погасява най - напред
главницата на задължението, после лихвите, обезщетенията, таксите и накрая
разноските. В чл. 25 т. 5 от договора е обективирано съгласие на заемателя за
прехвърляне на вземанията по договор за кредит. В чл. 25 т. 4 от договора е възпроизведен законов принцип и постигнато
съгласие за промяна в реда за погасяване, като съдържанието й не разкрива
наличие на някое от основанията по чл.143 – 148 ЗЗП.
Недоказано
е твърдението за несъответствие на договора с изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1 т. 7 – т.12 от ЗПК. В същия са
посочени общия размер на кредита, годишен лихвен процент, годишен
процент на разходите, в същия е обективиран погасителен план, и информация по
т. 12 от ЗПК. Договорът съдържа уговорки и за обстоятелствата по чл. 20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера
на лихвения процент на ден.
Съдът
намира, че предвиждащата, заплащане на еднократна такса
за оценка на риска, в размер на 595,19лева, клауза и
включването на същата, като част от дължимата главница по договора за заем е
недействителна, поради установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана за събиране на такси и комисиони свързани с
усвояване и управление на кредита.Същата се явява нищожна и на основание чл.146
ЗЗП, като неотговаряща на изискването за добросъвестност, във вреда на
потребителя и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, доколкото прехвърля задължението за
оценка на кредитоспособността върху длъжника.
Искът за установяване
вземането за договорна лихва е частично основателен за претендирания период 05.07.2018г.
до 06.09.2018г. в размер на 381,21лева, съгласно заключението на вещото лице,
във връзка с погасителния план. Предсрочната изискуемост е настъпила на
06.09.2018г. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГТК по тълкувателно
дело № 3 /2017г. на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Искът за установяване на вземането
за обезщетение за забава е частично основателен за сумата от 100,98лева и за
периода от 05.07.2018г. до 05.09.2018г.
С оглед изхода на делото по иска за
установяване вземането за главница, съдът не следва да разглежда предявения
осъдителен иск за главница, в условие на евентуалност.
На ищеца
следва да се присъдят разноски в
размер на : 120,03лева за държавна такса,
60,30лева за възнаграждение за вещо лице и 100,00лева за възнаграждение
за юрисконсулт в настоящето производство, съразмерно уважената част на
исковете.
В
заповедното производство се дължат разноски в размер на 92,12лева за държавна
такса и 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно основателността
на претенциите.
На
основание чл. 38 от ЗА ищцовата страна следва да заплати на адвокат П. Сашова Б.
*** възнаграждение за адвокат в размер на 230,52лева съразмерно отхвърлената
част на исковете.
Воден
от горното Съдът,
Р
Е Ш И :
Признава за установено по отношение на Ц.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, има вземания спрямо Ц.П.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумите от : 4 041,09лева - главница, 381,21лева –
договорна лихва от 05.07.2018г. до 06.09.2018г., 100,98лева-обезщетение за
забава от 05.07.2018г. до 05.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
като исковете до пълните претендирани размери и периоди отхвърля като
неоснователни.
Осъжда
Ц.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата в общ размер от 280,33лв.
разноски направени в настоящето производство, както и да заплати сумата в общ
размер на 192,12лв. разноски по заповедното производство, като исканията в
останалите части отхвърля като неоснователни.
Осъжда
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, да заплати на адвокат П. Сашова Б. ***
възнаграждение за адвокат в размер на 230,52лева, като искането в останалата
част отхвърля като неоснователно.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан
от връчването му на страните.
Районен
съдия :